Даниел Стийл
Опасни мъже (28)

28.

На следващия ден Адам се обади на майка си. Виковете й навярно се чуха от Лонг Айланд до Бруклин Бридж.

— О’Мали? Тя е католичка! Да не би да искаш да ме убиеш? Ти си напълно побъркан. Заради теб баща ти пак ще получи инфаркт!

Последва порой от обвинения в най-страшните грехове на земята.

— Тя смята да се покръсти.

Крясъците й почти заглушиха думите му. Заяви му, че е най-голямото й разочарование и позор за семейството.

— При тази жена ли отиде, когато си тръгна от Деня на благодарността? — изсъска тя, а той се засмя.

Повече нямаше да позволи да му причинява главоболие. Сега имаше Маги — любима, съюзничка и най-добра приятелка.

— В интерес на истината — да. Най-доброто решение, което някога съм вземал.

— Ти си луд! При толкова прекрасни еврейки по света да се ожениш за католичка. Предполагам, все пак трябва да съм благодарна на бога, че не си се оженил за някоя от черните певици, за които работиш. Можеше да е и по-лошо.

Заради злостната й забележка и проявеното неуважение към съпругата му Адам реши да й покаже, че има и по-лошо. Тя сама си го бе изпросила. Правеше го вече четирийсет и две години.

— А, мамо, преди да забравя. През юни ще ни се роди бебе.

— О, боже! — Този път виковете й стигнаха до Небраска.

— Обадих се само за да ти съобщя хубавите новини. Пак ще се чуем.

— Дори не смея да кажа на баща ти, Адам, това ще го убие.

— Съмнявам се — спокойно отвърна синът й. — Но ако все пак решиш да му кажеш, постарай се първо да го събудиш. Скоро ще ти се обадя, мамо. — И с тези думи той затвори.

— Какво каза тя? — попита с разтревожена физиономия Маги, когато той се върна в стаята. Двамата току-що се бяха върнали в Ню Йорк. Преди да говори с майка си, Адам се бе обадил на децата си и те приеха спокойно новината. Заявиха, че Маги им харесва, и му пожелаха много щастие.

— Изпадна във възторг — отвърна й той с широка усмивка, горд от победата си. — Казах й, че смяташ да приемеш юдаизма.

— Добре.

Седмица по-късно трите двойки се срещнаха за вечеря в „Льо Сирк“. Чарли ги бе поканил, намеквайки, че има да им съобщи нещо важно. Пристигнаха едновременно и управителят ги поведе към една от най-хубавите маси в ресторанта. Трите жени бяха много красиви и всички бяха в отлично разположение на духа. Поръчаха си питиета и побъбриха няколко минути, а след това Чарли им съобщи, че с Каръл са се сгодили и ще е оженят през юни. Последваха горещи поздравления, а Адам погледна заговорнически към Маги.

— Какво криете? — Чарли бе забелязал как двамата си размениха погледи.

— Ние се оженихме миналата седмица — обяви Адам, обърнал грейнало лице към младата си съпруга. — А през юни ще имаме бебе.

Малката група избухна във възторжени ръкопляскания.

— Значи сте ни изпреварили! — засмя се Чарли.

Радваше се за тях. Маги и Каръл тутакси се впуснаха да обсъждат бременността и да уточняват кога й е терминът. Сватбата на Чарли и Каръл бе насрочена две седмици преди очакваната дата и Маги заяви, че ще присъства. Щяла да бъде огромна, но за нищо на света нямало да пропусне щастливото събитие.

— А какво ще стане с морското ни пътешествие през август? — разтревожи се Грей и всички се засмяха.

— Там сме — каза Чарли и огледа присъстващите, които кимнаха.

— Може ли да вземем и бебето? — неуверено попита Маги.

— Вземи бебето и бавачката — великодушно махна с ръка Чарли. — Изглежда, всички ще бъдат на линия. Силвия, надявам се, че и ти ще дойдеш.

Мъжете бяха единодушни, че ще бъдат страхотна група от седмина и ще си изкарат страхотно. Вярно, щеше да бъде по-различно от преди, но не по-малко приятно.

— О, между другото — взе думата с щастлива усмивка Грей — миналата седмица се преместих. Сега живея със Силвия, а не само оставам при нея. Имам гардероб, собствен ключ, името ми е на звънеца и се обаждам на телефона.

— Не съм забравила тези правила — избухна в смях Маги. — Прекарвате ли заедно ваканциите? Ако не го правите, значи още нямате връзка. — Стрелна с поглед Адам и той потръпна.

— Току-що го направих — отвърна Грей на въпроса й за празниците.

Беше отишъл със Силвия и децата й във Върмонт и бе прекарал Коледата с тях. Един-два пъти се бе почувствал малко нервен, но иначе всичко бе минало добре. Предната седмица Емили и Гилбърт се върнаха в Европа, а той обеща да отиде с тях за една седмица в Италия, преди със Силвия да отплават с „Блу Мун“. Беше предположил, че Чарли ще я покани, след като бе поканил Маги и Каръл да прекарат Нова година на яхтата.

Грей работеше усилено върху портрета на Бой и подготвяше картините за изложбата си през април. Искаше портретът на покойния му брат да заема централно място в експозицията, но нямаше да го продава. Смяташе да го окачи в апартамента на Силвия и говореше за него като за семеен портрет. Бой беше негов брат в смъртта, много повече отколкото в живота. Двамата със Силвия едва не се бяха разделили, но благодарение на Бой сега бяха заедно.

— Ами вие двамата — подкачи го Чарли — кога ще се ожените?

— Никога! — отвърнаха в един глас Силвия и Грей и всички се засмяха.

— Можете да го направите другото лято в Портофино, където се запознахте — предложи Чарли.

— Ние сме твърде стари, за да се женим — убедено заяви Силвия. Току-що бе навършила петдесет, три дни след като Грей бе отпразнувал петдесет и първия си рожден ден. — Освен това нямаме намерение да имаме деца.

— И аз нямах — смутено отбеляза Адам и погледна с любов към Маги, която се чувстваше много по-добре напоследък.

— Сега разбирам защо ти беше лошо на яхтата — заключи Чарли.

— Да, предполагам — засрамено сведе глава Маги. — Тогава още не знаех.

Веселата група вдигна безброй тостове по време на вечерята. Както обикновено мъжете пийнаха малко повечко, но предвид случая жените не се опитаха да ги възпрат. Забавляваха се и изпиха впечатляващо количество френско вино.

Към края на вечерта плановете бяха начертани, а датите — определени. Отбелязаха си датата на сватбата на Каръл и Чарли, както и термина на Маги. На първи август щяха да се качат на борда на „Блу Мун“ за ежегодния морски круиз. Животът беше прекрасен, а добрите времена все още предстояха.