Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toxic Bachelors, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Даниел Стийл

Заглавие: Опасни мъже

Преводач: Диана Кутева; Стамен Стойчев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

ISBN: 978-954-655-051-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4504

История

  1. — Добавяне

13.

На следващия ден Маги седеше на дивана в дневната и го чакаше. Наближаваше дванайсет на обяд и денят беше прекрасен — първата събота на октомври. Тя беше облечена с джинсова минипола, тясна розова тениска, които бе взела назаем от една от съквартирантките си, обута с хубави сандали. Този път дългата й коса бе опъната назад на конска опашка, около която бе завързала розов копринен шал. Прическата я правеше да изглежда по-млада, още повече че се бе гримирала съвсем леко. Имаше чувството, че когато се бяха запознали, гримът й е бил прекалено тежък.

Когато погледна отново часовника, беше дванайсет и пет, а него още го нямаше. Съквартирантките й бяха излезли. Маги започваше да се чуди дали наистина ще дойде. Реши да го чака до един, а ако не се появи, да излезе да се поразходи из парка. Нямаше смисъл да се разстройва. Не бе казала на никого за срещата, така че никой нямаше да й се присмива, ако й върже тенекия. Мислеше за това, когато телефонът иззвъня. Беше Адам и тя се усмихна щом чу гласа му, но в следващия миг усмивката й угасна. Навярно се обаждаше да отмени срещата. Все пак бе странно, че звъни по телефона, вместо на входния звънец.

— Здравей, как си? — Опита се да прозвучи небрежно, за да не разбере той колко е разочарована. — Мина ли ти главоболието?

— Какво главоболие? Забравих кой беше номерът на апартамента ти.

— Къде си?

Маги беше смаяна. Значи все пак беше дошъл. По-добре късно, отколкото никога.

— Долу. — Обаждаше се от мобилния си телефон. — Слизай. Направил съм резервация за обяд.

— Идвам.

Тя затвори и хукна надолу по стълбите, преди той да е размислил и да изчезне. В нейния свят хората рядко, ако не и никога, спазваха обещанията си. А той го бе направил.

Адам я чакаше долу в новото си ферари. Приличаше на филмова звезда. Миналата вечер бе отишъл със същата кола в къщата на родителите си, но сякаш никой не я забеляза. Майка му и баща му караха мерцедеси, както снаха му и брат му, зет му предпочиташе БМВ, а сестра му изобщо не шофираше. Тя смяташе, че всички са длъжни да зарязват работата си, за да я откарат донякъде, когато имаше нужда. Що се отнасяше до тях, ферарито беше толкова вулгарно и неподходящо за почтените и уважавани хора, че изобщо не си струваше да се споменава. Но Адам си го обичаше.

— О, боже! Каква кола! — В първия миг Маги застина на тротоара с широко отворени очи, а в следващия заподскача, издавайки възторжени писъци. Адам се усмихна, докато я гледаше, и отвори вратата, за да се качи. Тя никога не бе виждала на живо подобно нещо, само по филмите, а сега щеше да се вози в тази фантастична кола до него! Не можеше да повярва. Искаше й се някой познат да ги види как потеглят. — Твоя ли е? — попита развълнувано.

— Не. Откраднах я — разсмя се той. — Разбира се, че е моя. По дяволите, недей да забравяш, че съм завършил „Харвард“! — Сега и двамата се засмяха, а тя му подаде малък пакет. — Какво е това?

— Подарък за теб. Тази сутрин отскочих до аптеката и ти го купих. — Беше му купила шишенце „Тиленол“, в случай че пак го заболи главата.

— Много мило от твоя страна — усмихна се Адам. — Ще си го запазя за следващата среща с майка си.

Адам подкара през Сентръл Парк. Беше топъл слънчев следобед. Той спря колата на Трето авеню пред ресторант с кафене и градина. Поръча за двамата яйца по бенедиктински, след като Маги го увери, че ги обича. Никога досега не бе яла такова нещо, но й се стори вкусно, когато той й го описа. След като се нахраниха, поседяха на масата в градината да допият виното. Когато накрая излязоха от ресторанта, решиха да се поразходят. Беше й приятно да се спират заедно пред витрините на магазините и да разговарят за хората, които той представляваше. Адам й разказа за децата си, за провала на брака си, за агонията, която бе преживял, а накрая заговори за двамата си най-добри приятели — Чарли и Грей. Към края на следобеда Маги имаше чувството, че знае всичко за него. Тя също сподели някои неща за себе си.

Но беше доста по-резервирана и изглежда, предпочиташе да говорят за него. Разказа му смешни случки от детството си, за приемните си родители, за хората, с които работеше. Но и за двамата беше ясно, че животът й не е толкова вълнуващ като неговия. През по-голяма част от времето тя се хранеше, спеше, ходеше на кино, работеше. Изглежда, нямаше много приятели. Каза, че не й оставало много време за приятели. Работеше до късно в „Пиър 92“, а когато я попита какво прави в свободното си време, отговори доста уклончиво. Усмихна се и каза: „Само работя“. Адам беше изненадан колко добре и спокойно се чувстваше с нея. С Маги разговаряше лесно и колкото и обикновен да изглеждаше животът й, в много отношения нейният свят изглеждаше по-разумен от неговия. Явно за своите двайсет и шест години бе преживяла доста неща, не всички приятни. Изглеждаше по-млада, но много й бе минало през главата. В някои отношения беше по-възрастна от Адам.

Минаваше шест, когато се върнаха при колата му, а на Маги й се искаше денят да не свършва. Когато се извърна към нея, лицето му изразяваше стаена надежда.

— Какво ще кажеш за вечеря да хапнем пържоли на терасата в апартамента ми? Как ти звучи, Маги?

— Страхотно! — възкликна тя, с грейнало лице.

Младата жена беше виждала подобни сгради единствено във филмите. Портиерът ги поздрави, докато минаваха през вратата, и им се усмихна. Тя беше красива жена и хората я гледаха, където и да отидеше. Адам натисна бутона за пентхауса. Когато влязоха вътре, Маги застина мълчаливо, докато се оглеждаше смаяно.

— О, боже! — прошепна след малко, както бе реагирала на ферарито. — Какво чудо! — Апартаментът се намираше на трийсет и втория етаж и беше опасан от тераса, на която имаше джакузи, шезлонги и скара за барбекю. — Това е като във филм. — Маги се втренчи невярващо в домакина. — Как е възможно да ми се случва подобно нещо?

— Предполагам, че просто имаш късмет — подразни я Адам.

Всъщност това, което го натъжаваше сега, след като я опозна по-добре, беше фактът, че това добро момиче не бе имало късмет. Той беше галеникът на съдбата. А след вечерята тя трябваше да се върне в мизерното апартаментче, в което живееше. Маги О’Мали заслужаваше повече, отколкото получаваше, и Адам искрено й съчувстваше. Понякога животът наистина не беше справедлив. А той можеше само да й подари една приятна вечер, да прекарат малко време заедно, след което тя щеше да се върне в своя свят. Нищо не можеше да промени жестоката реалност на живота й, но странното нещо беше, че тя, изглежда, не се бунтуваше срещу несправедливостта. Маги не ревнуваше, нито изпитваше злоба, че той живее в такъв лукс, и се радваше за него.

Тя беше съвсем различна от жените, с които бе излизал досега. Донякъде външно приличаше на тях, но вътрешно нямаше нищо общо. Беше нежна и забавна и всичко у нея бе истинско. Освен това беше умна и с удоволствие влизаше в словесен двубой с него. А това, което му допадаше най-много, беше, че Маги го смята едва ли не за бог от плът и кръв. Другите жени, с които се срещаше, само го използваха. Искаха скъпи дрехи, бижута, кредитни карти, апартаменти, нови коли, пластична хирургия, да им урежда роли във филми. Всички имаха цял списък с желания, а Маги сякаш искаше единствено да е с него и да си прекарат добре. У нея имаше нещо невинно, в пълен контраст с жените, пресекли пътя му през последните няколко години.

Докато той вадеше пържолите от фризера и подготвяше барбекюто, Маги направи голяма салата. Пържолите бяха огромни и крехки, а за десерт ядоха сладолед във фунийки, който потече и целите се изплескаха, но нямаха нищо против — смяха се и се закачаха. Целите крака на Маги бяха покапани с ягодов сладолед, но тя дори не забелязваше.

— Ела — улови я Адам за ръката, — пъхни ги тук. Никой няма да разбере. — Вдигна капака на джакузито. Водата бе гореща и бълбукаше, а вътре имаше място поне за десетина души, но младото момиче потопи само върховете на пръстите си и се закиска.

— Сигурно устройваш жестоки купони — рече тя и го погледна.

Седеше на ръба на ваната и в късата дънкова пола и розова тениска приличаше на малко дете.

— Защо смяташ така? — отвърна на въпроса с въпрос Адам.

Никога не говореше за жените в живота си и реши, че Маги смята да го попита за тях.

— Ами всичко това — махна с ръка тя, — джакузи, тераса, барбекю, страхотен апартамент, убийствена гледка. По дяволите, ако живеех на подобно място, през цялото време щеше да е пълно с приятели.

Разговорът не бе поел в посоката, която той очакваше.

— Понякога и аз каня гости — честно рече той, — а понякога предпочитам да съм сам. Работя много и се налага от време на време да се разтоваря. — Тя кимна. Когато се прибираше у дома след работа също имаше нужда от това. — Много ми е приятно да съм тук с теб — добави Адам с нежен поглед.

— На мен също — простичко призна тя, без да сваля поглед от лицето му. — Защо не искаш да се ожениш отново?

— Откъде знаеш, че не искам?

Изглеждаше озадачен.

— Ти ми го каза по телефона миналата нощ — обясни момичето, а той кимна. Тогава толкова му се спеше, че бе забравил някои от нещата, които й бе наговорил. Спомняше си само колко му бе приятно да разговарят. — Не искаш ли повече деца? Още си достатъчно млад, за да имаш.

Повечето от жените, с които излизаше, задаваха този въпрос и никога не харесваха отговорите, които получаваха. Но Адам винаги беше честен. Смяташе, че истината е по-важна от всичко, независимо дали му вярваха или не. Голяма част не му вярваха. Той просто се превръщаше в още по-голямо предизвикателство.

— Обичам двете си деца и те ми стигат. Няма нужда да се женя пак. Не искам повече деца. За мен бракът не се оказа красива приказка. Откакто отново съм ерген, се забавлявам много повече, отколкото когато бях женен.

— Не се и съмнявам! — засмя се Маги. — Както и всеки друг мъж с твоите възможности.

Тя беше първата жена, която се съгласяваше с него. Другите се опитваха да го убедят, че ще е много по-добре, ако се ожени, но не и Маги. Изглежда, мислеше като него.

— Така виждам аз нещата — продължи Адам. — Защо да се отказвам от всичко това заради една жена, която със сигурност ще ме разочарова и ще ме направи нещастен?

Гостенката му кимна с разбиране. Той дори не можеше да си представи, че на света съществува жена, която няма да го разочарова, а ще го направи щастлив. Това й се стори доста тъжно.

— Имаш ли много приятелки? — попита тя.

Подозираше, че са доста. Приличаше на мъж, който има купища жени. Ако не другото, ферарито подсказваше, че обича силните усещания.

— Имал съм доста — отново си призна Адам. — Не обичам да се обвързвам. Свободата ми е по-скъпа от всичко. — Тя кимна. Допадаше й откритостта му и че не се опитва да се представи за такъв, какъвто не е. — Случва се да се срещам по-дълго с някоя жена.

— А в момента? — стрелна го тя с дяволит поглед. — Имаш много, нито една или само няколко?

Той й се усмихна.

— Да не би пак да попълваме формуляр с лични данни?

Тази вечер, както и предишната, тя му бе задала доста въпроси. Изглежда, това й бе навик.

— В момента не се виждам с конкретна жена.

— Да не би да правиш прослушване? — подразни го младата жена с кокетна усмивка.

В този миг не приличаше на малко дете, а на истинска жена — чувствена, готова да флиртува. Освен това беше много красива. На дневна светлина това се виждаше много по-ясно, отколкото през нощта, когато се запознаха.

— Кандидатстваш ли за работата?

— Може би — прямо отвърна тя. — Не съм сигурна.

— Ами ти? — тихо попита Адам. — Виждаш ли се с някого?

— От една година не се виждам с никого. Последният мъж, с когото излизах, се оказа пласьор на наркотици и свърши в затвора. Отначало изглеждаше свестен, запознах се с него в „Пиър 92“.

— Аз не пласирам наркотици, ако това те притеснява — увери я Адам. — Всичко, което виждаш тук, е изкарано с пот на челото.

— Не съм се притеснявала за това.

Той стана, за да пусне музика. Вечерта, изглежда, придобиваше романтична окраска. Когато се върна, Маги му зададе друг въпрос, който беше най-важен за нея.

— Ако започнем да излизаме заедно, ще се срещаш ли и с други жени?

— Може би. Но не се тревожи, няма опасност да се заразиш с нещо. Внимателен съм и наскоро се изследвах за СПИН.

— Аз също — спокойно рече младата жена.

Беше се изследвала, след като наркопласьорът влезе в затвора.

— Ако ме питаш дали ще бъда само с теб, Маги, отговорът е вероятно не. Поне не в началото. А какво ще стане след това, никой не знае. Не обичам да се обвързвам сериозно, а на твоята възраст предполагам, че и ти също. — Тя кимна. Това, което чуваше, не й харесваше, но поне не й даваше празни обещания и не я лъжеше. — Дори и да започнем да се срещаме, предпочитам всеки да си има отделен живот. Живея сам повече от единайсет години и доколкото зависи от мен, така ще е и занапред. Не искам да се забърквам в нечий живот.

— Продължавам да мисля, че грешиш, задето не желаеш да се жениш повторно, но ти сам си решаваш — рече Маги. — Аз също нямам намерение скоро да се омъжвам. Още съм твърде млада. През следващите години трябва да постигна още много неща, но един ден бих искала да се омъжа и да имам деца.

— И би трябвало.

— Искам да дам на децата си онова, което аз самата никога не съм имала. Например майка — тихо добави тя.

— Аз също никога не съм имал истинска майка. — Той приближи до ваната, на чиито ръб седеше гостенката му, поклащайки крака като малко дете. — Не всички майки са любящи и грижовни. Моята със сигурност не е. Зачеването ми е било нежелана случайност. Родил съм се десет години след сестра си и четиринайсет след брат си и през целия си живот съм бил нежелано бреме. Изобщо не е трябвало да се раждам.

— Радвам се, че си се родил — меко каза тя. — Щеше да е много тъжно, ако те нямаше — додаде с усмивка.

— Благодаря ти — прошепна Адам, наведе се и я целуна.

След това й предложи да се изкъпят заедно. В гардероба имаше съвсем нови бански костюми с най-различни размери и й предложи да си избере някой. Апартаментът му беше напълно оборудвано ергенско леговище. Ако не беше толкова открит с нея, това щеше да я притесни, но сега помежду им нямаше тайни и скрити намерения.

Маги облече бански костюм и влезе в джакузито, а след минута и домакинът се присъедини към нея, също по бански. Двамата останаха дълго в топлата вода, разговаряха и се целуваха. Накрая, докато топлата октомврийска нощ бавно се спускаше над Ню Йорк, те си свалиха банските. Той я уви в пухкава хавлия и я отнесе вътре. Положи я върху леглото и бавно отгърна хавлията, както се отваря скъп подарък. Маги приличаше на изящна статуетка. Той никога не бе виждал толкова красиво женско тяло и остана смаян, като разбра, че е естествено руса. У Маги О’Мали нямаше нищо изкуствено, всеки сантиметър от нея беше истински.

След това се любиха и двамата се изненадаха колко идеално си пасват, колко много се наслаждават един на друг, дори от време на време се засмиваха и си шепнеха разни глупави неща. Тя не се притесняваше от него и се чувстваше удобно и спокойно в прегръдките му, сякаш се познаваха от цяла вечност. Изтощени от споделената страст, останаха да лежат още дълго в леглото един до друг, сетне станаха и отново се върнаха в горещата вода. Маги заяви, че това е най-прекрасната нощ в живота й, и Адам й повярва. Животът й досега не е бил никак лек и продължаваше да е труден. Случващото се тази вечер й се струваше донякъде нереално, защото знаеше, че ще трябва да се върне в евтиното си жилище и към работата си. Нищо в съществуването й нямаше да се промени, но тези мигове с него щяха да останат. За кратко бе надникнала в един свят, за какъвто дори не си и бе мечтала. А той осъзнаваше, че ако продължат да се срещат, за нея ще е интересно и в същото време ще е голямо предизвикателство да снове между два толкова различни свята. Преди да си тръгне, се любиха още веднъж. Този път страстта им се отприщи докрай и изненада и двамата.

Адам й предложи да прекара цялата нощ с него. Макар че обикновено не го правеше, с нея го искаше. Сърцето му се свиваше при мисълта, че тя трябва да се завърне отново в кошмарния свят, който обитаваше. Но и двамата трябваше да свикнат с реалността — тя щеше да си тръгне, а той щеше да й го позволи. Адам не й обещаваше постоянна и стабилна връзка, а само краткотрайно бягство от живота, който водеше, и Маги заяви, че това й стига. Колкото и да й бе хубаво с него, смяташе, че трябва да се прибере в жилището си.

Той настоя да я изпрати до апартамента. Не искаше да пътува сама с такси, кварталът, в който живееше, бе твърде опасен. Тя беше толкова мила и добра с него и той искаше да й отвърне със същото. Докато пътуваха към дома й, Маги отново се почувства като Пепеляшка, дори този път още по-силно, тъй като се возеше в неговото ферари, а не в наета лимузина.

— Няма да те поканя да се качиш — каза тя, след като той я целуна.

— Сигурно горе те чакат съпруг и десет деца, които криеш от мен — прошепна закачливо Адам, а тя се засмя.

— Само пет.

— Прекарах прекрасно с теб — искрено каза той.

— Аз също — отвърна младата жена и отново го целуна.

— Утре ще ти се обадя — обеща Адам, а Маги се засмя.

— Да… сигурно…

Слезе от колата, изтича нагоре по предните стълби, влезе в сградата, махна му и изчезна. Докато се качваше към жилището си, тя си мислеше за последните му думи. Много й се искаше да са били искрени, но не разчиташе на това. Маги отлично знаеше, че нищо на този свят не е сигурно.