Даниел Стийл
Опасни мъже (27)

27.

Животът на Маги и Адам пое в обичайния си ритъм. Те решиха да не казват на децата му, докато бременността не й проличи, а дотогава имаше още няколко месеца. Нямаше да съобщават и на майка му, преди децата да узнаят. Адам искаше те да научат първи. Щеше да е доста трудно да им обясни какво става, а и беше сигурен, че Рейчъл едва ли ще приеме новината спокойно.

Той беше зает с клиентите си, но намери време да придружи Маги при гинеколога за следващата ехография две седмици по-късно. Бебето беше здраво, изглеждаше добре и беше момче. Докато го наблюдаваха как се движи, Адам и Маги плакаха. Тя вече беше в четвъртия месец.

На следващата седмица той трябваше отново да пътува до Лас Вегас и я попита дали иска да го придружи. Тя имаше два свободни дни и с радост се съгласи. Адам беше в изненадващо добро разположение на духа, като се имат предвид последните сътресения в живота му. След като преодоля първоначалния шок от новината, се радваше за бебето. Маги спеше много и й беше лошо почти всеки ден, но гледаше да не се оплаква. Неразположенията бяха нищо в сравнение с радостта и отговорността да дадеш живот. Вечерта, когато трябваше да заминат за Лас Вегас, тя се чувстваше малко по-добре. Една от големите музикални звезди, пак от клиентелата на Адам, щеше да има там два концерта. Той можеше да остане два дни, а и Маги трябваше да се върне на работа.

Отлетяха с частния самолет и отседнаха в „Беладжио“^[1]. Маги беше във възторг. За да бъде удоволствието пълно, Адам й съобщи, че от хотелската управа са ги настанили в президентския апартамент, който разполагаше с трапезария, конферентна зала и най-огромното легло, което тя бе виждала, а в просторната дневна имаше великолепно пиано. Пристигнаха по-рано и прекараха известно време преди вечеря в леглото. Концертът, на който щяха да присъстват, започваше в полунощ, а малко преди да слязат в ресторанта за вечеря, Адам й каза, че има малко работа в залата за конференции, и затвори вратите. Пристигнаха двама мъже в официални костюми и както преди това Адам я бе помолил, тя ги последва към залата. Когато отвори вратата, върху масата имаше огромен букет червени рози, бутилка шампанско „Кристъл“ се изстудяваше в сребърна кофичка, а Адам се усмихваше широко насреща й.

— Влизай, Маги — подкани я той.

Двамата мъже също се усмихваха.

— Какво означава това? — Ставаше нещо странно, но тя не разбираше какво. Изглежда, всички, освен нея бяха посветени. — Какво става тук? — огледа се подозрително младата жена.

Беше облечена за вечеря в розова рокля, с обувки на високи токчета. Адам й бе поръчал да облече нещо елегантно. Всичките й дрехи й бяха отеснели, но бременността все още не й личеше. Тялото й бе великолепно както винаги, само малко по-сочно, а гърдите й преливаха от деколтето.

— Ще се женим, това става — обяви Адам. — И не те моля, а ти го съобщавам. И ако се опъваш, Маги О’Мали, няма да те пусна от тази стая, докато не се съгласиш.

— Това някаква шега ли е? — попита с усмивка тя, макар че все още не можеше да се съвземе от изненадата.

— Никога в живота си не съм бил по-сериозен — увери я той и застана гордо до нея. — Няма да родиш това бебе без мен. Това са съдия Розенщайн и помощникът му Уолтър. Двамата ще извършат церемонията. Уолтър ще ни бъде свидетел.

— Ние ще се оженим? — Маги го погледна с блеснали от сълзите очи.

— Да.

— Майка ти знае ли?

— Утре ще разбере. Искам първо да съобщя на децата. — Явно беше помислил за всичко и предвидил всичките й възражения.

Винаги бе искала да се омъжи за него, но не по задължение. Сега Адам бе поел нещата в свои ръце и за нея беше съвсем очевидно, че го прави с радост и желание.

Съдията започна церемонията. Маги плака, докато отговаряше. Адам постави на пръста й елегантна златна халка, която предишния ден бе купил от „Тифани“. Беше взел и за себе си. Уолтър подписа брачния документ като свидетел. В осем часа всичко бе приключило. Адам я целуна, когато останаха сами в стаята. Маги отпи съвсем малка глътка от шампанското, тъй като не биваше да пие алкохол.

— Обичам ви, госпожо Уайс — усмихна й се младоженецът. — Рано или късно пак щяхме да се оженим, дори да не беше забременяла. Това само ускори нещата.

— Щяхме ли?

— Да — твърдо рече той.

Тя все още не можеше да повярва.

Вечеряха във френския ресторант „Пикасо“ в хотела, след което отидоха на концерта. Маги не откъсваше поглед от пръстена си. От време на време поглеждаше с радост и към неговия.

През нощта Адам тъкмо се унасяше в сън, когато тя го сръга лекичко в рамото. Той се размърда, но още не беше съвсем разсънен.

— Ъ?… Обичам те… — промърмори.

— Аз също те обичам… Просто ми хрумна нещо.

— Не сега… твърде съм уморен… утре…

— Мисля, че трябва да стана еврейка. Искам да се покръстя в твоята вяра — съвсем бодро заяви младата невеста.

Той беше полузаспал, но кимна.

— Утре ще поговорим… обичам те… лека нощ…

Гласът му изтъня и той потъна в сън. Маги остана да лежи будна до него, замислена за всичко, което се бе случило. Това бе най-прекрасната нощ в живота й.