Даниел Стийл
Опасни мъже (9)

9.

Адам дойде да вземе Чарли за концерта с абсурдно дълга лимузина. Щеше да пее една от най-важните му клиентки. Цялото й турне беше една агония за него, а договарянето на условията — истински кошмар. Но сега, след като голямата нощ най-после бе настъпила, той беше в прекрасно настроение. Щеше да се наслади на една от най-големите певици в страната, ако не в целия свят. Вана. Само едно име. Изключителна жена. Концертът щеше да се състои в „Мадисън Скуеър Гардън“ и всички пищящи тийнейджъри щяха да са там, предани почитатели, всякакви откачалки и застарели фенове на рока в Ню Йорк. Не беше от събитията, които Чарли обикновено посещаваше, но Адам го увери, че ще е забавно, и го убеди да го придружи.

Кожодерите продаваха билетите на черно по четири и пет хиляди долара единия. Хората се редяха два-три дни на опашка пред касите. Щеше да бъде най-вълнуващото шоу на годината и Адам бе предупредил приятеля си да си облече джинси. Не искаше да се появи в скъп костюм и да пострада в мелето. Щеше да си има достатъчно притеснения тази нощ, за да трябва да се тревожи и за него. И разбира се, Адам не само имаше специални пропуски, но и места на първия ред. Очертаваше се незабравима нощ. Надяваше се всичко да мине гладко. Докато пътуваха към „Мадисън Скуеър Гардън“, и трите му мобилни телефона зазвъняха едновременно. Изминаха половината път, а все още не бе разменил и дума с Чарли. Поздрави го с кимване и си наля питие от бара в лимузината чак когато спряха на червен светофар.

— Господи, а лекарят ми се чуди защо кръвното ми е толкова високо — въздъхна, след като приключи поредния разговор и се ухили на приятеля си, който искрено се забавляваше на жестикулациите и мимиките му, докато разговаряше по телефоните. — Тази работа ще ме убие. Какво става с Грей? Добре ли е? Изобщо не ми се е обаждал.

Заради подготовката на концерта на Вана в „Мадисън Скуеър Гардън“ Адам също не бе имал време за приятеля си.

— Много е добре — загадъчно отвърна Чарли, после реши да му каже. — Всъщност е влюбен.

— Да бе. Впрочем нищо чудно. И къде я е намерил? На изхода на някой възстановителен център или клиника за душевноболни?

Адам се засмя и довърши питието си. Чарли също се усмихна.

— В Портофино — обяви със самодоволно изражение и закачливи пламъчета в очите.

Адам никога нямаше да повярва, както и той не можа в началото. Дори все още не бе свикнал с идеята.

— В Портофино? — попита адвокатът с разстроен и напълно отсъстващ вид.

Току-що му се бе обадил един от помощниците му, за да съобщи, че фризьорката на Вана все още не е донесла перуките й и звездата е пред припадък. Били изпратили някого в хотела, за да ги вземе, но сигурно щяло да се наложи да започнат по-късно. Само това им липсваше. Профсъюзите ще побеснеят, ако закъснеят. Адам не беше продуцент на шоуто, но ако тя нарушеше договора си, щяха да последват безкрайни дела. Той трябваше да я защитава от самата нея. Вана беше прочута с капризите си на сцената.

— Грей я е срещнал в Портофино — тихо каза Чарли, а Адам се втренчи в него.

— Кого е срещнал в Портофино?

По лицето му се бе изписал израз на такова пълно недоумение, че Чарли се засмя. Моментът едва ли бе подходящ да обсъждат любовния живот на Грей, но щяха да имат за какво да си приказват, докато се придвижваха в задръстения трафик, а Адам подскачаше от нетърпение. Искаше да стигне при Вана, преди тя да е направила нещо незаконно, налудничаво или направо да си тръгне.

— Жената, в която Грей е влюбен — продължи Чарли. — Казва, че остава при нея, не живее там, а само остава. Предполагам, че не е едно и също.

— Разбира се, че не е — раздразнено рече Адам. — Оставането при нея означава, че е прекалено уморен да се надигне от леглото, след като са се любили, което вероятно се дължи на омързеляването с възрастта. Но да живее с нея, е обвързване и ще бъде глупак, ако го направи. Може да получи много по-добър секс, ако само преспива там. Но след като заживеят заедно, всичко ще приключи. Ще започне да изхвърля боклука, да взема дрехите й от химическото и да готви.

— Не знам за химическото и боклука, но вече й готви.

— Той е полудял. Ако само преспива, няма да има място в гардероба, нито ключ. И няма да е редно да вдига телефона. Има ли ключ?

— Забравих да попитам.

Чарли избухна в смях. Адам имаше вид сякаш всеки момент ще получи удар, докато чакаха светлините на светофара да превключат. Разговорът за Грей малко го разсея. А и му бе интересно да научи от Адам, че съществуват правила за съжителство. Изглежда, имаше цял списък, който определя статуса ти. Чарли не бе отговарял на повечето от условията, макар че веднъж му бяха дали ключ.

— И коя, по дяволите, е тя?

— Силвия Ренълдс, собственичката на картинна галерия, с която се запознахме в Портофино. Очевидно Грей се е сближил много повече с нея, отколкото с теб сме предполагали, докато ти преследваше племенницата й.

— О, боже, онова момиче с лице на ангел и мозък на Алберт Айнщайн. Никога не можеш да вкараш такава в леглото — говори до безкрайност и можеш да остарееш, докато се опитваш да й свалиш гащите. Доколкото си спомням, имаше страхотни крака — със съжаление поклати глава Адам.

Винаги съжаляваше за пропуснатите възможности. За готините мадами, които не бяха паднали в обятията му още на първата среща.

— Племенницата има страхотни крака? — попита Чарли, опитвайки се да си спомни.

— Не, Силвия. Собственичката на галерията. И какво, по дяволите, търси тя с Грей?

— Можеше да попадне и на много по-лош — възрази Чарли от лоялност към приятеля си и Адам се съгласи. — Той е луд по нея и аз се надявам и тя да е толкова силно влюбена в него, както той вярва. Но щом яде от гулаша му, сигурно е.

Не каза на Адам колко се е разстроил, когато Грей сподели любовта си по време на обяда в яхтклуба. Реакцията му беше грешка и той се срамуваше от нетактичното си държание. Грей явно му бе простил, а както изглеждаше, Адам изобщо не се притесняваше, че Грей „остава“ при Силвия. Тази вечер го тревожеха много по-важни неща, като например вероятността Вана да не се появи на сцената, ако не й донесат перуките. Делата, които щяха да последват, като се имат предвид мащабът и важността на концерта, щяха да му осигурят работа през следващите десет години.

— Тази история няма да продължи дълго — обяви Адам мнението си за романа на Грей. — Силвия Ренълдс е прекалено нормална. За една седмица ще му омръзне.

— Грей, изглежда, не смята така. Твърди, че именно заради това я обича, а и освен това не искал да умре сам.

— Да не е болен? — изведнъж се разтревожи Адам и Чарли поклати глава.

— Предполагам, че просто се е размислил за живота. Когато рисува, живее доста усамотено. Тя му е намерила страхотна галерия, където да изложи картините си, така че предполагам, че връзката им не е чак толкова лоша.

— Може би е по-сериозна, отколкото той си мисли, щом прави такива неща за него. По-добре да му се обадя. Не искаме да затъне в дълбокото заради чифт страхотни крака. — Адам отново придоби притеснен вид и Чарли пак поклати глава.

— Според това, което чух, вече е затънал. Остава ни само да наблюдаваме как ще се развият събитията — предпазливо рече Чарли, докато приближаваха до „Мадисън Скуеър Гардън“ в дългата черна лимузина.

Смая се, когато видя насъбралата се тълпа. Отне им двайсет минути, за да си проправят път, при това с помощта на полицията. Двама цивилни полицаи ги чакаха, за да ги настанят.

Щом намериха местата си, Адам изчезна зад кулисите, за да провери как вървят нещата. Чарли го увери, че няма да скучае без него, седна и се зае да наблюдава пъстроцветното множество, което кръжеше наоколо. Забеляза много хубаво русо момиче, облечено с най-късата пола, която някога бе виждал. Косата й беше дълга и разрошена. Обула бе черни ботуши на високи токчета, а над полата бе облякла яркочервено кожено яке. Лицето й бе наплескано обилно с грим, но изглеждаше на не повече от седемнайсет. Попита го учтиво дали свободното място до него е заето и Чарли отвърна утвърдително. След това момичето изчезна. Видя я отново след няколко минути да говори на някой друг. Имаше чувството, че обикаля залата, за да търси свободно място, и накрая пак се върна при него.

— Сигурен ли сте, че тук седи някой? — настойчиво попита тя.

Чарли забеляза, че е по-възрастна, отколкото първоначално бе предположил, но не много. Беше смайващо красиво момиче, с невероятна фигура — пълните й високи гърди напираха под прилепналата черна блузка, чиито шевове заплашваха да се пръснат от чувствените й извивки. Щеше да прилича на проститутка, ако нямаше нещо детско и невинно в лицето й.

— Да, сигурен съм — увери я отново Чарли. — Приятелят ми отиде зад кулисите.

— О, боже! — изпищя тя и се втренчи изумено в него. — Да не би приятелят ви да познава Вана? — Каза го така, сякаш говореше за самия Бог, а Чарли й се усмихна и кимна.

— Той работи за нея. В известен смисъл.

— Имате ли нещо против да седна на стола му, докато се върне? — попита момичето и Чарли се запита дали не го сваля, но реши, че не. Тя явно се интересуваше много повече да се запознае с Адам, след като разбра, че е зад кулисите. — Моето място е отзад и не мога да виждам нищо. Реших да видя дали има празни места тук, долу, но очевидно няма. Чакала съм два дни, за да си купя билет. Двамата с приятеля ми се редувахме.

Той кимна. Имаше леко слисано изражение, докато тя се настани на стола до него. Не изглеждаше по-зле от останалите момичета, макар че на някое друго място щеше да се отличава като горяща факла. Приличаше на Джулия Робъртс от филма „Хубава жена“, преди Ричард Гиър да я превърне в изискана красавица, облечена в дрехи от „Родео Драйв“. Непознатата беше също толкова поразително хубава. Дрехите й бяха не по-малко поразителни, особено ботушите, които стигаха до над коленете й. Полата й бе абсурдно къса, а ако кихнеше, блузката й щеше да се пръсне. Наистина представляваше невероятна гледка, но явно се чувстваше добре така.

Чарли неволно се зачуди как ли ще изглежда без грим, с прибрана назад коса и в чисти джинси. Вероятно още по-красива. Запита се дали не е манекенка или начинаеща актриса, но не посмя да я попита. Не му се искаше да я окуражава да остане. Тя седеше на ръба на стола на Адам и той се изненада, когато се върна. Помисли, че Чарли я е поканил, и беше впечатлен. Не смяташе, че ще прояви интерес към подобно момиче и за някакви си пет минути ще я свали.

— Намериха перуките. Фризьорката се е нацепила здравата в хотела, но има кой да я замести — обясни Адам, докато гледаше с любопитство и леко неудобство момичето на стола. — Има ли някаква причина да си тук? — попита безцеремонно. — Познаваме ли се?

Не можеше да откъсне поглед от напращелите й гърди и съвършеното лице. Тя наистина беше смайващо красива и тъкмо негов тип.

— Още не — усмихна му се момичето. — Моето място е отвратително. Тъкмо си говорех с приятеля ти. Той ми каза, че работиш за Вана. Обзалагам се, че е супер. — Гледаше го с пълни с възхищение широко отворени очи.

— Понякога е супер, но не и тази вечер. — Когато отиде при нея в гримьорната, Вана го бе заплашила, че ще си тръгне. След като намериха перуките й и нова фризьорка, звездата се успокои, но Адам нямаше намерение да обяснява всичко това на момичето. Не беше сигурен, че ще разбере. Предполагаше, че коефициентът й на интелигентност не е особено висок, но гърдите й бяха страхотни. Пък и коефициентът на интелигентност никога не го бе вълнувал. Откакто се разведе с Рейчъл, предпочиташе гърдите пред ума. — Виж, не ми се ще да те притеснявам и бих се радвал да стоя тук и да си бъбрим, но концертът ще започне след няколко минути, така че е най-добре да се върнеш на мястото си. — Момичето в джинсовата минипола и високите черни кожени ботуши изглеждаше така, сякаш всеки миг ще избухне в сълзи. Адам започваше да се дразни, но не можеше да направи нищо за нея. Нямаше свободни места, но в следващия миг му хрумна нещо. Нямаше представа защо й помага и си помисли, че сигурно ще съжалява, но сграбчи ръката й, дръпна я от стола и я подкани да го последва. — Ако обещаеш да се държиш добре, ще ти намеря място на сцената. — Винаги имаше няколко запазени места, ако изникне нещо непредвидено.

— Наистина ли?

Тя го гледаше сякаш е божество, а той я поведе бързо към сцената, като пътьом показа пропуска си на един от охраната, която пазеше тълпата да не нахлуе. Мъжът мигом се отдръпна и момичето се увери, че е съвсем сериозен. От години не бе имала такъв късмет. Приятелят й бе заявил, че е безумие да тръгне да търси свободни места на първия ред, но това се оказа най-страхотното й хрумване. Не беше на себе си от щастие, докато Адам й помагаше да се качи по стълбите в тясната къса поличка и високите кожени ботуши. Пред погледа му се разкри великолепната гледка на дупето й, на която той се наслади докрай. Пък и тя явно нямаше нищо против, след като бе облякла подобна пола.

— Между другото, как се казваш? — попита Адам по навик, докато я водеше към редицата сгъваеми столове, заврени в дъното на сцената. Трябваше да прескачат кабели и звукови усилватели, но тя щеше да гледа шоуто съвсем отблизо. Момичето го гледаше сякаш е Бог, слязъл на земята.

— Маги О’Мали.

— Откъде си?

Погледна я с усмивка, когато тя седна на стола и кръстоса крака. Откриваше му се идеална гледка към деколтето й. Питаше се дали наистина е толкова отворена, както изглеждаше, или се е облякла така специално за концерта. Като по-опитен от Чарли с подобни жени прецени, че е на около двайсет и две.

— Родена съм в Куинс, но сега живея в града. В западната част. Работя в „Пиър 92“.

Това беше бар с доста съмнителна клиентела. Всъщност беше ресторант с бар за случайни запознанства, където всички сервитьорки изглеждаха като нея. По-хубавите се редуваха да танцуват и подканваха клиентите към алкохол и секс. Адам предположи, че навярно получава добри бакшиши. Понякога момичетата, които работеха там, бяха млади безработни актриси, закъсали за пари.

— Актриса ли си? — поинтересува се той.

— Не, сервитьорка. Понякога танцувам. Като дете съм ходила на уроци по балет. — Не му каза, че се е учила да танцува от шоупрограмите по телевизията. В квартала, където бе отраснала, никой не даваше уроци по балет. Беше родена в най-бедната и опасна част на Куинс, откъдето се бе измъкнала при първа възможност. Сега живееше в Ъпър Уест Сайд в сграда с евтини апартаменти под наем, но в сравнение с мястото, където мина детството й, това беше истински палат. Затаи дъх и погледна към Адам, а в очите й заблестяха сълзи. — Благодаря ти. Никога няма да мога да ти се отблагодаря за това, което направи за мен тази вечер, но ако някога ти потрябвам, можеш да ме потърсиш в „Пиър 92“. Ще те черпя питие.

Това беше всичко, което можеше да му предложи, макар че той би предпочел нещо друго. Въпреки дръзкото си облекло тя изглеждаше странно невинна и уязвима и той съжали за греховните си мисли. Явно беше сладко и добро момиче, независимо от сексапилния си вид.

— Не се тревожи. За мен беше удоволствие. Маги, нали така?

— Всъщност Мери Маргарет — отвърна тя и го погледна с огромните си очи.

Не му беше трудно да си я представи в униформа от местното енорийско училище. Мери Маргарет О’Мали. Не можеше да не се запита защо се е облякла така. Имаше лице на ангел и тяло на стриптийзьорка, а дрехите й трябваше да бъдат изгорени. Щеше да изглежда невероятно с подходяща прическа и прилично облекло, но такъв беше животът. А и тази вечер се бе справила много добре за бедно момиче от Куинс, което работи в „Пиър 92“. Седеше на сцената по време на специалния концерт на Вана.

— Ще дойда да те потърся след шоуто — обеща Адам и в този миг действително го мислеше.

Изведнъж момичето скочи от стола, хвърли се към него и го прегърна като малко дете. В очите й блестяха сълзи.

— Благодаря ти за всичко. Това беше най-милото нещо, което някой е правил за мен.

Изразът в очите й го накара да се почувства виновен заради похотливите си мисли. Да я настани на сцената, не представляваше кой знае какво за него.

— Не се притеснявай — рече и се обърна, за да си върви, когато тя го сграбчи за ръката.

— Как се казваш? — Искаше да знае името на благодетеля си и това го изненада, едва ли щяха да се видят отново.

— Адам Уайс — отвърна той и хукна към мястото си.

Светлините започнаха да угасват. Две минути по-късно седна до Чарли и шоуто започна. Чарли се наведе към него секунди преди Вана да се появи на сцената.

— Намери ли й място?

Момичето му бе направило огромно впечатление. Никога дотогава не бе виждал отблизо такава като нея. Жени, които изглеждаха по този начин, определено не бяха негов тип.

— Да — прошепна Адам. — Каза, че иска да излезе с теб — намигна му шеговито, а Чарли се засмя.

— Няма да стане. Взе ли телефонния й номер, кръвната група и адреса?

— Не, само размера на сутиена, който е доста по-голям от коефициента й на интелигентност — заключи Адам и се ухили многозначително.

— Не бъди гаден — скастри го Чарли. — Сладка е.

— Да, зная. Може би след шоуто ще я заведем някъде да се позабавляваме заедно.

Чарли го изгледа строго. Смяташе, че концертът му е достатъчен. Това тук не беше сред обичайните му развлечения, макар че винаги бе харесвал музиката на Вана.

Шоуто беше невероятно, Вана изпя седем песни на бис. Никога не бе изглеждала, нито пяла по-добре. По време на антракта Маги дойде, за да благодари отново на Адам. Той я прегърна през рамо и я покани на купон с тях, а тя обви ръце около врата му и му лепна звучна целувка, докато той се наслаждаваше на допира на гърдите й. Бяха истински, както и носът й. Всичко по нея беше дар от бога, а не дело на пластичната хирургия. От години не беше срещал такова момиче.

— Не биваше да го правиш — тихо рече Чарли, след като тя се върна на мястото си, преди да започне втората част.

— Да правя какво? — невинно попита приятелят му.

Още се наслаждаваше на усещането от допира на едрите й стегнати гърди. Определено му бе харесало. Познаваше милион жени като нея, но прелестите на нито една от тях не бяха естествени.

— Да се възползваш от млади момичета. Тя може и да е облечена като проститутка, но сам виждаш, че е мило дете. Не бъди негодник, Адам. Един ден всичко ще ти се върне тъпкано. Не би искал някой да се държи по този начин с дъщеря ти, нали?

— Ако дъщеря ми се облече така, ще я убия, както ще направи и майка й.

Искаше да доведе сина си и дъщеря си на шоуто, но Рейчъл не позволи. Заяви, че утре били на училище, а и тя никога нямало да позволи децата й да попаднат на подобно място. Били още много малки. Децата на Адам бяха мили и добре възпитани.

— Може би Маги си няма някой, който да й каже да не се облича по този начин.

Явно доста се бе постарала да се наконти за тази вечер, но май ентусиазмът й я бе подвел и бе изгубила мярката. Но с тяло и лице като нейното дори това нямаше значение. Беше благословена с естествена красота. Може би един ден щеше да порасне и да се научи да се облича премерено и с вкус.

— Предполагам, че няма — сухо отбеляза Адам, — след като работи в „Пиър 92“. — Беше ходил там веднъж и не можеше да повярва каква зловонна дупка е. Всякакви съмнителни типове от „Бродуей“ се навъртаха там, за да опипват момичетата, докато ядяха и пиеха. Сервитьорките не бяха по бикини или голи, но дрехите им бяха доста оскъдни. Носеха нещо като миниполи за тенис с прашки отдолу, а сатенените им сутиени бяха с няколко размера по-малки. Мястото приличаше на бордей. — Престани да я съжаляваш, Чарли. На този свят има и по-лоши неща — например да се родиш в Калкута или да си като малкото сляпо момиченце, за което ми разказа, че си се запознал в онова място в Харлем. Това момиче е страхотно и един ден ще изплува. Докато се усетиш, ще я открие някой безскрупулен агент и ще я превърне в голяма звезда.

— Съмнявам се — поклати глава приятелят му, замислен за момичето.

Такива като нея имаше стотици и повечето не успяваха да се измъкнат от ада, в който живееха, особено след като типове като Адам постоянно ги преследваха и се възползваха от тях. Това го натъжи и за кратко помрачи настроението му, но втората част започна скоро след това и той забрави за Маги.

Когато концертът свърши, тълпата направо подивя. Фенове, фотографи, журналисти и почти половината публика се опитваше да се качи на сцената. Бяха нужни десетина полицаи, за да отведат Вана цяла, а Адам изобщо не успя да се добере до кулисите. Обади се по мобилния си телефон на сценичния й мениджър, който го увери, че певицата е добре и е във възторг от успеха. Адам му каза да й предаде, че ще се видят на купона, а когато се обърна, за да говори с Чарли, налетя на Маги. Едва не бе изгубила блузата и якето си, докато слизаше от сцената, но успя да се добере до тях и отново благодари горещо на Адам. Нямаше представа какво е станало с приятеля й. Беше невъзможно да го открие сред тълпата.

— Искаш ли да дойдеш на партито? — попита я Адам.

Тя нямаше да се отличава от обичайната тълпа и той не се срамуваше да я вземе със себе си, макар че Чарли би се почувствал неудобно. Но той и без това искаше да се прибере у дома. За тази вечер концертът му беше повече от достатъчен, въпреки че искрено се бе забавлявал. Но на Адам не му стигаше. Той обичаше да купонясва, а Маги щеше да е подходяща компания. Пък и тя беше във възторг от предложението.

Излизането от залата им отне половин час, а издирването на лимузината — още двайсет минути. Най-накрая се добраха до колата и се пъхнаха вътре. Насочиха се към Ийст Сайд и частния клуб, нает за партито. Чарли знаеше, че ще има много жени, изобилие от алкохол и наркотици. Не беше за него. Адам никога не бе вземал наркотици, но нямаше нищо против жените и алкохола. При това в големи количества. Маги седеше на седалката срещу тях, а върху лицето й бе изписан израз на безкрайно блаженство. Адам нехайно зяпаше краката й, които се оказаха много по-хубави, отколкото смяташе. Това момиче действително имаше невероятно тяло. Чарли също го забеляза, но предпочиташе да гледа през прозореца.

— Къде отиваме? — попита развълнувано Маги и кръстоса крака.

Гласът й бе тънък като на дете, с лек нюйоркски акцент — не дразнещ, но се усещаше. Обаче Адам явно не се интересуваше от акцента й.

— Първо ще отидем да оставим Чарли у тях. После можем да се отбием някъде да пийнем по нещо, а след това ще те заведа на купона.

А накрая се надяваше да я заведе у дома, ако, разбира се, тя беше съгласна. Никога не насилваше жените. Не беше нужно. Винаги имаше достатъчно жени, готови да го ощастливят. Смяташе, че тя няма да има нищо против да му прави тази вечер компания в леглото. Беше забърсвал много момичета като нея и всички с нетърпение откликваха на ласките му. Рядко имаше такива, които му отказваха, и той беше сигурен, че Маги няма да е сред тях. Същото мислеше и Чарли.

Пред дома си той им пожела любезно лека нощ. Каза, че се надява да се видят някой път, макар да знаеше, че е малко вероятно. Но какво друго би могъл да каже? Да й пожелае приятна нощ в леглото с Адам? За един кратък миг му се прииска тя да откаже на приятеля му. Това беше като да ловиш риба в аквариум, а той искрено й желаеше нещо по-добро или поне да има по-добър шанс в живота. Но тя бе прекалено впечатлена от предстоящото парти, както и от мястото на сцената, което й бе уредил Адам. На Чарли му се искаше да я посъветва да си изгради повече самоуважение, но имаше неща, които никой не можеше да промени. Животът си беше на Адам и неин. От тях, а не от него зависеше какво щеше да се случи. Почти изпита желание да я защити от Адам и самата нея, но нямаше как да го стори. Качи се в асансьора със замислен вид, влезе в апартамента и се загледа през прозореца в тъмния парк. Беше хубава вечер и той си прекара добре. Почувства се уморен и след няколко минути отиде да си легне.

Както бе обещал, Адам заведе Маги в един бар и тя си поръча чаша вино. Той пи „Маргарита“, след това мохито и й даде да опита от чашата му. Хареса й, но Маги му каза, че не пие твърд алкохол, което го изненада. Още повече се изненада, когато уточни, че е на двайсет и шест години. Той бе предположил, че е по-млада. Каза му, че е работила няколко пъти като модел в търговски реклами, снимала се е за един-два каталога, но основната й работа била в „Пиър 92“, където изкарвала добри бакшиши. Не беше трудно да се разбере защо. Имаше тяло, което би възкресило и мъртвец.

Пристигнаха на партито около един след полунощ, но веселбата тъкмо започваше. Адам знаеше, че наоколо се предлагат всякакви наркотици. Кокаин, екстази, хероин, хашиш, амфетамини. Тълпата бе по-дива от обикновено и не му отне много време, за да разбере, че обстановката не е особено приятна. Подобни неща се случваха често след концертите. Той танцува няколко пъти с Маги и си тръгнаха. Качиха се в лимузината и той я покани в дома си за по едно последно питие, но тя поклати глава.

— По-добре не. Стана много късно. Утре съм на работа, но все пак ти благодаря.

Адам не каза нищо и даде адреса й на шофьора. Ужаси се, като видя къде живее. Беше една от най-опасните улици, на която бе попадал. Трудно му бе да си представи, че красиво момиче като нея живее на подобно място. Сигурно й се налагаше да се бори за оцеляването си всеки ден и той изпита съжаление към нея, но и малко раздразнение, че не пожела да прекара нощта с него.

— Надявам се, че нямаш нищо против, задето не дойдох в апартамента ти, Адам — с извинителен тон каза момичето. Чувстваше се неудобно след всичко, което бе направил за нея. — Обикновено не правя такива неща на първата среща.

Той се втренчи изненадано в нея. Питаше се дали тя наистина вярва, че ще има втора среща. Беше му написала телефонния си номер и той бе пъхнал листчето в джоба си. Смяташе да го изхвърли, щом се прибере. Тя беше развлечение за една нощ или щеше да бъде, но нямаше причина да се среща отново с нея. Можеше да има стотици като нея по всяко време на деня и нощта. Не се нуждаеше от някаква сервитьорка от „Пиър 92“, независимо колко е хубава и какви страхотни крака има. Нищо не би се променило дори и да се бе съгласила да прекара нощта с него. Просто щяха да се забавляват.

— Не, разбирам те. Искаш ли да те изпратя догоре?

Мястото имаше твърде зловещ вид, Адам имаше чувството, че могат да я убият още преди да се добере до жилището си. Но тя явно бе свикнала с обстановката и поклати глава.

— Всичко е наред — рече непринудено Маги и му се усмихна. — Имам три съквартирантки. Две от тях спят в дневната и ще е твърде неудобно, ако се качиш. Макар че сигурно вече са заспали.

Адам не можеше да си представи как се живее по този начин, нито пък имаше желание. Искаше просто да я остави и да забрави, че има хора с такава съдба. Тя не беше негов проблем и нямаше намерение да я превръща в такъв. Искаше единствено да се прибере у дома.

— Благодаря ти за компанията, Маги О’Мали. Беше ми приятно да се запозная с теб. Надявам се да се видим пак някой път — каза учтиво.

— Аз също — искрено отвърна момичето, макар да знаеше, че едва ли ще стане.

Той водеше съвсем различен живот. Познаваше личности като Вана, имаше пропуски за кулисите, возеше се в лимузини и живееше в съвсем различен свят. Може и да беше наивна, но не беше толкова глупава, колкото на него му се искаше. Вместо „лека нощ“ можеше със същия успех да й пожелае „сбогом и приятен живот“, макар да знаеше, че пожеланието му едва ли ще се сбъдне. А и как би могла да има по-хубава съдба? Какво би могъл да поднесе животът на момиче като нея, независимо колко красиво и чаровно е? Какъв шанс имаше да се измъкне от тази дупка? Адам знаеше отговора. Никакъв.

— Пази се — каза той, когато тя си отключи, влезе в сградата и се обърна, за да го погледне за последен път.

— Ти също. И отново ти благодаря. Беше фантастична нощ.

Той й се усмихна. Искаше му се да е в леглото с нея. Щеше да бъде много по-забавно, отколкото да стои на улицата в този долнопробен квартал и да замръзва до кости, докато я чака да се прибере. Момичето му махна и изчезна в сградата. Той се запита дали не се чувства като Пепеляшка. Балът бе свършил, а докато се качи до жилището си, лимузината и шофьорът щяха да се превърнат в тиква, теглена от шест мишки.

Адам се върна в колата, където още миришеше на парфюма й. Беше евтин, но й подхождаше, а уханието беше приятно. Беше го усетил, докато танцуваха. Сепна се, когато осъзна, че се чувства потиснат, докато пътуваше към апартамента си на Източна седемдесета. Беше доста угнетяващо да се сблъсква с хора като нея, които нямаха изгледи за по-добър живот. Маги О’Мали щеше да живее мизерно до края на дните си, освен ако не й излезе късметът да се омъжи за някой простак с бирен корем, който ще я отведе отново в Куинс. Там щеше да си спомня с носталгия за времето, когато е живяла в Манхатън, или за ужасната си работа — да обслужва пияни кретени, опипващи я под полата. А и той не беше по-добър. Ако бе пожелала, щеше да си легне с нея, а на следващия ден щеше да я забрави. За пръв път от години се почувства като пълен негодник. Замисли се за собствената си преходност. Чарли беше прав. Ами ако някой тип се държеше един ден по същия начин с Аманда? Можеше да се случи на всекиго, но в този случай се бе случило на момиче като Маги, което той не познаваше и никога нямаше да опознае. Вкъщи си наля чаша текила и отново се замисли за нея. Излезе на терасата на пентхауса си и се запита какво ли щеше да бъде, ако сега Маги беше с него. Вероятно вълнуващо развлечение. За минута, две, час или за цялата нощ. Това беше тя за него и това щеше да си остане. Едно младо момиче, мярнало се за кратко в живота му. Съблече се и пусна дрехите си на пода до леглото. После се пъхна по шорти под завивките и забрави за нея. За него Маги си беше отишла завинаги. Беше се върнала в своя свят, какъвто и да беше той.