Даниел Стийл
Опасни мъже (19)

19.

В петък Чарли взе Каръл точно в дванайсет и я заведе на обяд в „Ла Гулю“^[1] — моден френски ресторант на „Мадисън авеню“ с отлична кухня и винаги оживен. След като знаеше коя е, Чарли вече не се чувстваше задължен да я кани в евтини ресторанти, а и за двамата щеше да е забавно да обядват на някое хубаво място. След вкусния обяд се разходиха по „Мадисън авеню“, като често се спираха пред витрините на магазините.

За пръв път Каръл му разказа за детството си. Грей се оказа прав. Синята кръв и разкошните къщи не означаваха непременно щастливо детство. Младата жена сподели с него колко студени и отчуждени са били родителите й, колко хладно са се държали един към друг и никога не са я дарявали с топлина и обич. Била отгледана от бавачка, почти не виждала родителите си, а майка й приличала на леден блок с човешки образ. Нямала братя или сестри, с които да си играе, била единствено дете. Спомни си как със седмици не е виждала майка си и баща си, както и че те били дълбоко разстроени от жизнения път, който си е избрала. Така още от малка младата жена намразила всичко, което нейният свят символизира — лицемерие, пристрастеност към материални придобивки, безразличие към човешките чувства, липса на уважение към всички, които не принадлежат на този свят. От думите й ставаше ясно, че е била тъжно и самотно дете. Накрая заменила тяхната ледена незаинтересованост със златна клетка, където била тормозена от съпруга си. Както Грей предположи, той се бе оженил за нея само заради името и парите й. Когато изоставила този свят, тя се развела не само с него, но и с всичко, заради което той е бил привлечен от нея, с лъжливите ценности, които е мразила през целия си живот.

— Не можеш да живееш така, Каръл — нежно я упрекна Чарли. Понякога и той самият искаше да предприеме нещо, макар и не толкова драстично. Каръл бе платила висока цена за бягството си. — Трябва да се приемеш такава, каквато си. Ти правиш прекрасни неща за децата, за които се грижиш. Не е нужно да се лишаваш от всичко заради работата си. Всъщност мисля, че можеш да се радваш и на двата свята, колкото и да са различни.

— Нямах радостно детство — откровено призна младата жена. — Мразех всичко, което ме заобикаляше още от малка. Другите деца или искаха да си играят с мен заради произхода ми, или не желаеха пак поради същата причина. Никога не знаех какво да очаквам, а и се уморих да се опитвам да отгатна.

Чарли отлично я разбираше и докато я слушаше, се сети за нещо. Поколеба се дали да й го каже, след като не се бяха виждали толкова дълго. Но в същото време имаше чувството, че никога не се бяха разделяли. Ръката й бе мушната в неговата, докато двамата крачеха по „Мадисън авеню“ и си бъбреха оживено, сякаш той никога не си бе тръгвал, изпълнен с гняв и възмущение. Чарли имаше чувството, че винаги е бил част от живота й, Каръл също имаше усещането, че го познава отдавна.

— Сигурно ще ме убиеш заради това, което ще ти кажа — поде предпазливо той, докато пресичаха Седемдесет и втора улица, за да поемат на север. Времето бе застудяло, но въздухът бе чист и свеж. Каръл си бе сложила вълнена шапка, кашмирен шал и ръкавици, а Чарли бе вдигнал яката на палтото си. — Всяка година посещавам едно светско събитие, на което предполагам, че ти никога няма да отидеш, като се има предвид всичко, което сподели с мене. Но аз винаги се чувствам задължен да го посещавам, още повече че тази година ще бъдат представени в обществото дъщерите на двама мои приятели. Всяка година ходя на бала на дебютантките. Като се изключи светския етикет, партито винаги е приятно. Ще дойдеш ли с мен, Каръл? — попита с надежда той, а тя се засмя.

След дългата й реч за това колко много мрази „техния свят“, предполагаше, че сигурно му е било много трудно да се реши да я покани на подобно събитие, където младите момичета със „синя кръв“ навлизат в светския живот. Това беше остаряла и снобска традиция, но определено й беше добре позната.

— Не ми се ще да го призная — скръбно се усмихна Каръл, — но аз също бях представена така. Родителите ми ходят всяка година. Не съм посещавала събитието, откакто бях дебютантка. Но с теб може да е забавно, иначе никога не бих отишла.

— Това „да“ ли е? — попита Чарли, а лицето му се озари от широка усмивка.

Умираше да я заведе на някое изискано място, да я види облечена в елегантна вечерна рокля. Обичаше тя да блести и да бъде център на внимание, макар че и на него му бе приятно да присъства на подобни събития. Беше забавно веднъж в годината да се облече във фрак.

— Определено е „да“ — кимна Каръл. — Кога ще бъде?

Трябваше да си купи рокля. От години не бе обличала бална рокля. Можеше да вземе назаем от майка си, но нямаше желание да я моли. Двете носеха един и същи размер. Искаше да бъде красива за Чарли, а роклите на майка й бяха прекалено тежки за вкуса й.

— След няколко седмици, ще проверя точно в офиса.

Каръл кимна. Да отиде на бал с него, беше голяма стъпка за нея, връщане към някогашния й живот. Но знаеше, че това е изключение за една вечер, а не ежедневие. Можеше да го преживее един път, но нямаше намерение да го превръща в нещо постоянно. Беше компромис и жест на добра воля, които с готовност правеше за Чарли.

Двамата продължиха мълчаливо към дома й, после завиха на изток към Деветдесет и първа улица. Беше станало много студено и във въздуха се усещаше, че може да завали сняг. Когато спряха пред входната врата на сградата, тя се извърна към него и му се усмихна. След като вече знаеше коя е, можеше спокойно да го покани в дома си.

— Ще се качиш ли? — срамежливо попита Каръл, докато ровеше в чантата за ключа си, който както винаги бе на дъното.

— Наистина ли го искаш? — предпазливо попита Чарли, а тя кимна.

Вече се бе стъмнило. Двамата бяха заедно от обяд, но имаха да си наваксват и си признаха колко много са си липсвали. Липсваха му разговорите с нея, споделянето на радостите и проблемите от ежедневието. През месеца, когато се виждаха, той свикна да й иска съвет по различни въпроси и мъдрото й и далновидно мнение му липсваше. Отсъствието й му тежеше, както и тя се измъчваше от неговото.

Озоваха се в малко, но елегантно преддверие, покрито с плочи от бял и черен мрамор. На приземния етаж имаше два малки салона, единият водеше към красива градина, а другият продължаваше към вита стълба. На горния етаж бе разположена просторна дневна с големи удобни кресла с дамаска, дивани и камина — старинни английски мебели, които Каръл бе взела от къщата на родителите си с тяхно позволение. Домът беше елегантен, удобен и уютен, изискан, но без да е претрупан. Навсякъде бяха пръснати предмети, ценни за нея, сред които имаше и рисунки на децата от Центъра. Прекрасна смесица от стари и нови вещи, дреболии, изработени от децата, интересни сувенири, които бе събирала по време на пътуванията си. Кухнята бе голяма и удобна, а до нея бе разположена малка трапезария с тъмночервени стени, украсени с ловни картини от английски художници, принадлежали на дядо й. На втория етаж имаше просторна слънчева спалня и стая за гости. Каръл използваше най-горния етаж за кабинет. След като го разведе из къщата, двамата се върнаха в кухнята. Чарли беше впечатлен от стила и подредбата на жилището.

— Никога не съм канила гости по очевидни причини — тъжно отбеляза младата жена. — Бих искала понякога да поканя приятели на вечеря, но не мога.

Тя се преструваше на бедна и водеше двойствен живот. Той разбираше, че се чувства самотна, както и той понякога, само че по различни причини. Родителите й бяха живи, но тя не се разбираше с тях и никога не ги бе чувствала близки. Те не й бяха засвидетелствали обич и топлина. Неговите бяха мъртви. И двамата се бяха озовали на едно място, но по различни пътища.

Каръл му приготви горещ шоколад и двамата се настаниха край масата в кухнята, докато навън се спускаше мрак. Чарли отново сподели колко мрази празниците и колко самотен и изоставен се е чувствал. Тя не го попита какви са плановете му, струваше й се твърде рано. Току-що се бе завърнал отново в живота й. Той предложи да запали огън в камината, сетне се разположиха на дивана в голямата дневна и продължиха да разговарят с часове. Животът и на двамата приличаше на разпръснати парченца от пъзел, който те сглобяваха бавно — парченце небе, дърво, отминаващ облак, къща, травма от детството, сърдечно разочарование, домашен любимец. Чарли й разказа за сестра си, колко много я е обичал и колко сломен и нещастен е бил, когато починала, а тя му довери колко самотна е била като дете. Подреждаха мозайката на живота си гладко и непринудено.

Наближаваше осем, когато Каръл предложи да приготви нещо за вечеря. Чарли любезно я покани да отидат на ресторант. Навън бе започнало да вали и решиха, че вътре е много по-уютно. Накрая си направиха спагети и омлет, застанали заедно край печката. Имаше хрупкава франзела, сирене и салата. Към края на вкусната вечеря се смееха на забавните истории, които тя му разказваше, а Чарли й описа някои от екзотичните си пътувания на борда на яхтата. Когато се върнаха в дневната, той я взе в прегръдките си и я целуна, сетне внезапно се засмя.

— На какво се смееш? — малко нервно попита младата жена.

— Спомних си за Деня на Вси светии и зеленото ти лице. Беше много смешна.

Тогава я бе целунал за пръв път и двамата много добре си го спомняха. А малко след това сякаш адът се бе стоварил над главите им.

— Не чак толкова колкото теб с лъвската опашка, която стърчеше зад гърба ти. Децата още говорят за това. Много си им харесал. Смятат, че си бил страхотен, а Габи заяви, че страшно се е забавлявала да те следва по петите. — Този ден не бяха отишли в Детския център, но Каръл каза, че утре ще ходи. Чарли заяви, че иска да я придружи. Децата му липсваха, особено Габи. — Казах й, че си заминал. — Той кимна. Всички му липсваха, но най-много Каръл. После отново я целуна, а тя го погледна в очите. В сините им дълбини имаше нещо нежно и спокойно, сякаш най-после се е завърнала у дома. — Искаш ли да се качим горе? — тихо попита младата жена, а той кимна.

Не каза нищо, докато я следваше по стъпалата, а когато влязоха в спалнята, се спря и дълго се взира в лицето й.

— Сигурна ли си?

Не искаше да я насилва. Спомняше си колко неохотно се бе съгласила да се срещне с него, а оттогава бяха минали само два месеца. Междувременно се бяха случили много неща, а четириседмичното му отсъствие я бе убедило, че го обича. Искаше да опита отново. Много време бе изминало, откакто за последен път бе вкусила мъжка любов.

Каръл кимна и двамата се отпуснаха на голямото легло, в което тя спеше сама. Не изпита притеснение и се притисна към него, сякаш винаги са били заедно. Любиха се нежно и страстно, с радостта и ентусиазма на двама души, зажаднели един за друг. Най-после се бяха намерили. И докато снегът тихо се сипеше навън в тъмната нощ като на коледна картичка, изживяната наслада на двамата влюбени, отпуснати в прегръдките си, приличаше на сбъдната мечта.