Даниел Стийл
Опасни мъже (22)

22.

Уикендът в Лас Вегас беше невероятен и Маги се наслади на всяка минута от него — на шоупрограмите, магазините, светлините, хазарта, хората, дори на боксовия мач за шампионската титла. Последният ден Адам й купи нова рокля и къса кожена наметка, с които се облече за мача. Беше спечелила петстотин долара на автоматите, като игра с петдесет долара от собствените си пари, и беше в еуфория. В частния му самолет обратно към Ню Йорк Маги се чувстваше като принцеса, а Адам й се усмихваше доволно.

— Радвам се, че прекара добре.

Обичаше да я глези, да е с нея, да я показва на приятелите си. Тя изглеждаше неотразима в новата рокля и кожената наметка.

— Беше страхотно — за пореден път го увери младата жена и отново му благодари.

При кацането на летище „Кенеди“ изневиделица Маги заяви, че би било много забавно да прекарат Нова година в Лас Вегас. Каза, че щяло да бъде чудесно. Тя съвсем естествено се бе вписала в неговия свят, вместо да се оплаква и мърмори като майка му.

— Да, може би някой път — неопределено промърмори Адам.

— Какво ще кажеш за тази година? — попита тя с блеснали очи.

Знаеше, че той често пътува, имаше самолет и можеха да отидат, където пожелаят, което бе като приказка за нея. Чувстваше се като птица с гигантски криле.

— Не мога — рече той, загледан през прозореца. В този миг, също като Чарли, осъзна, че трябва да й каже. Рано или късно трябваше да го направи и по-добре сега. — Всяка година след Коледа заминавам с Чарли.

— Искаш да кажеш по мъжки, на лов или нещо подобно?

Звучеше разочарована.

— Да, нещо такова.

Смяташе за момента да не се впуска в повече подробности, но Маги явно не бе на това мнение.

— Къде отивате?

— На Сен Бартоломю с яхтата на Чарли.

Маги се втренчи кръвнишки в него.

— На Карибите? С яхта? Майтапиш ли се?

— Не, не се майтапя. Мразим Коледа. Той тръгва една седмица преди мен. А аз се присъединявам към него, след като прекарам Коледа с децата. Правим го всяка година.

— Да, и какво още? Чукаш всяка тъпа красавица, която срещнеш из Карибите?

— Досега да. Но вече не. Имам теб. — Каза го спокойно. Не искаше да се карат, нито пък имаше намерение да променя плановете си. Пътуванията му с Чарли бяха традиция, която означаваше много за него.

— И не смяташ да ме поканиш да дойда с теб?

Маги имаше вид сякаш всеки миг ще запрати нещо по-тежко към главата му. Но за негов късмет не разполагаше с нищо подходящо подръка.

— Маги, не мога. Това е мъжка традиция, а и Чарли ще бъде сам.

— Как ли пък не! Много добре знам какво правят мъжете, когато са сами. Същите мръсотии, които си правил и преди да ме срещнеш.

— Чарли не е такъв. Той е много порядъчен, освен това сега има сериозна приятелка.

— Тя ще идва ли с вас? — подозрително го стрелна Маги, но Адам поклати глава.

— Не, няма да идва. Ще бъдем само ние двамата.

— За колко време?

— Две седмици.

Изражението й го накара да се свие.

— Две седмици? И ти си въобразяваш, че ще си стоя тук сама, докато ти се развяваш из Карибите с разни мадами цели две седмици? Ако си си представял подобно нещо, значи си луд.

— Не ме заплашвай — ядоса се Адам. — Знам, че си разстроена, но нищо не мога да сторя. Не мога да предам Чарли. Не мога и да го помоля да дойдеш и ти. Ще бъде странно за него, той очаква да бъда сам.

— Страхотно, в такъв случай ти пожелавам да си изкарате една весела Нова година в страстни целувки. Може би заради това е всичко. Той да не е гей?

— О, за бога! Ние сме приятели. Пътуваме заедно два пъти годишно. Съжалявам, че единият път е на Нова година, но не знаех, че ще те срещна. Наистина съжалявам.

— А догодина различно ли ще бъде?

— Може би. Не зная. Не мога да давам обещания за година напред. Да видим как ще се развият нещата.

Опитваше се да говори по-спокойно, отколкото се чувстваше. Докато я слушаше, го заболя главата. При това ужасно.

— Още сега ще ти кажа как ще се развият нещата. Всичко приключва, след като си мислиш, че можеш да ме захвърлиш по празниците и да заминеш на пътешествие с приятелите си. Ако не искаш да прекараш празниците с мен, добре, но можеш да си вземеш проклетата книга с правилата за връзките между мъж и жена и да си я завреш знаеш къде. Защото хора, които се обичат, прекарват празниците заедно, особено Нова година.

— Благодаря ти за информацията — вирна предизвикателно глава Адам, но тя не му обърна внимание. Беше бясна. — Виж, току-що прекарахме чудесен уикенд в Лас Вегас, хайде да не разваляме всичко. Смятам следващата седмица да те запозная с децата си. Обичам те. Искам връзката ни да се получи. Просто се налага да отсъствам за две седмици. Не можеш ли да се примириш и да бъдеш добра?

— Добрите винаги са прецакани. Освен това не се налага да заминаваш. Ти искаш да заминеш. Какво казва приятелката на Чарли по въпроса?

— Нямам представа — мрачно отвърна Адам.

— Обзалагам се, че не подскача от щастие.

Битката за Нова година продължи с яростно настървение през цялата седмица. За следващия уикенд Маги сключи примирие с Адам, за да се запознае с децата му. След първоначалните неловки моменти на опознаване двете му деца решиха, че е готина, а тя беше луда по тях. Адам беше във възторг. Докато двамата със сина му караха ски, Маги заведе Аманда на пазар, за да й помогне да избере коледен подарък за баща си. Те й обясниха всичко за Ханука. Маги показа на момичето как да се гримира, пече курабийки с Джейкъб и му даде ценни указания как да сваля момичетата. Те решиха единодушно, че тя е най-хубавото нещо на земята след нарязания хляб — беше достатъчно млада, за да се забавлява с тях, но в същото време достатъчно голяма, за да ги научи на много неща. Адам очакваше известна съпротива от тяхна страна, но те я приеха безрезервно. Когато дойде време Аманда и Джейкъб да си тръгват, тримата с Маги бяха станали добри приятели. След това войната отново започна. Примирието трая само през уикенда.

 

 

След бала на дебютантките Чарли вечеря два пъти с Каръл, но помежду им се бяха възцарили хладни и любезни отношения. Когато се видяха първия път, Каръл не каза нищо, но втория път го попита дали е променил плановете си, Чарли поклати отрицателно глава.

— Не мога, Каръл.

Тя кимна и не каза нищо. Той искаше да прекара нощта с нея, но не събра смелост, за да я помоли, и се прибра в апартамента си. Имаше ясното усещане, че ако замине преди Коледа, връзката им ще приключи. Младата жена не разбираше защо заминава, след като първата седмица след Коледа щеше да бъде сам. Смяташе, че няма причина да заминава преди двайсет и шести декември, когато можеше да тръгне заедно с Адам. Той престана да й обяснява засега и реши да опита пак, когато се върне. Ако тогава тя все още имаше желание да говори с него.

Адам му се обади в офиса в деня преди Чарли да напусне града. Чарли бързаше да приключи с всички задачи, а Адам му каза, че и той е затрупан с работа.

— Сякаш тази година всичките ми клиенти са луднали. Ако напоследък бракът им не е вървял, са решили да се разведат точно сега. Ако любовниците им ги дразнят, зарязват ги. Ако децата им пощуреят, свършват в затвора. Ако някоя певица не е доволна от договора си, прекъсва го. А половината от клиентите ми, известни спортисти, се напиват по празниците и изнасилват някоя малолетна. Нито за миг нямам спокойствие. Страшно мразя това време на годината.

Звучеше крайно напрегнато.

— Аз също — засмя се Чарли. Въпреки реакцията на Каръл той очакваше с нетърпение пътуването. — Предполагам, че въпреки всичките нещастия, които са ти се струпали на главата в момента, нещата са под контрол. Не си се отказал от пътуването, нали?

Винаги беше добре да се подсигури. За негова изненада от другата страна на линията настъпи пауза. Въпросът му беше риторичен, но Чарли внезапно усети нещо в гласа на Адам, докато му отговаряше.

— В голям конфликт съм с Маги — призна Адам. — Тя смята, че ще кръстосваме из Карибите с разкопчани панталони и ще сваляме всяка готина мадама, която ни попадне пред погледа.

Чарли се засмя, но бързо стана сериозен.

— Каръл не употреби точно същите думи, но тя също е доста разстроена. Смятала, че ще прекараме Коледа заедно, но аз й заявих, че не празнувам Коледа. Надявах се, че ще ме разбере, но не се получи. За нея това може да е повод да скъса с мен.

И все пак той нямаше намерение да позволи да го принудят да остане у дома. След като Каръл не можеше да се примири, то може би беше по-добре да се разделят. Искаше тя да го приеме такъв, какъвто е, с всичките му недостатъци и чудатости. А един от тях беше този, че след смъртта на родителите си имаше фобия към празниците, която се бе засилила след загубата на Елън.

— Съжалявам да го чуя — тъжно рече Адам. — Опасявам се, че и Маги се чувства по същия начин. Жалко, че двете просто не могат да го приемат и да се примирят, но за много хора празниците са важни. Особено жените държат много на тях и ако не правиш каквото искат, късат с теб.

— Очевидно.

Чарли звучеше раздразнено. Но той също се притесняваше за Каръл. Отношенията помежду им не бяха същите, откакто й каза за Коледа и Нова година. Възнамеряваше да се прибере след три седмици и се надяваше дотогава да й е минало. Особено след като тъкмо се бяха сдобрили. Нямаха нужда от повече препятствия по пътя си, едва бяха преодолели едно голямо. Чарли беше почти сигурен, че връзката им няма да оцелее след нова криза. Не искаше да я изгуби, а се боеше, че точно това ще стане. Но страхът му не беше достатъчно голям, за да остане. Ужасът му от празниците беше също толкова силен, колкото нейното желание той да си остане у дома с нея.

— И за да се усложнят нещата още повече, децата ми се запознаха с Маги този уикенд и са луди по нея. Да ти кажа истината, Чарли, никак не ми се ще да се караме с нея.

Още по-малко искаше да я нарани, но със заминаването си щеше да го стори. При това силно.

— Какво искаш да кажеш? Значи ли това, че няма да дойдеш?

Чарли беше потресен.

— Не зная. Може би времената се промениха. И за двама ни. Във всеки случай поне за мен.

Не беше сигурен колко е обвързан Чарли с Каръл. Трудно беше да се определи. Подозираше, че и самият Чарли не е сигурен. А те двамата с Маги живееха заедно и връзката им беше стабилна.

— Остави ме малко да помисля. Пак ще ти се обадя — каза Чарли.

— Обади ми се на мобилния телефон. Следобед ще съм извън офиса, имам няколко срещи. Вярваш или не, шегата настрана, но ще трябва да измъкна един от клиентите си от затвора.

— Голям си късметлия! Пак ще ти се обадя — обеща Чарли и затвори.

Наближаваше пет часа, когато Чарли се свърза отново с Адам. И двамата звучаха напрегнато. Адам бе преживял кошмарен следобед, лавирайки между клиента си и пресата, а Чарли се бе опитал да разчисти бумащината, натрупана върху бюрото му. Освен това се тревожеше за Каръл. Доста беше мислил върху думите на Адам. Наистина времената се меняха. И ако искаше да има в живота си повече, отколкото бе имал досега, той също трябваше да се промени. Имаше чувството, че се готви да скочи от висока скала. Надяваше се да не падне върху бетон, но това предстоеше да се види.

— Добре — каза Чарли, сякаш смяташе да предложи на Адам да скочат от самолет без парашути. — Да го направим.

— Да направим какво? — не разбра Адам, а и около него беше много шумно.

Все още беше в затвора и се опитваше да удържи набезите на журналистите. Все едно се намираше в зоологическата градина в клетка, пълна с птици.

— Защо не вземеш и Маги със себе си? Аз я харесвам, а ти я обичаш. Тя пък обича теб. Може да ни бъде забавно. Какво толкова, защо да не опитаме? Връзката ви може да не оцелее, ако не го направиш. — Не му се искаше да се чувства виновен, ако се разделят. Явно Адам бе притиснат до стената, а може би и той искаше да вземе Маги. — Ако решиш да я доведеш, нямам нищо против. Зависи от теб. Смятам да поканя Каръл.

— Чарли, ти си върхът! — Адам не беше посмял да го помоли, но наистина искаше да доведе Маги на яхтата. — Истински принц! Довечера ще й кажа. Ами ти?

— Трябва да съм полудял, защото, макар да не съм сигурен как ще се развият отношенията ни с Каръл, смятам да я поканя. Щях да съм по-доволен, ако бе проявила разбиране и се бе съгласила да замина сам. Но явно тя не иска или не може, а аз не желая да се разделяме. Може би, ако си отиде от живота ми, загубата ще е много по-голяма, отколкото съм си представял.

Двамата бяха вложили много в любовта си — почтеност, смелост, откровеност, надежда — и той нямаше намерение да се окаже с празни ръце. Поне засега. А ако я остави сама по празниците, можеше да стане така, колкото и да не му се искаше.

— Мамка му! — засмя се Адам. — Какво става с нас?

— Страх ме е да мисля — тъжно промърмори Чарли.

— И мен. Шантава и плашеща работа, братко. Но ти наистина си много смел и благороден човек. Е, поне няма да се страхуваме, че ще останем без мадами, и да си търсим развлечения сред местните.

— На твое място не бих приказвал подобни неща пред Маги — засмя се Чарли.

— Разбира се, че няма, да не съм луд! Ти кога тръгваш?

— Утре сутринта.

— Пожелавам ти приятно пътуване. Ще се видим на двайсет и шести. Между другото, ако иска, Каръл може да пътува с моя самолет. Дай й номера ми и й кажи да ми се обади.

— Ще го направя. Благодаря ти — каза Чарли.

— Не, аз ти благодаря.

Двамата затвориха и Чарли остана да се взира няколко минути в пространството. Адам беше прав. Времената се бяха променили.

Чарли напусна офиса си в пет и половина, взе такси и се отправи към Центъра. Пристигна в шест, тъкмо когато Каръл се готвеше да си тръгва. Тя се изненада да го види и се разтревожи да не се е случило нещо лошо. Напоследък й се случваха все лоши неща. Очакваше я поредната самотна Коледа. И Нова година. Него нямаше да го има три седмици. Отсъствието му бе помрачило радостта й от празниците. Той дори не бе видял коледното й дърво.

— Здравей, Чарли. Какво има?

Младата жена изглеждаше уморена. Беше имала дълъг и напрегнат ден.

— Дойдох да се сбогуваме — каза той.

— Кога заминаваш?

— Утре.

Каръл кимна. Какво можеше да каже? Знаеше, че когато той се върне, всичко между тях щеше да е приключило. Поне за нея. Вече го бе решила и не смяташе да отстъпва, както той, задето го бе излъгала за самоличността си. Ако двама души имаха сериозна връзка, така смяташе тя, прекарваха празниците заедно. Но явно за него нещата не стояха по този начин. За Чарли Харингтън празниците не съществуваха. А може би и самата тя. Имаше нужда от чувствителен и стабилен човек, а не от някой, който не смее да се отдаде на чувствата си, защото се бои да не бъде наранен. Животът ни наранява, но трябва да се изживее. Заедно с любимия човек, с надежда в бъдещето.

— Приятно пътуване — каза тя, докато пъхаше една дебела папка в чекмеджето.

— На теб също — тихо рече той.

— На мен какво също?

Не можеше да разбере какво говори. Беше твърде уморена, за да си играе игрички с него.

— Пожелавам приятно пътуване и на теб.

— Аз няма да заминавам никъде.

Каръл се изправи и го погледна.

— Да, ще заминеш или поне аз… се надявам, че ще го направиш… — Изричаше думите със заекване, докато тя се взираше в него. — Ако искаш, ще се радвам да дойдеш заедно с Адам и Маги на двайсет и шести. Той тръгва тогава със самолета си. Ще вземе и Маги. Днес се разбрахме.

— И ти искаш и аз да дойда? — Младата жена не можеше да повярва на ушите си, но широка усмивка озари лицето й. — Сериозно ли говориш?

— Да, напълно. — Може би даже беше прекалено сериозен. — Наистина ще ми бъде много приятно да дойдеш, Каръл. Ще го направиш ли? — погледна я с очакване. — Надявам се, че ще можеш да се измъкнеш.

— Ще се опитам. Знаеш, че не съм целяла да те принудя да ме поканиш. Просто исках да си тук за Коледа и да заминеш на двайсет и шести с приятеля си.

— Зная. Не мога да го направя. Поне не още. Може би някой ден и това ще стане. Но ако можеш да се освободиш, бихме могли да прекараме две седмици заедно на яхтата.

Предложението му й прозвуча като сбъдната приказка, на него също. Идеята беше страхотна.

— Не мисля, че ще мога да остана повече от седмица. Ще видя.

— Колкото можеш — каза Чарли и я целуна.

Тя го погледна с копнеж и отвърна на целувката. След това взеха такси до апартамента й и прекараха заедно нощта, преди той да замине на другия ден. Дори се порадва на нейната коледна елха.

 

 

Когато Адам се прибра същата вечер, подаде на Маги кредитната си карта. Тя се бе задълбочила в учебника по право и не вдигна глава. Адам остави кредитната карта на бюрото.

— За какво е това? — попита младото момиче, без да го поглежда.

Все още му беше сърдита заради пътуването. Уикендът с децата му беше само временно затишие преди подновяването на бойните действия. В момента бяха на етап студена война.

— Трябва да отидеш на пазар — отвърна Адам, свали вратовръзката си и я хвърли на стола.

— И защо? Аз не използвам кредитните ти карти. Знаеш го.

Метна картата към него, а той ловко я улови.

— Но този път се налага да използваш тази.

Приближи и я остави до нея.

— Защо?

— Защото ще се нуждаеш от доста неща. Нали се сещаш — бански костюми, сандали, разни шалове, лосиони против изгаряне, всички онези неща, за които момичетата умират. Ти сама ще си направиш списъка.

— Какъв списък? — все още не разбираше Маги.

— На нещата за пътуването.

— Какво пътуване? Къде ще ходим? — Чудеше се дали не смята да я заведе пак в Лас Вегас като утешителна награда.

— Отиваме в Сен Бартоломю с яхтата на Чарли.

Каза го, сякаш й напомняше нещо, което е забравила, а тя се втренчи изумено в него.

— Ти отиваш в Сен Бартоломю с яхтата на Чарли. Но не и аз. Забрави ли?

— Той ми се обади днес и покани и теб — нежно поясни Адам, а тя остави химикалката, без да откъсва поглед от лицето му.

— Сериозно ли говориш?

— Да, напълно. Той също беше съвсем сериозен. Казах му, че не искам да те разстройвам, а ми се струва, че и той не желае да разстройва Каръл. Така че смята да покани и нея.

— О, Господи! О, Господи! О, Господи! — изпищя Маги, целуна го звънко, после обиколи тичешком стаята и се хвърли в прегръдките му.

— Сега доволна ли си?

Виждаше, че е доволна, дори нещо повече.

— Шегуваш ли се? О, Господи! Ще ходя с яхта на Карибите! Да! Да! Да! Да! — Впи в него благодарен поглед. — Адам, обичам те. И иначе пак щях да те обичам, но ми беше много болно.

— Зная.

Той отново я целуна.

— Наистина те обичам — прошепна младата жена и се притисна към него. — Надявам се, че го знаеш.

— Да, бебче… аз също…

На двайсет и шести декември двамата щяха заедно да потеглят за Карибите.