Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toxic Bachelors, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Даниел Стийл

Заглавие: Опасни мъже

Преводач: Диана Кутева; Стамен Стойчев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

ISBN: 978-954-655-051-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4504

История

  1. — Добавяне

29.

След разгорещен спор, въпреки че за Каръл това беше втори брак, а за Чарли — първи, тя отстъпи пред настояването на родителите си и те се ожениха в „Сейнт Джеймс“. Беше малка, елегантна и изискана сватба. Чарли беше облечен във фрак. Каръл помоли Силвия да й бъде кума, а Маги — шаферка. Булката носеше семпла, но елегантна рокля в бледомораво, а в косите си бе втъкнала нежен стрък момина сълза. Букетът й беше от бели орхидеи и рози. Изглеждаше царствена и красива, докато пристъпваше по пътеката под ръка с баща си. Грей и Адам бяха шафери на Чарли. След церемонията поканените двеста гости присъстваха на приема в нюйоркския яхтклуб. Като цяло сватбата беше традиционна, с изключение на групата деца от Центъра, които дойдоха, придружени от Тайги и няколко възпитатели. Габи и Зоро също присъстваха, а Каръл бе наела от Харлем малка група невероятни изпълнители на госпъл. Оркестърът свири до три след полунощ.

Каръл сама бе подбрала украсата и планирала подредбата на масите. Дори родителите й изглеждаха доволни и явно се забавляваха. След танца с младоженката Чарли танцува с госпожа Ван Хорн, а Каръл — с баща си. За разлика от повечето сватби, нямаше армия от нежелани и досадни роднини. Всъщност, освен родителите на булката нямаше други. Гостите бяха само техни най-близки приятели.

Силвия беше много красива в лилавата си рокля, която двете с Каръл бяха избрали в „Барнис“[1]. Нейният букет беше от лилии и малки бели рози. Беше истинско предизвикателство да изберат тоалет за Маги. Най-сетне се спряха на вечерна рокля в бледолилаво и букет от лилави рози. В деня на сватбата роклята й беше толкова отесняла, че тя едва можеше да диша. Коремът й беше огромен, но въпреки това пак беше красива. Майчинството й придаваше особено очарование, независимо че едва се движеше.

Каръл заяви, че сватбеният ден е най-щастливият в живота й. Младоженката танцува с Чарли, Адам, Грей и Тайги, както и с някои от старите си приятели, но най-вече със съпруга си. За всички беше ясно колко много се обичат и колко са щастливи. Гостите се смяха, пиха и танцуваха през цялата нощ.

Оркестърът беше толкова добър, че дори семейство Ван Хорн не можа да му устои и танцува един танц. Силвия и Грей смаяха всички с тангото си. А Адам едва удържаше Маги на стола. Всеки път щом се огледаше, тя танцуваше с някой гост, разбира се, на един корем разстояние. За да не я изпуска от поглед, той реши да танцува само с нея. Тя не седна през цялата нощ и много се забавлява. Когато най-сетне се отпусна до Адам, сподели, че не е сигурна кое я боли повече — гърбът или краката.

— Казах ти да не прекаляваш — сгълча я съпругът й.

— Добре съм — усмихна му се тя. — Бебето трябва да се роди чак след две седмици.

— Ако продължаваш да танцуваш, може да се роди и по-рано. Не разбирам как една жена, бременна в деветия месец, може да изглежда секси, но е факт.

Двамата бяха сред последните, които си тръгнаха.

Преди това Каръл хвърли букета си и той попадна право в ръцете на Силвия. Младоженците смятаха да прекарат нощта в дома на Каръл, а на следващата утрин заминаваха, за да се качат на борда на „Блу Мун“ в Монте Карло. Щяха да отплават за Венеция на триседмично сватбено пътешествие. Тя се безпокоеше да изостави Центъра за толкова дълго, но Тайги се бе съгласил да я замества.

Последните гости обсипаха с дъжд от розови листа младоженците, които се качиха в колата си и потеглиха, а Адам помогна на Маги да влезе в наетата от него лимузина. Напоследък не можеше да се помести във ферарито.

Тя се прозяваше в асансьора и за пръв път заспа преди Адам. Беше напълно изтощена и приличаше на малка планина в леглото до него. Той я целуна по бузата и по корема и угаси нощната лампа. През последния месец вече му беше по-трудно да я обгръща. Заспа, мислейки за сватбата на приятеля си, и спа непробудно до пет сутринта, когато Маги го сръга.

— Ммм… какво?

— Бебето се ражда — прошепна тя с лека паника в гласа. Той беше твърде уморен, за да се събуди. Както всички останали гости, бе танцувал и изпил голямо количество хубаво вино. — Адам… скъпи… събуди се…

Маги се опита да седне в леглото, но контракциите следваха една след друга. Отново го побутна с едната си ръка, докато с другата държеше огромния си корем.

— Шшшт… сега спя… заспивай и ти… — промърмори той и се обърна на другата страна.

Тя се опита да послуша съвета му, но трудно можеше да диша. Всичко ставаше прекалено бързо и тя бе изплашена.

Минаваше шест часа, когато тя не само го побутна, а и го разтърси. Болките следваха една след друга. Маги дишаше дълбоко, както я бяха учили, но нищо не помагаше.

— Адам… трябва да се събудиш…

Не можеше да стане от леглото, опита се да го помръдне, но той само присви устни като за целувка и продължи да спи.

Беше шест и половина, когато Маги го заудря с юмруци, крещейки името му. Този път той се събуди.

— Какво? Какво? — надигна глава, но отново я отпусна на възглавницата. — О, по дяволите, главата ми! — Погледна я и видя, че лицето й е сгърчено от болка. Това окончателно го разсъни. — Добре ли си?

— Не… не съм… — Маги плачеше и едва можеше да говори. — Бебето се ражда, Адам, и съм много уплашена…

Преди да успее да довърши, получи поредната контракция. Болките не спираха.

— Добре. Дай ми само минута. Ставам. Не се плаши. Всичко ще е наред.

Знаеше, че трябва да стане от леглото и да си обуе панталоните, но главата му тежеше като цимент.

— Нищо не е наред… Бебето се ражда… сега!

— Сега? — подскочи Адам и я погледна втрещено.

— Сега! — не спираше да плаче Маги.

— Не можеш да раждаш сега. Има още две седмици… По дяволите, Маги! Казах ти да не танцуваш толкова много.

Но тя не го чуваше. Гледаше го с обезумял поглед. Той се изстреля от леглото.

— Обади се на 911! — успя да изхъхри тя между контракциите.

— О, мамка му… добре…

Адам се обади, без да сваля очи от нея. Тя започваше да напъва. Той го каза на операторката от 911 и тя му отвърна, че веднага изпращат линейка. Нареди му да отключи вратата, да стои при жена си и да й казва да диша дълбоко, но да не напъва.

Адам последва съветите, но в кратките паузи между контракциите, Маги крещеше насреща му. А след малко вече нямаше паузи.

— Маги… хайде, момичето ми… моля те… дишай! Дишай! Не напъвай!

— Не аз, а бебето напъва — простена тя, лицето й се сгърчи и от устните й проехтя смразяващ кръвта вик. — Адам! Той излиза…

Съпругът й държеше краката й разтворени и гледаше как синът му се появява на бял свят. В този момент пристигнаха парамедиците. Бебето се бе родило само, а когато й го подаде, Маги бе отпуснала глава върху възглавницата, останала без дъх. Двамата го погледнаха и се разплакаха.

— Добре свършена работа! — похвали ги единият от парамедиците, докато поемаше новороденото от гордия баща.

Другият го почисти и го сложи върху корема на майката. Адам ги гледаше и не можеше да спре да плаче, а докато я покриваха, Маги изглеждаше съвсем спокойна и се усмихваше, сякаш нищо не се бе случило. Двамата с Адам срязаха пъпната връв, а бебето погледна баща си, сякаш вече го познаваше.

— Този млад мъж има ли си име? — попита вторият парамедик.

— Чарлс Грей Уайс — отвърна Адам, вперил влюбен поглед в жена си. — Беше невероятна! — прошепна й и коленичи на пода.

— Бях много уплашена — тихо рече Маги.

— А пък аз — много пиян — засмя се новоизпеченият баща. — Защо не ме събуди по-рано?

— Опитах! — Тя се усмихваше и прегръщаше бебето.

— Обещавам, че следващия път, когато ми говориш, докато спя, ще те слушам.

Линейката ги чакаше долу, но преди да тръгнат, те се обадиха на Каръл и Чарли. Събудиха ги и им съобщиха, че бебето се е родило, а младоженците изпаднаха във възторг от новината. Същата сутрин трябваше да заминат за Монако.

Адам се обади на Джейкъб и Аманда от болницата, а лекарят изписа Маги и бебето и те се прибраха у дома още същата вечер. И майката, и бебето се чувстваха добре, а Маги искаше да е с Адам. Каза му, че това е бил най-красивият ден в живота й и че бебето им било съвършено.

Същата нощ, докато Адам се унасяше в сън, а бебето лежеше в кошчето си до леглото им, Маги го смушка леко. Той мигом отвори очи и седна. Погледна разтревожено жена си.

— Какво? Добре ли си? — Спазваше обещанието си и беше съвсем буден.

— Добре съм. Само исках да ти кажа, че те обичам.

— Аз също те обичам — нежно рече той, отпусна се в леглото и я притегли към себе си. — Обичам те, Маги Уайс.

След миг и двамата потънаха усмихнати в сън.

Бележки

[1] Луксозен магазин за облекла в Ню Йорк с много известен отдел за булчински облекла и аксесоари. — Б.пр.