Много трудно ми тръгна четенето на тази книга, до към 7 глава действието беше твърде описателно и мудно. Но след това вече не можеш да я оставиш, особено добре описани чувствата на един от героите в глава 12, в края на главата едновременно с него и аз имах главоболие от напрягане. Заслужава си да бъде прочетена.
Даниел Стийл винаги е обръщала внимание на детайлните описания в книгите си,но аз нямам нищо против,защото тя пише много увлекателно.Дано някой се заеме и качи повече нейни книги.Като „Зоя“ например,или „Ехо от миналото“.Или „Сърца без подслон“.
Изобщо не разбрах защо тази книга се казва така. Нищо опасно не видях в тези мъже, даже напротив — през цялото време се обяснява как един се страхува от едно, друг — от друго. Не ми беше интересна, дочетох я само защото не обичам да оставям книга по средата.
Прекрасна книга. Прочетох я с удоволствие. Препоръчвам я.
Книгата е слаба. Разговорите не помагат на развиването на действието, тъпче се на едно място. Да не говоря, че с елементарния си сюжет е напълно предсказуема и в общи линии, не достатъчно добро четиво. Става за губене на време по летища и в чакане на градски транспорт.
Много ми е трудно да напиша такъв коментар точно за книга на Даниел Стийл … обаче ще се опитам да го обобщя само в 1 дума — БОЗА.
Не си губете времето.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.