Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (44)

42

Лъч ярка светлина проби сивия полумрак на стаята. Примигвайки, Теса седна в леглото. Видя силуета на Марк в рамката на вратата. Инстинктивно долови, че той беше в едно от враждебните си настроения. През последните няколко седмици тя бе започнала да го усеща все по-добре.

— Здравей, скъпи — промълви тихо, но със спокоен глас, след като си пое дълбоко дъх. — Липсваше ни миналата вечер.

— Какво имаше снощи? — попита той дрезгаво и пристъпи напред, затваряйки вратата.

Теса включи нощната лампа до главата си. За съжаление струята светлина беше твърде тясна и бе насочена към леглото, така че не й позволяваше да види ясно лицето му. Той не се отдалечаваше много от вратата.

— Откри се ретроспективната изложба в магазина — обясни тя. — Модното шоу. Все се надявах, че ще дойдеш.

— Казах ти, че няма да успея — промърмори той.

Нищо такова не й беше казал, но тя реши да премълчи.

— Няма нищо. Но на вечерята наистина питаха за теб. Мама също.

— Оставих ти съобщения.

Това не беше вярно, но тя реши да го отмине.

— Не съм ги получила. Много работа ли имахте?

— Да, останахме в офиса.

— Да стана ли да ти приготвя нещо за хапване? — Тя седна в леглото и се взря тревожно в лицето му.

— Ял съм. — Марк пристъпи в стаята и започна да се съблича. След малко влезе в банята и затвори вратата след себе си.

Миг по-късно Теса чу, че пуска водата в тоалетната. Впери поглед във вратата. Мислеше трескаво. Не беше пил. Научила се беше да познава симптомите, но в поведението му имаше нещо необичайно. Не говореше ясно и движенията му бяха някак забавени. Усетила се незащитена в леглото, Теса отметна завивките и стана.

В същия момент вратата на банята се отвори със замах и Марк влезе в спалнята.

От него се излъчваше гняв.

Гледаха се миг-два напрегнато.

— Защо си станала? Не искаш ли да спиш вече с мен?

— Не ставай смешен, Марк — насили се тя да се засмее. — Исках само да проверя как е Адел.

— Защо?

— Стори ми се, че чух шум.

— Нищо не си чула! Искаш да напуснеш леглото ми. С кого се чукаш през последните дни? Тоби Харт ли е този път? Още си падаш по братовчед си, нали?

Тя се напрегна, но се овладя и запристъпва бавно към вратата.

— Отговори ми!

— Знаеш, че в това няма нищо вярно — тихо изрече тя и направи още няколко стъпки.

— Не ти вярвам, кучко! — Той се спусна към вратата и завъртя ключа. Гневът му беше избухнал.

Теса отстъпи назад, но усети ръката му върху рамото си. Той я дръпна към себе си и впи устни в нейните. Тя се опита да се измъкне, да извърне лицето си настрани. Хватката му се стегна още повече и той се опита да я избута към стената, но тъй като тя продължи да се дърпа, той я зашлеви през лицето. Притисна тялото си към нея, притисна лицето си към нейното и потърси с ръка гърдите й. Теса отчаяно се дърпаше и почти успя да се освободи, но той докопа нощницата й и с едно рязко движение я дръпна и разпра дрехата. Улови жена си и я метна на леглото, след което се просна отгоре й.

— Няма да се отървеш от мен — промърмори.

— Марк, моля те, не го прави! Не искам такъв секс. Причиняваш ми болка. Моля те, Марк. Успокой се. Не. Не! Спри!

— Тоби искаш, нали? Знам си. Целият свят го знае. Няма да го имаш обаче! Няма да ти позволя! Моя си, кучко! И ще ми се подчиняваш!

— Не, Марк! Не и по този начин. Това е насилие! — Теса вече хълцаше и направи последен опит да се измъкне, но той бе твърде тежък, за да го избута. Тя едва си поемаше дъх.

Лицето му се бе наляло с кръв и погледът му я изгаряше с омразата си. Най-неочаквано той отметна глава назад и избухна в неудържим смях:

— Насилие ли? Наричаш това насилие? Тогава по-добре да свикваш с него, курво! Така ще бъде занапред.

— Моля те, не го прави — плачеше тя. Сълзите се стичаха вече неудържимо по лицето й. Пръстите й се вкопчиха в ризата му и тя се опита да се надигне.

Марк не обръщаше никакво внимание на молбите й, а проникна в нея грубо и невъздържано. Дишаше неравномерно и тежко.

Най-сетне видяла, че не може да се бори с него, Теса се предаде. Лежеше неподвижно под него и го остави да прави каквото иска. Единственото, което мислеше в момента, бе, че никога повече няма да допусне подобно нещо.

Когато свърши, той се претърколи настрани от нея и мигом потъна в дълбок сън.

Теса изчака известно време, след което се пресегна и запали нощната лампа. Стана от леглото и се промъкна към вратата. Завъртя внимателно ключа, натисна бравата и излезе в коридора. Сетне тихичко затвори вратата. Отиде да провери дали Адел още спи и се отправи към своята стая.

Свали скъсаната нощница, пусна я в кошчето за смет и влезе под душа. Остана така, докато усети, че водата измива мръсотията от нея, облегна се на плочките на стената и се разплака така отчаяно, все едно сърцето й щеше да се пръсне. Когато се поуспокои, изля шампоан върху косата и тялото си и дълго се три, докато се убеди, че от Марк не е останала върху нея никаква следа. Помисли си с благодарност, че бе започнала отново да взима хапчета против забременяване, защото последното, което искаше сега, е да забременее от него.

Попи внимателно водата от тялото си, пусна сешоара, за да изсуши косата си, и започна да се облича за работа. Избра панталони от сив габардин и бяла памучна блуза, обу ниски кафяви обувки и започна да прибира дрехи за себе си и за Адел за уикенда.

По-късно, вече в кабинета си, тя започна трескаво да обмисля къде да отведе Адел и детегледачката. Не й се искаше да отива в Йоркшир, защото не желаеше майка й и Шейн да научат за отношението на Марк към нея. „Аз съм малтретирана жена — напомни си тя — и напълно се вписвам в профила на такава. Крия истината. На никого не казвам. Приемам разкаянието му и извиненията. До следващия път. И така отново и отново. Докато ме унищожи.“

Беше чела вече достатъчно за домашното насилие и разбираше голяма част от причините за него. Макар Марк да не се вписваше много в профила на насилник. Беше убедена, че взима някакъв наркотик. При това и пиеше.

Седеше облегната на стола си и гледаше с празен поглед компютъра си. Каквото и да си мислеше за нея, имаше едно-единствено място, където да отиде. Пенистоун Роял. Никъде другаде нямаше да се чувства така защитена от Марк Лонгдън. Без съмнение той щеше да се опита да я преследва и да осъществи докрай намеренията си.

Тя принадлежеше на това място. Принадлежеше на дома на своята майка.

Изведнъж си даде сметка коя е. Тя беше дъщеря на Пола О’Нийл, внучка на Ема Харт. В много отношения беше и Феърли, но беше преди всичко Харт. Следователно трябваше да вдигне глава, да е силна и да поеме контрола върху своя живот. Това щеше да е живот без Марк Лонгдън.