Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (23)

21

Като истински джентълмен Тоби се изправи в мига, в който Линет влезе в кабинета, и пристъпи към нея. Двамата се срещнаха в средата на стаята, той я целуна леко по бузата и попита:

— Как върви ретроспективата?

— Много добре, Тоби, благодаря. — Тя му се усмихна, след това се обърна към бюрото на Теса. Сестра й не бе помръднала от мястото си. Веднага започна да обяснява: — Теса, исках да се видя с теб заради изложбата. Питах се дали би се съгласила да ни заемеш някои от дизайнерските си дрехи.

— Но аз нямам много дизайнерски дрехи! — възкликна Теса и веднага усети острия си тон. Овладя се и продължи по-мило: — Почти никакви, Линет, а и онези, които имам, не са в достатъчно добро състояние. Всички са износени.

— Мислех си за двете ти официални палта. Все още нямаме достатъчно дрехи, а ти имаш онова великолепно копринено палто в коралов цвят с шал яка на Норман Хартнел. Веднъж ми каза, че е от шейсетте, а и палтото на „Балмен“, което мама ти даде, което пък е било на Ема. Май е от средата на петдесетте. Искаш ли да ми ги дадеш? С тях ще запълним празнината.

Първата мисъл на Теса бе да откаже. Тя бе против ретроспективата още от самото начало. Според нея това бе пилеене на време, усилия и пари. Само че Тоби не я изпускаше от поглед. Той бе прав. Трябваше да бъде дипломатична, а не да се съревновава с Линет толкова неприкрито. Очевидно трябваше да внимава какво прави, да овладява настроенията си и да проявява повече търпение. Проблемът бе, че не умееше да се преструва, за нея това бе лицемерие, каквито и други определения да му измисляше Тоби и да се възхищаваше на онези, които го владееха.

Наложи си да се усмихне мило:

— Разбира се, че ще ти ги дам, но нямам представа в какъв вид са.

— Много благодаря, Тес! — възкликна Линет. — Безкрайно съм ти задължена. Не се притеснявай за състоянието им. Еван се оказа невероятно талантлива, когато става въпрос за възстановяване, и много я бива в почистването, кърпенето и гладенето на дрехите. Ще ти ги върна като нови. Наистина ще останеш впечатлена от работата й. Всички сме много доволни.

— Така ли? — промърмори Теса и веднага разбра, че сестра й харесва Еван и й се възхищава. Бе готова да се обзаложи, че Еван Хюс е получила одобрението й по отношение на Гидиън.

Линет продължи делово:

— Много се извинявам за онова недоразумение със залата. Нямах представа, че имаш намерение да провеждаш там събрание същата сутрин, когато бях повикала хора от компанията да вземат мерки за платформите. Нямаше как да ги върна. Беше вече късно.

— Разбирам, няма проблем — отвърна Теса и се опита да омаловажи нещата, макар че когато разбра, побесня.

Тоби ги наблюдаваше като омагьосан и си каза, че Теса умело замаскира онова, което й липсва като такт и лицемерие. Никой не би предположил какво мисли, каза си той. Линет се държеше мило и приятелски, дори се извини на Теса. „Много е хитра нашата Линет“ — каза си той. Никога не я бе харесвал, но не можеше да не се възхити на начина, по който се държеше с Теса. Едва сега разбра защо е бил толкова предпазлив с нея. Тя бе не само умна, но и много хитра и изобретателна, а също и великолепна актриса. Можеше заслужено да спечели „Оскар“ с това изпълнение.

Макар да не си бе давал сметка досега, Тоби бе готов да признае, че се страхува от Линет. Тя бе като прабаба им на същата възраст: амбициозна, отдадена на работата, трудолюбива и пресметлива. Опасен противник. Трябваше да предупреди Теса да си пази гърба.

Линет го погледна:

— Искаш ли и ти да дойдеш, Тоби?

— Извинявай, Линет, бях се замислил. Къде трябва да дойда?

— В склада, където са дрехите. Започнахме да ги слагаме на манекените. Мислех, че на Теса ще й бъде приятно да види как върви и какво сме събрали досега. Ела и ти, Тоби.

— С удоволствие, само че трябва да се връщам на работа. Благодаря ти.

 

 

Накрая Тоби отиде с тях, за да види отново новата любима на брат си. Сигурно бе много специална, за да задържи толкова дълго интереса на Гидиън.

Тоби идваше в магазина на Найтсбридж още от дете, ала нито веднъж не бе влизал в прословутия склад. Докато вървеше след Линет и Теса, той остана смаян от размерите. Пространството беше огромно, дълго почти колкото футболно игрище, пълно с дрехи. Бяха закачени на стойки, поставени една до друга, част закачени за тавана, други положени върху дълги маси, избутани покрай едната стена.

Веднага забеляза, че всички дрехи са красиви и скъпи; другото, което забеляза, бе, че тук цареше безупречен ред. Бе очевидно, че някой от екипа, по всяка вероятност Индия Стандиш, притежаваше чудесни организаторски качества. Тя бе дразнещо подредена и спретната още от дете, спомни си той.

— Защо тези дрехи са на масите? — обърна се той към Линет, когато влязоха в залата.

— Защото са с мъниста и бродерии. Не се слагат на закачалки. Тежестта на бродериите и мънистата разваля формата. Освен това е значително по-лесно да се провери дали има някакъв дефект, когато роклята е поставена на масата. Имаме специалисти по бродерия, които проверяват и поправят.

— Мислех, че Еван се занимава с това — обади се Теса.

— С някои от дрехите се занимава тя, но Мириам Фланд е експерт в тази област и ни помага винаги, когато имаме нужда — отвърна Линет с усмивка.

Теса се огледа.

— Тук има толкова много дрехи. Просто не разбирам защо са ти и моите.

Тоби я стисна за ръката. Тя го погледна, разбра предупреждението и добави:

— Разбира се, че ще ти ги дам и съм наистина поласкана, че ги поиска.

Линет погледна учудено сестра си, ала нищо не каза.

— Здрасти, Индия — възкликна Тоби, когато братовчедка му се показа иззад една стойка, облечена в памучна престилка, за да си предпази дрехите. Държеше част от костюм в ръце. За пръв път се радваше да я види. Понякога Теса бе доста трудна.

— Здрасти, Тоби — отвърна тя и се обърна към Теса: — Радвам се, че дойде да ни видиш. Много впечатляващо, нали?

Теса кимна. През всичкото време усещаше присъствието на Тоби. Вътрешно кипеше от завист и злоба. Дяволите да ги вземат, щяха да успеят; ретроспективата щеше да е истински хит. Въпреки това тя овладя раздразнението си, без да се издава.

Индия закачи сакото, което държеше, след това ги повика:

— Елате да видите дрехите на Ема. Еван работи над тях през последните няколко седмици и те изглеждат така, сякаш са купени вчера, а не преди петдесет години.

— Браво — измърмори Теса и тръгна след Индия и Линет.

Тоби последва трите жени. Каза си, че Индия и Теса много си приличат. Беше очевидно, че са роднини. И двете бяха потомки на рода Феърли; от Джим до дъщеря му Теса и от леля Едуина до внучката й Индия. Той въздъхна тихо. Какъв хаос цареше в семейството му.

Всички мисли избягаха, когато се изправи пред Еван Хюс. Тя застана пред него неочаквано, облечена в същата бяла престилка като Индия. Той едва не се блъсна в нея, ала успя да се отдръпне и се извини.

— Вината е моя, появих се изведнъж — започна тя и подаде ръка. — Аз съм Еван.

Той стисна протегнатата ръка, кимна и й се усмихна. Каза си, че наистина е красавица.

— Приятно ми е да се запознаем, Еван. Линет току-що те хвалеше.

— Много мило от нейна страна, само че тя е създала всичко с помощта на Индия. Аз съвсем не съм направила толкова много. Работя тук едва от няколко месеца.

— Знам, че те планират ретроспективата повече от година, но Линет очевидно цени приноса ти — каза й Тоби.

Тя кимна и обясни:

— Днес слагахме част от дрехите на госпожа Харт на манекени от фибростъкло. Според мен Линет натам води Теса. Да отидем и ние.

— Добре — отвърна той и двамата се насочиха към средата на залата. Тоби продължаваше да мисли, че Еван Хюс прилича на леля му само на пръв поглед. Отблизо забеляза, че двете са съвсем различни. Само че момичето бе поразителна красавица с великолепно тяло. Също като Пола О’Нийл; а пък стилното им облекло също даваше принос към приликата между двете.

Линет, Индия и Теса ги чакаха в самия край на склада. Там екипът имаше импровизиран офис с бюро, лампи и телефони. Скици на залата, списъци и снимки на дрехите бяха закачени на няколко табла и си личеше, че тук се работи здраво.

Теса се сети, че ще й изнесат представление. Линет и Индия открай време бяха добри в това отношение; и двете имаха театрални заложби, и им доставяше удоволствие да се представят пред публика. Въздъхна. Само че публиката този следобед щеше да се състои само от тях двамата с Тоби.

Тя го погледна крадешком. Той наблюдаваше внимателно трите млади жени и най-вече Еван Хюс. Очевидно бе, че е силно впечатлен от нея, макар да знаеше, че е защото брат му има връзка с него. На братовчед й му се носеше славата, че е непостоянен, затова цялото семейство наблюдаваше със затаен дъх развоя на връзката с американката. Всички се питаха докога ще продължи.

Линет, Индия и Еван разместваха стойките, за да открият пет от манекените, на които бяха поставили едни от най-прекрасните дрехи на баба им. Тя остана смаяна от показания вкус и елегантност.

Линет пристъпи напред, за да обясни:

— Теса, Тоби, това са само част от дрехите на Ема. Ще покажем общо петдесет, може би дори повече; нейната колекция е основната част от ретроспективата… тя ни даде вдъхновение. — Линет погледна Индия. — Разкажи им за балната рокля, Индия.

Индия се приближи до манекена.

— Ще покажем тази рокля в гръб, защото той е най-впечатляващ.

— Много е красива — отбеляза Теса и пристъпи напред, за да погледне отблизо.

— Така е — съгласи се братовчедка й и продължи: — Направена е от памучен тюл, също и подплатата, както виждаш, а зеленият цвят е неповторим. От колекцията на „Кристиан Диор“ е от 1947 година, създадена непосредствено след Втората световна война, и е известна като „Нов облик“. — Индия се обърна и повика Еван.

Американката продължи:

— Виждате, че тесният бледозелен копринен колан подчертава талията, а на гърба завършва в голяма панделка, която се спуска чак до земята. А пък бледорозовите рози придават на роклята невероятен финес. Запазена е в почти безупречно състояние — отбеляза Еван и погледна Теса. — Така е с повечето рокли на госпожа Харт. Много малко се нуждаеха от химическо чистене или поправки. Тя се е грижела добре за дрехите си.

— Естествено — отвърна Теса. — След като е тръгнала от нищо.

Каквото и да имаше предвид с тази забележка, тя прозвуча съвсем не на място.

Линет вдигна ужасена поглед. Еван се притесни, докато Индия не обърна внимание. С горда усмивка тя заяви спокойно:

— Баба ни е била истинска перфекционистка, Теса, и се е грижела много добре за нещата си. И аз съм така. Много се радвам, че съм го наследила от нея. Ема е обичала красотата и красивите неща, независимо дали са били дрехи, бижута, антики или мебели. Картините са й доставяли истинска радост, както знаем от многобройните й къщи. Затова се е грижела толкова много за всичко… — Индия погледна Тоби, който също бе силно притеснен от забележката на Теса.

Теса бе поруменяла.

— Не е нужно да натякваш, Индия! Не исках да кажа нищо лошо с тази забележка… беше по-скоро комплимент.

— Не прозвуча по този начин — измърмори възмутената Линет. — Както и да е, да продължаваме. Няма да губим цял ден тук, а и Тоби трябва да се връща на работа. Тази смарагдовозелена рокля за коктейл е също от „Диор“ от петдесетте. Полата е клош, по-къса отпред, за да се виждат краката, и Ема очевидно я е купила, за да я носи със смарагдовия комплект.

Еван се приближи до друг тоалет:

— Коктейлна рокля от „Баленсиага“ от 1951 година. Госпожа Харт очевидно е харесвала клош поли, а тази е от черна тафта, гарнирана с дантела.

Бе ред на Индия и тя се приближи до следващия манекен, и посочи сакото:

— „Шеапарели“ от 1938 година. От колекцията „Цирк“. Виждате ли препускащите коне? Розовото сако изпъква, защото е съчетано с черна пола.

Линет се приведе напред.

— Тази е една от най-известните вечерни рокли на Ема. Майка ти я е открила на тавана в къщата в Белгрейвия преди няколко години, Тоби. Леля Емили ни каза къде е преместена и двете с Индия най-сетне я открихме в Пенистоун Роял. Погледни шевовете, Теса, зелените и сините мъниста, Теса. Роклята има цвета на морето в Южна Франция. И нея е носила със смарагдите, и дори открихме смарагдовозелени копринени обувки от „Пине“, Париж, които много вървят с нея. Еван, ела да обясниш как възстановихме бродерията и липсващите мъниста.

Еван пристъпи до Линет.

— На пръв поглед роклята изглеждаше в отлично състояние. Но като се вгледахме по-добре, забелязахме, че някои от мънистата едва се крепят на конците, а други липсват. Мадам Фланд се зае с възстановяването и се справи отлично. Самата рокля е от коприна и шифон и е модел на Жак Хайм от четирийсетте.

— Толкова много вечерни тоалети — отбеляза Теса. — Тя сигурно често е посещавала светски събития, дори след като Пол Макгил е починал.

Трите жени отново се спогледаха притеснени, но нищо не казаха. Тоби се опита да спаси положението:

— Всичко е чудесно. Сигурен съм, че ретроспективата ще направи фурор. Благодаря ви, че ми показахте работата си, но трябва да вървя.

— Да, благодаря ви и за мен беше много интересно — добави тихо Теса. — И аз трябва да вървя. — Тя наведе глава, погледна ги, хвана Тоби за ръка и го поведе навън. — Ще те изпратя до магазина на „Дейвид Морис“. Там има интересни часовници за Шейн и баща ти. Колекцията им е много впечатляваща.

— Благодаря ти за помощта, Теса — прошепна Тоби и двамата тръгнаха бързо. Щом излязоха от склада, той се обърна ядосан към нея: — За бога, Теса, понякога казваш ужасни неща! Какво ти става?

— Не исках да кажа нищо лошо, просто така излезе — опита се да се оправдае тя.

— Забележката ти, че Ема е водела социален живот след смъртта на Пол прозвуча много зле. Вечно ще изтърсиш нещо неподходящо. Научи се да си по-дипломатична.

— Опитвам се — отвърна тя, готова да заплаче.

 

 

След като запозна Тоби с управителя на „Дейвид Морис“ на първия етаж, Теса се върна в кабинета си. В асансьора се замисли за представянето на трите жени и я обзе завист. Най-много завиждаше за връзката им. Трите работеха заедно с невероятна лекота.

Освен това бе забелязала, че са приятелки. Линет и Индия бяха близки от деца, а Еван, една непозната, се разбираше великолепно с тях. Бе станала свидетелка, че се разбират с поглед, че си допадат, че се уважават. Бяха сплотен екип и това я ядоса.

Най-много се подразни, че са доволни от живота си. И тя искаше да е щастлива с Марк, да има добър брак. Поне за момента това желание й се изплъзваше. Горчивината се загнезди като остра болка в сърцето й.