Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (10)

8

Две неща поразиха Линет, след като Маги Хемингс доведе Еван Хюс в кабинета й и я представи.

Първо, младата жена бе като майка й — висока, слаба, тъмнокоса, с бледа кожа и много екзотична. На Линет й се стори, колкото и да бе странно, че двете си приличат.

Второ, Гидиън и Еван, застанали в средата на кабинета, не откъсваха очи един от друг и дори не забелязваха присъствието й. Бяха като омагьосани. Но тя трябваше да е наясно от начина, по който Гид й разказа за Еван.

Досега не бе виждала подобно изражение по лицето на Гид; бе като зашеметен и тя неочаквано изпита ревност. Та той бе любимият й братовчед, най-добрият й приятел още от детските години, с него бе дори по-близка, отколкото с Индия. Освен това беше неин.

„Престани, не бива да си мислиш подобни неща“ — спря се тя. Не бе като Теса. Порица се безмълвно. Обичаше Гидиън, желаеше му най-доброто, той, разбира се, щеше да срещне единствената и неповторимата някой ден и щеше да се ожени. Само че досега не се бе случило и той все още бе свободен. Тя бе свикнала да разчита много на него, откакто се бе разделила с Джулиан.

Напомни си, че Гидиън никога не я бе ревнувал от Джулиан, но истината бе, че тримата бяха израснали заедно, а Джулиан бе най-добрият приятел на братовчед й. Като деца баща й ги наричаше „Тримата мускетари“, защото бяха неразделни и изключително предани един на друг.

Джулиан. Той бе част от живота й, част от нея, откакто се помнеше, и винаги присъстваше в мислите й, колкото и да се опитваше да го прогони. Той ли бе голямата й любов? Нима бе допуснала огромна грешка, като го отблъсна поради всички онези причини. Може би въпросните причини не бяха толкова важни, колкото й се бе сторило тогава. От време на време си задаваше този въпрос. „Не и сега“ — предупреди я тъничко гласче. Сега бе моментът да обърне внимание на младата жена, да се съсредоточи над работата, над ретроспективата.

Линет взе папката, която Маги й бе донесла, отвори я и погледна молбата и подробната автобиография. Ала бе толкова любопитна, че не се стърпя и вдигна поглед към Гидиън и Еван Хюс. Той най-сетне бе проявил съобразителност и канеше младата американка да седне на свободния стол до бюрото на Линет, а отнесеното му изражение бе заменено от най-чаровната усмивка, която човек можеше да си представи. Еван й се стори леко притеснена, малко срамежлива, дори объркана, ала в очите й блестяха искри.

Линет се прокашля, погледна Еван и любезно заговори:

— Ще прочета автобиографията ви по-късно.

Еван кимна доволно. За нея бе истинска радост да попадне тук и не можеше да повярва на късмета си.

Линет отвърна на уверения й поглед и забеляза, че приликата с майка й е значително по-голяма, отколкото й се бе сторило в началото. Лицето на Еван имаше същата форма като на Пола, с дребни фини черти, тъмните вежди и широкото чело бяха еднакви. Само очите бяха по-светло синкавосиви, големи и блестящи. В този момент бяха изпълнени с нетърпение и издаваха, че е открит човек, което много допадна на Линет. Еван Хюс създаваше впечатление за приятно момиче и тя й се усмихна топло.

Еван отвърна на усмивката и тъкмо се канеше да каже нещо, когато Гидиън, който бе застанал зад стола на американката, отпуснал ръка на облегалката, възкликна:

— Трябва да тръгвам, оставям ви да се уточните. — Пристъпи решително към вратата и се обърна за последен път, преди да излезе. Изпрати въздушна целувка на Линет. — Ще ти звънна по-късно, за да обсъдим купона през юни. На вас, госпожице Хюс, ви пожелавам много късмет в магазин „Хартс“.

Двете жени така и не успяха да промълвят и дума, защото той бързо затвори вратата след себе си.

— Имах намерение да си взема още една асистентка — обясни Линет на Еван, когато останаха сами. — Вече имам една. Казва се Индия Стандиш и ми е братовчедка. Двете сме се сработили чудесно и от няколко години се занимаваме с етажите, посветени на модата. За съжаление в момента Индия е болна от грип. Секретарката ми, Каси Литълтън, също е болна. — Замълча, поклати глава, след това се намръщи и огледа стаята. — Затова цари такъв хаос тук. Обикновено не е така. Аз съм сравнително подреден човек. Както и да е, струва ми се, че и двете няма да се върнат до края на седмицата. Само се надявам да не се разболея и аз. Точно сега не мога да си позволя отпуска по болест.

— Сигурно е някаква епидемия — обади се загрижено Еван. — И аз изкарах същия грип.

— Радвам се, че сте по-добре — отвърна тихо Линет. — Както и да е, да не се разсейваме. От Гидиън и Маги разбрах, че сте завършили моден дизайн и сте работили по специалността си в Ню Йорк.

— Точно така. Завърших Института по технология на модата, после бях на едногодишен стаж при дизайнера Арнолд Скази. Известно време работих в модния отдел на „Бергдорф Гудман“. — Еван се намести на стола и продължи: — Помагах на Полин Трижер, когато организираше ретроспектива на модните си облекла. Беше преди около шест години, докато бях все още в института. Тя е приятелка на баща ми и той я попита дали има нещо против да ме изпрати да й помагам, докато организира изложбата, просто за да натрупам опит. Научих много, докато бях при нея. Тя има неповторим личен стил, а дрехите й са великолепни.

— Така е. Прабаба ми е била нейна почитателка, така казва мама, а запазените дрехи, които открих, го потвърждават. В личната колекция на Ема има доста официални рокли, костюми и палта на Трижер.

Лицето на Еван грейна и тя възкликна:

— Чудесно! Нали ще ги включите в ретроспективата?

— Да, на всяка цена. Очевидно Маги Хемингс ви е разказала за изложбата, която двете с Индия възнамеряваме да организираме.

— Да, спомена. Много ли модели ще включите?

Линет се приведе над бюрото и започна да обяснява ентусиазирано:

— Много. Ще покрием осемдесет години от модните тенденции, чак до 1920 година. Ще изложим дрехи, които са били на прабаба ми. Говоря за Ема Харт, създателката на верига „Хартс“.

— Да, знам — кимна Еван и добави: — Видях портрета й в коридора. Вие определено сте нейно по-младо копие.

Линет се засмя, отвори едно от чекмеджетата на бюрото и измърмори:

— Да, всички го казват… Дано приликата да не е само физическа, иска ми се да съм като нея и по характер. Тя е била изключителен човек и невероятно умна жена. — Извади лист и го подаде на Еван. — Това са някои от дизайнерите, които имаме намерение да представим. Дрехите, които са били на Ема, са описани и са от колекцията й висша мода. — Разсмя се. — Трябва да си призная, че ще използвам цялата й колекция.

Еван прегледа бързо листа и прочете някои от имената с истинско страхопочитание.

— Пиер Балмен, Коко Шанел, Кристобал Баленсиага, Кристиан Диор, Трижер, Ланвен, Вионет, Ив Сен Лоран, Скази, Юбер дьо Живанши, Карден — фантастично. Баба ви е имала невероятен вкус.

— Струва ми се, че е така.

— Забелязвам, че отделно са включени Валентино, Оскар де ла Рента, Карл Лагерфелд, Зандра Роудс, Лакроа, Версаче и много други. И техни дрехи ли имате?

— Много малко. Разполагаме с колекцията на Ема, разбира се. Съвсем наскоро я донесохме от Пенистоун Роял, къщата на мама в Йоркшир, където се съхраняваше. Имаме и дрехите на другите дизайнери, които са включени в списъка. Струва ми се обаче, че трябва да открием още облекла и се надявах вие да се заемете. Предполагам, ще ви бъде приятно да работите над ретроспективата, ако постъпите в екипа на „Хартс“.

Еван се приведе напред и по лицето й се изписа същото вълнение и нетърпение, което Линет бе забелязала и преди това.

— С удоволствие ще започна работа в „Хартс“ и ще ми бъде безкрайно приятно да се заема с ретроспективата. Подобни проекти са истинско предизвикателство, госпожице О’Нийл.

— И по тях има много работа — изтъкна Линет и я погледна право в очите. — Нали нямате нищо против да оставате до късно?

— Не, разбира се. Повечето хора, с които съм работила, казват, че съм работохоличка.

Линет избухна в смях.

— Радвам се, че ми го казахте, и добре дошли в клуба! Двете с Индия страдаме от същата болест. Само че при мен е по-зле, отколкото при нея. Както и да е, имате ли някакви идеи откъде да намерим дрехи за изложбата?

— Имам. В Ню Йорк има няколко много приятни магазина. Най-добрият е на Кени Валенти. Той е частник и разполага с поне десет хиляди модела, също и с аксесоари като обувки, чанти, шалове и бижута. Знам със сигурност, че има доста попадения от Ив Сен Лоран. Както и да е, той има собствен интернет сайт и можем да го погледнем, за да знаете какви са дрехите. След това, Дидие Людо в Париж. Има три магазина, но най-хубавият е в градините на Пале Роял, в който има единствено модели от висшата мода от двайсетте до осемдесетте години. Почти съвпада с годините, които вие искате да обхванете.

— Много полезна информация! Трябва да огледаме подробно уеб сайтовете. Има търгове, разбира се, като „Кристис“ и „Сотбис“, тук в Лондон. През изминалата година, откакто решихме да направим ретроспективата, купих доста дрехи.

— Галериите на Уилям Дойл в Ню Йорк също специализират в дрехи от висшата мода. Доколкото знам, скоро и той ще организира търг.

— Преди малко споменахте аксесоари — отбеляза Линет. — Забравих да ви кажа, че имаме обувки и чанти от колекцията на Ема Харт, които ще изложим.

— Чудесна идея, тъкмо всички ще добият цялостна представа — отвърна Еван. — Освен това някои модни дизайнери са готови да предоставят под наем дрехи от архивите си за ретроспектива като вашата. Разговаряли ли сте с някого от тях.

— Да, и те вече се съгласиха да ни заемат дрехите. Разполагат с чудесни оригинални модели, запазени за потомството. Освен това модният отдел разполага с чудесни модели, които имаме намерение да включим. Въпреки това ни трябват още дрехи, ако искаме да направим наистина впечатляваща изложба… — Тя замълча и поклати глава. — Доста трудна задача.

Еван остана замислена за миг, след това тихо предложи:

— Имам една идея… Защо не изберете шест, може би осем, а още по-добре десет елегантни лондончанки и не ги поканите за модни икони на ретроспективата? Те ще привлекат още по-голям интерес, особено ако са известни личности. Сигурно ще се съгласят да ни заемат за изложбата някои от собствените си дрехи. Ако разполагаме с десет такива жени и всяка даде назаем на магазина пет или шест дрехи, това означава, че ще разполагаме с поне петдесет допълнителни модела без голямо усилие.

— Великолепно! — възкликна Линет и очите й заблестяха. — Можем да стигнем дори още по-далече. Защо не направим списък на най-добре облечените жени? Нещо като наша класация. Така ще предизвикаме обществен отзвук за ретроспективата… — Тя замълча и на лицето й се изписа загриженост. — По изражението ви виждам, че идеята не ви допада — измърмори.

Еван бързо обясни:

— Идеята е чудесна, но признавам, че ме притеснява изразът „класация на най-добре облечените“. Май беше запазена марка. Доколкото знам, първата класация на най-добре облечените била организирана от Елинор Ламбърт в Ню Йорк преди много години. Просто…

— Просто може да е нейна запазена марка — прекъсна я Линет. — Разбирам загрижеността ви. Права сте. Тогава пропускаме тази част. Не искам усложнения и нямам намерение да хабя сили за нещо, което може да се окаже празна работа. Да се заемем с модните икони. Много ми харесва. Индия ще ни помогне да открием подходящи кандидатки, защото не всички жени, към които ще се обърнем, ще се съгласят да участват. Да направим първо проучване.

Еван се съгласи и въодушевена от ентусиазма на Линет, продължи:

— Мога да говоря с Арнолд Скази. Сигурна съм, че ще ни даде доста вечерни тоалети. Има невероятна колекция на свои модели.

Линет кимна.

— Чудесно. Въпреки това трябва да купим някои от моделите, по простата причина че ни трябват, за да покрием някои от годините в модата. — Тя се отпусна назад и си каза, че Еван Хюс ще й стане незаменима помощничка. Какъв късмет, че Гидиън бе попаднал на нея в коридора. Истината бе, че всеки би я забелязал. Тя бе много красива. Линет се почувства по-уверена, че ще успее да се справи с работата около изложбата. Младата американка бе в кабинета й от колко? От половин час? Не повече. Изпитваше наистина много топли чувства към Еван. Същевременно й се струваше, че я познава от цяла вечност.

Еван съзнаваше, че е направила добро впечатление, и заговори с приятния си тих глас:

— От думите на господин Харт съдя, че имате намерение да откриете ретроспективата през юни.

— Не, по средата на май — отвърна бързо Линет и уточни: — Братовчед ми говореше за тържеството по случай рожден ден, което мама организира за неговия баща и моя. Това е големият купон, както Гидиън се изрази, през юни.

Еван сведе глава с надеждата думите й да не са прозвучали глупаво. Как може да предположи нещо, след като нямаше понятие от фактите!

Линет продължи:

— Ретроспективата ще продължи около четири месеца, може би дори шест. Колкото по-дълго, толкова по-добре, затова искам да е изключителна. Изтънчени дрехи, елегантни.

— Къде ще подредите изложбата — попита Еван.

— На последния етаж. Там имаме зала, която мама изпразни преди няколко години, защото отделите не бяха печеливши. Направи ремонт и я обзаведе. Много я бива в тези неща. Залата побира около осемстотин човека, просторна е. Там дрехите ще стоят най-добре.

— Подобна изложба изисква огромна подготовка — промълви Еван и трескаво се замисли, когато си каза, че всичко трябва да бъде свършено до май. Вече бе средата на януари. Предизвикателството наистина беше невероятно.

— Съгласна съм с вас. Само че дрехите, с които разполагаме, са напълно запазени. Почистени са, всички дребни дефекти са отстранени, изгладени са и са готови. Могат да се нанесат дребни поправки, когато ги сложим на манекените. Въпреки това предстои още много работа. Затова ми е необходима допълнителна помощ. Вие интересувате ли се от работата?

— Разбира се.

— Кога можете да започнете?

— Когато кажете.

— Ще поговоря с мама и утре сутринта ще ви позвъня — обеща Линет.

— Много ви благодаря, госпожице Линет.

 

 

Щом остана сама, Линет прегледа автобиографията на Еван и написаното й допадна. Освен това бе харесала американката. Личеше, че е откровена и пряма, освен това гореше от желание да започне работа в „Хартс“. Не бе някоя мързелива използвачка, каза тя, когато стана и излезе от кабинета си.

Отправи се към кабинета на Маги Хемингс.

Дженифър вдигна глава, когато тя влезе, и се усмихна.

— Здравейте, госпожице О’Нийл. С какво да ви помогна?

— Търся Маги. В кабинета си ли е? Свободна ли е?

Дженифър кимна.

Линет се усмихна, прекоси стаята, почука на вратата и влезе.

— Имаш ли няколко минутки, Маги?

По-възрастната жена вдигна поглед и топло й се усмихна.

— Разбира се.

Линет седна.

— Исках да поговорим за Еван Хюс. Стори ми се резервирана, когато я споменах, а пък опитът й наистина е впечатляващ.

— Да, професионалните й постижения са наистина забележителни, спор няма. Не съм сигурна обаче дали е достатъчно подходяща за „Хартс“.

— Защо?

— Не мога да го определя точно… — Маги сви рамене. — Просто някакво чувство. Стори ми се странно, че я представи господин Гидиън, а пред мен тя заяви, че не го познавала. — Тя се наведе над бюрото и зашепна: — Не намираш ли, че прилича на майка ти?

Линет се засмя:

— Просто са един тип, нищо повече. Не, не е странно. А що се отнася до братовчед ми, попаднал на нея, когато е търсила кабинета ти. Просто я е довел. Не се познават, Маги.

— Ясно.

— Дори да се познаваха, какво значение има? Според мен препоръките й са чудесни и в момента ще ми бъде от голяма полза.

— Ще я вземеш ли на работа? — попита Маги съвършено спокойно, ала изражението й издаваше, че се опитва да бъде предпазлива.

— Ще помисля — отвърна Линет, кимна с усмивка и стана. — Благодаря, Маги — рече и излезе.

„Какво става?“ — запита се Линет, докато се връщаше към кабинета си, малко объркана, ала решена да не остави друг да влияе върху решението й. Еван щеше да е от огромна помощ около работата по изложбата. Дали да не я вземе на изпитателен срок.

 

 

На следващата сутрин Линет се обади на Еван по телефона:

— Госпожице Хюс, можете ли да дойдете тази сутрин? Към единайсет. Ще поговорим още малко и ще ви покажа колекцията, която вече сме събрали.

Американката бе във възторг:

— Разбира се, госпожице О’Нийл. Много ви благодаря.

Пристигна в кабинета на Линет в определения час. След като поговориха за изложбата и онова, което бе необходимо, Линет заяви:

— Ще те взема на изпитателен срок, Еван.

Тя засия.

— Приемам, госпожице О’Нийл. Много ви благодаря.

Линет я заведе в склада на седмия етаж, точно зад отдела за висша мода. Спря пред огромна метална врата, извади връзка ключове и се обърна към Еван:

— Само ние с Индия имаме ключове за това помещение. Така единствени ние носим отговорност и няма да обвиним никого, ако нещо се случи. Или ако изчезне.

— Разбирам.

Линет отключи вратата, отвори я и влезе.

За момент остана на прага, докато напипа ключа за лампата. Частица от секундата по-късно осветлението се включи. Даде знак на Еван да я последва в склада с климатик.

Вътре имаше десетки стойки за дрехи, на които висяха памучни калъфи. Когато Линет забеляза изражението на Еван, тя възкликна:

— Не се притеснявай, няма да ти показвам всичко сега. Има прекалено много за гледане. Може би ще ти е интересно да видиш някои от дрехите на Ема.

— С удоволствие.

Линет забърза към далечния край на залата и обясни:

— Някои от тоалетите са божествени. — Докато говореше, започна да развързва един от памучните калъфи.

Еван я наблюдаваше как вади черен костюм на облечена закачалка и отбеляза:

— Памучните калъфи са чудесна идея. Вие ли ги изработихте?

Линет се завъртя към нея.

— Не, тези не сме. От Париж са. Просто ги изкопирахме, за да използваме същите за дрехите. Всъщност калъфът се нарича „ус“.

— Ус — повтори бавно американката. — Странно име.

— Така се произнася, но се пише housse, а буквата h във френски не се чете. Означава „калъф“.

— Много са подходящи за съхраняване на дрехи — отбеляза Еван и си каза, че приличат на обемни палатки.

— Погледни този костюм — посочи Линет. — Модел на Кристобал Баленсиага, Ема го е поръчала през 1951 година.

Еван огледа костюма отблизо и кимна:

— Висшата мода е наистина неповторима. Кройката, линията на раменете, целият силует. Безупречен е, истински шедьовър.

От друг калъф Линет извади рокля.

— Рокля за коктейл от Баленсиага. Ема я е купила през 1951 година. За мен е истинска мечта. Вземи, Еван, наложи я на себе си. — Тя подаде роклята, както бе на закачалката; Еван послушно я наложи на себе си и сведе очи към черната тафта.

— Много ми допадат пластовете на полата и заметнатото бюстие. Уникална е, а най-хубавото е, че също като костюма все още е на мода.

— Съгласна съм. Има снимка на Ема в тази рокля и изглежда така, сякаш е правена вчера. Там… — изви глава и посочи други стойки — са част от дрехите, които ни предоставиха моята майка, майката на Индия и лелите ми Емили и Аманда. Те също ще ни помогнат да попълним някои празнини в годините и дизайна.

Докато Еван помагаше да върнат двете дрехи в памучните калъфи, Линет отбеляза:

— Еван, струва ми се, че работата над ретроспективата ще ти допадне, и макар да ни предстои труден път, трите ще се справим блестящо.

— Разбира се, че ще се справим — отвърна тя, стисна палци, отстъпи от стойките и си взе чантата.

— Да вървим да видим дали Маги е подготвила документите, които ще те направят моя асистентка — каза Линет и излезе от склада.