Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (13)

11

Теса Феърли Лонгдън грабна ръчната си чанта и сака, погледна бюрото, след това забърза през стаята и изключи осветлението.

Бе цялата в бяло, един от любимите й цветове; меката богата кашмирена пелерина загръщаше бял вълнен костюм с панталони и копринена риза. Ботушите й бяха кремави, както и чантата от крокодилска кожа, и кожената чанта, пълна с папки. Белият тоалет подчертаваше нежното лице, обрамчено със сребристобяла коса, сребристосивите очи и кожата с цвят на слонова кост. Нежните й черти сякаш бяха изваяни от талантлив скулптор. Не бе достатъчно да се каже, че е прелестна. Теса бе удивително красива и хората се извръщаха след нея. Бе висока, слаба и винаги облечена в красиви и много скъпи дрехи, обикновено уникати, правени специално за нея от дизайнери, които не бяха на върха на славата и нямаха нищо против да се съобразяват с желанията й. Теса отлично знаеше какво иска, поне когато ставаше въпрос за дрехи.

Затова пък по отношение на другите неща в живота, най-вече, когато ставаше въпрос за съпруга й Марк Лонгдън, невинаги получаваше онова, което си бе наумила. Напоследък той бе станал още по-труден за общуване, беше кисел, раздразнителен и нетърпелив с нея. Имаше чувството, че успява да се сдържа единствено когато бе с малката им дъщеря Адел или със семейството й. Не би посмял да се държи грубо в присъствието на майка й или на Шейн, затова пък в присъствието на приятелите им се отнасяше безцеремонно с нея. Не че напоследък излизаха много; той оставаше до късно в офиса си, а през уикендите пътуваше за срещи с клиенти. Забеляза, че напоследък няма време за нея, освен за да й прави забележки или да й вдига скандали за какви ли не дреболии.

Няколко пъти напоследък тя го усети, че мирише на алкохол, той се бе зачервил, а очите му блестяха издайнически. Твърдеше, че не е пил много и изпадаше в такава необуздана ярост, че на нея й се бе наложило да се скрие в банята.

След това съжаляваше за изблиците си и я молеше за прошка. А тя, каквато бе глупачка, винаги му прощаваше. На следващия ден обаче той вдигна скандал заради олющената боя в кухнята. Бе толкова глупаво, че тя отстъпи крачка назад и го погледна, за да прецени какво му е.

Тъкмо зави и пое с бърза крачка към асансьорите, когато зърна сестра си Линет и веднага я повика.

— Линет! Трябва да поговорим.

Линет спря, обърна се и лицето й се озари от усмивка.

— Много си красива в бяло, Тес, направо зашеметяваща! — докато говореше, тя пристъпи към сестра си, готова да я прегърне. Усмивката й се стопи, когато забеляза изражението й.

Теса се приближи още повече до асансьорите и студено заяви:

— Как смееш да отменяш заповедите ми за залата? Нямаш никакво право. Аз съм главен изпълнителен директор и каквото кажа, това ще бъде.

— Не съм знаела…

— Не мога да си губя времето с теб. И без това закъснявам — прекъсна я тя и влезе в асансьора. — Да не си посмяла да правиш нещо, без да ме попиташ за разрешение — сопна се, докато вратата се затваряше.

Това момиче прекаляваше на моменти, мислеше си Теса, докато асансьорът я отвеждаше на партера. Сестра й я вбесяваше и омразата и ревността отново изплуваха. За Теса нямаше съмнение, че Линет О’Нийл е любимото дете на майка й и Шейн. Шейн О’Нийл. Тя го обичаше по свой начин, той бе винаги мил с нея, беше я отгледал като свое дете. Само че тя не му бе биологично дете и тази мисъл я измъчваше. Как да я обича колкото Линет, след като не беше негова кръв и плът? Донякъде бе доволна, че не е от рода О’Нийл. Тя беше Феърли, произхождаше от аристократично семейство, чиято история можеше да бъде проследена векове назад във времето. Тя бе аристократка. Всички твърдяха, че прилича на рода Феърли. Сама виждаше, че прилича на леля Едуина, която също бе от семейство Феърли и бе графиня. „Майната й на Линет“ — каза си тя и се опита да я прогони от мислите си.

Докато излизаше през страничния вход на магазина и кимаше на служителите, които също си тръгваха, Теса реши да бъде много мила и внимателна с Марк тази вечер. Въпреки че напоследък се държеше ужасно, тя го обичаше и искаше да запази брака си. Бе научила, че най-добрият начин да прекарат безпроблемно времето си, е, като се държи спокойно и му се подчинява във всичко. Трябваше да изпълнява всяко негово желание.

Беше студено и тя потръпна, когато излезе на улицата, но няколко секунди по-късно шофьорът спря автомобила пред нея, изскочи навън и побърза да отвори вратата.

— Добър вечер, госпожо Лонгдън — поздрави Милтън и отвори вратата.

— Добър вечер. Прибирам се направо вкъщи, Милтън, благодаря — рече тя, както винаги изключително любезна с прислугата.

Отпусна се на задната седалка и реши тази вечер да приготви спагети. Килерът й бе зареден с всичко, защото често й се случваше да работи до късно и двамата с Марк сядаха да вечерят едва към девет. Трябваше да се хранят по-рано; беше си поставила за цел да си тръгва в пет и трийсет, за да й остане достатъчно време да сготви. Съпругът й обичаше добрата храна и отлежалото вино и тя се стараеше да му угажда.

Когато Милтън спря на алеята пред къщата им в Хампстед, Теса веднага забеляза, че Марк вече се е прибрал. Колата му бе паркирана пред входа.

— Благодаря ти, Милтън, и лека нощ — обърна се тя към шофьора, докато слизаше. Усмихна му се бегло и го помоли да дойде да я вземе в осем на следващата сутрин.

Затича по стълбите, отвори вратата и се провикна както обикновено:

— Адел! Ехо! Къде е малкото ми момиченце?

Адел се втурна в антрето с радостни викове:

— Мамо! Мамо! Ето ме!

Теса коленичи и детето се хвърли в прегръдките й. Адел я целуна по бузата и се сгуши до нея.

След малко Теса отдръпна дъщеря си от себе си.

— Как е сладкото ми детенце?

— Добре. Татко се прибра.

Едва изрекла тези думи и сянката на Марк падна върху тях. Бе застанал под арката към просторната кухня.

Теса вдигна глава и го погледна. Веднага забеляза, че е намръщен, а от очите му лъхаше студ. Намери сили да го поздрави спокойно.

— Здравей, скъпи, прибрал си се рано.

— А ти закъсняваш. Както обикновено — изрече той тихо, но с леден глас.

Младата жена се изправи, без да пуска ръката на Адел.

— Едва шест е, Марк. Ела, Адел, да вървим да намерим Елвира. — Свали пелерината и я метна на пейката в антрето.

Елвира, младата бавачка, зареждаше съдомиялната. Вдигна поглед и се усмихна, когато двете влязоха в кухнята.

— Здравейте, госпожо Лонгдън. Адел току-що вечеря. Зеленчуци на пара и малко парче хек на скара. А за десерт имаше малини.

— Колко вкусно. Благодаря, Елвира. Така добре се грижиш за нея.

— Храната й трябва да е балансирана, госпожо Лонгдън. — Момичето затвори вратата на съдомиялната и добави: — След малко ще я кача горе и ще я приготвя за сън.

— Остави на мен — отвърна бързо Теса. Погледна Адел и продължи: — Искаш ли да ти прочета приказка, миличко?

— О, да, мамо, да.

— Трябва да поговорим, Теса, веднага. — Марк ги беше последвал.

— Исках да прочета приказка на Адел. Изчакай ме няколко минутки.

— Веднага.

Стори й се заядлив, затова тя кимна, наведе се над дъщеря си и прошепна:

— Татко има нужда от мен. Ще се кача след малко. Елвира ще те приготви, след това аз ще се кача и ще ти прочета приказка.

Адел се усмихна на майка си с много обич.

Марк стисна Теса за ръката и я поведе към библиотеката. Щом влязоха, затвори вратата. Това бе поредната стая в къщата, която Теса ненавиждаше. Струваше й се студена, мрачна, потискаща и тя рядко влизаше в нея.

— Толкова ли е важно, та не може да изчакаш няколко минути? — попита тя с усмивка, за да не предизвика кавга.

— Искам да поговорим за часовете, в които работиш — отвърна той. — Стоиш в проклетия магазин до късно и работиш прекалено много. Да не би да има някаква полза?

— Как така?

— Тя няма да ти остави нищо. Пола О’Нийл пет пари не дава за теб. Линет й е любимката. Тя я обожава, защото е от Шейн. Ти знаеше ли, че му е била любовница още преди баща ти да почине? Чукала се е с него, докато е била в командировка в Ню Йорк… докато си била в Англия с прислугата. А знаеш ли…

— Не е вярно! — възкликна Теса, готова да защити майка си. — Знам, че мама и Шейн са били приятели, истината е, че са били приятели през целия си живот. Израснали са заедно в Йоркшир. Не ставай смешен. Няма да ти позволя да разправяш подобни неща за родителите ми.

— Я виж ти! Шейн изведнъж ти стана родител, така ли?

— Той ме е отгледал, Марк, и винаги е бил мил и изпълнен с обич. Бях дете, когато Джим Феърли загина.

— Колко удобно за майка ти и любовника й.

— Престани! Отвратителен си. Един господ знае откъде си чул всичко това, но то е… долна лъжа.

— Не е, защото е истина. Научих го от благонадежден източник.

— Кой е този източник?

— Да не мислиш, че ще ти кажа? Сама знаеш, че това са правилата на играта.

Теса го погледна вбесена:

— Искам да знам кой пуска тези слухове за майка ми и Шейн.

— Едно бъбриво птиченце. Защо не я попиташ сама? Попитай я за уикендите в Ню Милфорд, Кънектикът. Попитай я за дългите уикенди, които е прекарвала с Шейн в обора му.

Теса се намести на стола и се намръщи. Погледна Марк, после извърна поглед, объркана и притеснена.

Той наруши мълчанието и неочаквано заяви:

— Никога няма да управляваш магазините. Никога. Вярвай ми. Никога няма да наследиш Пенистоун Роял. Линет ще получи всичко. Горкичката, ще те прецакат. — Той се изсмя.

— Не ти вярвам — заяви тя и се постара гласът й да прозвучи уверено и спокойно. Цялата трепереше и се питаше дали има някаква истина в думите му. Скочи и тръгна към вратата. — Отивам да почета на Адел.

— Къде си се разбързала? — извика той и я стисна за ръката, преди да успее да стигне до вратата. Привлече я към себе си и я целуна, вмъквайки насила езика си в устата й. Със свободната си ръка заключи вратата. Повлече я към дивана и я блъсна на него, притискайки я с крак. На ухото й прошепна: — Сега ще видиш какво е секс, Теса, любов моя. — Той се опита да разкопчае бялата й копринена риза, ала изгуби търпение заради копчетата и я разкъса, отпусна ръка върху сутиена и стисна гърдата й. Сведе глава, целуна зърното и неочаквано го ухапа.

Теса изпищя, започна да се съпротивлява, отблъсна го и седна. Макар да бе слаба, тя тренираше всеки ден и ръцете й бяха удивително силни. Блъсна го и той се претърколи от тясното канапе на пода.

— Мръсна кучка! — изкрещя той.

— Нарани ме, Марк — прошепна тя. Вече съжаляваше, защото знаеше, че той всеки момент ще избухне. — Защо ме ухапа?

Той се опита да стане, без да отговори.

Тя също се изправи и заотстъпва към вратата. Той я стисна за ръката и грубо я изви.

— Не се бави при Адел — нареди с неочаквано тих и спокоен глас. — Тази вечер имам нужда от теб. Ще трябва да изпълниш съпружеските си задължения.

— Разбира се, скъпи Марк — прошепна тя.

В отговор той стисна ръката й и я притисна към слабините си.

— Виждаш ли какво ми причиняваш? Хайде, Тес, да го направим набързо, тук, на канапето. Вратата е заключена. Никой няма да влезе.

— По-късно, скъпи Марк. — Тя се облегна на него и го целуна леко по устата. — Нека първо приключа с Адел. — Отчаяно се опитваше да го успокои.

Той пое лицето й между дланите си и го притисна толкова силно, че я заболя и в очите й бликнаха сълзи.

— Не се бави — изсъска. — Иначе ще се наложи да…

— Какво? — прекъсна го тя.

Той не отговори. Погледна я студено, пусна я, пристъпи към вратата и отключи.

— Заповядай — подкани я заплашително.

Теса бързо се измъкна навън, затича на горния етаж и закопча сакото. Влезе в стаята на Адел и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Тръгна към леглото с усмивка.

— Коя приказка да ти прочета тази вечер, миличко?

— Която искаш, мамо. — Адел потупа леглото. — Седни тук.

Тя послушно седна и взе една от книжките на нощното шкафче.

Адел се сгуши до майка си и докосна бузата й.

— Плачеш ли, мамо? — прошепна. — Какво има?

— Нищо, сладурче. — Теса избърса бузите си с пръсти и притисна дъщеря си до себе си.

 

 

Двайсет минути по-късно, след като Адел заспа, Теса загаси всички лампи, освен нощната и излезе тихо от стаята.

Докато слизаше по стълбите, се опита да се овладее, и влезе в библиотеката. Марк седеше на бюрото и преглеждаше пощата. Вдигна глава и й се усмихна.

— Извинявай — прошепна той, стана и се приближи. — Дано не съм те наранил.

Тя поклати глава. Често пъти след подобен гневен пристъп той се успокояваше. Напоследък изблиците му бързо преминаваха от ярост към нежна обич.

— Наистина не знам какво ми става понякога — призна той. — Сигурно съм преуморен, стресиран, изнервен. Ще ми простиш ли?

— Да, Марк. Но защо каза всички онези неща за майка ми? Защо каза, че няма да я наследя?

— Просто чух клюки. Забрави това, мила. Изобщо не трябваше да го повтарям пред теб. Сбърках.

— Няма ли да ми кажеш от кого го чу?

— Не ги познаваш. Някакъв американец от Ню Йорк. Твърди, че познавал Шейн от времето, когато той управлявал американския филиал на „О’Нийл Хотелс Интернешънъл“. Просто забрави.

— Добре. Онова, което каза за мама, не беше много любезно.

— Знам. Както вече казах, направих грешка, че ги повторих. Какво ще кажеш да излезем на вечеря? Да отскочим до „Харис Бар“. Върви да се преоблечеш, а аз ще се опитам да резервирам маса за девет. Моля те, Теса.

— Ще се радвам да излезем — прошепна тя. — Отивам да се приготвя. — Истината бе, че изпитваше ужас от съпруга си.