Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (19)

17

Теса остана на последното стъпало и си пое дълбоко дъх. След това се усмихна и едва тогава пъхна ключа, за да си отвори вратата.

Беше свикнала с тази усмивка от години, наричаше я измамната усмивка. Когато бе дете, се оказа изключително успешно оръжие, защото прикриваше много — болка, обида, тъга, гняв, разочарование. С годините се научи да крие истинските си чувства зад тази ослепителна усмивка.

— Ехо — провикна се тя, когато влезе в антрето и след секунда чу топуркането на мънички крачета, когато Адел хукна към нея от кухнята.

— Мамо, мамо!

Теса грабна Адел и я притисна силно, а след това я остави внимателно на пода. Наведе се, целуна усмихнатото й лице и коленичи до нея.

— Донесох ти нещо специално, Адел. Знам, че ще ти хареса.

Лицето на малката грейна и тя възкликна възторжено:

— Подарък, мамо.

— Точно така, съкровище, подарък. — Посегна към един от пликовете от магазин „Хартс“, които носеше, извади пакет и го показа на тригодишното дете. Големите сребристосиви очи на Адел станаха още по-големи на нежното личице и тя протегна пухкавите си ръце.

— Прекалено голям е, за да го носиш. Ела в кухнята, за да го разопаковаме. — Докато говореше, Теса се изправи, хвана Адел за ръката и двете тръгнаха по лъскавия под от черен гранит.

— Здравейте, госпожо Лонгдън — поздрави бавачката, затвори вратата на съдомиялната и се обърна към майката и дъщерята.

— Добър вечер, Елвира — отвърна Теса и поведе дъщеря си към къта за закуска, от който се виждаше просторната модерна кухня. — Купила съм подарък на Адел и сега ще го отворим, нали така, миличка?

Адел кимна усмихната с искрящи очи.

— Каква си късметлийка! — възкликна Елвира и се обърна към Теса. — Съжалявам, че ми се налага да си тръгна, госпожо Лонгдън, но както ви казах по телефона, майка ми е паднала лошо от стълбата. Счупила си е и крак, и ръка и е в гипс. Добре че съседката е наминала за нещо. Госпожа Ейбъл я е закарала в болницата. Сега е съвсем сама вкъщи.

— Разбира се, Елвира, съжалявам, че майка ти е пострадала. Знаеш ли колко време ще отсъстваш?

— Само тази вечер, госпожо Лонгдън. Говорих със сестра си Пърл и тя ще дойде от Съсекс. Ще пристигне някъде след полунощ и ще остане при мама, докато другата ми сестра, Мойра, се върне от ваканция в Испания. Пърл и Мойра ще се погрижат за всичко.

— Още веднъж съжалявам, че майка ти е пострадала, Елвира. Счупените кости са много неприятна работа, да не говорим колко боли. Признавам съвсем егоистично, че се радвам, че утре ще си на работа.

— Знам, че трябва да се грижа за Адел, госпожо Лонгдън, а вие работите толкова много, затова ще се върна по обяд. Сутринта ще дойде госпожа Джолс, а тя много обича Адел. Тя ще я гледа, докато аз се върна.

Теса кимна и последва дъщеря си към къта за закуска. След като постави пакета на масата, качи Адел на един стол.

— Хайде, развържи панделката и махни хартията.

Детето нетърпеливо дръпна панделката, скъса хартията и тя й помогна да отвори лъскавата картонена кутия. Повдигна единия край на капака, за да може Адел да надникне вътре.

— О-о! — възкликна детето, задъхано от радост. — Кукла, мамо. Красива кукла!

— Много е красива, също като теб. — Теса извади красиво облечената кукла от кутията и я подаде на Адел, а малката веднага целуна бузите и я прегърна.

— Харесва ли ти? — попита Теса и седна срещу дъщеря си.

— Да — закима Адел, усмихна се на майка си и погали куклата по главата.

— Как се казва? — попита Елвира и пристъпи към тях.

Адел погледна майка си.

— Как се казва, мамо?

— Още няма име. Ти избери, Адел.

— Ами. — Малката се ококори и погледна учудено майка си, след това сведе поглед към куклата. Погали русата коса, докосна лицето, вдигна очи към майка си и заяви: — Дейзи.

— Красиво име за красива кукла — отвърна Елвира и се усмихна на детето. Адел наистина бе много красиво дете.

— На баби името — неочаквано заяви Адел.

— Баби Дейзи ще се зарадва — измърмори Теса, учудена, че детето е избрало името на прабаба си. Дейзи бе със силно прошарена руса коса и красиво лице. Дейзи Макгил Харт Еймъри Рикардс изглеждаше млада за годините си. След смъртта на втория си съпруг Джейсън Рикардс тя прекарваше част от времето си в Англия, част в Австралия. Често се отбиваше да види внучката и правнучката си. Обожаваше Адел.

Теса погледна часовника, надигна се, обърна се към Елвира и отбеляза:

— Минава шест, сигурно вече си нахранила Адел.

— Да, мислех след малко да я приготвя да си легне. Само ви изчаквах да се приберете, за да прекарате малко време с нея.

— Благодаря, Елвира. Би ли ми помогнала да внеса покупките в кухнята? Господин Лонгдън ще се върне от командировка по-късно и искам да му сготвя нещо.

— Много мило, госпожо. Какво ще приготвите?

— Пиле с вино, едно от любимите му ястия.

В кухнята бе тихо и спокойно. Само от радиото долиташе музика, пусната толкова тихо, че звучеше като далечен шум. Бе приятна, не я разсейваше.

Теса шеташе между печката и плота, където бе приготвила пилешкия си специалитет. След като изпържи пилето, бекона и нарязания лук, тя пренесе трите тигана на плота и ги изсипа в дълбока емайлирана тенджера. Обичаше да готви, вършеше тази работа с лекота и знаеше, че я успокоява.

Отвори бутилка божоле, наля си в една чаша, после сложи от виното в ястието. Добави доматено пюре, каничка пилешки бульон и две чаши нарязани гъби. Бе завързала корените от различни подправки и ги бе пуснала в тенджерата, преди да я премести на котлона и да пусне газта.

От време на време разбъркваше с дървена лъжица и когато всичко бе разпределено равномерно, сложи капака и се върна до плота. Отпи глътка вино, погледна съставките, които щеше да добави по-късно — купа дребни главички лук и втория вид гъби — и се зае да почисти. След няколко секунди мръсните чинии, тигани и останалите съдове бяха сложени в съдомиялната, а тя седна на плота, за да се наслади на виното.

Огледа кухнята. Обичаше просторната стая, високия таван и оберлихтите в двата края, широките френски врати, които водеха към терасата и градината. Помещението бе светло, широко, чудесно място за готвене, защото всичко бе предвидливо планирано и размерите бяха подходящи.

Кухнята бе любимото помещение на Теса. Останалите стаи й се струваха студени, дори банални и прекалено модерни за вкуса й. Само че за Марк това бе начинът да се докаже — с ултрамодерни високи сгради, в които имаше много свободно пространство. Затова наоколо лъхаше на студ, нямаше цвят, нямаше живот, а мебелите бяха съвсем малко. Освен това бяха неудобни, каза си тя и си наля още малко вино. Докато не се премести в тази къща, не си бе давала сметка, че я ненавижда. Бе наблюдавала как Марк запазва единствено стените на старата къща, а след това преустроява вътрешността както на него му харесва. Само че тя не искаше подобно нещо. Бе възразявала много, ала той я бе уверил, че щом бъде завършена, много ще й хареса, и бе подхвърлил, че просто няма поглед.

Само че на нея не й хареса, а най-неприятното бе, че майка й им бе купила къщата — къщата бе нейна — а ето че не бе приятното място за живеене, за което копнееше. А пък преустройството се оказа безбожно скъпо. Тези пари също бяха нейни.

Бе израснала в Пенистоун Роял и в къщата на майка си в Белгрейвия, която навремето е била на Ема Харт, и бе свикнала с топлината и уюта и на двете места. Пенистоун Роял беше огромен, просторен, а малките стаи бяха очарователни, бе приятно да влезеш навсякъде, бе удоволствие да се отпуснеш.

Някои мислеха, че Марк е гений. Напоследък обаче Теса разбираше, че това няма нищо общо с действителността. Неочаквано бе открила, че повечето от онова, което бе създал, е плагиатствано от по-известни архитекти, повечето мъртви. Проектите му бяха обидни за оригиналите. Така той спокойно можеше да заяви, че проектът е негов, макар Теса често да се питаше защо му е да го прави. Според нея повечето от нещата, измислени от Марк, бяха отвратителни.

Когато осъзна, че той не е онова, за което го бе смятала, остана шокирана. Нима не бе знаела още от самото начало, че той е измамник, фукльо и въздухар? Да, беше красавец, ала съвсем не бе изгодната партия, както тя твърдеше пред другите. Ако бе честна пред себе си, трябваше да признае, че бракът им се руши. Но трябваше да мисли за Адел; тя обожаваше баща си. Както и да е, Теса нямаше намерение да го напуска, макар че животът с него ставаше все по-труден. Най-необяснимото бе, че тя продължаваше да го обича.

Какво каза майка й днес следобед? „Бракът е трудна работа.“

Точно така беше. Самата истина. Бракът наистина бе трудна работа. И той беше труден, непрекъснато й натякваше, все за неща, свързани с майка й и магазините, с властта й, с наследството и нейните пари.

Младата жена въздъхна, стана и отнесе останалите продукти при печката. Погледът й попадна на часовника на стената и тя с учудване забеляза, че е станало осем. Доста време й бе отнело да приготви различните съставки за ястието. Запита се къде ли е Марк. Прибави гъбите към ястието, пилешкия бульон и още малко вино.

Пилето миришеше божествено; щеше да стане сполучливо и Марк щеше да остане доволен. Върна капака на мястото и се върна отново на плота.

Отново се настани на високия стол, наля си още червено вино, отпи разсеяно и се замисли за майка си и за днешния им разговор. Неочаквано осъзна, че Пола й се бе сторила разтревожена, неспокойна, докато обсъждаха кой ще я наследи. Учуди се на реакцията й.

Не можеше да отрече, че Пола е добра майка; беше добра майка на всичките си деца. Имаше моменти обаче, когато Теса ненавиждаше отношението й. Колко лесно можеше Пола да облекчи живота й, като я посочи за своя наследница… дофината, както обичаше да се нарича с френската кралска титла. Думата много й бе допаднала, от нея лъхаше на власт. Ала майка й нямаше да направи подобно нещо. Беше го показала ясно. Но пък това означаваше, че няма да посочи и Линет. Нито пък друг.

Това не беше справедливо от страна на майка й. Все пак тя бе най-голямата, освен това бе от рода Феърли. Ема Харт бе отнела много от онова, което принадлежеше на семейство Феърли, така че, поне според Теса, тя имаше пълно право да поеме семейния бизнес и да наследи майка си.

Проблемът бе, че майка й предпочиташе Линет пред другите, защото бе детето й от Шейн. Теса изду бузи и изпусна ядосана сдържания въздух. Майка й я обвиняваше за съществуващото между двете съперничество, но истината бе, че причината за това съперничество бе Линет, подкрепяна и подпомагана от Индия Стандиш и Гидиън Харт. Те я подкокоросваха, открай време бе така. Но поне Тоби бе на нейна страна. Двамата с него си имаха планове и един ден…

Входната врата се хлопна, Теса се стресна и погледна към оставената открехната врата на кухнята.

Тя бе решена да спаси брака си, да го опази… защото това бе желанието й.