Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (22)

20

Тоби Харт слушаше внимателно разказа на братовчедка си Теса Феърли. Открай време я възприемаше като Феърли, не като Лонгдън и подозираше, че е така, защото съпругът й никак не му допадаше.

Когато най-сетне тя замълча, за да си поеме дъх, той попита намръщен:

— Откога се интересуваш толкова много от наркотици. Не друг, ами ти, госпожица Праведност. Да не би да подозираш, че Марк се друса? Няма друга причина.

Макар въпросът да я изненада, тя разбра, че е очевиден. Тоби бе един от най-прозорливите хора, освен това я познаваше по-добре от всеки друг. Тя прочисти гърлото си:

— Не съм сигурна, че взима някакъв наркотик, Тоби. Но е възможно. Преди две вечери се прибра в много странно състояние. Очите му бяха стъклени, настроенията му се меняха непрекъснато, опитваше се да намери причина, за да се скара с мен. Беше пил, сигурна съм. Всъщност беше доста пиян…

— In vino veritas, така ли? — прекъсна я Тоби.

— Може и така да се каже. Въпреки това ме обзеха подозрения, защото ми се стори… различен.

— Ти не го ли попита на следващата сутрин?

— Попитах го, разбира се. Каза ми, че бил взел нещо за настинка, след това изпил две чаши във влака. Обясни ми, че било от лекарството в съчетание с алкохола. Със сигурност мога да ти кажа, че не вярвам на тези приказки.

— И на мен не ми се вярва. — Тоби се изправи, приближи се към прозореца в кабинета на Теса и погледна към Найтсбридж. След малко се обърна към нея. — Спомена, че бил пил във влака. Къде е ходил?

— Да се види с някакъв нов клиент. В Мидлъндс. Доста грубо ме сряза; работата била много важна. Къщата очевидно е доста голяма. Клиентът бил червив от пари, поне така каза Марк.

— Как се казва?

— Уилям Стоун. Някакъв магнат, ако не греша.

— Не съм го чувал — сви рамене братовчед й. — Не че това има значение. Напоследък се навъдиха много богаташи и никой не ги е чувал. — Той се върна до стола срещу бюрото на Теса, седна и продължи: — Ако е взел нещо, сигурно е от новите наркотици. Най-вероятно екстази, което е от най-популярните.

— Какво представлява?

— Екстази е само за партита и е популярно, защото те развеселява бързо, поне така са ми казвали. Само че може да предизвика халюцинации, дори да предизвика параноя у някои хора. Като цяло е стимулант.

— Трудно ли се намира?

— Не и ако знаеш къде да търсиш.

— Според мен Марк не е от хората, които биха посегнали към наркотиците с лека ръка… Работи много, фирмата му се прочува.

Тоби кимна и й се усмихна.

— Може би просто е бил много, ама много пиян, миличка — предположи той и изчака тя да се почувства по-добре.

— Може и да си прав. Въпреки това се държа много странно.

Докато я наблюдаваше, Тоби си каза, че тази сутрин не изглежда никак добре. Бе прежълтяла, а русата й коса и бледата й кожа й придаваха призрачен вид. Дали не беше заради черния костюм, който бе облякла; цветът определено подчертаваше колко е бледа. Но пък Теса открай време изглеждаше нежна и безпомощна, може би тъкмо затова той толкова лесно и бързо стана неин защитник, когато бяха деца. Макар да изглеждаше крехка, тя притежаваше невероятна воля.

Тоби знаеше колко непреклонна и твърда може да е тя. Възхищаваше се на братовчедка си и я обичаше. За него единствената й слабост бе неспособността й да прикрива истинските си чувства, особено когато ставаше въпрос за сестра й Линет. Непрекъснато се съревноваваше с нея и нямаше представа как да прикрие този факт. Лицемерието и притворството, очевидно едно от най-изключителните умения на прабаба им, не се бяха предали на Теса.

— Защо се умълча, Тоби?

— Мислех си за Марк. Нали не ти е посягал? — Тоби й се стори притеснен, а в тъмните му очи проблесна ярост.

— Не, не, разбира се, че не! — излъга тя. Срамуваше се да каже истината на Тоби. Знаеше, че той ще намери Марк, ще го подхване и в най-лошия случай ще го пребие от бой. Тоби винаги я защитаваше.

— Сега пък ти се умълча — отбеляза той и я погледна внимателно.

Теса му се усмихна с много обич.

— Забелязал ли си как побесняваш, когато някой ти каже, че не приличаш на роднините си от семейство Харт?

— А, да, аз съм подмененото дете — измърмори саркастично той.

— Наскоро видях снимка на бащата на Ема, Големия Джак Харт. Много си приличате, Тоби.

Той се сепна:

— Наистина ли? Сериозно?

Теса не отговори. Отвори чекмедже на бюрото си и извади стара снимка на висок, добре сложен, мургав красив мъж, застанал до младеж в униформа на Кралския военноморски флот. Бе очевидно, че са баща и син. Подаде снимката на Тоби.

Той я разгледа с огромен интерес, после попита:

— Къде я намери?

— Извадих я от един стар албум в библиотеката на Пенистоун Роял преди няколко седмици. Бях на посещение в магазините в Лийдс и Хароугейт и останах да спя там. Бях сама, освен Емси, която си пишеше домашните, затова отидох в библиотеката. Надявах се да намеря снимки на леля Едуина като млада; тогава попаднах на тази снимка. Веднага ми направи впечатление колко много приличаш на по-възрастния мъж.

— Ти откъде знаеш, че е прапрадядо ни?

— Погледни какво пише на гърба.

Той обърна снимката и прочете избелелия надпис.

— „Баща ми, Джак Харт, и брат ми Уинстън по времето, когато беше в Кралския военноморски флот.“

— Това със сигурност е почеркът на Ема, Тоби.

— Виждам. — Той й върна снимката.

Теса поклати глава.

— Не я искам. Взех я, за да ти я дам. Запази я, моля те.

— Сигурна ли си? Някой може да забележи, че я няма.

— Кой ще тръгне да гледа старите албуми? И без това са много в библиотеката. Всичките са подвързани в избеляло червено кадифе или кожа с големи закопчалки. Взех я, за да имаш доказателство, че приличаш на семейство Харт. — Тя се разсмя. — Приличаш на създателя на рода. Нали така?

— Какво ще кажеш да пийнем по чаша чай — обърна се Теса към Тоби, когато секретарката й Клер Ремсфорд влезе в кабинета с поднос. Тя се надигна и се премести на малкото канапе до прозореца.

— Благодаря, Клер — рече. След това възкликна: — Чудесно! Поръчала си и шоколадови хапки. Тоби ги обожава.

— Да, знам — отвърна секретарката и се отправи към вратата.

Тоби се ухили:

— Знаеш как да размекнеш сърцето на мъжа, Клер.

Секретарката на Теса се разсмя, изчерви се и излезе. Тоби се премести на едно от креслата до братовчедка си.

— За мен без мляко — предупреди. — Предпочитам захарин вместо захар. На диета съм.

Тя го погледна изпод вежди.

— Обзалагам се, че ще изядеш всичките хапки.

— Няма да са всичките, ще ти оставя няколко и на теб — отвърна той през смях.

— Онзи ден говорих с мама — призна Теса, докато наливаше чай. — Питах кой ще я наследи. — Тя му предаде разговора.

— Единственото хубаво е, че не посочи Линет. Дори намекна, че може да не е нито едната, нито другата, а трети човек от семейството.

— Няма кой друг — сви рамене Тоби и остави чашата си. — Сигурен съм, че ще бъдеш ти, Теса. Леля Пола не би ти отнела рожденото право, както и татко не би направил подобно нещо с мен. Аз съм най-големият, следователно аз ще наследя вестникарската компания и всичките й клонове. Гидиън ще продължи да управлява вестниците, но аз ще бъда шефът на медийната компания, когато татко реши да се пенсионира. Малкото ми братче ще работи за мен, както Линет ще работи за теб. Ако я задържиш на работа в „Хартс“.

Теса се намръщи и го погледна.

— За какво намекваш? Разбира се, че ще я задържа на работа в „Хартс“. Тя е много амбициозна.

— И отдадена на работата… и влюбена в Джулиан Калински. Може да се омъжи и да народи куп деца, докато леля Пола се оттегли.

— Двамата с Джулиан се разделиха…

— Отново са се събрали, сладурче — прекъсна я той.

— Ти откъде знаеш? Защо ли изобщо питам… Гидиън ти е казал.

— Нищо не ми е казал. Видях Линет и Джулиан да вечерят в „Харис Бар“ преди няколко дни. И Гидиън беше с тях, и онова момиче с черната коса…

— Еван Хюс! В магазина говорят, че излизала с Гид. Бързо пипа, нали? Запознаха се през януари, а вече спят заедно. Гледай ти!

Тоби кимна.

— Май са доста близки. Гидиън не откъсваше очи от нея. Не го бях виждал толкова… увлечен. Досега се палеше за кратко и ги зарязваше. Наричах го шампиона в категория флиртове за една нощ, помниш ли?

— Разбира се, че помня. Какво мислиш за Еван? — попита Теса.

— Видяхме се за толкова кратко, че не мога да преценя.

— Мислиш ли, че прилича на мама? Много хора твърдят, че приличала.

Тоби се отпусна назад замислен, отпи глътка чай и захапа шоколадовия сладкиш. След малко отговори:

— На пръв поглед Еван е копие на леля Пола, но след като я огледаш внимателно, разбираш, че не е точно така. Просто и двете са екзотични, мургави, високи, с подобни фигури, дори стилът им на обличане е подобен, но с това приликата свършва. Чертите й са различни от тези на майка ти, формата на лицето е различна, а и нейните очи не са виолетови.

— Шейн направо си глътна езика — заяви Теса и го погледна многозначително.

Братовчед й сви устни и поклати глава.

— Сигурно реакцията му е била същата като моята. В първия момент е бил шокиран, след това е разбрал, че е просто една илюзия.

— Според мен тя може да ни е роднина.

— Ами? Как е възможно? — учуди се Тоби.

— Вече измислих как… Връзката е с Пол Макгил, дядото на мама. Той е прекарал доста време в Америка и Австралия без Ема. Може да е имал връзка, най-вероятно в Америка, и жената да е родила, а Еван да е потомка на американското дете на Пол Макгил. Може да му е внучка. — След това обяснение Теса се отпусна на канапето. — Какво мислиш?

— Възможно е. Признавам, че не се бях замислял за Пол Макгил — отвърна Тоби.

— Може да е дошла, за да се опита да измъкне нещо, да се докопа до част от наследството.

— Не ставай глупава! Всичко е вързано. Ема Харт се е погрижила империята да не стане на парчета, а след това майка ти, родителите ми и леля Аманда следват примера и инструкциите й до последната буква. Дори са взели нови предпазни мерки. Затова ми се струва смешно, че старите са се затръшкали толкова, че Джонатан Ейнзли се бил върнал в Англия. Той не може да се докопа до нищо — е, може и да успее да отмъкне някоя и друга акция от магазини „Хартс“. Нали са на борсата.

Теса кимна.

— Вчера майка ми говореше с твоята майка. Беше дошла, за да поговори с Линет и мама за тържеството по случай рождените дни през юни. Очевидно мама е наела частен детектив, но досега нищо не се знае.

— Няма и да се разбере. Може би той се е върнал да живее тук, защото предпочита Лондон и ще бъде близо до баща си. Чичо Робин е съвсем изнемощял. Джонатан, разбира се, ще наследи парите на баща си, а те са цяло състояние.

— Само че чичо Робин цял живот е бил член на Парламента, политик. Нямах представа, че разполага с цяло състояние.

— Ема го е обичала въпреки прегрешенията му. Той е бил любимият й син и знам не само, че е разполагал с попечителски фонд, но след като е починала, му е оставила доста пари.

— Значи знаеш много повече от мен.

— Знам едно със сигурност, Теса. Ние двамата с теб ще водим шоуто един ден. Ти ще си начело на магазините, а аз ще управлявам медийната компания. Двамата с теб заедно ще управляваме империя „Хартс“ и цялата династия. — Той се усмихна широко и самоуверено.

Изправи се и се премести при Теса на канапето. Прегърна я, притисна я до себе си и я целуна нежно по бузата.

— Всичко ще бъде наше, Тес. Имай ми доверие.

— Имам ти пълно доверие, но майка ми няма намерение да се оттегли толкова рано, колко си мислиш. Ще съм стара, когато я наследя.

— Теса, животът е пълен с изненади. Никой не знае какво ни готви бъдещето. Всичко може да се случи, при това, когато най-малко го очакваме. Майка ти може да реши да се пенсионира след няколко години, и то по причини, които никой не е предвидил, за които дори тя не предполага. Хората решават, че силите не им достигат, или просто им се приисква да престанат да работят, за да се порадват на живота. Родителите ни са работили като роби цял живот, така че може да решат да се оттеглят по-рано. Както мама казва, единственото постоянно нещо е промяната. Знам, че така ще бъде при татко. Може да реши, че му е омръзнала и да предаде щафетата. Нищо не се знае. Затова бъди спокойна, миличка, и престани да се държиш гадно с Линет. Когато се омъжи за Джулиан, животът й ще се промени, също и твоят.

— Ако се омъжи за него.

— Ще се омъжи, помни ми думата. Дядовците О’Нийл и Калински ще се погрижат двете влюбени птички да останат заедно. Те искат трите клана да се свържат завинаги. Хайде, усмихни се на Линет и престани да се оплакваш от нея. Правиш лошо впечатление.

— Тя ме дразни — отвърна Теса, тъй като не смееше да признае колко мрази полусестра си.

— Знам, но заради това другите започват да се дразнят от теб и насочват вниманието си към нея, а ти не можеш да си позволиш подобно отношение. Не си създавай врагове в семейството. Научи се да бъдеш като прабаба ни, която всички превъзнасят.

— Ще се опитам — отвърна тя, защото знаеше, че е прав.

— Добро момиче. — Тоби я прегърна по-силно.

Теса се сви.

Той се отдръпна и я погледна учудено.

— Какво има?

Тя поклати глава.

— Рамото, Тоби. Нараних се миналата седмица. — Насили се да се усмихне. — Във фитнеса — побърза да добави, когато забеляза как в очите му заблестя готовност да я защитава от целия свят. Наведе се към него и го целуна по бузата. — Нищо страшно.

— Сигурна ли си, че не е виновен той? — попита Тоби и я погледна угрижен.

— Не, не, не е той.

— Иска ми се да не се беше омъжила за него — прошепна той, когато се отдръпнаха. Обичаше я много и не можеше да търпи мисълта, че някой би я наранил. — Просто не разбирам защо трябваше да го правиш.

Теса въздъхна:

— Понякога и аз се чудя…

Двамата замълчаха, потънали в мислите си. Като деца бяха влюбени и част от тези чувства се бяха запазили, макар да отричаха. Ала между тях никога не бе имало сексуална връзка. Когато Марк бе подхвърлил тази възможност, Теса бе отрекла с чиста съвест.

— Как е Адриана? — попита тя.

— Добре. Още е в Холивуд. Снима.

— Ти защо се ожени за нея?

— Навремето ми се стори, че постъпвам добре — отвърна с крива усмивка той.

Телефонът иззвъня и Теса скочи и забърза към бюрото.

— Ало?

— Аз съм, Теса — представи се Линет. — Имаш ли възможност да ми отделиш пет минути?

Едва се сдържа да каже „не“. Ала щом погледна Тоби, Теса реши да послуша съвета му.

— Разбира се, Линет. Кога ще минеш до кабинета ми?

— Веднага, ако нямаш нищо против.

— С Тоби съм. Дойде за съвет какъв подарък да купи за бащите ни и предполагам скоро ще си тръгва.

— Благодаря — отвърна Линет и затвори.

— Как беше? — попита Теса и погледна братовчед си, а след това седна зад бюрото.

— Браво, малката! — отвърна той с американски акцент. — Браво!