Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Templar Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Наследството на тамплиерите

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-124-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1869

История

  1. — Добавяне

65

Свидетелството на Симон

Не споделих нищо с никого, убеден, че за другите е по-добре да запазя някакъв документ. Такъв обаче не открих. Затова написах следното, за да знаете какво се случи.

Човекът Исус прекара дълги години, проповядвайки вярата си в земите на Юдея и Галилея. Аз бях първият от последователите му, но броят ни нарастваше, защото мнозина вярваха, че думите му притежават велик смисъл. Пътувахме с него, виждахме как той облекчава страданията, носи надежда и спасение. Той никога не изменяше на себе си, независимо от деня или случая. Ако тълпите го възхваляваха, той се обръщаше към тях. Когато го заобикаляше враждебност, той не показваше страх или гняв. Мислите, словата и делата на хората не му влияеха. Веднъж каза: „Всички ние носим Божия образ, всички сме достойни за обич, всички можем да израснем в Божия дух.“ Виждах как прегръща прокажени и покварени. Жените и децата бяха безценни за него. Той ми показа, че всички са достойни за обич. Казваше: „Бог е нашият баща. Той се грижи за всички, обича всички и прощава на всички. Нито една овца от стадото няма да се загуби с такъв пастир. Чувствайте се свободни да казвате на Бога всичко, защото само ако сте напълно откровени, сърцата ви могат да постигнат мир“.

Човекът Исус ме научи да се моля. Говореше ми за Бога, за страшния съд и за края на времето. Повярвах, че той може да контролира дори вятъра и вълните, тъй като беше толкова възвишен. Религиозните старейшини ни учеха, че болката, болестите и нещастията са божията воля и че трябва да приемаме гнева му с тъгата на каещите се. Човекът Исус казваше, че това е погрешно, и предлагаше на болните куража да оздравеят, на слабите — възможността да се сдобият със силен дух, а на неверниците — шанса да повярват. Човекът Исус притежаваше цел и изживя живота си, за да я постигне. Тя беше ясна на всички, които го следвахме.

Но по време на пътуванията си Исус си създаде врагове. Старейшините го смятаха за заплаха, защото проповядваше различни ценности, нови закони и застрашаваше авторитета им. Притесняваха се, че ако Исус бъде оставен да обикаля на свобода и да проповядва промяна, Рим би затегнал хватката си и всички биха страдали. Затова Исус беше арестуван за богохулство и Пилат постанови да го разпънат на кръст. Аз бях там в този ден и знам, че Пилат не беше щастлив от решението си, но старейшините настояваха за справедливост и Пилат не можеше да пренебрегне волята им.

В Йерусалим човекът Исус и шестима други бяха отведени на хълма и бяха приковани на кръста. По-късно през деня краката на трима от тях бяха счупени и до падането на нощта те издъхнаха. Други двама умряха на следващия ден. Човекът Исус беше оставен да гасне до третия ден, когато най-накрая счупиха краката му. Аз не отидох при него, докато страдаше. Скрих се заедно с останалите, които го следвахме, страхувайки се, че могат и нас да разпънат. След като умря, Исус бе оставен да виси на кръста още шест дни. После го свалиха от кръста и го спуснаха в дупка, изкопана в земята. Видях това и после избягах от Йерусалим през пустинята. Отидох във Витания в дома на Мария, наречена Магдалина, и сестра й Марта. Те познаваха Исус и се наскърбиха от вестта за смъртта му. Ядосаха се, че не съм го защитил, че не съм го признал, че съм избягал, докато той е страдал. Попитах ги какво е трябвало да направя и отговорът им беше ясен: „Трябваше да се присъединиш към него.“ Тази мисъл никога не ме беше осенявала. Напротив, пред всички, които ме питаха, аз отричах Исус и всичко, което той защитаваше. Напуснах дома им и след няколко дни се завърнах в Галилея към утехата на знанието си.

Двама от последователите на Исус, Яков и Йоан, също се върнаха в Галилея. Споделихме мъката си от загубата на човека Исус и се върнахме към живота си на рибари. Тъмнината, която усещахме, ни погълна и времето не успокои мъката ни. Докато ловяхме риба в Галилейското езеро, говорехме за Исус, за всичко, сторено от него, за нещата, които бяхме видели. Преди години точно на Галилейското езеро го бяхме видели за пръв път и той беше проповядвал от нашата лодка. Споменът за него се носеше над водата и ние не можехме да избягаме от скръбта си. Една нощ, когато над езерото вилнееше буря, а ние седяхме на брега и ядяхме хляб и риба, ми се стори, че виждам Исус да се носи над мъглата. Когато нагазих във водата, разбрах, че видението е било плод на въображението ми. Всяка сутрин разчупвахме хляба и ядяхме рибата. Спомняйки си стореното веднъж от мъжа Исус, ние благословяхме хляба и възхвалявахме Бога. Това ни успокояваше. Един ден Йоан каза, че разчупеният хляб е като изстрадалото тяло на Исус. След този случай започнахме да свързваме хляба с тялото му.

Минаха четири месеца и един ден Йоан обяви, че според Тората обесените на дърво са прокълнати. Казах му, че това не може да е вярно за човека Исус. Тогава за пръв път някой нас се осмеляваше да постави под съмнение древното слово. То не можеше да се отнася до толкова добър човек като Исус. Как можеше един книжник да знае, че всички обесени на дърво са прокълнати? В битката между Исус и древното слово спечели Исус.

Скръбта продължаваше да ни измъчва. Исус го нямаше. Гласът му беше замлъкнал. А старейшините бяха оцелели и проповедите им бяха живи. Не защото бяха прави, а защото бяха живи и говореха. Старейшините бяха победили човека Исус. Но как беше възможно нещо толкова добро да е погрешно? Защо Господ бе позволил такава доброто да погине?

Лятото свърши и дойде празникът на скинопигията. Настъпи време да се отпразнува радостта от жътвата. Преценихме, че ще е безопасно да отидем в Йерусалим и да участваме. По време на процесията до олтара прочетоха псалмите, че Месията няма да умре, а ще живее и ще повтори делата на Господ Бог. Един от старейшините провъзгласи, че макар Бог да беше наказал Месията сурово, той не го беше предал на смъртта. По-скоро камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла. В храма слушахме четения от Захария, в които се твърдеше, че един ден Господ ще дойде и живи води ще потекат от Йерусалим, и Бог ще се превърне в цар на цялата земя. Една вечер присъствах на друго четене от Захария. Той говореше за извор от дома на Давид и за дух на благодат и умиление. Казваше, че когато погледнем към този, когото сме проболи, ще скърбим за него както човек скърби за първороден син.

Докато слушах, се сетих за Исус и случилото се с него. Четецът сякаш говореше само на мен, когато разказваше за плана на Бог да удари пастира, за да се разбягат овцете. В този момент се изпълних с безкрайна любов. Същата нощ излязох от Йерусалим и отидох на мястото, където римляните бяха погребали Исус. Коленичих над смъртните му останки и се почудих как един обикновен рибар може да бъде източник на цялата истина. Върховният жрец и книжниците бяха осъдили Исус като измамник. Аз обаче знаех, че грешат. Бог не изисква подчинение на древните закони за постигането на спасение. Обичта на Бога е безгранична. Исус много пъти беше казвал това и приемайки смъртта си с достойнство и смелост, той ни беше дал един последен урок. Прекъсвайки живота, ние намираме нов живот. Да обичаш означава да си обичан.

Всички съмнения ме напуснаха. Скръбта ми изчезна. Исус не беше мъртъв. Беше жив. В мен беше възкръснал надигналия се Бог. Усещах присъствието му ясно, сякаш стоеше до мен. Спомних си как често ми казваше: „Симоне, ако ме обичаш, ще намериш овците ми.“ Най-сетне осъзнах, че обичайки като него, всеки може да открие Бог. Следвайки неговите дела, всички можем да познаем Бог. Пътят към спасението е да живеем като него. Бог беше слязъл от небето в тялото на човека Исус и чрез деянията и думите му ние го бяхме познали. Посланието беше ясно. „Грижи се за нуждаещите се, утеши нещастните, приласкай отритнатите. Прави това и Бог ще бъде доволен.“ Бог отне живота на Исус, за да прогледнем. Аз просто бях първият, който прие истината. Задачата е ясна. Посланието трябва да остане живо чрез мен и останалите вярващи.

Когато разказах прозрението си на Яков и Йоан, те също повярваха. Преди да напуснем Йерусалим, се върнахме на мястото и изкопахме от земята тленните останки на Исус. Взехме ги и ги положихме в една пещера. На следващата година се върнахме и събрахме костите му. Тогава написах това свидетелство, което положих до Исус, защото заедно с него те са Словото.