Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Templar Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Наследството на тамплиерите

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-124-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1869

История

  1. — Добавяне

63

Марк поведе Дьо Рокфор обратно по коридора, покрай стълбата, към мястото, което Малоун и Касиопея бяха открили. От църквата не се процеждаше никаква светлина. Когато тръгваха от залата със съкровището, той взе със себе си клещите, предполагайки, че другата решетка също ще има верига. Стигнаха до издълбани в скалата думи.

С този знак ще го победиш — прочете магистърът и освети с фенера си втората врата. — Това ли е?

Марк кимна и посочи подпряния на стената скелет.

— Той също е дошъл да види. — Марк му разказа за маршала от времето на Сониер и за медальона, потвърждаващ самоличността му, който Малоун беше открил.

— Така му се пада — каза Дьо Рокфор.

— Да не би ти да си по-добър от него?

— Аз съм тук заради братята.

На светлината на лампата Марк забеляза, че подът пред тях е леко хлътнал. Без да каже нищо, той мина покрай стената, заобикаляйки капана, който Дьо Рокфор явно не беше забелязал, тъй като се взираше в скелета. Когато стигна до вратата, сряза веригата с металните клещи. Спомни си предпазливостта на Малоун и отстъпи настрани, докато отваряше решетката.

След входа отново имаше два остри завоя. Той внимателно пристъпи напред. Не се виждаше друго освен скали. Зави при първия завой, после при втория. Дьо Рокфор беше точно зад него и светлината на лампите им разкри още една зала, много по-голяма от предишната. Беше осеяна с каменни колони с различна форма и големина. Върху тях бяха подредени купчини с книги. Имаше стотици томове.

Стомахът на Марк се сви, когато осъзна, че най-вероятно тези ръкописи са съсипани. Макар залата да бе хладна и суха, времето със сигурност бе повредило хартията и мастилото. Щяха да се съхранят по-добре, ако бяха поставени в сандък. Братята, скрили тези книги, едва ли си бяха представяли, че ще бъдат намерени чак след седемстотин години.

Той пристъпи до една от купчините и разгледа най-горната книга. Инкрустацията от позлатено сребро върху дървените дъсчици вече беше почерняла. Той разгледа гравюрите на Христос с двама мъже, които му заприличаха на Петър и Павел. Беше сигурен, че са изработени от глина и восък и позлатени. Италианската школа. Немската находчивост. Той внимателно отгърна корицата и приближи лъча светлина. Предположението му се оказа вярно. Не можеше да разчете думите.

— Можеш ли да прочетеш нещо? — попита Дьо Рокфор.

Марк поклати глава.

— Трябва да се направи лабораторен анализ. Нужна е професионална реставрация. Не трябва да ги пипаме.

— Струва ми се, че някой вече е сторил това.

Марк видя разпръснати по земята книги и парчета от откъснати страници.

— Отново Сониер — каза той. — Ще са нужни години, за да се извлече някаква полезна информация от тях. И то ако предположим, че изобщо съдържат нещо полезно. Единствената им стойност вероятно е чисто историческа.

— Те са наши.

И каква полза, помисли си Марк. Прехвърли в съзнанието си различни възможности. Сониер несъмнено бе идвал тук. Ето го източника на богатството му. Не му било трудно от време на време да слиза долу и да пренася кюлчета злато и сребро. Самите монети биха предизвикали въпроси. Банковите чиновници вероятно биха проявили любопитство относно източника им, но суровият метал бил идеалната валута в началото на XX век, когато икономиката се крепяла на размяната на злато и сребро.

И все пак абатът бе отишъл по-далеч. Беше използвал богатството, за да построи църква със знаци, сочещи към нещо, в което Сониер очевидно е вярвал. Бил е толкова сигурен в него, че е искал да сподели наученото. С този знак ще го победиш. Тези думи бяха издълбани не само тук, но и в църквата в Рен. Марк си представи изписаното над входа на църквата. Възненавидях царството на този свят, и всички преходни богатства, заради любовта към моя Бог Исус Христос, когото видях, когото възлюбих, в когото вярвам, и когото почитам. Дали това не бяха думите на древен респонсориум? Възможно бе. И въпреки това Сониер съзнателно ги бе използвал.

Когото видях.

Той прокара лъча по цялата зала и разгледа колоните.

Изведнъж го видя.

Къде е най-подходящото място да скриеш камъче?

Къде, наистина?

 

 

Малоун се върна при генератора, където го чакаха Стефани и Хенрик. Касиопея още оправяше триножника. Той се наведе да провери дали в двигателя има бензин.

— Шумно ли работи? — попита той тихо.

— Можем само да се надяваме. За съжаление в днешно време ги правят доста тихи.

Той не докосна чантата с инструментите, за да не привлече вниманието към нея. До момента пазачите им не се бяха сетили да проверят съдържанието й. Явно имаше какво да се желае от обучението по самозащита в абатството. Човек можеше да се научи на ръкопашен бой, да стреля и да борави с нож, но не от всеки ставаше агент.

— Всичко е готово — заяви Касиопея високо.

— Трябва да стигна до Марк — прошепна Стефани.

— Разбирам те — отвърна Малоун, — но не бива да избързваме.

— Да не би да мислиш, че Дьо Рокфор ще му позволи да се върне? Та той застреля Джефри, без да се замисли.

Малоун видя тревогата й и прошепна:

— Наясно съм със ситуацията. Запази самообладание.

Той също искаше да хване Дьо Рокфор. Заради Джефри.

— Трябва ми една секунда при чантата с инструментите — промълви Касиопея, докато приклякваше и пъхаше отвертката, която беше използвала.

Четирима от пазачите бяха в отсрещния край на църквата, до един от огньовете. Други двама стояха вляво. Изглежда, никой от тях не им обръщаше особено внимание.

С ръка в чантата с инструменти Касиопея леко му кимна. Готово. Той се изправи и се провикна.

— Ще запалим двигателя.

Водачът кимна в съгласие. Малоун прошепна на Стефани:

— Когато го запаля, отиваме при ония двамата. Аз се заемам с единия, ти — с другия.

— С удоволствие.

Беше нетърпелива и той я разбираше.

— Спокойно, тигре. Не е толкова лесно.

— Само гледай!

 

 

Марк се приближи към една от каменните колони. Тя стоеше изправена върху правоъгълна подпора, подобна на онази пой олтара. Заинтригува го подреждането на каменните блокове. Девет квадратни плочи водоравно и седем отвесно. Приведе се и освети долната част. Върху горния ред плочи не се забелязваше хоросан. Като при олтара.

— Трябва да махнем тези книги — каза той.

— Нали твърдеше, че не трябва да се местят.

— Важно е да разберем какво има вътре.

Марк остави лампата си на пода и взе няколко древни ръкописа. Във въздуха литна прах. Той внимателно ги постави върху каменния под. Дьо Рокфор го последва. Скоро горната част на колоната беше разчистена.

— Би трябвало плочата да се плъзга — каза Марк.

Хванаха краищата й и тя се отмести много по-лесно, отколкото при олтара, тъй като колоната беше два пъти по-малка. Плъзнаха я и тя се разби на парчета на земята. Във вътрешността на колоната Марк откри тясно ковчеже, дълго около шейсет и високо около четирийсет сантиметра. Беше издялано от сиво-бежов камък — варовик, ако не се лъжеше — и беше в забележително добро състояние.

Той грабна лампата. Както очакваше, от едната й страна имаше надпис.

— Това е костница — каза Дьо Рокфор. — Надписана ли е?

Марк разгледа надписа и установи, че е на арамейски. Следователно беше автентичен. Обичаят мъртвите да се полагат в подземни крипти, докато всичките им останки се превърнат в сухи кости, които се преместват в каменни ковчежета, е бил доста разпространен сред евреите през първи век. Знаеше, че бяха оцелели около хиляда подобни костници. Само една четвърт от тях обаче имаха надпис, обозначаващ съдържанието им, което вероятно се обясняваше с факта, че голяма част от населението по онова време е било неграмотно. През вековете се бяха появявали множество фалшификати, а преди няколко години бяха открили костница, която се предполагаше, че съдържа костите на Яков, полубрата на Исус. Друго доказателство за автентичността на костницата беше използваният материал, който би трябвало да е тебеширен варовик от каменоломните край Йерусалим, както и стилът на резбата, микроскопския анализ на патината и въглеродни проби.

Марк беше учил арамейски в гимназията. Езикът беше труден и допълнително усложнен от различните стилове, диалекти и множеството грешки на древните писари. Начинът на издълбаване на буквите също можеше да се окаже проблем. В повечето случаи те бяха плитки, издълбани с пирон. Друг път бяха надраскани наслуки върху повърхността. Рядко, както беше в случая, буквите бяха ясни и дълбоко издълбани. Не му беше трудно да преведе думите. Беше ги виждал и преди. Прочете ги от дясно на ляво според изискванията на езика и ги обърна наум.

YESHUA BAR YEHOSEF

— Исус, син на Йосиф.

— Неговите кости?

— Сега ще проверим. — Той разгледа капака. — Повдигни го.

Дьо Рокфор се протегна и хвана плоския капак. Размърда го, докато камъкът се освободи. Повдигна капака и го положи вертикално до костницата. Марк рязко си пое дъх. В костницата имаше кости. Част от тях се бяха превърнали в прах, но повечето бяха непокътнати. Бедрена кост, пищял, няколко ребра, таз. Костици, прилични на пръсти, части от гръбнак. И череп.

Това ли беше открил Сониер? Под черепа лежеше малка книга в учудващо добро състояние. Това вероятно се дължеше на факта, че бе съхранявана в костницата, която от своя страна беше поставена в колоната. Корицата беше изящна, със златно покритие и обсипана с камъни, подредени във формата на кръст. Христос лежеше върху кръста, също изсечен от злато. Около кръста имаше камъни във всички нюанси на аленото, нефритеното и лимоненожълтото.

Марк взе книгата и издуха прахта и паяжините от корицата. Дьо Рокфор се приближи. Марк прочете посланието, изписано на латински в непрекъснат готически шрифт, без препинателни знаци. Мастилото беше смесица от синьо и алено.

ОТТУК ЗАПОЧВА ОПИСАНИЕТО ОТКРИТО ОТ БРАТЯТА ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ ПО ВРЕМЕ НА ПРОУЧВАНЕТО ИМ НА ХРАМА НА ХЪЛМА ИЗВЪРШЕНО ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1121 ГОДИНА ОРИГИНАЛЪТ КОЙТО БЕШЕ В СЪСТОЯНИЕ НА РАЗРУХА БЕШЕ ПРЕПИСАН АБСОЛЮТНО ТОЧНО НА ЕЗИК КОЙТО САМО ЕДИН ОТ НАС РАЗБИРАШЕ ПО ЗАПОВЕД НА МАГИСТЪР УИЛЯМ ДЬО ШАРТР ОТ 4 ЮНИ 1217 ТЕКСТЪТ БЕШЕ ПРЕВЕДЕН НА ЕЗИКА НА БРАТЯТА И ЗАПАЗЕН ЗА СВЕДЕНИЕ НА ВСИЧКИ.

Дьо Рокфор, който четеше над рамото му, каза:

— Книгата е поставена тук по някаква причина.

Марк беше съгласен.

— Виждаш ли какво следва?

— Мислех, че си тук заради братята. Не трябва ли книгата да бъде върната в абатството и прочетена на всички?

— Ще реша, като я прочета.

Зачуди се дали братята някога щяха да разберат. Той обаче искаше да узнае съдържанието на книгата и затова разгледа написаното на следващата страница.

— Написано е на арамейски. Мога да разбера само няколко думи. Този език е мъртъв от две хиляди години.

— В посланието се споменава, че това е превод.

Той внимателно разлисти страниците и забеляза, че следващите четири страници са написани на арамейски. По-нататък видя думи, които разбираше. СЛОВОТО НА БРАТЯТА. Латински. Ръкописът се беше запазил в отлично състояние, а повърхността му беше придобила цвят на старинен пергамент. Цветното мастило също беше доста ясно. Имаше и заглавие.

Свидетелството на Симон

Той започна да чете.