Хаим Оливер
Хелиополис (48)

12. Куполът

Двата електромобила пресякоха сектор Пе и влязоха в тунела на Купола. От далечината долиташе грохотът на тълпата, която се разливаше като буйни потоци в тунелите на галериите и се стичаше кой знае накъде.

В първата кола седяха Виктор и Ван Дам, във втората — Рамирец и някакъв дребен полковник, когото Густав бе нарекъл Сандерс Лорио. Въпреки скоростта, с която се движеха, те успяха да съзрат по кръстопътищата блуждаещи ембрии, видяха и панически бягащи сапии, и повалени на цимента роботи. Виктор си даваше съвсем ясна сметка, че ако все още държи да изпълни своето решение, то той трябва да избегне срещата с развилнелите се ембрии. И той правеше неочаквани завои, заобикаляше сектори и натискаше лоста на скоростта до краен предел.

В една гара едва не се сблъска с група въоръжени с пистолети ембрии, а край Нутрицариума видя ембрии с торбички на пояса да взривяват входовете. Разярената тълпа вече нахлуваше в цеховете за соларин…

В Купола пристигнаха малко пред един товарен ешелон, който ги следваше по петите. Стената пред тях се отвори, те бързо влязоха, а само няколко секунди по-късно чуха глухия удар на влака, който връхлетя върху зида. Без повече да се бавят, придружени от командуващия Купола, те се отправиха към ракетните площадки.

Виктор често бе идвал тук, но въпреки това Куполът неизменно го подтискаше със своите внушителни размери на гигантски похлупак. Под заобления металически свод, който се издигаше на около двеста метра височина, се простираше стройна гора. Но вместо тополи в нея се извисяваха стоманените корпуси на бойните ракети. Имаше сто четиридесет и две: тънки, стъпили здраво на стабилизаторите си, насочили острите си муцуни към металическия купол, готови да полетят към всички посоки на планетата, за да поразят сто четиридесет и два най-големи града на света.

Встрани от този настръхнал полигон стърчеше още една ракета, много по-голяма от другите, очевидно космически кораб, и на корпуса й личаха буквите „Хелиополис I“. Виктор веднага се насочи към нея, ослушвайки се в тревожния доклад на командуващия:

— … От двайсет минути не получаваме никакви сигнали от Архонта. Още при първите признаци на смущенията затворихме ембриите в бункера, но без тях ни е много трудно… Ще ни трябва поне един час за бойните ракети…

— Пилотът готов ли е? — попита Виктор.

— Да.

— Контейнерите?

— Готови са.

Откъм главния вход долетя глух бумтеж, сякаш отвън блъскаха по бетонния зид. Виктор си представи как ембриите отправят срещу стената влак след влак натоварени с руда. Докато ембриите не се сетеха да използуват взрив, опасност не съществуваше…

— Всички сили да се хвърлят за подготовката на „Хелиополис I“ — нареди Виктор.

Последва нов удар, придружен от многогласен вик.

— Ембрии ли? — неспокойно попита командуващият.

— Ембрии — отвърна кратко Виктор.

— Не разбирам какво става. Енергията се върна, а Архонтът мълчи…

— Повреда в предавателя — прекъсна го без повече обяснения Виктор. — Имаш ли достатъчно сапии да ги удържиш, ако успеят да нахлуят тук?

— Малко са. И не умеят да боравят с оръжие.

— Къде са роботите?

— Роботите не се допускат тук — отвърна командуващият, учуден, че Виктор е забравил този факт.

— Заредени ли са ракетите?

— Заредени са, но един час поне ще ни…

Отвън долетя трясък. Всички се спряха.

— Взрив! — прошепна Ван Дам.

Една след друга изтрещяха още четири експлозии. „Дали ембриите се взривяват заедно с торбичките? — запита се Виктор. — Както тогава? Когато се хвърляха в лавата, пеейки молитвата до Хелиос? Или са разбрали, че може и иначе? И ще издържи ли стената още един час?“ Внезапно, без всякакъв повод, той си помисли за Гея, за нейните трапчинки по бузите, за нейната усмивка, а после видя и богинята на любовта, затворена в дървения сандък…

Сега вече взривовете следваха почти без прекъсване, като ставаха все по-мощни, и разтърсваха дебелите зидове на Купола.

— Сапий — обърна се Виктор към командуващия, — побързай!

Стигнаха до „Хелиополис I“. Величественото стройно тяло на кораба едва-едва се облягаше на кулата, в която се движеше асансьор. Долу чакаше пилотът, млад сапий с приятно, здраво лице, каквото рядко се срещаше в Хелиополис.

— Тръгваме ли? — попита той.

— Да — каза Виктор.

Качиха се. Рамирец и Сандерс Лорио, пияни до безсъзнание, веднага изчезнаха в кабините и заровиха лица в койките. Виктор пък се отправи към рубката и седна пред екрана на видеофона. Ван Дам, мълчалив, вървеше подире му, но го оставяше да действува. Нищо не можеше да се прочете по скованото му лице.

На екрана се появи командуващият басейните.

— Какво е положението? — попита Виктор.

— Шлюзовете са затворени, ще трябва може би да взривяваме, но нямам ембрии. Ще се опитам да направя нещо със сапиите…

— Побързай!

— Слушам.

Мощна експлозия разтърси основите на Купола. Ракетата потрепера. Виктор, последван от Ван Дам, излезе и от площадката на кулата погледна към изхода. Взривът бе образувал тясна пролука в зида и през нея се просмукваше дим.

Виктор отново видя Гея, такава каквато беше през онази нощ под Храма на слънцето. После видя и дима над разрушената бяла къщичка над скалите.

Димът бързо нахлуваше под Купола.