Хаим Оливер
Хелиополис (44)

8. Информации за Мозъка

Застанал пред екраните, Виктор наблюдаваше зареждането на ракетите под Купола. Сапиите работеха с необичайно напрежение и Виктор ги разбираше: за тях тази подготовка за бойни действия беше признакът за скорошно излизане от Хелиополис, началото на похода към Горния свят, който трябваше да доведе до завоюването на Слънцето.

От време на време той насочваше обективите към океана: трите кораба си стояха все тъй на двайсет мили от източния бряг, спрени от лъчението. Но той не се съмняваше, че към тях скоро ще се присъединят и други кораби, може би и ракетоплани, и тогава хората, водени от чернокосата жена в антибера, ще слязат на острова и ще започнат систематически претърсвания… И Виктор не преставаше да дава кратки, категорични разпореждания, които навсякъде — по блокове и сектори — се възприемаха като свещени заповеди на Архонта.

А1 лежеше в стаичката си, унесен в па̀рите на наркозата и Виктор нямаше намерение да го изтръгва от тях. Обмислено и методично пристъпваше той към осъществяването на своето решение. Знаеше, че без помощта на Мозъка няма да отиде далеч: Мозъкът държеше в пипалата си главните лостове на организацията на Хелиополис, в неговата програма бяха заложени основните функции на ембриите, без които животът в града би замрял. И Виктор се стараеше да действува съобразно неговата воля, като в същото време насочваше всички свои стъпки в посока, която да не противоречи на логическите заключения на мислещото вещество.

Сапият бе получил всички поискани от него информации, с изключение на данните за ембриите и сапиите, които притежаваше Ван Дам. Полковникът не отвръщаше на повикванията и Виктор изпрати двама от охраната в черно да го доведат.

Към обед, когато приключваха с натоварването на контейнерите със Сигма-минус в „Хелиополис I“, прозвуча металическият глас:

— Внимание! На хоризонта нови кораби.

Виктор веднага включи обективите към океана: от запад се показваха други два кораба, значително по-големи от останалите. Скоро те заедно с първите три щяха да образуват обръч около острова.

Тогава той без колебание пристъпи към друго едно действие, което противоречеше на всички закони на Хелиополис: направи го, без точно да знае какво ще последва, очаквайки незабавната реакция на Мозъка: все още не разбираше по какви канали заповедите на Архонта достигат до сапиите и ембриите. Решително натисна втория клавиш и заговори и целият Хелиополис чу неговия глас:

— Внимание! Заповед на Архонта. Обявява се бойна тревога! Заповед на Архонта! Обявява се бойна тревога.

Тия думи подействуваха върху града като удар с камшик по изнурен кон. Върху тройния екран се заредиха нервни, трескави кадри от секторите, в които сапиите действуваха като механизъм, доведен до предела на напрежението. По кейовете на пристанищата, върху летателните площадки на Купола, в гарите, покрай умиращите от глад черни фигури залитаха изтощени сапии, но движението не спираше, сякаш заповедта им бе вдъхнала неподозирани сили. Ембриите обаче оставаха незасегнати от нея.

Няколко минути само след обявяването на тревогата в Централния пункт се втурна Ван Дам. Тясното му арийско лице бе побеляло от ярост, а кобурът му бе празен — охраната се бе погрижила да му вземе оръжието.

— Какво значи това? — попита той несдържано.

— Пе номер Три — отвърна Виктор, — донесе ли сведенията?

— Отговори напред: къде е Манфред?

— Манфред?

— Да, Архонта. Къде е този глупак?

— Архонтът спи.

— Спи? Кой обяви тревогата?

— Аз.

Ван Дам смаян зина.

— Ти?

— Да, аз. Погледни!

На екрана се появиха корабите. Три от тях бяха военни. На бордовете им зееха оръдия, на мачтите личаха знаците на Републиката.

Ван Дам пристъпи напред, сякаш да ги види по-добре. И както обикновено здравото му око се сви, а стъкленото се разшири още повече, като че именно то виждаше.

— Какво казва Мозъкът? — попита той задавено.

— Мозъкът чака твоите информации — отвърна Виктор.

— Ние трябва да се махнем оттук! — прошепна Ван Дам по-скоро на себе си. — Незабавно! Какво и да казва Мозъкът, каквото и да е решил Джими Морели…

— Ще се махнем. Дай сведенията!

С машинално движение, без да откъсва поглед от екраните, полковникът извади от джоба си лист и го подаде. Виктор веднага включи връзката с Мозъка:

— Архонт! — провикна се той. — Предавам ти нужните информации. Започвам: в ракетите под Купола има 142 А и Н бомби, в подводниците има 2000 А снаряда и 36 Н бомби. В контейнерите на „Хелиополис I“ има 302 грама Сигма-минус. Останали са живи 42 865 ембрии и 1342 сапии. Резервите в Нутрицариума възлизат на 9 хиляди тона концентрат и 420 килограма соларин. Разрушенията при експлозията са причинили щети, които се равняват на…

И Виктор изброи още няколко цифри, все повече и повече убеден, че те водят към исканото от него заключение. Ван Дам мълчаливо слушаше, без да пропусне нито един жест, нито една интонация в гласа на сапия.

— Това е всичко, Архонт — завърши Виктор. — Други информации нямам. Чакам твоето решение.

Отговорът на Мозъка не закъсня, безстрастен:

— Решението след пет минути.

Внезапно стана нещо съвсем неочаквано и странно: екраните затрептяха, картините потъмняха, после избледняха, а под тях изплува сянка на човек. В същия миг от високоговорителите дойде пронизителен писък. Виктор веднага натисна аварийния клавиш, но писъкът едва-едва се смекчи, като в него се вмъкна металическият глас, значително отслабнал, но все тъй равнодушно-информативен:

— Внимание! Човекът от Горния свят разрушава пречиствателната станция. Моята кръв изтича. Внимание. Човекът от Горния свят разрушава пречиствателната станция…

Писъкът отново се засили, оглушителен, а бледата сянка продължаваше да пълзи върху екрана, огромна, призрачна, и Виктор можа да познае в нея силуета на Алек, а край него — плетеницата от пурпурни тръби и стъклени цилиндри, в които клокочеше кръвта.

Сред воя на сирената металическият глас подхвана:

— Човекът от Горния свят поврежда тръбите. Кръвта от цилиндър 5 изтича. Налягането спадна на 94 процента. Архонтът не може да даде Решението. Моята кръв изтича…

И Гласът продължаваше своите периодични съобщения, а механичното равнодушие, с което биваха изречени думите, действуваше по-смразяващо от най-сърцераздирателните вопли на човек.

На екрана сянката на Алек вдигна ръка и отправи светкавица към втори цилиндър. Алена течност потече през разбитото стъкло.

— Внимание! — обади се пак с безразличието на машина Мозъкът. — Човекът от Горния свят разруши цилиндър 6. Налягането спадна на 86 процента. Повтарям — моята кръв изтича. Остават ми да живея още трийсет и шест минути и девет секунди. Архонтът не може да реши задачата…

Сирената — истински вопъл на наранената мислеща материя — зави още по-силно и почти заглуши равнодушния Глас.