Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (8)

5.

В шест сутринта Натали го чакаше във фоайето. Изглеждаше точно толкова свежа и жизнена, колкото и когато го беше оставила предишния ден. След като се настаниха на задната седалка на лимузината, тя отвори неизбежната папка.

— Денят започва с интервю с Мат Джейкъбс по Ен Би Си, сутрешното предаване с най-голям рейтинг в страната. Добрата новина е, че ви е отделено най-доброто програмно време, което означава между седем и четирийсет и осем часа. Не толкова добрата новина е, че ще го делите с Кларк Гейбъл и Мел Бланк, гласа на Бъгс Бъни и Туити Пай. Гейбъл пък ще рекламира най-новия си филм „Завръщане у дома“, в който играе заедно с Лана Търнър.

— А Мел Бланк? — попита Хари, като се мъчеше да не се разсмее.

— Той отбелязва десет години работа с „Уорнър Брадърс“. И така, като вземем предвид прекъсванията за реклами, ще сте в ефир за четири-пет минути, за които трябва да мислите като за двеста и четирийсет до триста секунди. Не мога да ви опиша колко важно е това предаване за началото на цялата кампания — продължи Натали. — През следващите три седмици няма да се явите на нещо по-значимо. Интервюто не само може да ви вкара в списъка на бестселърите, но и ако мине добре, всяко по-голямо предаване в страната ще иска да участвате в него.

Хари усети как сърцето му започва да тупти все по-бързо.

— Просто трябва да намирате всякакви поводи да споменавате „Нищо рисковано“ — добави тя, докато лимузината спираше пред студиото на Ен Би Си в Рокфелер Сентър.

Хари не можеше да повярва на гледката, която го посрещна, когато слезе от колата. Тясната пътека, водеща към сградата, беше обсадена от двете страни от крещящи почитатели. Докато минаваше през тълпата тръпнещи от очакване зяпачи, той ясно си даваше сметка, че деветдесет процента от тях са дошли да видят Кларк Гейбъл, девет процента са тук заради Мел Бланк и може би един процент…

— Кой е този? — извика някой.

Може би по-малко и от един процент.

След като се озова вътре, дежурният разпоредител го придружи до зелената стая и го запозна с графика.

— Господин Гейбъл ще бъде в ефир в седем и четирийсет. Мел Бланк е след него в седем и петдесет и се надяваме, че вие ще сте в ефир някъде към седем и петдесет и пет, до новините.

— Благодаря — каза Хари, докато сядаше и се опитваше да дойде на себе си.

Мел Бланк цъфна в стаята в 7:30 и погледна Хари, сякаш очакваше той да го помоли за автограф. Господин Гейбъл пристигна с антуража си няколко минути по-късно. Хари се изненада, като видя филмовия идол облечен във вечерен костюм и с чаша уиски. Гейбъл обясни на Мел Бланк, че това не му е сутрешното питие, защото изобщо не си е лягал. Последва смях, докато го отвеждаха, и Хари остана сам с Мел.

— Слушай внимателно Гейбъл — каза Мел. — Щом светне червената лампа, никой, дори присъстващите в студиото, няма да си помисли, че пие нещо различно от портокалов сок. А когато времето му свърши, всички ще искат да видят новия му филм.

Мел се оказа прав. Гейбъл беше изключителен професионалист и заглавието на новия му филм се споменаваше поне веднъж на всеки трийсет секунди. И макар Хари да бе чел някъде, че двамата с мис Търнър не могат да се понасят, Гейбъл говори така добре за партньорката си, че сигурно и най-циничният слушател вече вярваше, че са неразделни дружки. Единствено Натали не изглеждаше доволна, защото Гейбъл пресрочи отреденото му време с четирийсет и две секунди.

Докато траеха рекламите, въведоха в студиото и Мел. Хари научи много от представянето му, по време на което чу на живо Силвестър, Туити Пай и Бъгс Бъни. Най-много обаче го впечатли това, че когато Мат Джейкъбс му зададе явно последния си въпрос, Мел просто продължи да говори и открадна още трийсет и седем секунди от безценното време.

Отново дойде време за реклами и беше ред Хари да бъде поведен към гилотината, където със сигурност щяха да му отрежат главата. Той седна пред домакина и се усмихна нервно. Джейкъбс изучаваше корицата на „Нищо рисковано“ — книгата изглеждаше така, сякаш никога не е отваряна. Джейкъбс вдигна очи и отвърна на усмивката на Хари.

— Когато светне червената лампа, значи сме в ефир — каза той и обърна на първата страница.

Хари погледна часовника в студиото — осем без четири. Заслуша се в рекламата на „Нескафе“, а Джейкъбс си записа нещо в бележника. Рекламата завърши с познатата мелодия и червената лампа светна. Сякаш някой изтри ума на Хари и му се прииска да си е у дома и да обядва с Ема, дори да се изправи срещу хиляда въоръжени немци, вместо пред единайсетте милиона американци, които в момента закусваха в домовете си.

— Добро утро — каза Джейкъбс в микрофона си. — И какво утро само. Първо Гейбъл, после Мел, а в края на сутрешното предаване при нас е специалният ни гост от Великобритания Хари — той бързо погледна корицата — Клифтън. Хари, преди да поговорим за новата ти книга, мога ли да попитам, вярно ли е, че при предишното ти идване в Америка си бил арестуван за убийство?

— Да, но… това беше грешка — заекна Хари.

— Всички го казват — със смущаващ смях каза Джейкъбс. — Но моите единайсет милиона слушатели биха искали да научат дали ще се видиш с някогашните си съкилийници, докато си тук?

— Не, не това е причината да съм в Америка — започна Хари. — А заради излизането на моята…

— Е, Хари, споделете какви са впечатленията ви от второто ви идване в Америка.

— Невероятна страна — рече Хари. — Нюйоркчани са невероятно дружелюбни и…

— Дори таксиметровите шофьори?

— Дори таксиметровите шофьори — повтори Хари. — А и тази сутрин се срещнах с Кларк Гейбъл.

— Гейбъл популярен ли е в Англия? — попита Мат.

— Разбира се, много е популярен, също като мис Търнър. Всъщност с нетърпение очаквам да видя новата му лента.

— Тук им викаме филми, Хари, но какво пък толкова. — Джейкъбс замълча за миг и погледна часовника. — Хари, беше чудесно, че ни гостува, и ти желая успех с новата ти книга. След няколко думи от нашите спонсори ще се срещнем отново в осем часа. От мен, Мат Джейкъбс, дочуване и да изкарате един страхотен ден.

Червената лампа угасна. Джейкъбс стана и се ръкува с Хари.

— Съжалявам, че нямахме повече време да поговорим за книгата ви. Корицата много ми хареса.

 

 

Ема отпи от сутрешното си кафе и отвори писмото.

Уважаема мисис Клифтън,

Благодаря, че се срещнахте с борда миналата седмица. За мен е удоволствие да Ви съобщя, че решихме да придвижим молбата Ви напред.

На Ема й се прииска незабавно да звънне на Хари, но в момента в Америка беше полунощ, а и тя дори не беше сигурна в кой точно град се намира той.

Имаме няколко подходящи кандидати за Вас и съпруга Ви, някои от които са настанени в нашите домове в Тонтън, Ексетър и Бриджуотър. С радост ще Ви пратя информация за всяко дете, ако бъдете така добра да ме уведомите кой от домовете предпочитате да посетите най-напред.

Искрено Ваш,

Дейвид Слейтър

Телефонен разговор с Мичъл потвърди, че Джесика Смит все още е в дома в Бриджуотър и че той се надява да е сред момичетата, които ще заминат за Австралия. Ема си погледна часовника. Трябваше да чака до дванайсет, преди Хари да й звънне, за да му съобщи новината. След това насочи вниманието си към второто писмо, върху което имаше марка от десет цента. Нямаше нужда да проверява печата, за да разбере кой е изпращачът.

 

 

Когато Хари пристигна в Чикаго, „Нищо рисковано“ се намираше на трийсет и трето място в списъка с бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ и Натали вече не поставяше ръка на коляното му.

— Няма нужда от паника — увери го тя. — Втората седмица винаги е най-важната. Трябва обаче да свършим много работа, ако искаме да влезем сред първите петнайсет до следващата неделя.

Денвър, Далас и Сан Франциско им отнеха почти цялата втора седмица, в края на която Хари вече беше сигурен, че Натали е сред онези, които не са чели книгата му. Някои от водещите предавания отмениха интервютата с Хари в последната минута и той започна да прекарва все повече и повече време във все по-малки и по-малки книжарници, където даваше все по-малко и по-малко автографи. Двама собственици на книжарници не му позволиха да прави дори това, защото, както му обясни Натали, не можели да върнат подписани бройки на издателя, тъй като се смятали за повредена стока.

Когато кацнаха в Лос Анджелис, „Нищо рисковано“ бе изпълзяла до двайсет и осмо място в списъка и тъй като им оставаше само още седмица, Натали вече не криеше разочарованието си. Започна да намеква, че книгата просто не се купува достатъчно бързо. Това стана още по-явно на следващата сутрин, когато Хари слезе за закуска и откри, че на масата му седи някакъв непознат, който се представи като Джъстин.

— Натали взе нощния полет до Ню Йорк — обясни Джъстин. — Имала среща с друг автор. — Нямаше нужда да добавя, че новият писател явно има повече шансове да се нареди сред първите петнайсет в списъка. Хари не можеше да я вини.

През последната седмица Хари кръстосваше страната, появи се в предавания в Сиатъл, Сан Диего, Рали, Маями и накрая във Вашингтон. Започна да се отпуска без Натали, която непрекъснато да му напомня за списъка, и дори успяваше да спомене „Нищо рисковано“ повече от един път на някои от по-дългите интервюта, макар те да бяха само по местните радиостанции.

Когато се върна в Ню Йорк на последния ден от турнето, Джъстин го настани в един мотел до летището, връчи му билет за икономична класа до Лондон и му пожела успех.

 

 

След като попълни формуляра за кандидатстване в Станфорд, Ема написа на Сайръс дълго писмо, в което му благодари за всичко, което бе направил за нея. После насочи вниманието си към обемистия пакет с профилите на Софи Бартън, Сандра Дейвис и Джесика Смит. Нужно й бе да прегледа материалите само повърхностно, за да разбере коя кандидатка предпочита директорката — и това със сигурност не беше мис Дж. Смит.

Какво щеше да стане, ако Себастиан се съгласеше с директорката или — което бе по-лошо — решеше, че предпочита някоя, която дори не влиза в списъка? Ема лежеше будна и й се искаше Хари да й се обади.

 

 

Хари си помисли дали да не звънне на Ема, но предположи, че вече сигурно си е легнала. Събра багажа си, за да е готов за ранния полет, легна и се замисли как могат да убедят Себастиан, че Джесика Смит е не само идеалното момиче за негова сестра, но и неговият избор.

Затвори очи, но си даваше сметка, че няма никакъв шанс да заспи, докато климатикът изпълняваше безкраен ритъм, сякаш кандидатстваше за място в „Калипсо“.

Лежеше на тънък дюшек с бучки, положил глава върху дунапренена възглавница, която запушваше ушите му. Тук определено нямаше избор между душ и вана — само умивалник, от крана на който непрекъснато капеше кафява вода. Хари затвори очи и преповтори последните три седмици кадър по кадър, подобно на черно-бял филм. Нямаше цветове. Всичко се оказа една ужасна загуба на време и пари. Налагаше се да си признае, че не го бива за авторски турнета, и щом не можеше да избута книгата си дори сред първите петнайсет след безбройните интервюта и радиопредавания, може би бе време да пенсионира Уилям Уоруик заедно с главен инспектор Дейвънпорт и да си потърси истинска работа.

Директорът на „Сейнт Бийд“ наскоро беше намекнал, че търсят учител по английски, макар Хари да знаеше, че не е замесен от учителско тесто. Джайлс неведнъж споменаваше, че Хари трябва да влезе в борда на компанията, за да представлява интересите на фамилията. Истината обаче бе, че той не беше от фамилията, пък и винаги бе искал да е писател, а не бизнесмен.

Достатъчно лошо бе, че живеят в Барингтън Хол. Книгите все още не му бяха донесли достатъчно пари да купи достойна за Ема къща; освен това Себастиан го питаше съвсем невинно защо не отива на работа всяка сутрин, както правят всички други бащи. Понякога това го караше да се чувства така, сякаш го издържат.

Стана от леглото малко след полунощ. Отчаяно искаше да се обади на Ема и да сподели мислите си с нея, но в Бристол все още бе пет сутринта. Реши да стои буден и да й звънне след около два часа. Тъкмо се канеше да изгаси лампата, когато на вратата се почука.

Можеше да се закълне, че е окачил на дръжката надписа „Не безпокойте“. Облече халата си, прекоси стаята и отвори вратата.

— Поздравления — каза Натали.

Хари я зяпна. Тя държеше бутилка шампанско и беше облечена в тясна рокля с цип отпред, който сякаш беше готов сам да се разкопчае.

— За какво? — попита той.

— Току-що видях първото издание на неделния „Ню Йорк Таймс“. „Нищо рисковано“ е на четиринайсето място. Ти успя!

— Благодаря — рече Хари, без напълно да схваща какво точно означават думите й.

— И тъй като винаги съм била най-голямата ти почитателка, реших, че може да го отпразнуваме.

В ушите на Хари отново зазвучаха думите на баба Филис: „Нали разбираш, че никога няма да си достатъчно добър за нея“.

— Чудесна идея — рече той. — Само момент. — Отиде при багажа си, взе една книга и се върна при Натали. Взе шампанското и й се усмихна. — Щом винаги си била най-голямата ми почитателка, може би е време да прочетеш това. — И й подаде бройката на „Нищо рисковано“. После затвори вратата.

Седна на леглото, наля си шампанско, вдигна телефона и поръча презокеански разговор. Почти беше приключил бутилката, когато Ема се обади.

— Книгата ми изпълзя на четиринайсето място в списъка — малко завалено съобщи Хари.

— Чудесна новина — каза Ема и се прозя.

— А в коридора пред стаята ми има пленителна блондинка, която се опитва да разбие вратата ми. Донесе ми и шампанско.

— Разбира се, че има, скъпи. Между другото, няма да повярваш, ако ти кажа кой поиска да прекарам нощта с него.