Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (20)

17.

— Просто искам да го унищожа — каза тя. — Няма да ме задоволи нищо по-малко.

— Уверявам ви, лейди Вирджиния, че можете да разчитате изцяло на помощта ми.

— Радвам се да го чуя, майоре, защото ако ще работим заедно, трябва да си имаме доверие. Никакви тайни. Аз обаче все още не съм напълно убедена, че вие сте точният човек за тази работа. Кажете ми, защо мислите, че сте толкова подходящ?

— Мисля, че ще ме намерите за повече от подходящ, милейди — каза Фишър. — С Барингтън се познаваме от много отдавна.

— Тогава започнете от самото начало и ме запознайте с всички подробности, колкото и незначителни да изглеждат.

— Всичко започна, когато тримата бяхме в началното училище „Сейнт Бийд“ и Барингтън се сприятели със сина на докера.

— Хари Клифтън — каза Вирджиния с презрение.

— Барингтън трябваше да бъде изключен от „Сейнт Бийд“.

— Защо?

— Беше хванат да краде от училищния бюфет, но му се размина.

— Как?

— Баща му, сър Хюго, също престъпник, написа чек за хиляда паунда, благодарение на който училището построи нов павилион за крикет. Затова директорът се престори на сляп, благодарение на което Барингтън успя да продължи в Оксфорд.

— Вие също ли отидохте в Оксфорд?

— Не, аз постъпих в армията. Пътищата ни обаче се пресякоха отново в Тобрук. Служихме в един и същи полк.

— Където той станал знаменит и си спечелил Военен кръст, а по-късно избягал от лагер за военнопленници ли?

— Медалът трябваше да е мой — каза Фишър и присви очи. — Аз бях негов командир и водех атаката срещу вражеската батарея. След като обърнах германците в бягство, полковникът ме предложи за Военен кръст, но ефрейтор Бейтс, приятел на Барингтън, излъга и затова само бях похвален, а Барингтън получи Военния кръст.

Това се различаваше от версията на Джайлс за случилото се през онзи ден, но Вирджиния знаеше на кой от двата варианта иска да вярва.

— Оттогава засичали ли сте се?

— Не, аз останах в армията, но след като осъзнах, че той е осуетил всички възможности за по-нататъшното ми издигане, напуснах по-рано.

— И сега с какво се занимавате, майоре?

— По професия съм борсов агент и член на борда на Бристолската гимназия. Освен това съм в изпълнителния комитет на местната Консервативна асоциация. Постъпих в партията, за да изиграя ролята на пречка пред Барингтън за спечелването на следващите избори.

— Е, аз пък ще се погрижа да изиграете водеща роля, защото онова, което го интересува най-много, е как да запази мястото си в Камарата на общините. Той е убеден, че ако лейбъристите спечелят следващите избори, Атли ще му предложи пост в кабинета.

— Само през трупа ми.

— Не мисля, че ще се наложи да стигаме чак дотам. В края на краищата, ако на следващите избори той изгуби мястото си, няма особени шансове да го приемат отново в редиците си и това най-вероятно ще означава край на политическата му кариера.

— Дано — каза Фишър. — Но трябва да посоча, че макар да няма голямо мнозинство, той си остава много популярен в избирателния си район.

— Питам се колко ли популярен ще е, след като подадох срещу него иск за прелюбодейство.

— Той вече се е подготвил за това и разказва на всички как е трябвало да се съгласи на представление в Брайтън, за да защити репутацията ви. Дори е започнал кампания за промяна на законодателството във връзка с разводите.

— А как ще реагират избирателите му, ако открият, че през изминалата година е имал връзка със студентка от Кеймбридж?

— След като се разведете, никой няма да дава и пет пари за това.

— Но ако разводът не е приключил и аз ясно дам да се разбере, че отчаяно се опитвам да постигна помирение…

— Това ще промени напълно ситуацията — каза Фишър. — И можете да разчитате на мен, че новината за окаяното ви положение ще стигне до подходящите уши.

— Добре. И така, за дългосрочните ни цели ще е много полезно, ако станете председател на Консервативната асоциация на Бристолското пристанище.

— Не бих искал нищо повече. Единственият проблем е, че не мога да си позволя да отделя толкова много време на политиката, като в същото време си изкарвам хляба, нали разбирате.

— Не е нужно да се безпокоите за това, след като влезете в борда на „Барингтън Шипинг“.

— Няма особени надежди това да се случи. Барингтън ще наложи вето на назначаването ми веднага щом чуе името ми сред кандидатите.

— Не може да наложи никакво вето, щом притежавам седем и половина процента от акциите на компанията.

— Не ви разбирам.

— В такъв случай позволете да обясня, майоре. От половин година купувам акции на „Барингтън“ чрез посредници и в момента притежавам седем и половина процента от компанията. Ако проверите устава им, ще откриете, че това ми позволява да посоча член на борда, и не се сещам за по-подходящ човек от вас, който да ме представлява.

— Как мога да започна да ви се отблагодарявам?

— Много просто. В краткосрочен план ще посветите времето си изцяло на това да станете председател на местната Консервативна асоциация. След като го постигнете, единствената ви цел ще е да се погрижите избирателите от Бристолското пристанище да извадят своя депутат от Парламента на следващите избори.

— А в дългосрочен план?

— Имам идея, която може би ще събуди интереса ви. Но не можем дори да мислим за нея, докато не станете председател на асоциацията.

— В такъв случай по-добре да се връщам в Бристол и да се захващам веднага за работа. Но преди това искам да ви попитам нещо.

— Разбира се — каза Вирджиния. — Можете да ме питате всичко. В края на краищата вече сме партньори.

— Защо избрахте за тази работа точно мен?

— О, това е съвсем просто, майоре. Веднъж Джайлс ми каза, че вие сте единственият човек, от когото се отвращава.

 

 

— Господа — каза Бил Хокинс, председателят на Консервативната асоциация, и почука с чукчето по масата. — Призовавам за ред в залата. Като начало ще помоля нашия почетен секретар майор Фишър да прочете протокола от предишната среща.

— Благодаря, господин председател. На предишната среща, която се проведе на четиринайсети юни петдесет и четвърта, комитетът ми възложи да се обърна към централата в Лондон с искане за списък на кандидати, които биха могли да представляват партията в този избирателен район за следващите парламентарни избори. Официалният списък пристигна след няколко дни и разпратих копия до членовете, за да могат да се запознаят с кандидатите преди тази среща.

— Беше взето решение тази година летният сбор да се състои в замъка Кум, с любезното съгласие на почитаемата мисис Хартли-Бут — продължи Фишър. — Проведе се обсъждане за цената на билетите за томболата и след гласуване се реши тя да е шест пенита за билет и трийсет и шест за половин серия. След това ковчежникът мистър Мейнард съобщи, че банковата сметка на асоциацията е с актив от четирийсет и седем паунда и дванайсет шилинга^[1]. Каза, че е писал на всички, които все още не са платили годишния си членски внос. Поради изчерпване на дневния ред срещата беше закрита в десет часа и дванайсет минути.

— Благодаря, майоре — каза председателят. — А сега да минем на втора точка, списъка с кандидати, препоръчани от централата. Всички разполагахме с няколко дни да обмислим имената, така че откривам обща дискусия, преди да определим онези кандидати, които според вас следва да бъдат поканени за събеседване.

Фишър вече беше показал списъка на лейди Вирджиния и двамата се бяха спрели върху човека, който според тях щеше да им послужи най-добре в дългосрочен план, така че седна и заслуша внимателно съпартийците си, които изказваха мнения за достойнствата и недостатъците на всеки кандидат. Бързо стана ясно, че избраникът му не е сред лидерите, но поне никой не беше категорично против него.

— Майоре, желаете ли да изкажете мнение, преди да гласуваме? — попита Хокинс.

— Благодаря, господин председател. Съгласен съм с онези, според които мистър Симпсън, който се бори така храбро в Ебу Вейл на предишните избори, заслужава да бъде поканен на събеседване, но смятам, че трябва да обсъдим и мистър Дънет. В края на краищата съпругата му е местно момиче, което е значително предимство, особено като се има предвид сегашното семейно положение на сър Джайлс.

Около масата се чуха одобрителни възгласи.

След четирийсет минути Грегъри Дънет вече фигурираше в краткия списък заедно с мистър Симпсън, бившия кандидат от Ебу Вейл, плюс един местен адвокат, за когото нямаше надежда, ерген над четирийсетте, за когото също нямаше надежда, както и задължителната според закона жена, за която нямаше абсолютно никаква надежда. За Фишър оставаше само да намери за присъстващите основателна причина да не изберат мистър Симпсън.

Срещата наближи края си и председателят попита дали има други неща за разглеждане.

— Трябва да докладвам нещо на комитета — каза Фишър, докато слагаше капачката на писалката си, — но мисля, че ще е по-добре то да не бъде записвано в протокола.

— Сигурен съм, че вашата преценка в това отношение е най-добра, майоре — каза председателят и огледа присъстващите, за да се увери, че всички са съгласни.

— Миналата седмица се отбих в моя клуб в Лондон и от достоверен източник дочух доста смущаваща информация относно сър Джайлс Барингтън. — Вниманието на целия комитет вече бе насочено изцяло към Фишър. — Както всички знаете, сър Джайлс в момента води бракоразводно дело след злощастния разпад на брака му. Повечето от нас изпитаха известно съчувствие към него, когато той реши да прибегне до варианта с изневярата на съпруга, но едва ли и след като обяви, доста грубо, по моя преценка, че го е направил, за да защити репутацията на съпругата си. Всички ние сме зрели мъже и много добре знаем, че бракоразводните закони се нуждаят от сериозна реформа. По-късно обаче разбрах, че сме чули само половината от историята. Оказва се, че сър Джайлс има връзка с млада студентка от университета в Кеймбридж въпреки факта, че съпругата му полага всички усилия двамата да се помирят.

— Мили боже, ама че мерзавец — промълви Бил Хокинс. — Трябва да бъде принуден да се оттегли.

— Напълно споделям мнението ви, господин председател. Всъщност той не би имал никакъв шанс да се кандидатира, ако беше кандидат на консерваторите.

Всички около масата замърмориха.

— Надявам се — продължи Фишър, след като председателят въдвори ред с чукчето, — че мога да разчитам на комитета и че чутото тук няма да излезе извън стените на тази зала.

— Разбира се, разбира се — каза председателят. — Това се подразбира.

Фишър се облегна назад. Беше сигурен, че само след няколко часа историята ще е стигнала до ушите на няколко души с добри позиции в лейбъристката партия, което щеше да гарантира, че поне половината избиратели ще са научили до края на седмицата.

След като председателят закри срещата и членовете се запътиха към бара от другата страна на улицата, Питър Мейнард, ковчежникът, дойде при Алекс и го попита дали могат да поговорят на четири очи.

— Разбира се, друже — каза Алекс. — Какво има?

— Както знаеш, председателят на няколко пъти ясно даде да се разбере, че възнамерява да се оттегли преди следващите парламентарни избори.

— Да, чух за това.

— Някои от нас смятат, че на негово място трябва да застане някой по-млад, и ме помолиха да разговарям с теб и да разбера дали имаш нещо против да бъдеш предложен.

— Колко мило от твоя страна, Питър. Ако мнозинството колеги смятат, че съм подходящ за тази работа, разбира се, че ще обмисля дали да приема тази тежка задача. Но разбираш, че няма да го направя, ако някой друг от комитета реши, че може да се справи по-добре от мен, нали?

 

 

Когато получи първия си чек от „Барингтън Шипинг“ за работата си като член на борда, Алекс закри сметката си в „Мидланд Банк“ и прехвърли средствата си в „Барклис“. Банката вече обслужваше сметката на компанията, а освен това работеше с Консервативната асоциация. И за разлика от „Мидланд“, управителят й се съгласи да му даде овърдрафт.

На следващия ден Фишър замина за Лондон и си откри сметка в „Джийвс и Хоукс“, където му взеха мярка за три нови костюма, вечерно сако и палто, всичките черни. След като обядва във Военния клуб, той се отби в „Хилдич и Кий“ и си избра половин дузина ризи, две пижами, халат и набор копринени вратовръзки. След като подписа сметката, отиде в „Джон Лоб“, където му взеха мярка за два чифта обувки — едните черни, другите кафяви.

— Ще станат готови след около три месеца, майоре — обеща му служителят.

През следващия месец Фишър покани всеки от членовете на комитета на обяд или вечеря, на разноските на Вирджиния. Накрая беше сигурен, че повечето от тях ще подкрепят Грегъри Дънет като подгласник за партиен кандидат на предстоящите избори и че един-двама го смятат за свой фаворит.

Докато пиеше следобедно бренди с Питър Мейнард, Фишър откри, че партийният ковчежник изпитва временни финансови затруднения. На следващия ден замина за Лондон и след дискретен разговор с лейди Вирджиния затрудненията бяха отстранени. Един член на комитета вече му беше длъжник.