Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (47)

44.

— Сто и двайсет хиляди паунда — каза Хари. — Наддаване по телефона, но от „Таймс“ не знаят кой е бил купувачът.

— Само един човек би могъл да плати толкова — каза Ема. — И мистър Мартинес сигурно вече е разбрал, че не е получил онова, за което е платил. — Хари вдигна поглед от вестника и видя, че жена му е пребледняла. — И доколкото разбирам от такива хора, той ще иска да научи кой е отговорен за кражбата на парите му.

— Но той няма причина да смята, че Себ е замесен. Бях в Буенос Айрес само за няколко часа и никой освен посланика не знаеше кой съм.

— С изключение на мистър… как му беше името?

— Болтън. Но той се върна със същия самолет, с който пътувах и аз.

— Ако бях на мястото на Мартинес — с треперещ глас каза Ема, — първият, когото щях да заподозра, щеше да е Себ.

— Но защо, особено щом той не е бил въвлечен в това?

— Защото е бил последният, видял статуята преди тя да бъде предадена на „Сотбис“.

— Това не е доказателство.

— За Мартинес ще е достатъчно доказателство, повярвай ми. Мисля, че нямаме друг избор, освен да предупредим Себ, че…

Вратата се отвори и Джесика се втурна в стаята.

— Мамо, няма да познаеш къде отива Себ утре!

* * *

— Луис, какво научи от посещението си в Бристол?

— Преобърнах всеки камък, за да видя дали няма да изпълзи нещо.

— И изпълзя ли?

— Да. Открих, че макар да е уважаван и доста популярен сред избирателите си, Барингтън е успял да си създаде врагове, сред които бившата си жена и…

— Какъв е нейният проблем?

— Смята, че Барингтън я е подвел много покрай завещанието на майка си, и освен това я е яд, че е била изместена от дъщерята на някакъв си уелски миньор.

— Мисля, че няма да е зле да опиташ да се свържеш с нея.

— Вече опитах, но не е чак толкова лесно. Английската висша класа винаги очаква представянето да се извърши от някой, когото познават. Но докато бях в Бристол, попаднах на един човек, който твърди, че я познава добре.

— Кой е той?

— Майор Алекс Фишър.

— И каква е връзката му с Барингтън?

— Бил е кандидат на консерваторите при последните избори, когато Барингтън го е победил с четири гласа разлика. Фишър твърди, че Барингтън е взел депутатското място с измама, и останах с впечатлението, че е готов на всичко, за да се реваншира.

— В такъв случай трябва да помогнем на каузата му — каза дон Педро.

— Открих също, че след загубата на изборите Фишър е затънал в дългове из цял Бристол и отчаяно търси спасително въже.

— Значи трябва да му го хвърля, нали така? — каза дон Педро. — Какво можеш да ми кажеш за приятелката на Барингтън?

— Доктор Гуинет Хюз. Преподава математика в девическото училище „Сейнт Пол“ в Лондон. Местните лейбъристи очакват двамата с Барингтън да обявят брака си още откакто е приключил разводът, но както се изрази един член на комитета, който се е срещал с нея, тя не можела да се опише като „кукличка“.

— Забрави за нея — каза дон Педро. — Няма да ни е от полза, освен ако не бъде зарязана. Съсредоточи се върху бившата жена и ако майорът може да ви запознае, разбери от какво се интересува повече — от пари или от отмъщение. Почти всяка бивша жена иска едното или другото, а в повечето случаи и двете. — Усмихна се на Луис и добави: — Приключихме, момчето ми. — После се обърна към Диего. — А ти какво имаш за мен?

— Но това не е всичко — малко огорчено каза Луис. — Попаднах и на още един човек, който знае за Барингтънови повече, отколкото знаят самите те.

— И кой е това?

— Един частен детектив, Дерек Мичъл. Работил е за Барингтънови и Клифтънови в миналото, но имам чувството, че срещу подходяща сума мога да го убедя да…

— Изобщо не се доближавай до него — твърдо каза дон Педро. — Ако е готов да предаде бившите си работодатели, защо да не направи същото и с нас, ако му е изгодно? Но това не означава, че не бива да го държиш под око.

Луис кимна, макар че изглеждаше разочарован.

— Диего?

— Един английски пилот, Питър Мей, е отседнал в хотел „Милонга“ за две нощи точно по времето, когато Себастиан Клифтън беше в Буенос Айрес.

— И какво от това?

— Същият човек е видян да излиза от задния изход на британското посолство в деня на градинското парти.

— Може да е просто съвпадение.

— Рецепционистът в „Милонга“ чул как някой, който явно го познавал, се обърнал към него с името Хари Клифтън. Точно така се казва бащата на Себастиан.

— Това вече едва ли е съвпадение.

— След като бил разкрит, той хванал първия самолет за Лондон.

— Изобщо не е съвпадение.

— Освен това мистър Клифтън напуснал, без да плати хотела си лично. Сметката била поета по-късно от британското посолство. Това доказва не само, че бащата и синът са били по едно и също време в Буенос Айрес, а и че явно са работили заедно.

— Тогава защо не са отседнали в един и същи хотел? — попита Луис.

— Защото не са искали да ги виждат заедно, предполагам — каза дон Педро и след кратко мълчание добави: — Добра работа, Диего. Та този Хари Клифтън ли е наддавал за статуята ми?

— Не мисля. Когато попитах аукционера от „Сотбис“, той заяви, че нямал представа. И макар да намекнах, мистър Уилсън явно не е човек, който може да се изкуши да вземе нещо странично. Освен това подозирам, че ако бъде заплашен по какъвто и да било начин, веднага ще се обади на Скотланд Ярд.

Дон Педро се намръщи.

— Успях обаче да открия и друго — продължи Диего.

— Че британското правителство също е проявило интерес към закупуването на „Мислителят“.

Дон Педро избухна и изля тирада от ругатни, която би шокирала и надзирател в затвор. Мина известно време, преди да се успокои, и когато най-сетне успя, гласът му беше почти шепот.

— Значи вече знаем кой е откраднал парите ми. И те вече са унищожили банкнотите или са ги предали на Централната банка. Така или иначе, няма да видим нищо от тях!

— Но дори британското правителство не би могло да проведе подобна операция без съдействието на семейства Клифтън и Барингтън — посочи Диего. — Така че мишената ни си остава същата.

— Прав си — каза дон Педро и смени темата: — Как върви събирането на екипа?

— Събрах малка група, която не харесва идеята да плаща данъци. — Останалите трима се разсмяха за първи път тази сутрин. — Засега ги държа в готовност и ще действат веднага щом им се нареди.

— Имат ли представа за кого работят?

— Не. Мислят, че съм някакъв чужденец, който не си знае парите, и не задават въпроси, стига да им се плаща навреме и в брой.

— Става. — Дон Педро се обърна към Карл. — Успя ли да разбереш кой е казал на Барингтън, че племенникът му е тръгнал за Саутхамптън, а не за летището?

— Не мога да го докажа — каза Карл, — но със съжаление трябва да съобщя, че единственият, който може да го е направил, е Бруно.

— Това момче винаги е било прекалено честно и това не е за негово добро. Майка му е виновна. Трябва да внимаваме и да не обсъждаме какво съм намислил, когато е наоколо.

— Но никой от нас не знае какво си намислил — посочи Диего.

Дон Педро се усмихна.

— Никога не забравяй, че ако искаш да повалиш една империя на колене, трябва да започнеш с премахването на престолонаследника.