Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (22)

19.

Партийната зала на Дейвис стрийт беше претъпкана, имаше десетки правостоящи членове.

Невил Симпсън и Грегъри Дънет, двамата кандидати от съкратения списък, бяха произнесли силни речи, но Фишър усещаше, че в момента Симпсън мъничко изпреварва неговия фаворит. Лондонският адвокат Симпсън беше няколко години по-възрастен от Дънет, беше се изявил във войната и вече беше участвал в състезание срещу Енайрин Бивън в Ебу Вейл, където беше засилил позициите на торите сред избирателите. Мичъл обаче беше успял да осигури на Фишър достатъчно информация, за да го постави в неудобно положение.

Симпсън и Дънет седяха на сцената от двете страни на председателя, а комитетът беше на първия ред. Новината, че сър Джайлс Барингтън е оцелял след вота на доверие на закрито заседание на местните лейбъристи преди няколко дни, радваше Фишър, макар да не го признаваше пред никого, освен пред Вирджиния. Смяташе да унизи Барингтън публично, в разгара на предизборната кампания, вместо в някаква полутъмна партийна зала на лейбъристите. Планът му обаче нямаше да проработи, ако Дънет не станеше кандидат на торите, а това все още беше несигурно.

Председателят стана от мястото си и се усмихна благо на събралото се множество, изкашля се по характерния за него начин и се обърна към съпартийците си:

— Преди да дам думата за въпроси, бих искал да ви уведомя, че това ще бъде последното ми заседание като председател. Смятам, че асоциацията трябва да тръгне на избори с нов кандидат и нов председател, за предпочитане някой много по-млад от мен.

Замълча за момент, за да види дали някой няма да се опита да го разубеди, но тъй като никой не го направи, продължи с неохота:

— Навлизаме в последния етап на срещата, преди да изберем човека, който ще защитава нашата кауза на следващите избори. Членовете на партията имат възможността да зададат въпросите си пряко към двамата кандидати.

Висок мъж в дъното на залата скочи на крака и заговори още преди Бил Хокинс да е обявил началото на разискванията.

— Господин председател, мога ли да попитам кандидатите дали ще живеят в избирателния район, ако спечелят място в Парламента?

Симпсън реагира пръв:

— Аз със сигурност ще си купя къща в избирателния район. Но очаквам да живея в Камарата на общините.

Коментарът бе посрещнат с одобрителен смях и ръкопляскания.

— Миналата седмица си позволих да разгледам един имот — не остана по-назад Дънет. — Не с очакването, а с надеждата, че ще ме изберете.

Аплодисментите подсказаха на Фишър, че събранието е разделено на две горе-долу равни части.

Председателят посочи една жена на третия ред. Тя никога не пропускаше да задава въпроси на срещите на асоциацията, затова беше по-добре да мине в началото.

— Тъй като единият от вас е адвокат с голяма практика, а другият — застрахователен агент, ще имате ли достатъчно време, което да посветите на това ключово място в предизборната кампания?

— Ако бъда избран, няма да се върна в Лондон още тази вечер — каза Дънет. — Ще посветя всеки час на спечелването на мястото в Парламента и ще направя всичко по силите си да отстраня Джайлс Барингтън веднъж завинаги.

Този път аплодисментите бяха по-дълги и Фишър за пръв път от началото на срещата си позволи да се отпусне.

— Не е важно колко часове посвещаваме, а как ги използваме — каза Симпсън. — Аз вече се съревновавах на избори срещу силен противник, така че зная какво мога да очаквам. Важно е да изберете човек, който се учи бързо и може да използва наученото, за да победи Джайлс Барингтън и да спечели мястото за Консервативната партия.

Фишър започваше да си мисли, че Дънет май ще има нужда от помощ, ако иска да изкара Симпсън от релси.

Председателят посочи един добре известен местен бизнесмен и той попита:

— Кой според вас е подходящият заместник на Уинстън Чърчил като лидер на нашата партия?

— Не знаех, че мястото е свободно — каза Симпсън и думите му отново бяха посрещнати със смях и аплодисменти. После той добави с по-сериозен тон: — Би било глупаво да си мислим за смяната на най-големия премиер на този век, без да имаме наистина много основателни причини за това.

Аплодисментите бяха оглушителни и мина известно време, докато утихнат и Дънет да може да вземе думата.

— Смятам, че мистър Чърчил ясно даде да се разбере, че когато времето настъпи, лично той предпочита за свой заместник сър Антъни Идън, нашия изтъкнат и многоуважаван външен министър. Щом той е достатъчно добър за мистър Чърчил, значи е добър и за мен.

Този път аплодисментите не бяха чак толкова оглушителни.

През следващите трийсет минути, докато въпросите продължаваха да валят, Фишър все повече се убеждаваше, че Симпсън се очертава като фаворит на събранието. Фишър обаче бе уверен, че последните три въпроса ще помогнат на неговия кандидат — той самият ги беше подготвил и се бе уговорил с председателя лично да зададе последния.

Бил Хокинс си погледна часовника и каза:

— Мисля, че остана време за още три въпроса. — Посочи един мъж в дъното, който отдавна се опитваше да привлече вниманието му, и Фишър се усмихна.

— Бих помолил двамата кандидати да споделят вижданията си за предложените промени в бракоразводните закони — каза мъжът.

Множеството притихна в очакване; някои в залата си помислиха, че въпросът е насочен по-скоро към сър Джайлс Барингтън, отколкото към двамата кандидати на сцената.

— Лично аз изобщо не харесвам остарелите бракоразводни закони, които несъмнено се нуждаят от реформиране — каза адвокатът. — Надявам се обаче темата да не се окаже основна в избирателната кампания в този район, тъй като предпочитам да победя Барингтън благодарение на заслугите си, а не да разчитам на слухове, намеци и прикрити нападки.

За Фишър не бе трудно да разбере защо централата смята Симпсън за евентуален бъдещ министър, но знаеше също, че това не е отговорът, който искат да чуят местните избиратели.

Дънет бързо прецени реакцията на публиката и каза:

— Макар да съм съгласен до голяма степен с казаното току-що от мистър Симпсън, смятам, че гласоподавателите от Бристолското пристанище имат правото да научат истината за семейния живот на Барингтън, преди да пуснат гласа си, а не след това.

Този път аплодисментите определено бяха в полза на Дънет.

Председателят посочи Питър Мейнард, който седеше в средата на първия ред.

— В този избирателен район целим нещо повече от представител в Парламента — каза Мейнард, като четеше от предварително подготвените си бележки. — Ние търсим партньорство, екип. Могат ли двамата кандидати да ни уверят, че редовно ще виждаме съпругите им да ги подкрепят по време на предизборната кампания? Защото никога не виждаме лейди Барингтън повече от веднъж годишно.

Залата заръкопляска.

— Моята съпруга вече е до мен — каза Дънет и посочи привлекателна млада жена от втория ред. — И ще остане до мен през цялата кампания. Всъщност, ако стана ваш представител в Парламента, ще виждате Кони много по-често, отколкото мен.

Фишър се усмихна. Знаеше, че въпросът е насочен към силната страна на Дънет и, което бе не по-малко важно, към слабата на Симпсън. Когато беше изпращал поканите за участие в срещата, бе адресирал единия плик до „мистър и мисис Дънет“, а другия само до „Н. Симпсън, ескуайър“.

— Съпругата ми преподава в Лондонското училище по икономика — каза Симпсън, — но ще може да посещава избирателния район през повечето уикенди и по време на ваканциите. — Фишър усещаше как кандидатът губи гласове. — И съм уверен, че ще се съгласите, че не може да има по-голямо призвание от това да обучаваш новото поколение.

Последвалите аплодисменти намекваха, че доста от присъстващите не са съгласни, че Лондонското училище по икономика е най-добрият начин да се посветиш на бъдещето.

— И накрая — каза председателят, — зная, че нашият секретар майор Фишър има въпрос към двамата кандидати.

— Прочетох го днес в „Дейли Мейл“, така че най-вероятно не е истина — каза Фишър. Двамата кандидати се разсмяха. — Твърди се, че лондонският избирателен район Фулам Сентръл също е съставил кратък списък и в понеделник ще проведе среща с кандидатите си. Питах се дали някой от вас не фигурира в този списък и ако е така, дали ще сте готови да се оттеглите от него, преди да гласуваме тази вечер?

— Не съм се кандидатирал във Фулам Сентръл — каза Дънет, — тъй като винаги съм искал да съм представител от Западна Англия, където е родена и израснала съпругата ми и където се надяваме да създадем дом и деца.

Фишър кимна. Симпсън трябваше да изчака аплодисментите да утихнат.

— Аз съм в съкратения списък на Фулам Сентръл, майор Фишър — започна той, — и смятам за неучтиво да оттегля името си в последния момент без основателна причина. Ако обаче имам щастието да бъда избран тази вечер, едва ли бих имал по-добра причина да се оттегля.

Добра реакция, помисли си Фишър, докато слушаше аплодисментите. Но дали беше достатъчно добра? Председателят стана от мястото си.

— Сигурен съм, че всички ще споделите мнението ми, че и двамата кандидати не само отделиха от ценното си време, за да бъдат с нас тази вечер, но и се представиха великолепно. Не се съмнявам, че и двамата ще влязат в Парламента, но за съжаление, можем да избираме само единия от тях. — Отново се чуха аплодисменти. — И тъй, стигнахме до избора. Позволете да обясня как възнамерявам да продължим. Ако бъдете така добри да се съберете отпред, нашият секретар майор Фишър ще ви раздаде бюлетини. След като поставите кръстче до името на предпочитания от вас кандидат, моля да пуснете бюлетината в кутията. След като приключим с преброяването и двамата със секретаря проверим протоколите, което не би трябвало да отнеме много време, ще обявя кой от кандидатите е избран да представлява Консервативната партия в Бристолското пристанище на предстоящите парламентарни избори.

Членовете се наредиха чинно на опашка и Фишър раздаде над 300 бюлетини. След като бе даден и последният глас, председателят нареди на стюарда да вземе кутията и да я отнесе в стаичката зад сцената. Двамата с Фишър го последваха.

Стюардът остави кутията на масата, отключи я и излезе, а председателят отвори кутията, изсипа бюлетините на масата и каза:

— Как предлагате да процедираме?

— Няма значение. Вие бройте бюлетините на Симпсън, а аз ще броя на Дънет.

Председателят кимна и двамата започнаха да преглеждат бюлетините. Фишър бързо разбра, че Симпсън вероятно ще спечели с двайсет или трийсет гласа. Трябваше да е търпелив и да изчака удобния момент. Той дойде, когато председателят взе кутията от пода, за да провери дали в нея не е останала някоя бюлетина. На Фишър му бе нужна само секунда, за да бръкне в джоба на сакото си и да извади пачка бюлетини, в които бе отбелязал предварително името на Дънет. Беше се упражнявал пред огледалото. Умело пъхна бюлетините в собствената си купчина, макар да не бе сигурен дали ще са достатъчни.

— Е — попита след миг Фишър, — колко са гласовете за Симпсън?

— Сто шейсет и осем — отвърна председателят. — А за Дънет?

— Сто седемдесет и три.

Председателят го погледна изненадано.

— Тъй като разликата е толкова малка, какво ще кажете да проверим резултатите отново, за да си спестим евентуални неприятности? — предложи Фишър.

— Напълно съм съгласен — каза председателят. — Да се разменим.

Смениха местата си и започнаха да броят отново.

— Абсолютно точно, Фишър — каза председателят след няколко минути. — Сто седемдесет и три за Дънет.

— И вашият резултат е точен. Сто шейсет и осем за Симпсън.

— Знаете ли, не подозирах, че в залата има толкова много хора.

— Има ужасно много в дъното — каза Фишър. — Както и по пътеките.

— Явно това обяснява нещата — каза председателят. — Но на четири очи ще призная, друже, че гласувах за Симпсън.

— Аз също — каза Фишър. — Но демокрацията си е демокрация.

Председателят се разсмя.

— Е, хайде да се връщаме и да обявим резултата, преди хората да са изгубили търпение.

— Може би ще е по-разумно просто да обявим победителя, без да казваме каква е разликата в гласовете? В края на краищата сега всички трябва да се обединим зад избрания от асоциацията кандидат. Разбира се, в протокола ще отбележа точния брой бюлетини.

— Това е наистина умно, Фишър.

 

 

— Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно в неделя вечерта, лейди Вирджиния, но изникна нещо и ако искате да се възползвате от него, ще ми трябва разрешението ви, за да действам незабавно.

— Дано да си заслужава — отвърна тя сънено.

— Току-що научих, че сър Уилям Травърс, председателят на борда на „Барингтън“…

— Знам кой е Уилям Травърс.

— … е починал от инфаркт преди два часа.

— Това добра новина ли е, или лоша? — попита тя. Моментално се беше събудила.

— Безусловно добра, защото цената на акциите със сигурност ще падне веднага щом пресата научи. Точно затова се обаждам, тъй като разполагаме само с няколко часа преднина.

— Предполагам, че искате да продадете акциите ми отново, така ли?

— Да, точно така. Сигурен съм, че не е нужно да ви напомням, че направихте добра печалба миналия път, както и че навредихте на репутацията на компанията.

— Но ако продам отново, няма ли шанс цената на акциите да тръгне нагоре?

— Когато умре председателят на акционерно дружество, лейди Вирджиния, цената на акциите върви само в една посока. Особено когато причината за смъртта е инфаркт.

— В такъв случай продавайте.