Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (23)

20.

Джайлс беше обещал на сестра си, че ще пристигне за срещата навреме. Наби спирачки на чакъла пред главната сграда и паркира своя „Ягуар“ до нейния „Морис Травълър“. Остана доволен, че Ема вече е тук, защото макар и двамата да притежаваха по 11% от компанията, Ема проявяваше много по-голям интерес от него към делата на „Барингтън Шипинг“, особено след като започна задочния си курс в Станфорд с онзи двукратен носител на Пулицър, чието име той така и не можеше да запомни.

— Щеше да запомниш името на Сайръс Фелдман много добре, ако беше от твоя избирателен район — беше му се подиграла Ема.

Той не се беше опитал да отрече.

Усмихна се, когато слезе от колата и видя няколко деца да излизат от вагона на Стария Джак. Много занемарен по времето на баща му, пулмановият вагон неотдавна беше възстановен в някогашното му великолепие и бе станал музей в памет на великия мъж. Училищни групи редовно посещаваха жилището на Стария Джак и слушаха истории за Бурската война. Колко ли време щеше да мине, помисли си Джайлс, преди да започнат да преподават в часовете по история за Втората световна?

Докато бързаше към сградата, се зачуди защо Ема бе сметнала за толкова важно да се срещне с новия председател точно тази вечер, когато парламентарните избори вече чукаха на вратата.

Знаеше за Рос Бюканан само онова, което бе чел за него във „Файненшъл Таймс“. Завършил „Фетес“, изучавал икономика в Единбургския университет, след което постъпил на стаж в „П & О“. Тръгнал от дъното и се изкачил до член на борда, преди да бъде назначен за заместник-председател. Предложили му и да оглави борда, но отказал поста, когато член на фамилията решил, че иска мястото за себе си.

Когато Бюканан прие поканата на „Барингтън“ да наследи сър Уилям Травърс, цената на акциите на компанията скочи с пет шилинга при огласяването на новината и в рамките на няколко месеца се върна на нивото, на което беше преди смъртта на сър Уилям.

Джайлс си погледна часовника — не защото закъсняваше с няколко минути, а защото имаше още три срещи тази вечер, една от които с пристанищния трейдюнион, който не обичаше да чака. Въпреки че се бе обявил за четирийсет и осем часова работна седмица и две седмици гарантирана платена отпуска за всеки член на профсъюза, докерите си оставаха подозрителни към своя депутат и връзката му с компанията, носеща неговото име, макар че бе минала повече от година, откакто бе влизал за последно в тази сграда.

Забеляза, че фасадата е претърпяла доста повече промени от обикновено освежаващо пребоядисване, а вътре краката му стъпиха върху дебел килим в синьо и златно с логото на новия „Палас Лайн“. Влезе в асансьора, натисна бутона за най-горния етаж и като никога не остана с чувството, че кабината се задвижва от неохотните усилия на роби. Когато излезе, първата му мисъл бе за дядо му, почитания председател, вкарал компанията в двайсети век, преди да я направи публична. А после мислите му неизбежно се насочиха към баща му, който едва не бе поставил компанията на колене за нула време. Но най-лошият му спомен, който бе и една от основните причини да избягва това място, беше, че именно тук баща му беше намерил смъртта си. Единственото хубаво нещо от онзи ужасен инцидент бе Джесика, която се очертаваше да бъде новата Берт Моризо^[1].

Джайлс бе първият Барингтън, който не стана член на борда, но пък той бе решил да се занимава с политика още когато се срещна с Уинстън Чърчил при връчването на наградите в Бристолската гимназия, когато беше капитан на училището. А близкият му приятел ефрейтор Бейтс, който бе убит при опита за бягство от германците, неволно го преориентира от сините към червените.

Нахълта в кабинета на председателя и прегърна енергично сестра си, след което стисна ръката на Рей Комптън, който беше изпълнителен директор на компанията, откакто се помнеше.

Първото, което му направи впечатление, докато се ръкуваше с Рос Бюканан, беше колко млад изглежда за своите петдесет и две години. Но пък после си спомни, че в статията от „Файненшъл Таймс“ се посочваше, че Бюканан не пуши и не пие, играе скуош три пъти седмично, ляга си в десет и половина вечерта и става в шест сутринта. Режим, който определено не подхождаше за един политик.

— За мен е удоволствие най-сетне да се запознаем, сър Джайлс — каза Бюканан.

— Пристанищните работници ме наричат Джайлс, така че може би същото би трябвало да важи и за управата.

Смехът премахна лекото напрежение, уловено от чувствителните политически антени на Джайлс. Той беше приел, че това е неофициална среща, за да се запознае най-сетне с Бюканан, но от лицата на присъстващите си личеше, че в дневния ред има и нещо по-сериозно.

— Нещо не е наред ли? — каза Джайлс, докато сядаше до Ема.

— Боя се, че е така — каза Бюканан. — И нямаше да ви безпокоя в самото навечерие на изборите, ако не смятах, че трябва да бъдете запознат незабавно с положението. Ще пристъпя направо по същество. Може би сте забелязали, че цената на акциите на компанията буквално се срина след смъртта на предшественика си.

— Да, забелязах — рече Джайлс. — Но предположих, че в това няма нищо необичайно.

— При нормални обстоятелства е така, но необичайното в случая е колко бързо паднаха акциите. И колко ниско.

— Но откакто вие поехте нещата, цената им като че ли се възстанови.

— Така е — каза председателят, — но не мисля, че аз съм единствената причина за това. И се запитах дали няма друго обяснение за странното сриване на акциите след смъртта на сър Уилям, особено след като Рей ми посочи, че това не се случва за първи път.

— Точно така — обади се Комптън. — Акциите паднаха също толкова внезапно и когато обявихме решението си да влезем в бизнеса с пътнически лайнери.

— Но ако си спомням правилно, след това цената на акциите скочи — каза Ема.

— Наистина скочи — съгласи се Бюканан. — Но за това бяха нужни няколко месеца и репутацията на компанията пострада. И докато подобна аномалия може да се приеме веднъж, повтарянето й ме кара да се замисля дали зад нея не се крие нещо. Нямам време да се оглеждам непрекъснато през рамо и да се чудя кога подобно нещо може да се случи отново. — Прокара ръка през гъстата си руса коса. — В края на краищата ръководя акционерно дружество, а не казино.

— И сега ще ми кажете, че и двата случая са станали, след като Алекс Фишър е влязъл в борда.

— Значи познавате майор Фишър?

— Историята е твърде дълга, за да ви занимавам точно сега с нея, Рос. Особено ако искам да стигна за срещата с докерите преди полунощ.

— Всички следи като че ли сочат към Фишър — каза Бюканан. — И в двата случая е имало продажба на двеста хиляди акции, което по една случайност се равнява точно на седем и половина процента от активите на компанията. Първата продажба е станала само часове преди годишната среща на акционерите, на която бе обявена промяната в политиката, а втората — веднага след ненавременната смърт на сър Уилям.

— Трудно може да се нарече съвпадение — каза Ема.

— Става и още по-лошо — продължи Бюканан. — И в двата случая през триседмичния срок след сриването на цената брокерът, който ги е продал, след това е купил абсолютно същото количество акции, донасяйки много добра печалба на клиента си.

— И смятате, че клиентът е Фишър? — попита Ема.

— Не, сумата е прекалено голяма за него — рече Джайлс.

— Определено сте прав — каза Бюканан. — Той явно действа от името на някой друг.

— Лейди Вирджиния, предполагам — каза Джайлс.

— И аз си помислих същото — призна Бюканан, — но мога да докажа, че Фишър стои зад всичко.

— Как?

— Наредих да бъдат проверени борсовите записи за двата триседмични периода — каза Комптън. — И в двата случая продажбите са се извършили в Хонконг от дилър на име Бени Дрискол. Не беше трудно да се установи, че сравнително неотдавна Дрискол е напуснал Ирландия няколко часа преди да бъде пипнат от Гарда^[2] и че със сигурност няма да се връща в близко бъдеще.

— Успяхме да стигнем до дъното на всичко това благодарение на сестра ви — каза Бюканан и Джайлс погледна изненадано Ема. — Тя ми препоръча да потърсим услугите на мистър Дерек Мичъл, който й е помагал в миналото. По наша молба мистър Мичъл отлетя до Хонконг и след като откри единствения бар на острова, където се предлага „Гинес“, му беше нужна около седмица и няколко кашона бира, за да научи името на най-големия клиент на Бени Дрискол.

— Значи най-сетне ще можем да отстраним Фишър от борда — каза Джайлс.

— Де да беше така лесно — рече Бюканан. — Той има право на място в борда, тъй като представлява седем и половина процента от акциите на компанията. И единственото доказателство за двойната му игра са думите на пиян брокер, живеещ в Хонконг.

— Това означава ли, че не можем да направим нищо?

— Съвсем не — каза Бюканан. — Точно това е причината да поискам спешно да се срещна с вас и с мисис Клифтън. Смятам, че е дошло време да изиграем майор Фишър в собствената му игра.

— Бройте ме.

— Бих искала да чуя какво сте намислили, преди да реша — каза Ема.

— Разбира се. — Бюканан отвори папката на бюрото си. — Вие двамата притежавате двайсет и два процента от акциите на компанията. Това ви прави най-големите акционери и не бих си позволил да осъществя плана си без вашата благословия.

— Не се съмняваме — обади се Рей Комптън, — че дългосрочната цел на лейди Вирджиния е да срине компанията с редовни атаки срещу позицията ни на борсата, докато не изгубим доверието на всички.

— И смятате, че го прави само за да си отмъсти на мен? — попита Джайлс.

— Докато има вътрешен човек, тя ще знае кога точно да удари — каза Бюканан, избягвайки въпроса на Джайлс.

— Но нима тя не рискува да изгуби много пари с подобна тактика? — попита Ема.

— На Вирджиния изобщо не й пука за парите — каза Джайлс. — Ако успее да унищожи компанията и мен покрай нея, ще е повече от доволна, както разбра майка ми много преди мен.

— По-лошото е — каза председателят, — че според нашите сметки първите две борсови атаки са й донесли печалба от над седемдесет хиляди паунда. Затова трябва да действаме сега, преди да е ударила отново.

— Какво сте намислили? — попита Ема.

— Да приемем — каза Комптън, — че Фишър само чака някоя нова лоша новина, за да повтори отново упражнението.

— И ако му подшушнем такава… — каза Бюканан.

— Но как това ще помогне на нас? — не разбра Ема.

— Ще ни помогне, защото този път ще е наш ред да сме търговците отвътре — каза Комптън.

— Когато Дрискол пусне седемте и половина процента на лейди Вирджиния на пазара, ще изкупим акциите незабавно и цената им ще скочи, вместо да падне.

— Но подобно нещо би ни струвало цяло състояние — рече Ема.

— Не и ако дадем на Фишър невярна информация — каза Бюканан. — С ваше позволение смятам да се опитам да го убедя, че компанията е изправена пред финансова криза, която може да заплаши самото й съществуване. Ще му кажа, че тази година няма да обявим печалби поради разходите около построяването на „Бъкингам“, които вече надвишават предвидения бюджет с двайсет и пет процента, така че няма да можем да предложим дивиденти за акционерите.

— И предполагате, че той ще посъветва Вирджиния да продаде своя дял с намерението да го изкупи на по-ниска цена през триседмичния период — каза Ема.

— Точно така. Но ако цената на акциите се покачи през тези три седмици, лейди Вирджиния може да не е склонна да изкупи обратно своите седем и половина процента и така Фишър ще изгуби мястото си в борда. Така ще се отървем и от двамата.

— Каква сума ще ви е нужна, за да осъществите това? — попита Джайлс.

— Сигурен съм — каза Бюканан, — че ако разполагам с бюджет от половин милион паунда, ще успея да се справя.

— А времето на операцията?

— Ще съобщя поверително лошата новина на следващата среща на борда и ще посоча, че ще се наложи да съобщим на акционерите на годишната среща.

— Кога се провежда годишната среща?

— Тук ще трябва да се посъветвам с вас, сър Джайлс. Имате ли представа кога ще се проведат парламентарните избори?

— Повечето залагат на двайсет и шести май. Аз също се готвя за тази дата.

— Кога ще знаете със сигурност? — попита Бюканан.

— Обикновено има предупреждение около месец преди разпускането на Парламента.

— Добре, в такъв случай ще обявя заседание на борда за… — Бюканан прелисти бележника си, — за осемнайсети април и ще насроча годишната среща за пети май.

— Защо искате срещата на акционерите да се проведе в разгара на предизборната кампания? — попита Ема.

— Защото така ще съм сигурен, че един председател на избирателен район няма да може да присъства на срещата.

— Председател? — със съживен интерес повтори Джайлс.

— Явно не сте чели вечерния вестник — каза Рей Комптън и му подаде броя на „Бристол Ивнинг Поуст“.

Джайлс прочете заглавието: „Бивш герой от Тобрук става председател на консерваторите от Бристолското пристанище. Майор Алекс Фишър беше единодушно избран…“.

— Какво е намислил този човек? — възкликна той.

— Предполага, че ще изгубите мястото, и иска да е начело на консерваторите, когато…

— Ако това беше истина, щеше да подкрепи Невил Симпсън, а не Грег Дънет за кандидат на консерваторите, защото Симпсън щеше да се окаже много по-силен противник. Намислил е нещо.

— Какво искате да направим, мистър Бюканан? — попита Ема, която не забравяше причината, поради която председателят бе поискал да се срещне с тях.

— Искам разрешението ви да изкупя всяка акция, която се появи на пазара на пети май, и да продължавам да купувам през следващите три седмици.

— Колко можем да изгубим?

— Боя се, че между двайсет и трийсет хиляди паунда. Но този път поне ще сме избрали датата на сражението и бойното поле, така че в най-лошия случай ще излезете на нула, а може би дори да направите известна печалба.

— Ако това означава изхвърляне на Фишър от борда и елиминиране на Вирджиния, трийсет хиляди паунда са ниска цена — каза Джайлс.

— И като стана въпрос за заместването на Фишър в борда…

— Не ме бройте — каза Джайлс. — Дори да изгубя изборите.

— Не мислех за вас, сър Джайлс. Надявах се мисис Клифтън да се съгласи да стане член на борда.

 

 

— Премиерът сър Антъни Идън посети Бъкингамския дворец в четири часа следобед за аудиенция с Нейно Величество кралицата. Сър Антъни поиска разрешение от Нейно Величество да разпусне Парламента и да насрочи нови избори за двайсет и шести май. Нейно Величество благоволи да удовлетвори молбата му.

— Точно както предвидих — каза Вирджиния и изключи радиото. — Кога смятате да кажете на горкия мистър Дънет какво сте намислили за него?

— Улучването на подходящия момент е всичко — каза Фишър. — Реших да изчакам до неделя следобед, преди да го помоля да се срещне с мен.

— Защо неделя следобед?

— Не искам наоколо да има други членове на комитета.

— Макиавели би се гордял, ако бяхте председател на неговия комитет — каза Вирджиния.

— Макиавели не е вярвал в комитети.

Вирджиния се разсмя.

— А кога смятате да звъннете на нашия приятел в Хонконг?

— Ще се обадя на Бени вечерта преди годишната среща на акционерите. Важно е да пусне акциите на пазара точно когато Бюканан стане да говори пред събранието.

Вирджиния извади цигара от табакерата си, облегна се и зачака майора да й запали. Дръпна няколко пъти и каза:

— Майоре, не мислите ли, че е странно, че всичко се нарежда така чудесно в един и същи ден?