Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (28)

25.

Гриф Хаскинс го чакаше на входа. Ръкуваха се, сякаш не се бяха виждали от седмици.

— Ако спечеля — каза Джайлс, — ще те…

— Стига си се разнежвал — прекъсна го Гриф. — Имаме още работа.

Минаха през въртящата се врата и влязоха в основната зала. Хилядата седалки, които обикновено изпълваха помещението, бяха сменени с двайсет работни маси и дървени столове покрай тях.

Сам Уейнрайт стоеше на сцената с ръце на кръста и леко разкрачени крака. Наду свирка, за да обяви началото. Появиха се ножици, печатите бяха срязани, кутиите бяха отворени и обърнати и пред преброителите на масите бяха изсипани хиляди малки листчета, върху всяко от които имаше по три имена.

Първата работа на преброителите на всяка маса бе да сортират бюлетините на три купчини: едната за Фишър, втората за Барингтън, третата за Елсуърти.

Джайлс и Гриф обикаляха нервно залата и се опитваха да преценят по големината на купчините дали няма очевидно водеща страна. Но по всичко личеше, че силите са изравнени. Джайлс можеше да се радва на голяма преднина, ако се съдеше по купчината бюлетини от Удбайн, но пък Фишър излизаше победител, ако се гледаха кутиите от Аркадия авеню. Единственото сигурно бе, че либералите ще са на трето място.

В другия край на залата избухнаха аплодисменти — Фишър току-що бе влязъл заедно с агента си и неколцина видни поддръжници. Джайлс позна някои от тях от вечерта на дебата. Забеляза също, че Фишър е със скъпа риза и елегантен двуреден костюм и вече прилича на депутат. След като побъбри с един-двама преброители, той също започна да обикаля залата, като много внимаваше да не се натъкне на Барингтън.

Джайлс и Гриф, заедно с мис Париш, Хари и Ема продължиха бавно да вървят по пътеките и следяха как купчините бюлетини се събират по десет, а после, когато станеха сто, се връзваха с широки сини или жълти ивици, за да се разпознават бързо. Накрая ги подреждаха по петстотин, подобно на войници на парад.

Проверяващите преглеждаха всяка редица, за да са сигурни, че в десетиците няма девет или единайсет бюлетини, и което бе още по-важно, че стотиците не са сто и десет или деветдесет. Ако сметнеха, че може би има грешка, можеха да поискат повторно преброяване на купчината в присъствието на мистър Уейнрайт или някой от заместниците му. А подобно нещо не бива да се допуска, предупреди екипа си мис Париш.

След два часа броене Гриф сви рамене, когато Джайлс шепнешком го попита как според него вървят нещата. По това време през 1951 г. вече беше определил, че Джайлс е спечелил, пък било то и само с няколкостотин гласа. Не и тази нощ обаче.

След като подреждаха спретнатите купчини по петстотин, преброителите вдигаха ръка, за да покажат на общинския секретар, че са приключили и са готови да потвърдят резултатите. Накрая, когато бе вдигната и последната ръка, мистър Уейнрайт отново наду свирката и обяви:

— А сега проверете още веднъж всяка купчина. Моля кандидатите и агентите им да бъдат така добри да се качат при мен на сцената.

Джайлс и Гриф първи изкачиха стъпалата, плътно следвани от Фишър и Елсуърти. На масата в средата на сцената, където всеки можеше да види какво точно става, имаше малка купчинка бюлетини. Не повече от десетина, прецени Джайлс.

— Господа — каза общинският секретар, — това са невалидните бюлетини. Според изборния закон аз и единствено аз трябва да реша дали някоя от тях следва да бъде включена в окончателното преброяване. Вие обаче имате право да възразите на преценката ми.

Уейнрайт застана над купчината, нагласи очилата си и огледа първата бюлетина. На нея беше маркирано името на Фишър, но имаше и надпис „Боже, пази кралицата“.

— Това несъмнено е глас за мен — каза Фишър още преди Уейнрайт да е изразил мнението си.

Общинският секретар погледна Джайлс и Елсуърти. Те кимнаха и секретарят постави бюлетината от дясната си страна. На следващата бюлетина името на Фишър беше отбелязано с чавка вместо с хикс.

— Ясно е, че са искали да гласуват за мен — твърдо заяви Фишър.

Джайлс и Елсуърти отново кимнаха.

Общинският секретар постави бюлетината в купчината на Фишър и кандидатът на консерваторите се усмихна, но усмивката му бързо изчезна, когато видя следващите три бюлетини. На тях имаше чавки срещу името на Барингтън.

Дойде ред на бюлетина, на която имената и на тримата кандидати бяха задраскани и заместени с „Глас за Отчаяния Дан“. Всички се съгласиха, че гласът е невалиден. Следващата бюлетина беше с чавка до името на Елсуърти и беше приета като глас в полза на либерала. Осмата призоваваше „Не на бесилките“ и без коментар отиде към невалидните. Деветата имаше чавка в квадратчето на Барингтън и Фишър нямаше друг избор, освен да я признае. Така Джайлс вече имаше преднина 4:2, като оставаха още две бюлетини. Следващата имаше чавка до името на Барингтън и думата никога до името на Фишър.

— Тази трябва да отиде при невалидните — заяви Фишър.

— В такъв случай ще трябва да направя същото и с онази с надписа „Боже, пази кралицата“ — отбеляза общинският секретар.

— Напълно логично — обади се Елсуърти. — По-добре махнете и двете.

— Съгласен съм с майор Фишър — каза Джайлс. Даваше си сметка, че така ще увеличи преднината си на 4:1.

Фишър като че ли искаше да възрази, но премълча.

Всички погледнаха последната бюлетина. Уейнрайт се усмихна.

— Не и докато съм жив, предполагам — каза той, докато добавяше бюлетината с надпис „Независимост за Шотландия“ към невалидните.

След това отново провери всяка бюлетина и обяви:

— Четири гласа за Барингтън, един за Фишър и един за Елсуърти. — Записа числата в бележника си. — Благодаря, господа.

— Да се надяваме, че това не е единственото спечелено преброяване тази нощ — промърмори Гриф на Джайлс, докато слизаха от сцената, за да се върнат при мис Париш и проверяващите.

Общинският секретар отиде в предната част на сцената и отново наду свирката си. Заместниците му незабавно тръгнаха покрай масите, за да запишат окончателните резултати от всеки преброител и да ги предадат на началника си.

Мистър Уейнрайт внимателно проверяваше всяко число, преди да го въведе в сметачната машина — единствената отстъпка, която бе направил на модерния свят — и след като натисна за последен път копчето за събиране, записа окончателните резултати срещу трите имена, позагледа ги за момент и покани кандидатите отново да се качат на сцената. Каза им резултата и се съгласи с молбата на Джайлс.

Мис Париш се намръщи, когато видя Фишър да вдига палец на поддръжниците си и осъзна, че са изгубили. Погледна нагоре към галерията и видя, че Себастиан й маха енергично. Тя му помаха в отговор, но отклони погледа си от него, когато мистър Уейнрайт почука микрофона. Залата се изпълни с напрегната тишина.

— В качеството си на главен преброител за избирателния район на Бристолско пристанище обявявам общия брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва: сър Джайлс Барингтън — осемнайсет хиляди седемстотин и четиринайсет; мистър Реджиналд Елсуърти — три хиляди четиристотин седемдесет и два; майор Александър Фишър — осемнайсет хиляди деветстотин и осем.

Поддръжниците на Фишър закрещяха ликуващо. Уейнрайт изчака залата да утихне и добави:

— Настоящият депутат поиска повторно преброяване и аз удовлетворих молбата му. Всеки преброител да бъде така добър да провери отново купчините си и да се увери, че не е направена грешка.

Преброителите започнаха да проверяват всички десет, после всички сто и накрая всички петстотин бюлетини, след което вдигаха ръце, за да обявят, че са приключили задачата си.

Джайлс погледна нагоре в мълчалива молитва и видя, че Себастиан му маха като полудял, но Гриф заговори и отклони вниманието му.

— Трябва да помислиш за речта си — каза агентът му. — Трябва да благодариш на общинския секретар, на екипа му, на своя екип и най-вече, ако Фишър се окаже победител, да проявиш великодушие. В края на краищата ще има и други избори.

Джайлс не беше сигурен, че ще има други избори за него. Тъкмо се канеше да го каже на глас, когато мис Париш забърза към тях.

— Извинете, че ви прекъсвам, но Себастиан май се опитва да привлече вниманието ви.

Джайлс и Гриф погледнаха към балкона. Себастиан се беше надвесил през парапета и буквално умоляваше някой от тях да се качи при него.

— Идете и вижте какъв му е проблемът — рече Гриф.

Мис Париш се качи на балкона. Себастиан я сграбчи за ръката, задърпа я към парапета и посочи надолу към залата.

— Виждате ли онзи човек със зелената риза в края на третия ред?

Мис Париш се загледа натам.

— Да. Какво?

— Мамеше.

— Как така е мамил? — попита мис Париш, като се мъчеше да скрие вълнението си.

— Обяви петстотин бюлетини за Фишър на един от заместниците на общинския секретар.

— Да, точно така — рече мис Париш. — Пред него има пет купчини по сто бюлетини.

— Знам — каза Себастиан. — Но една от купчините е с бюлетина на Фишър отгоре, а деветдесет и деветте отдолу са за чичо Джайлс.

— Сигурен ли си? — попита мис Париш. — Защото ако Гриф помоли мистър Уейнрайт да провери гласовете лично и се окаже, че грешиш…

— Сигурен съм — упорито заяви Себастиан.

Мис Париш все още не изглеждаше сигурна, но въпреки това едва ли не се затича надолу — нещо, което не й се беше случвало от години. Щом се върна в залата, забърза към Джайлс, който се опитваше да изглежда уверен и бъбреше с Ема и Гриф. Каза им какво твърди Себастиан и думите й бяха посрещнати с изумление. И четиримата погледнаха нагоре към балкона и видяха Себастиан да сочи трескаво мъжа със зелената риза.

— Според мен Себастиан може и да е прав — каза Ема.

— Вярвате, че е видял онзи човек да поставя бюлетина на Фишър върху една от нашите купчини? — попита Гриф.

— Да. Аз пък го видях на дебата миналия четвъртък. Тъкмо той попита защо през последния си мандат Джайлс е посещавал Кеймбридж по-често, отколкото Бристол.

Джайлс се вгледа по-внимателно в мъжа. Междувременно все повече и повече преброители вдигаха ръце. Проверката на резултатите беше почти приключила.

— Мисля, че си права — каза той.

Гриф ги остави, без да каже нито дума, бързо се качи на сцената и помоли общинския секретар да поговорят на четири очи.

След като чу твърденията на агента, мистър Уейнрайт погледна нагоре към Себастиан, след което премести поглед върху преброителя, който седеше в края на третата редица маси.

— Това е много сериозно твърдение, за да се прави въз основата на думите на едно дете — каза той и отново погледна Себастиан.

— Не е дете — каза Гриф. — А младеж. И освен това се обърнах към вас с официална молба да направите проверка.

— В такъв случай отговорността е на вашите плещи — каза Уейнрайт и отново погледна въпросния преброител. После извика двама от заместниците си и без никакви обяснения им нареди да го последват.

Тримата слязоха от сцената и тръгнаха право към масата в края на третия ред, следвани по петите от Джайлс и Гриф. Общинският секретар изгледа отгоре мъжа със зелената риза.

— Сър, ще позволите ли да заема мястото ви, тъй като агентът на сър Джайлс ме помоли да проверя бюлетините ви лично?

Мъжът бавно стана и се дръпна настрани, а Уейнрайт седна на стола му и огледа петте купчини с гласовете за Фишър пред себе си.

Взе първата купчина и махна синята гумена лента. Достатъчен му бе само повърхностен оглед, за да потвърди, че всички сто гласа са правилно определени за Фишър. Втората купчина даде същия резултат, третата също… вече единствено Себастиан, който гледаше от балкона, все още изглеждаше уверен.

Когато Уейнрайт махна горната бюлетина от четвъртата купчина, под нея цъфна хикс срещу името на Барингтън. Уейнрайт провери бавно и внимателно купчината и се оказа, че всички деветдесет и девет бюлетини са за Барингтън. Накрая прегледа и петата купчина, която беше в полза на Фишър.

Никой не бе забелязал, че кандидатът на консерваторите се е присъединил към малката група около масата.

— Проблем ли има? — попита Фишър.

— Нищо, с което да не мога да се справя — отвърна общинският секретар и се обърна към единия си заместник. — Помолете полицията да изведе този господин от залата.

След това каза нещо на секретаря си, върна се на сцената и зае мястото си зад сметачната машина. Отново въведе бавно и методично всяко число, дадено му от заместниците. След като натисна копчето за събиране за последен път, записа новите резултати срещу името на всеки кандидат и когато най-сетне остана доволен, ги повика да се качат отново на сцената. Този път, когато чу новите числа, Джайлс не поиска ново преброяване.

Уейнрайт се върна при микрофона да обяви резултата от второто преброяване на аудиторията, която досега разчиташе единствено на слухове.

— … обявявам общия брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва: сър Джайлс Барингтън — осемнайсет хиляди осемстотин и тринайсет; мистър Реджиналд Елсуърти — три хиляди четиристотин седемдесет и два; майор Александър Фишър — осемнайсет хиляди осемстотин и девет.

Този път ликуващите викове бяха нададени от поддръжниците на лейбъристите и минаха няколко минути, преди Уейнрайт да успее да съобщи на събралите се, че майор Фишър е поискал ново преброяване.

— Ще помоля всички преброители да проверят внимателно резултатите си за трети път и незабавно да съобщят на някой от заместниците ми дали има промени за докладване.

Когато Уейнрайт се върна на бюрото си, секретарят му подаде справочника, който бе поискал, и той прелисти няколко страници на „Избирателен закон на Маколи“, докато не намери текста, който си бе отбелязал предварително следобед. Докато Уейнрайт потвърждаваше схващането си за задълженията на главен преброител, хората на Фишър сновяха нагоре-надолу между масите и настояваха да видят втората бюлетина от всяка купчина за Барингтън.

След четирийсет минути Уейнрайт обяви, че няма промени в резултатите от второто преброяване. Фишър незабавно настоя за нова проверка на бюлетините.

— Не съм склонен да удовлетворя това искане — каза Уейнрайт. — Резултатите са еднакви при три отделни преброявания — добави той, като цитираше дословно думите на Маколи.

— Това не е вярно! — викна Фишър. — Еднакви са само два пъти. Много добре помните, че при първото преброяване водех с достатъчно преднина.

— Резултатите са еднакви и в трите случая — повтори Уейнрайт, — като се има предвид грешката, направена от вашия колега при първото преброяване.

— Мой колега ли? — избухна Фишър. — Това е безобразна клевета срещу мен! Никога през живота си не съм виждал онзи човек. Ако не оттеглите думите си и не наредите ново преброяване, ще бъда принуден утре сутринта да се посъветвам с адвокатите си.

— Това би било крайно неприятно — каза Уейнрайт, — защото не бих искал да видя съветник Питър Мейнард на свидетелската банка, опитващ се да обясни как никога не е виждал председателя на местната асоциация на собствената си партия, който в същото време е и кандидат за Парламента.

Фишър се изчерви до ушите и напусна сцената.

Мистър Уейнрайт стана от мястото си, излезе бавно напред и почука за последен път микрофона. Прочисти гърлото си и се обърна към залата.

— В качеството си на главен преброител за избирателния район на Бристолско пристанище обявявам общия брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва: сър Джайлс Барингтън — осемнайсет хиляди осемстотин и тринайсет; мистър Реджиналд Елсуърти — три хиляди четиристотин седемдесет и два; майор Александър Фишър — осемнайсет хиляди осемстотин и девет. Съгласно тези резултати обявявам сър Джайлс Барингтън за законно избран парламентарен представител на избирателен район Бристолско пристанище.

Парламентарният представител на Бристолското пристанище погледна нагоре към балкона и се поклони на Себастиан Клифтън.