Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (25)

22.

Телефонът иззвъня малко след полунощ. Джайлс знаеше, че има само един човек, който би се осмелил да му звъни в този час.

— Никога ли не си лягаш, Гриф?

— Не и когато кандидатът на консерваторите се оттегля в разгара на предизборната кампания — отвърна агентът му.

— Какви ги говориш? — попита Джайлс и моментално се разсъни.

— Грег Дънет се е оттеглил. Официално поради здравословни причини, но сигурно има нещо друго, тъй като мястото му зае Фишър. Искам да дойдеш при мен в седем, за да решим как да действаме. Честно казано, това вече е съвсем друга игра, както казват американците.

Тази нощ Джайлс не заспа. От известно време подозираше, че Фишър е намислил нещо, и сега вече знаеше какво точно. Явно беше планирал от самото начало той да е кандидатът. Дънет бе просто жертвено агне.

Джайлс вече беше приел, че трябва да запази крехкото си мнозинство от 414 гласа, и тъй като проучванията показваха, че торите ще засилят позициите си, го очакваше наистина сериозна битка. И ето че сега се изправяше срещу противник, който беше готов да прати хора в гроба, ако смята, че това ще му помогне да оцелее. Грегъри Дънет беше поредната му жертва.

 

 

На следващата сутрин Хари и Ема минаха през Барингтън Хол и завариха Джайлс на масата за закуска.

— Край с обедите и вечерите през следващите три седмици — каза Джайлс, докато мажеше масло по поредната препечена филийка. — Чака ме само търкане на подметки по паважа и ръкуване с безброй избиратели. И гледайте да не ми се мяркате пред очите. Не искам някой да ми напомни, че сестра ми и зет ми са отявлени тори.

— Ние също ще сме навън и ще работим за каузата, в която вярваме — каза Ема.

— Само това ми трябваше.

— Веднага щом научихме, че Фишър ще се кандидатира от името на консерваторите, решихме да станем пълноправни членове на лейбъристката партия — каза Хари. — Дори направихме дарение за предизборния ти фонд.

Джайлс спря да дъвче.

— И през следващите три седмици смятаме да работим денонощно за теб, до момента на затварянето на изборните бюра, ако с това ще помогнем Фишър да не спечели.

— Но — каза Ема, — има едно-две условия, преди да се съгласим да зарежем дълго отстояваните си принципи и да те подкрепим.

— Знаех си, че ще има някаква уловка — каза Джайлс и си наля кафе.

— Ще дойдеш да живееш с нас в Имението до края на кампанията. Ако те оставим на грижите на Гриф Хаскинс, ще ядеш само риба и пържени картофи, ще прекаляваш с бирата и ще спиш на пода в предизборния щаб.

— Права си. Но те предупреждавам, че няма да се прибирам преди полунощ.

— Нищо против. Само гледай да не будиш Джесика.

— Съгласен. — Джайлс стана с препечена филийка в едната ръка и вестник в другата. — Ще се видим довечера.

— Не ставай от масата, преди да си приключил с храненето — каза Ема досущ като майка им.

Джайлс се разсмя и напомни на сестра си:

— На мама никога не й се е налагало да участва в избори.

— Макар че от нея би станал адски добър депутат — отбеляза Хари.

— По този въпрос мисля, че сме единодушни — каза Джайлс и изхвърча от стаята с филията в ръка.

Проведе бърз разговор с Денби, изтича навън — и откри Хари и Ема на задната седалка на ягуара.

— Къде сте тръгнали пък вие двамата? — попита, докато сядаше зад волана и завърташе ключа.

— На работа — каза Ема. — Трябва ни превоз, ако искаме да се запишем като доброволци.

— Нали си давате сметка, че това е осемнайсетчасов работен ден, при това без заплащане?

 

 

В предизборния щаб се бяха събрали десетки доброволци на всякаква възраст. Джайлс вкара Хари и Ема в кабинета на агента си Гриф Хаскинс и каза:

— Още двама доброволци.

— Доста странни хора се присъединяват към каузата ни, откакто Алекс Фишър стана кандидат на торите — каза Хаскинс. — Добре дошли, мистър и мисис Клифтън. И тъй, участвали ли сте досега в предизборна кампания?

— Не, никога — призна Хари. — Дори за торите.

— В такъв случай елате с мен — каза Гриф, изведе ги в основното помещение и спря пред една дълга маса, отрупана с бележници. — Има предвидени за всяка улица и булевард — обясни той, като им подаде по един бележник и по един червен, зелен и син молив.

— Днес е щастливият ви ден — продължи Гриф. — Пада ви се Удбайн, една от твърдините ви. А сега да ви обясня основните правила. Когато почукате на вратата по това време на деня, най-вероятно ще ви отвори домакинята, защото съпругът й вече ще е на работа. Ако отвори мъж, той най-вероятно е безработен и следователно е по-вероятно да гласува за лейбъристите. Но който и да отвори, трябва да казвате: „Добро утро, тук съм от името на Джайлс Барингтън — никога сър Джайлс — кандидата на лейбъристката партия за парламентарните избори в четвъртък, двайсет и шести май — винаги споменавайте датата — и се надявам, че ще го подкрепите“. Следва моментът, в който трябва да използвате ума си. Ако ви отговорят: „Аз цял живот подкрепям лейбъристите, можете да разчитате на мен“, отбелязвате името с червения молив. Ако са възрастни, попитайте ги дали се нуждаят от превоз до избирателната секция. Ако кажат да, запишете до името „кола“. Ако кажат: „Досега подкрепях лейбъристите, но този път не съм сигурен“, отбелязвате ги със зелено и местният агитатор ще ги потърси през следващите няколко дни. Ако ви кажат, че никога не говорят за политическите си възгледи, че ще трябва да си помислят, че още не са решили или нещо от този род, значи са тори, така че ги отбележете със син молив и повече не си губете времето с тях. Разбрахте ли ме дотук?

Двамата кимнаха.

— Резултатите от тези проучвания са жизненоважни — продължи Гриф, — защото в деня на изборите ще посетим отново всички червени, за да сме сигурни, че са гласували. Ако не са го направили, ще им напомним да отидат до избирателната секция. Ако се съмнявате в искреността на някой, отбележете го със зелено, защото последното, което искаме, е да напомняме на хората да гласуват или дори да ги закараме до секцията, а те да пуснат гласа си за противника.

Млад доброволец дотича, подаде на Гриф някакъв лист и попита:

— Какво да правя с този?

Гриф прочете написаното и отсече:

— Кажи му да се разкара. Той е известен тори, който само се опитва да ти изгуби времето. Между другото — обърна се отново към Хари и Ема, — ако някой ви задържа на прага си за повече от шейсет секунди и каже, че очаква да го убедите, че иска да обсъдите по-подробно партийната политика или иска да научи нещо повече за кандидата, значи сте попаднали на тори, който се опитва да ви изгуби времето. Пожелавате им приятен ден и продължавате. Успех. Докладвайте ми, като приключите обиколката.

 

 

— Добро утро, казвам се Рос Бюканан и съм председател на борда на директорите на „Барингтън Шипинг Груп“. Посрещам ви с добре дошли на годишната среща на акционерите. На столовете си сте намерили копие от годишния отчет на компанията. Бих искал да насоча вниманието ви върху някои основни неща. Тази година годишната печалба се покачи от сто и осем на сто двайсет и две хиляди паунда, или ръст с дванайсет процента. Спряхме се на инженери, които да проектират първия ни луксозен лайнер, и очакваме да представят плановете си в рамките на следващите шест месеца. Уверявам всички акционери, че няма да дадем начало на проекта, докато не се убедим, че той има бъдеще. Предвид това с удоволствие ви съобщавам, че тази година ще увеличим дивидентите с пет процента. Имам всички основания да смятам, че ръстът на компанията ще се запази и дори ще стане още по-голям през следващата година.

Последвалите аплодисменти дадоха време на Бюканан да обърне страницата на речта си и да провери какво следва. Когато вдигна очи, забеляза как двама финансови журналисти се изнасят от залата, за да не закъснеят за първите издания на вечерните си вестници — председателят на борда вече беше отбелязал основните моменти и сега му оставаше да запознае акционерите с подробностите.

След като Бюканан завърши речта си, двамата с Рей Комптън отговаряха на въпроси почти час. Когато срещата най-сетне приключи, председателят с известно задоволство забеляза, че повечето акционери си тръгват с усмивка и бъбрят оживено.

Докато Бюканан слизаше от подиума на заседателната зала на хотела, секретарката му се материализира до него.

— Имате спешно обаждане от Хонконг. Телефонистът чака да ви свърже в стаята ви.

 

 

Хари и Ема се върнаха в щаба на лейбъристите напълно изтощени.

— Как мина? — попита Гриф, докато проверяваше с опитно око бележниците им.

— Не много зле — отвърна Хари. — Ако може да се съди по Удбайн, победата ни е в кърпа вързана.

— Де да беше така — рече Гриф. — Кварталът е твърдо лейбъристки, но утре ще ви пусна на Аркадия авеню и тогава ще разберете наистина пред какво сме изправени. Преди да си тръгнете, напишете на дъската най-добрия отговор за деня. Победителят печели кутия „Кадбъри Милк Трей“.

Ема се ухили.

— Една жена ми каза: „Съпругът ми гласува за торите, но аз винаги съм подкрепяла сър Джайлс. Само ви моля за нищо на света да не му казвате“.

Гриф се усмихна.

— Това не е необичайно. И не забравяйте, Ема, че най-важната ви работа е да се уверите, че кандидатът е нахранен и се е наспал добре.

— Ами аз? — попита Хари.

— Вие не ме интересувате — отвърна Гриф. — Вашето име не фигурира в бюлетината.

— Колко срещи имам за тази вечер? — попита Джайлс, който тъкмо влизаше.

— Три — каза Гриф. — В седем часа с Християнската младежка асоциация на Хамънд стрийт, в снукър клуба на Канън Роуд в осем и в Клуба на работниците в девет. Гледай да не закъсняваш за никоя и да си в леглото преди полунощ.

— Чудно ми е Гриф кога ли си ляга — каза Ема, след като агентът забързано излезе, за да се справи с поредната криза.

— Никога — прошепна Джайлс. — Той е вампир.

 

 

Телефонът звънеше. Рос Бюканан бързо отиде до него и вдигна слушалката.

— Свързвам ви с Хонконг, сър.

— Добър ден, мистър Бюканан — каза глас с шотландски акцент по пращящата линия. — Обажда се Санди Макбрайд. Реших да се свържа с вас и да ви уведомя, че всичко се случи точно както предсказахте, до секунда.

— И кой е брокерът?

— Бени Дрискол.

— Изобщо не се изненадвам — каза Бюканан. — Кажете ми подробностите.

— Веднага след отварянето на Лондонската борса по телеграфа дойде оферта за двеста хиляди акции на „Барингтън“. Както ни инструктирахте, незабавно изкупихме цялото количество.

— На каква цена?

— Четири паунда и три шилинга.

— Оттогава пускани ли са други акции?

— Не много, пък и има повече оферти за купуване, отколкото за продажба след отличните резултати, които обявихте на годишната среща на акционерите.

— Каква е цената сега? — Бюканан чуваше тракането на телеграфа на заден план.

— Четири паунда и шест шилинга — каза Макбрайд. — Цената като че ли се успокоява на това ниво.

— Добре — каза Бюканан. — Не купувайте повече, освен ако цената не падне под четири паунда и три шилинга.

— Разбрано, сър.

— Това ще държи майора буден през следващите три седмици.

— Майорът ли? — повтори брокерът, но Бюканан вече беше затворил.

 

 

Както ги беше предупредил Гриф, Аркадия авеню се оказа твърдина на торите, но Хари и Ема не се върнаха в щаба с празни ръце.

Гриф провери бележниците им и ги погледна объркано.

— Спазвахме строго правилата — каза Хари. — И при най-малкото съмнение ги отбелязвахме със зелено: колебаещи се.

— Ако сте прави, надпреварата ще се окаже много по-лесна, отколкото предричат социолозите — каза Гриф.

В същия момент дойде задъханият Джайлс: размахваше „Бристол Ивнинг Поуст“.

— Видя ли първата страница, Гриф? — И подаде вестника на агента си.

Гриф прочете заглавието и му върна вестника.

— Не обръщай внимание. Не коментирай, не прави нищо.

Ема надникна над рамото на Джайлс, за да види заглавието. „Фишър предизвиква Барингтън на дебат“.

— Звучи интересно — каза тя.

— Би било интересно, но само ако Джайлс е достатъчно глупав, за да приеме.

— Че защо да не приеме? — попита Хари. — В края на краищата той е много по-обигран от Фишър в дебатите и има много по-голям политически опит.

— Може и да е така, но никога не трябва да давате платформа на противника — каза Гриф. — Докато заема мястото в Парламента, Джайлс диктува условията.

— Да, но прочете ли какво казва по-нататък кучият му син? — попита Джайлс.

— За какво ми е да си губя времето с Фишър, след като няма да има дебат? — попита Гриф.

Джайлс пренебрегна коментара му и зачете на глас:

— „Барингтън има да отговаря на много въпроси, ако все още се надява да стане депутат от Бристолското пристанище след изборите на двайсет и шести май. Познавам го много добре и съм убеден, че героят от Тобрук няма да се уплаши от предизвикателството. Следващия четвъртък, деветнайсети май, ще бъда в Колстън Хол и с готовност ще отговоря на всички въпроси, зададени ми от публиката. На сцената ще има три стола и ако сър Джайлс не се появи, не се съмнявам, че избирателите ще могат сами да си направят заключенията.“

— Три стола ли? — попита Ема.

— Фишър знае, че либералите ще се появят, защото нямат какво да губят — каза Гриф. — Съветът ми обаче си остава същият. Не обръщай внимание на Фишър. Утре ще има друго заглавие, а дотогава това — той посочи вестника — ще става само за увиване на риба и картофки.

 

 

— Санди Макбрайд ви търси от Хонконг, сър — каза секретарката на Рос Бюканан. — Ще приемете ли обаждането?

— Свържете ме.

— Добро утро, сър — каза Санди. — Помислих си, че ще искате да научите, че Бени Дрискол звъни през няколко часа и пита дали имаме акции на „Барингтън“ за продажба. Онези двеста хиляди са все още при мен и тъй като цената продължава да расте, се обаждам да ви попитам дали не искате да пусна някаква част от тях.

— Не и докато не изтече триседмичният период и не се отвори нова сметка. Дотогава купуваме, не продаваме.

 

 

Когато на следващия ден видя заглавието в „Ивнинг Поуст“, Джайлс разбра, че вече не може да избягва пряката конфронтация с Фишър. „Епископът на Бристол ще ръководи предизборния дебат.“ Този път Джайлс прочете първата страница по-внимателно.

Преподобният Фредерик Кокин, епископ на Бристол, се съгласи да влезе в ролята на водещ на предизборния дебат, който ще се проведе в Колстън Хол следващия четвъртък, 19 май, в 19:30 ч. Майор Алекс Фишър, кандидат на консерваторите, и мистър Реджиналд Елсуърти, кандидат на либералите, се съгласиха да участват. Кандидатът на лейбъристите сър Джайлс Барингтън все още не е отговорил на поканата.

— Пак смятам, че не трябва да им обръщаш внимание — каза Гриф.

— Виж само снимката на първа страница — каза Джайлс и бутна вестника в ръцете му.

Гриф погледна снимката. На нея се виждаше празен стол в средата на сцената на Колстън Хол, осветен от прожектор. Текстът отдолу гласеше: „Ще се появи ли сър Джайлс?“.

— Нали се сещаш, че ако не отида, ще отбележат успех — каза Джайлс.

— А ако отидеш, ще триумфират. — Гриф замълча за момент. — Изборът обаче си е твой и тъй като си твърдо решен да участваш, ще трябва да обърнем дебата в наша полза.

— Как ще го направим?

— Ще дадеш изявление пред пресата утре в седем сутринта, така че този път заглавията да са наши.

— И какво ще кажа?

— Ще кажеш, че с удоволствие приемаш предизвикателството, защото ще имаш възможност да изобличиш политиката на торите такава каквато е, и нека този път жителите на Бристол сами да решат кой е подходящият човек, който да ги представлява в Парламента.

— Какво те накара да размислиш? — попита Джайлс.

— Прегледах последните резултати от обиколките и от тях излиза, че най-вероятно ще изгубим с повече от хиляда гласа. Така че вече не си фаворитът, а съперникът.

— Какво друго може да се издъни?

— Възможно е да се появи жена ти, да се настани на първия ред и да ти зададе въпрос. После да цъфне приятелката ти и да я зашлеви. Така няма да е нужно да се тревожим за „Бристол Ивнинг Поуст“, защото ще си на първата страница на всички вестници.