Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (46)

43.

На следващата сутрин анонимният купувач проведе три телефонни разговора, преди да напусне Итън Скуеър 44 няколко минути след десет. Спря такси и каза на шофьора да го закара до Джеймс стрийт 19. Когато колата спря пред „Мидланд Банк“, поръча на шофьора да го изчака.

Не се изненада, когато директорът на банката се оказа на разположение за среща. В края на краищата той едва ли имаше много клиенти, които никога не са били на червено. Директорът го покани в кабинета си и след като клиентът се настани, попита:

— На чие име да бъде платежното нареждане?

— „Сотбис“.

Директорът попълни нареждането, подписа го, постави го в плик и го предаде на младия мистър Мартинес, за когото го смяташе. Диего прибра плика във вътрешния си джоб и излезе, без да каже нито дума.

„Сотбис“ беше единствената дума, която каза и на шофьора, докато сядаше на задната седалка и затваряше вратата.

Когато таксито спря пред входа на аукционната къща на Бонд стрийт, Диего отново заръча на шофьора да чака. Слезе от колата, влезе в сградата и тръгна право към бюрото за уреждане на сделки.

— Да, сър? — каза младият служител.

— Купих номер двайсет и девет при снощното наддаване и бих искал да уредя сметката — каза Диего.

Младият мъж прелисти каталога.

— А, да, „Мислителят“ на Роден.

Диего се запита колко ли още произведения на изкуството вървят с „А, да“.

— Сто и двайсет хиляди паунда, сър.

— Разбира се — каза Диего, отвори плика, извади нареждането на банкера — този начин на плащане гарантираше, че купувачът ще остане анонимен — и го сложи на бюрото.

— Желаете ли да доставим произведението, сър, или предпочитате вие да го вземете?

— Аз ще го взема. След един час.

— Не съм сигурен дали е възможно — каза младият мъж. — Нали разбирате, сър, в деня след голям търг винаги тичаме като полудели.

Диего извади портфейла си и сложи пред младия мъж банкнота от пет паунда — вероятно повече, отколкото той изкарваше за цяла седмица.

— Направете така, че да тичате в моята посока. И ако статуята ме очаква, когато се върна след час, ще има още две такива.

Младият мъж прибра банкнотата в джоба си, с което потвърди, че сделката е сключена.

Диего се върна при чакащото такси и този път даде адрес на Виктория. Когато шофьорът спря пред сградата, Диего слезе и се раздели с още една от банкнотите на баща си. Изчака рестото, сложи в портфейла си две истински банкноти и даде на шофьора шест пенса бакшиш. Влезе в сградата и тръгна към единствения свободен търговски консултант, млада жена в униформа в кафяво и жълто.

— Казвам се Мартинес. Обадих се сутринта и поръчах камион.

— Да, сър.

След като попълни формуляра, Диего се раздели с още една банкнота от пет паунда и прибави в портфейла си още три истински.

— Благодаря, сър. Камионът е в задния двор. Паркиран е на място седемдесет и едно. — И му даде ключа.

Диего излезе на двора, намери камиона, отключи вратата на закритата каросерия и погледна вътре. Беше идеален за работата. Седна зад волана, завъртя ключа и потегли обратно за „Сотбис“. След двайсет минути паркира пред задния вход на Джордж стрийт.

Докато слизаше от камиона, задната врата на аукционната къща се отвори и двама души изкараха на количка голям контейнер с червени стикери ПРОДАДЕНО. Следваха ги шестима мъже, които, ако се съдеше по телосложението им, сигурно си бяха изкарвали хляба като професионални боксьори, преди да постъпят на работа в „Сотбис“.

Диего отвори вратата на каросерията и дванайсет ръце вдигнаха контейнера от количката, сякаш бе пълен с пух, и го натовариха. Диего заключи вратата и подаде на младия мъж от бюрото за уреждане на сметки още две банкноти от пет паунда.

Седна зад волана и си погледна часовника — 11:41. Нямаше причина да не успее да стигне до Шилингфорд за около два часа, макар да знаеше, че много преди това баща му вече щеше да крачи нервно по алеята.

Щом видя в сутрешната поща светлосиния герб на Кеймбриджкия университет, Себастиан грабна плика и веднага го отвори. Първото, което правеше винаги с всяко писмо, бе да провери подписа в края на страницата. Името д-р Брайън Паджет не му говореше нищо.

Уважаеми мистър Клифтън,

Още му трябваше време да свикне с това обръщение.

Поздравления за спечелената стипендия по нови филологии. Както несъмнено знаете, есенният семестър започва на 16 септември, но се надявам да се видим преди това, за да обсъдим някои въпроси, сред които списъка литература преди началото на семестъра. Бих искал също да Ви запозная с учебната програма през първата Ви година.

Надявам се да ми пишете два реда, или по-добре да ми звъннете.

Искрено Ваш,

Д-р Брайън Паджет,

Старши наставник.

След като прочете писмото за втори път, Себастиан реши да се обади на Бруно и да разбере дали и той е получил подобно писмо. Така можеха да отидат в Кеймбридж заедно.

Диего изобщо не се изненада, когато баща му изтича от сградата веднага щом камионът мина през портала. Изненада се обаче при вида на брат си Луис и целия персонал на Шилингфорд Хол, който вървеше няколко крачки зад него. Карл беше последен и държеше кожена чанта.

— Взе ли статуята? — попита баща му още преди Диего да е слязъл от камиона.

— Да — отвърна той, стисна ръка на брат си и отиде при задницата на камиона. Отвори вратата и показа големия контейнер с червени стикери ПРОДАДЕНО.

Дон Педро се усмихна и потупа контейнера, сякаш бе едно от кучетата му, след което се дръпна настрана, за да могат останалите да свършат черната работа.

Диего ръководеше групата, която започна да бута и дърпа огромния контейнер, докато той не увисна на ръба, готов всеки момент да се преобърне. Карл и Луис бързо хванаха двата ъгъла, докато Диего и готвачът се вкопчиха в другите два, а шофьорът и градинарят хванаха контейнера в средата.

Стовариха контейнера насред поляната. Градинарят не изглеждаше особено щастлив.

— Изправен ли го искаш? — попита Диего, след като успяха да си поемат дъх.

— Не — отвърна дон Педро. — Сложете го на една страна: така ще е по-лесно да махнем основата.

Карл почна да разковава дъските. Готвачът, градинарят и шофьорът ги доотпаряха с ръце.

След като и последната дъска бе хвърлена на земята, всички отстъпиха и впериха поглед в безцеремонно лежащия по гръб „Мислител“. Очите на дон Педро не се откъсваха от дървената основа. Той се наведе и се вгледа внимателно, но не откри нищо, което да намеква, че някой я е пипал. Погледна Карл и кимна.

Довереният му телохранител също се наведе, огледа четирите гайки, извади клещи и започна да развива едната. Отначало тя не искаше да помръдне, но накрая се развъртя и падна на тревата. Карл повтори същото с останалите гайки и ги свали. После спря за момент, хвана дървената основа от двете страни, напрегна всичките си сили, отдели я от статуята и я хвърли на тревата. После с доволна усмивка отстъпи настрани, за да даде възможност на господаря си да надникне пръв.

Мартинес клекна и се взря в зейналата дупка. Диего и останалите зачакаха нарежданията му. Последва дълго мълчание, след което дон Педро внезапно нададе пронизителен писък, способен да събуди и погребаните в близкото енорийско гробище. Шестимата мъже, обхванати в една или друга степен от страх, го зяпнаха, без да са сигурни каква е причината за реакцията му, докато той не изкрещя:

— Къде са ми парите?!

Диего никога не беше виждал баща си толкова бесен. Бързо клекна до него, пъхна ръка в статуята и заопипва, но успя да извади само една заблудена банкнота от пет паунда, залепнала върху бронзовата повърхност.

— Къде са парите, по дяволите? — попита слисаният Диего.

— Явно някой ги е откраднал — каза Луис.

— Това е очевадно, мамка му! — изрева дон Педро.

Никой друг не посмя да изкаже мнението си. Дон Педро продължи да се взира в кухата основа: още не искаше да приеме, че единственото, което може да покаже след цяла година подготовка за този момент, е една-единствена фалшива банкнота. Минаха няколко минути, преди да се изправи несигурно на крака, но когато най-сетне заговори, бе изненадващо спокоен.

— Не знам кой е отговорен за това, но каквото и да става, ще го намеря и ще му видя сметката.

И без нито дума повече дон Педро обърна гръб на статуята и тръгна към къщата. Единствено Диего, Луис и Карл се осмелиха да го последват. Той влезе в салона, спря пред един портрет в цял ръст, свали го и го подпря на перваза на прозореца. Зад портрета имаше сейф. Дон Педро завъртя няколко пъти шайбата, първо наляво и после надясно, докато не се чу изщракване.

Тежката врата на сейфа се отвори. Мартинес се загледа за момент в купчините грижливо подредени банкноти от по пет паунда, вмъкнати тайно от членовете на фамилията и доверени служители през последните десет години, взе три пачки и подаде една на Диего, една на Луис и една на Карл. Изгледа ги един по един.

— Никой да не мигне, преди да открием кой е откраднал парите ми. Искам всеки от вас да изиграе своята роля. Ще бъдете възнаградени единствено според резултатите.

Обърна се към Карл.

— Искам да разбереш кой е съобщил на Джайлс Барингтън, че племенникът му е тръгнал към Саутхамптън, а не към летището.

Карл кимна и Мартинес се обърна към Луис.

— Още тази вечер отиваш в Бристол и научаваш кои са враговете на Барингтън. Членовете на Парламента винаги имат врагове и не забравяй, че мнозина от тях са сред собствените им близки. И докато си там, опитай да събереш информация за корабната компания на фамилията. Имат ли някакви финансови трудности? Проблеми с трейдюнионите? Има ли разногласия между членовете на борда за фирмената политика? Какви са настроенията на акционерите им? Разрови всичко, Луис.

— Диего — обърна се дон Педро към най-големия си син, — върни се в „Сотбис“ и разбери кой е другият наддавал за „Мислителят“. Със сигурност са знаели, че парите ми вече не са в статуята, иначе нямаше да рискуват да вдигнат толкова цената.

Замълча за момент, после мушна Диего в гърдите с пръст.

— Най-важната ти задача обаче е да събереш екип, който ще ми позволи да унищожа виновника за кражбата. Започни с най-добрите адвокати, защото те не задават въпроси, когато парите са достатъчно, знаят кои са корумпираните ченгета и кои престъпници винаги успяват да се измъкнат. След като научим отговорите на всички тези въпроси и след като всичко останало си дойде на мястото, ще мога да им го върна тъпкано.