Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (27)

24.

В изборния ден Джайлс стана в пет сутринта, и не само защото не можеше да спи.

Когато слезе долу, Денби отвори вратата на трапезарията и каза: „Добро утро, сър Джайлс“, сякаш всеки ден се провеждаха избори.

Джайлс влезе, взе си купа от бюфета и я напълни с мюсли и плодове. Докато преглеждаше графика си за деня, вратата се отвори и влезе Себастиан, облечен в елегантно синьо сако и сив панталон.

— Себ. Кога се върна?

— Късно снощи, чичо Джайлс. Повечето училища имат почивен ден, защото в тях ще се гласува, и затова помолих да се върна у дома, за да ти помагам.

— Какво ти се прави? — попита Джеймс, докато Денби му поднасяше яйца с бекон.

— Всичко, само и само да ти помогна да спечелиш.

— В такъв случай ме слушай внимателно. В изборния ден партията има шест щаба, пръснати из избирателния район. Във всички тях има доброволци, някои от които имат опит от много избори. Доброволците разполагат с последните резултати от обиколките на районите си. Всяка улица, булевард и алея са отбелязани, за да се знае къде живеят поддръжниците ни. Освен това пред всеки избирателен пункт имаме доброволец, който отбелязва имената на хората, които са гласували. Най-големият ни проблем е връщането на списъците в щабовете, така че да знаем кои от поддръжниците ни още не са гласували и да се погрижим да отидат до урните преди края на гласуването в девет вечерта. Като правило повечето от хората гласуват между осем и десет сутринта, малко след отварянето на избирателните секции, и продължават да се явяват докъм четири следобед. Най-важното време обаче е след това, когато гласоподавателите се връщат от работа, защото ако не гласуват на път към дома, е почти невъзможно да ги накараш да излязат отново.

Точно в този момент влязоха Ема и Хари и Джайлс попита:

— С какво ви натовари Гриф за днес?

— Аз съм в един щаб — каза Ема.

— А аз ще обикалям червените избиратели — каза Хари. — И ако се нуждаят от превоз, ще ги карам до избирателната им секция.

— Не забравяй, че някои от тях са се качвали в кола сигурно при предишните избори, освен ако през последните четири години в семейството им не е имало сватба или погребение — каза Джайлс. — В кой щаб те разпредели Гриф? — обърна се към Ема.

— При мис Париш в Удбайн.

— Трябва да си поласкана — рече Джайлс. — Мис Париш е легенда. Зрели мъже се страхуват за живота си, ако забравят да гласуват и са в нейния район. Между другото, Себ иска да стане вестоносец. Вече му обясних какви ще са задълженията му.

Ема се усмихна на сина си.

— Аз изчезвам — каза Джайлс и скочи на крака, но не преди да сложи две резенчета бекон между две филийки черен хляб.

Ема вече беше приела, че единствено Елизабет би могла да накара брат й да закуси нормално, макар че и тя сигурно щеше да претърпи неуспех в изборния ден.

— През деня ще мина през всички щабове, така че ще се видим по-късно — каза Джайлс и излезе.

Денби го чакаше до външната врата.

— Извинете, че ви безпокоя, сър, но се надявам, че няма да е неудобно, ако персоналът си вземе половин час почивка между четири и четири и трийсет.

— Има ли някаква основателна причина за това?

— За да гласуват, сър.

Джайлс се смути, после попита уж на шега:

— Как са гласовете?

— Шест за вас, сър, и един колебаещ се. — Джайлс повдигна вежда. — Новият градинар, сър, има идеи, които не отговарят на положението му. Смята се за тори.

— В такъв случай да се надяваме, че няма да изгубя с един глас — каза Джайлс и изтича навън.

Джесика стоеше на алеята и държеше вратата на колата отворена, както правеше всяка сутрин.

— Мога ли да дойда с теб, чичо Джайлс?

— Не и този път. Но ти обещавам, че ще си до мен на следващите избори. Ще кажа на всички, че си моята приятелка, и направо ще размажем противниците.

— Мога ли да помогна по някакъв начин?

— Не… Всъщност да. Познаваш ли новия градинар?

— Албърт ли? Да, много е приятен.

— Решил е да гласува за консервите. Виж дали няма да успееш да го обърнеш в правата вяра до четири следобед.

— Ще успея, ще успея! — обеща Джесика, докато Джайлс сядаше зад волана.

 

 

Джайлс спря пред входа на пристанището малко преди седем сутринта. Ръкува се с всички работници, преди да започнат сутрешната смяна, както и с всички, които се връщаха от нощната. Беше изненадан колко много от тях искат да говорят с него.

— Този път няма да те разочаровам, шефе.

— Можете да разчитате на мен.

— Още сега отивам при урните.

Когато се появи нощният началник-смяна Дейв Колман, Джайлс го дръпна настрани и го попита дали знае каква е причината за възбудата на хората.

— Много от тях смятат, че е крайно време да разрешите семейните си проблеми — каза Колман, който бе известен с прямотата си, — но дотолкова се отвращават от надутия майор Фишър, че за нищо на света не биха искали да го видят да представлява несгодите ни в Парламента. Лично аз щях да уважавам Фишър повече, ако беше имал куража да разходи физиономията си на пристанището. В трейдюниона има неколцина тори, а той изобщо не си направи труда да разбере кои са те.

Джайлс се обнадежди още повече от начина, по който го приеха в цигарената фабрика „Уилс“, както и от срещата си с работниците от самолетната компания. Даваше си обаче сметка, че в деня на парламентарните избори всеки кандидат е убеден, че ще победи, дори либералите.

Появи се в първия щаб няколко минути след десет. Местният председател му каза, че двайсет и два процента от известните поддръжници вече са гласували, което отговаряше на резултатите от изборите през 1951 г., когато Джайлс беше спечелил с 414 гласа.

— Ами торите? — попита той.

— Шестнайсет процента.

— Как се съотнася това с петдесет и първа?

— Те са с един процент нагоре — призна председателят.

Когато Джайлс стигна осмия щаб, минаваше четири следобед. Мис Париш го очакваше до вратата с поднос сандвичи със сирене и домати в едната ръка и голяма чаша мляко в другата. Мис Париш бе сред малкото хора в Удбайн, които имаха хладилници.

— Как върви? — попита Джайлс.

— Слава на небето, че валя между десет и четири, но сега изгря слънце. Започвам да вярвам, че Бог може би е социалист. Все пак имаме още много работа, ако искаме да наваксаме изгубеното през последните пет часа.

— Винаги си познавала какви ще са резултатите, Айрис. Какво е мнението ти за тези избори?

— Честно?

— Честно.

— На кантар.

— В такъв случай, на работа. — Джайлс започна да обикаля стаята и да благодари лично на всеки от помощниците.

— Роднините ви се оказаха голям коз, като се има предвид, че са тори — каза мис Париш.

— Ема е способна да се занимава с всичко.

— Добра е — съгласи се мис Париш, докато Джайлс гледаше как сестра му изписва новополучените резултати върху дъската. — Но най-голямата звезда е младият Себастиан. Ако имахме десет като него, никога не бихме изгубили.

Джайлс се усмихна.

— И къде е младежът сега?

— Или отива към поредната избирателна секция, или се връща насам. Определено не вярва в стоенето на едно място.

 

 

Себастиан всъщност стоеше на едно място и чакаше преброителят да му даде последния списък с имена, за да ги отнесе на мис Париш, която непрекъснато го наливаше с шоколадено мляко въпреки неодобрителните погледи на майка му.

— Проблемът е — казваше преброителят на свой приятел, който тъкмо бе пуснал гласа си, — че и шестимата Милър от номер двайсет и едно не искат да си направят труда да пресекат улицата, въпреки че непрекъснато ругаеха това правителство на торите. Така че ако изгубим с шест гласа, ще знаем кого да виним.

— Защо не им пратиш мис Париш? — попита приятелят му.

— Тя е затрупана с достатъчно работа и без да идва дотук. Аз бих го направил, но не мога да напусна поста си.

Себастиан се обърна и изведнъж откри, че пресича улицата. Спря пред номер 21, но мина известно време, преди да събере достатъчно смелост да почука. Едва не побягна, когато видя грамадата, която отвори вратата.

— Какво искаш, дребосък? — изрева мъжът.

— Идвам от името на майор Фишър, кандидата на консерваторите — каза Себастиан с най-добрия си школски акцент. — Той се надява, че ще го подкрепите днес, тъй като прогнозите показват, че силите на двете страни са изравнени.

— Пръждосвай се, преди да съм ти зашлевил една — каза мистър Милър и затръшна вратата пред носа му.

Себастиан изтича обратно и докато вземаше последните резултати от преброителя, видя вратата на номер 21 да се отваря. Мистър Милър се появи отново и поведе петимата от семейството си през улицата. Себастиан ги добави към списъка и се втурна обратно към щаба.

 

 

В шест часа Джайлс беше отново на пристанището, за да посрещне дневната и нощната смяна.

— Цял ден ли вися тук, шефе? — обади се един от работниците.

— Такова чувство имам — отвърна Джайлс, докато стискаше поредната ръка.

Един-двама обърнаха назад, като го видяха, и бързо тръгнаха към близката избирателна секция, докато излизащите като че ли се насочваха в една и съща посока — и то не към най-близката кръчма.

В 18:30, след като докерите или застъпиха на смяна, или се разотидоха по домовете си, Джайлс направи онова, което бе правил и в предишните два изборни дни — качи се на първия двуетажен автобус, който пътуваше към града.

Качи се на горния етаж и се ръкува с неколцина изненадани пътници. Когато обиколи и долния, слезе на първата спирка и се качи на друг автобус, пътуващ в обратната посока. Продължи да сменя автобуси през следващите два и половина часа и стискаше ръце, докато не стана девет и една минута.

Слезе от последния автобус и се озова сам на спирката. Не можеше да направи нищо повече, за да спечели тези избори.

 

 

Джайлс чу далечен звън и си погледна часовника — 21:30. Време беше да действа. Реши, че няма да понесе още един автобус, и бавно закрачи към центъра с надеждата, че вечерният въздух ще проясни главата му преди преброяването.

Междувременно местната полиция сигурно беше започнала да събира кутиите от избирателните секции, за да ги откара в Градския съвет — процес, който щеше да отнеме повече от час. След като всички кутии бъдеха доставени и двукратно проверени, общинският секретар мистър Уейнрайт щеше да нареди печатите да бъдат счупени и да започне преброяването. Истинско чудо щеше да е, ако резултатите се обявят преди един след полунощ.

Сам Уейнрайт не беше от хората, на които им е писано да чупят рекорди по скорост на вода или суша. Сигурно на надгробния му камък щяха да изсекат думите „Бавно, но сигурно“. Джайлс бе имал вземане-даване с общинския секретар по местни въпроси през последното десетилетие, но така и не знаеше на коя партия е привърженик. Може би просто не гласуваше. Едно обаче беше сигурно — това щяха да са последните избори за Уейнрайт, тъй като в края на годината щеше да се пенсионира. Лично според Джайлс градът щеше да извади голям късмет, ако можеше да намери негов достоен заместник. Някой можеше и да наследи Уейнрайт, но никой не би могъл да го замести, както бе казал Томас Джеферсън, когато станал американски посланик във Франция след Бенджамин Франклин.

Един-двама минувачи помахаха на Джайлс, докато вървеше към Градския съвет, но повечето просто не му обърнаха внимание. Джайлс се замисли за живота си и какво ли ще прави, ако не стане депутат от Бристолското пристанище. След две седмици щеше да навърши трийсет и пет. Вярно, не беше стар, но откакто се беше върнал в Бристол след войната, беше работил само едно нещо и, честно казано, не го биваше особено за друго. Това бе вечният проблем за всеки депутат, чието място не е сигурно.

Мислите му се насочиха към Вирджиния, която можеше да направи живота му много по-лесен, ако беше подписала един лист преди половин година. Сега осъзнаваше, че изобщо не е смятала да го прави. От самото начало бе възнамерявала да чака изборите, за да го злепостави колкото се може повече. Беше сигурен, че именно тя е вкарала Фишър в борда на компанията, и дори се запита дали не му е пуснала мухата, че може да победи Джайлс на изборите и да заеме мястото му в Парламента.

Сигурно в момента седеше в дома си в Лондон и чакаше резултатите от изборите, макар че в действителност се интересуваше само от едно място. Дали се готвеше за поредната атака с акциите на компанията като част от дългосрочния й план да постави на колене фамилия Барингтън? Беше сигурен, че Вирджиния ще си намери майстора в лицето на Рос Бюканан и Ема.

Грейс беше онази, която най-сетне успя да му отвори очите за Вирджиния, и след като го направи, никога повече не повдигна темата. Трябваше също да й благодари и че го е срещнала с Гуинет. Тя много искаше да дойде в Бристол и да му помогне да си запази мястото, но пък и първа призна, че ако я видят с него на улиците, спечелилият от това ще бъде единствено Фишър.

Джайлс звънеше на Гуинет в Кеймбридж всяка сутрин, преди да тръгне за щаба, но не и когато се връщаше вечер, въпреки че тя непрекъснато му казваше, че може да я буди — той рядко се прибираше преди полунощ. Ако изгубеше, утре сутринта щеше да замине за Кеймбридж, за да изплаче болката си пред нея. Ако спечелеше, щеше да иде при нея следобед и да сподели триумфа си. Независимо от резултата нямаше да я изгуби.

— Успех, сър Джайлс — каза един минувач и го върна в реалния свят. — Сигурен съм, че ще се справите.

Джайлс отвърна на уверената усмивка на човека, но самият той не бе така сигурен.

Сградата на Градския съвет вече се издигаше пред него. Златните еднорози, кацнали в двата края на покрива, ставаха все по-големи с всяка следваща крачка.

Доброволците, избрани да помагат с преброяването, вече сигурно бяха по местата си. Преброяването се смяташе за голяма отговорност и обикновено се извършваше от местни юристи или старши представители на партиите. Също като при предишните четири избирателни кампании, мис Париш щеше да е начело на шестимата преброители на лейбъристите и Джайлс знаеше, че е поканила Хари и Ема в екипа си.

— Щях да взема и Себастиан, но той още не е достатъчно голям — каза тя на Джайлс.

— Ще е разочарован — отвърна Джайлс.

— Да, наистина се разочарова. Но му дадох пропуск, така че ще може да следи от балкона всичко.

— Благодаря.

— Не ми благодарете — каза мис Париш. — Иска ми се Себастиан да работеше през цялата кампания.

Джайлс си пое дъх и изкачи стъпалата на Градския съвет. Какъвто и да бе резултатът, не биваше да забравя да благодари на многото хора, които го бяха подкрепили и чиято единствена награда щеше да е победата. Спомни си думите на Стария Джак, когато бе отбелязал сто точки на крикет. Всеки може да бъде добър победител. Великият човек обаче си личи по начина, по който посреща поражението.