Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (13)

10.

— Слушате Би Би Си. Следват новините, представени от Алвар Лидел. В десет часа сутринта премиерът мистър Атли помоли краля за аудиенция и поиска от Негово Величество разрешение да разпусне Парламента и да насрочи нови избори. Мистър Атли се върна в Камарата на общините и обяви, че изборите ще се проведат в четвъртък, двайсет и пети октомври.

На следващия ден всички 622 депутати събраха нещата си, опразниха шкафчетата си, сбогуваха се с колегите и се върнаха в избирателните си райони, за да се подготвят за битката. Сред тях бе и сър Джайлс Барингтън, кандидат на лейбъристите от Бристолското пристанище.

 

 

През втората седмица на кампанията, на закуска, Джайлс каза на Хари и Ема, че Вирджиния няма да го съпровожда в предизборните му обиколки. Ема дори не си направи труда да скрие облекчението си.

— Вирджиния смята, че с появата си може да отблъсне избиратели — призна Джайлс. — В края на краищата никой от фамилията й не е гласувал за лейбъристи. Един-двама може и да са поддържали старите либерали, но никога лейбъристи.

Хари се разсмя.

— Значи с нея имаме поне една обща черта.

— Ако лейбъристите спечелят изборите — каза Ема, — мислиш ли, че мистър Атли ще те покани в кабинета?

— Бог знае. Този човек крие картите си така старателно, че дори самият той не ги вижда. Както и да е, ако се вярва на социологическите проучвания, изборите ще са много оспорвани, така че няма смисъл да правим планове, докато не научим резултата.

— Обзалагам се, че този път ще победи Чърчил — каза Хари. — Ха! Само англичани могат да изритат премиера си, след като току-що е спечелил войната.

Джайлс си погледна часовника.

— Няма време за приказки. Трябва да вършея по Коронейшън Роуд. — И се ухили. — Искаш ли да дойдеш с мен, Хари?

— Майтапиш се. Наистина ли си представяш, че мога да увещавам хората да гласуват за теб? Ще отблъсна повече избиратели и от Вирджиния.

— Защо не? — каза Ема. — Предаде новия си ръкопис на издателя, а винаги казваш, че личният опит е много по-важен от седенето в библиотеката и проверяването на безброй факти.

— Но днес съм зает — запротестира Хари.

— Разбира се, че си зает — съгласи се Ема. — Да видим. След малко трябва да заведеш Джесика на училище. А, и да я прибереш следобед.

— Ох, добре. Ще дойда — каза Хари на Джайлс. — Но само като наблюдател, да знаеш.

 

 

— Добър ден, аз съм Джайлс Барингтън. Надявам се, че мога да разчитам на подкрепата ви на изборите на двайсет и пети октомври? — каза Джайлс, когато спря да побъбри с един избирател.

— Разбира се, мистър Барингтън. Винаги гласувам за торите.

— Благодаря — каза Джайлс и побърза да отиде при следващия гласоподавател.

— Но ти си кандидат на лейбъристите — напомни му Хари.

— В бюлетините не фигурират партии, а само имената на кандидатите — отвърна Джайлс. — Така че защо да го лишавам от илюзиите му?… Добър ден, аз съм Джайлс Барингтън и се надявам…

— Надявай се. Няма да гласувам за някакъв наконтен богаташ.

— Но аз съм кандидат на лейбъристите — запротестира Джайлс.

— Това не пречи да си богаташ. Да не говорим, че си предател на класата си.

Хари се опита да не се разсмее.

— Добър ден, мадам, аз съм Джайлс Барингтън.

— О, много ми е приятно, сър Джайлс. Много ви се възхищавам още откакто ви наградиха с медал за храброст за Тобрук. — Джайлс се поклони. — И макар че обикновено гласувам за либералите, този път можете да разчитате на мен.

— Благодаря ви, мадам.

Жената се обърна към Хари, който се усмихна и повдигна шапката си.

— Не ми се усмихвайте, мистър Клифтън. Знам, че сте роден на Стил Хаус Лейн, и е позорно, че гласувате за торите. Вие сте предател на класата си — добави тя и се отдалечи.

Сега беше ред на Джайлс да сподави смеха си.

— Май изобщо не ставам за политика — рече Хари.

— Добър ден, сър, аз съм…

— Джайлс Барингтън. Да, знам — каза мъжът, без да стисне протегнатата му ръка. — Ръкувахте се с мен преди половин час, мистър Барингтън, и ви казах, че ще гласувам за вас. Но вече не съм толкова сигурен.

— Винаги ли е толкова зле? — попита Хари.

— О, често е много по-зле. Но ако си излязъл на сцената, не бива да се изненадваш, ако някои хора те замерват с развалени яйца.

— Никога не бих могъл да стана политик — каза Хари. — Приемам всичко твърде лично.

— В такъв случай сигурно ще свършиш в Камарата на лордовете — отвърна Джайлс и спря пред някаква кръчма. — Мисля, че имаме нужда от по една бира, преди да се върнем на бойното поле.

— Май никога не съм влизал в тази кръчма — каза Хари и погледна табелата, от която един доброволец ги приканваше да влязат.

— Аз също. Но до деня на изборите ще трябва да се отбивам във всяка дупка в избирателния район. Кръчмарите винаги с готовност изказват мненията си.

— Не разбирам как някой може да иска да стане депутат.

— Значи — рече Джайлс, докато влизаха, — никога няма да разбереш и тръпката от предизборната борба, от това да седнеш в Камарата на общините и да играеш роля, та била тя и съвсем малка, в управлението на страната. Същото като войната е, само че без куршумите.

Хари тръгна към едно тихо сепаре в ъгъла, но Джайлс го поведе към бара и каза:

— Извинявай. Не мога да се крия в ъгъла. Трябва да ме виждат непрекъснато, дори докато почивам.

— Надявах се да обсъдя с теб някои поверителни неща — каза Хари.

— В такъв случай просто говори по-тихо. Барман, две бири.

Джайлс се настани и се приготви да чуе какво има да му каже Хари, въпреки че през цялото време го тупаха по гърба, а неколцина клиенти (не задължително трезви) му обясняваха как да управлява страната и го наричаха как ли не, от „сър“ до „долен кучи син“.

— Е, как се справя племенникът ми в новото училище? — попита Джайлс, след като изгълта бирата.

— Като че ли не е по-доволен от „Бийчкрофт“, отколкото от „Сейнт Бийд“. Разговарях с директора и той каза само, че Себ е много умен и че със сигурност ще му бъде предложено място в Оксфорд, но въпреки това трудно си намира приятели.

— Съжалявам — рече Джайлс. — Може би е просто стеснителен. В края на краищата и теб никой не те обичаше, когато постъпи в „Сейнт Бийд“. — Обърна се към бармана. — Още две, ако обичате.

— Веднага, сър.

— А как е любимата ми приятелка? — попита Джайлс.

— Ако имаш предвид Джесика, трябва да се наредиш на дълга опашка — каза Хари. — Всички я обожават, от Клеопатра до пощальона, но тя обича само татко си.

— Кога ще й кажеш кой е истинският й баща?

— И аз все се чудя. Не е нужно да ми казваш да не пазя неприятностите за в бъдеще, но просто никога не мога да улуча подходящия момент.

— Никога няма да има подходящ момент — каза Джайлс. — Но все пак не се бави много, защото едно е сигурно — Ема никога няма да й каже, а съм сигурен, че Себ вече се е досетил.

— Защо мислиш така?

— Не сега — каза Джайлс, понеже поредният избирател го тупна по гърба.

Барманът сложи двете бири пред тях.

— Девет пенса, сър.

Хари беше платил първите питиета и реши, че сега е ред на Джайлс.

— Съжалявам — рече Джайлс, — но не ми е позволено да плащам.

— Не ти е позволено да плащаш ли?

— Да. Кандидатът не може да черпи по време на предизборната си кампания.

— Аха — рече Хари. — Е, открих поне една причина да искам да се кандидатирам. Но защо е така?

— Защото може да се приеме, че купувам гласа ти. Така е още от реформата на избирателните райони.

— Бих поискал много повече от две бири, преди да се замисля дали да гласувам за теб — отбеляза Хари.

— Говори по-тихо — сгълча го Джайлс. — В края на краищата, ако собственият ми зет не иска да гласува за мен, журналистите веднага ще попитат — а защо да гласуват другите?

— Тъй като явно нито моментът, нито мястото са подходящи за разговори по семейни въпроси, какво ще кажеш да дойдеш на вечеря в неделя?

— Няма начин. Трябва да присъствам на три църковни служби. Все пак това е последната неделя преди изборите.

— О, господи! Нима изборите са следващия четвъртък?

— По дяволите — каза Джайлс. — Златното правило е никога да не напомняш на един тори кога са изборите. Сега ще трябва да разчитам единствено на подкрепата на Бог, а изобщо не съм сигурен Той на чия страна е. В неделя ще падна на колене на утринната служба, ще търся напътствията Му на вечерня, ще се моля през нощта и ще се надявам изборите да завършат с две към едно в моя полза.

— Наистина ли трябва да стигаш до подобни крайности само за да спечелиш още няколко гласа?

— Разбира се. Особено при подобно изравняване на силите. А и не забравяй, че на църковните служби се събират много повече хора, отколкото успявам да събера на политическите си сбирки.

— Но църквата нали уж е неутрална?

— Каквато и следва да бъде. Свещениците винаги твърдят, че не проявяват абсолютно никакъв интерес към политиката, но в същото време нямат никакви скрупули да показват на паството си за коя точно партия ще гласуват, при това често от амвона.

— Искаш ли още една бира? Така и така аз плащам.

— Не. Нямам време да бъбря повече с теб. Ти не гласуваш в моя район, а дори и да гласуваше, нямаше да ме подкрепиш.

Джайлс стисна ръката на бармана, изхвърча навън и се усмихна на първия срещнат.

— Добър ден. Аз съм Джайлс Барингтън и се надявам, че мога да разчитам на подкрепата ви на изборите следващия четвъртък.

— Не живея в твоя избирателен район, приятел, от Бирмингам съм.

 

 

В деня на изборите агентът на Джайлс Гриф Хаскинс му каза, че гласоподавателите от Бристолското пристанище ще запазят доверието си към своя кандидат и ще гласуват отново да ги представлява в Камарата на общините, макар и с малко намалено мнозинство. Не беше обаче убеден, че лейбъристите ще се задържат на власт.

Гриф се оказа прав и в двете си преценки. В три сутринта на 27 октомври 1951 година председателят на Избирателната комисия обяви, че след три преброявания на бюлетините сър Джайлс Барингтън е избран за депутат от Бристолското пристанище с преднина от 414 гласа.

След като станаха ясни резултатите от цялата страна, консерваторите се оказаха мнозинство със седемнайсет депутати повече и Уинстън Чърчил отново се озова на Даунинг стрийт 10. Това бяха първите избори, които той спечели като лидер на консерваторите.

Следващия понеделник Джайлс замина за Лондон и зае мястото си в Камарата на общините. Според приказките в кулоарите поради съвсем малката преднина на торите скоро отново щяло да има избори.

Джайлс знаеше, че щом е спечелил мястото си само с 414 гласа повече, ще трябва да се бори за живота си като политик и че ако не успее, това ще сложи край на кариерата му в парламента.