Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (21)

18.

Само след няколко месеца в борда на „Барингтън Шипинг“ Алекс забеляза възможност, която би трябвало да се понрави на Вирджиния.

През това време той прилежно присъстваше на всяка среща на борда, четеше всеки доклад и винаги гласуваше с мнозинството, така че никой изобщо не подозираше какво е намислил.

Вирджиния изобщо не се съмняваше, че Джайлс ще е подозрителен, когато Алекс влезе в борда. Дори се питаше дали няма да се помъчи да открие кой притежава седемте и половина процента от компанията, зад които стоеше Фишър. Но дори да го направеше, едва ли щеше да открие нещо — тя се бе погрижила за това.

Макар председателят да го уверяваше, че майорът изглежда свестен, рядко се обажда на срещите и определено не причинява никакви неприятности, Джайлс не беше убеден. Не вярваше, че Фишър може да се промени. Но предстояха избори, на които се очакваше торите да увеличат мнозинството си, а освен това оставаше загадка защо Вирджиния все още не е подписала документите за развода, въпреки че го бе умолявала да му даде повод за това, така че Фишър беше най-малкият му проблем.

— Господа — каза председателят на борда на „Барингтън Шипинг“, — мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че предложението, което правя днес, може да се окаже повратна точка в историята на компанията. Дръзкото ново начинание, предложено от нашия изпълнителен директор мистър Комптън, има моята пълна подкрепа и призовавам борда да подкрепи плана компанията да построи първия си нов пътнически лайнер след войната в опит да не изостава от големите ни съперници „Кюнард“ и „П & О“. Иска ми се да вярвам, че нашият основател Джошуа Барингтън би приветствал подобна инициатива.

Алекс слушаше внимателно. Беше започнал да уважава сър Уилям Травърс, който бе заместил Хюго Барингтън (не че някой споменаваше бившия председател), като мъдър и интелигентен служител, разглеждан от индустрията и града като човек, на когото може да се разчита.

— Разбира се, необходимите средства несъмнено ще поставят на изпитание всичките ни резерви — продължи сър Уилям, — но нашите банкери са склонни да ни подкрепят, тъй като изчисленията ни показват, че дори ако успеем да напълним само четирийсет процента от каютите на новия кораб, инвестициите ще се върнат в рамките на пет години. С радост ще отговоря на всички въпроси на борда.

— Не мислите ли, че споменът за „Титаник“ може да е вкоренен в подсъзнанието на обществото и че мнозина имат опасения да се качат на борда на нов луксозен лайнер? — попита Фишър.

— Добър въпрос, майоре — отвърна сър Уилям, — но неотдавнашното решение на „Кюнард“ да добави нов кораб към флота си по-скоро предполага, че новото поколение пътници са забелязали, че след трагичната катастрофа от хиляда деветстотин и дванайсета не е имало значителен инцидент с големи пътнически кораби.

— Колко време ще е нужно за построяването на този кораб?

— Ако бордът одобри, ще обявим незабавно търг и се надяваме до края на годината да изберем корабните инженери, с план корабът да бъде построен за три години.

Алекс изчака друг член на борда да зададе въпроса, който самият той не искаше да задава.

— Каква е прогнозната цена?

— Трудно е да се назове точна сума — призна сър Уилям, — но предвидих в бюджета три милиона. Смятам обаче, че сумата е завишена.

— Да се надяваме — обади се друг член на борда. — Ще трябва да уведомим акционерите какво сме намислили.

— Съгласен съм — каза сър Уилям. — Ще го направя на годишната среща на акционерите следващия месец, като ще посоча, че прогнозите за печалба са изключително добри и не виждам причина защо да не им платим същите дивиденти като миналата година. Въпреки това бордът трябва да има предвид, че някои акционери може да са скептични относно промяната на курса, както и заради голямата инвестиция. Това може да причини падане на цената на акциите ни. След като обаче стане ясно, че имаме ресурсите да се справим с краткосрочните затруднения, ще е само въпрос на време цената на акциите да върне сегашните си стойности. Има ли други въпроси?

— Избрали ли сте име на новото пътническо подразделение на компанията и на първия му кораб? — попита Фишър.

— Мислим да наречем новия отдел „Палас Лайн“, а първия лайнер — „Бъкингам“, с което да демонстрираме готовността на компанията за една нова епоха на Елизабет.

По този въпрос съгласието бе пълно.

* * *

— Обяснете отново — каза Вирджиния.

— Сър Уилям ще обяви на годишното събрание следващия четвъртък, че компанията ще построи луксозен лайнер, превъзхождащ всичко, с което разполагат в момента „Кюнард“ и „П & О“. Прогнозната цена на кораба е три милиона паунда.

— Струва ми се доста дръзко и изобретателно начинание.

— А други го смятат за рисковано, защото повечето борсови инвеститори не са нито дръзки, нито изобретателни и ще се тревожат от високите суми за построяване и дали ще бъдат продадени достатъчно билети, за да се покрият капиталните разходи. Но ако проверят внимателно сметките, ще открият, че „Барингтън“ разполага с предостатъчно пари, за да покрие евентуални краткосрочни загуби.

— Тогава защо ми препоръчвате да продам акциите си?

— Защото ако ги изкупите обратно три седмици по-късно, ще направите страхотен удар.

— Това май не го разбирам — каза Вирджиния.

— Позволете да обясня. Когато купувате акция, можете да платите цената й в срок от двайсет и един дни. Същото е в сила и когато продавате. За този триседмичен период можете да търгувате, без да ви се налага да използвате каквито и да било пари, и тъй като разполагаме с вътрешна информация, можем да се възползваме от тази ситуация.

— И какво предлагате?

— Общото събрание се открива следващия четвъртък в десет сутринта с годишния доклад на председателя. Очаквам през следващите няколко часа цената на акциите да падне от сегашното си ниво от малко над четири паунда до около три паунда и десет шилинга. Ако продадете своите седем и половина процента веднага щом борсата отвори в девет сутринта, цената ще падне още повече, може би под три паунда. Остава само да чакате цената да стигне до дъното и да изкупите всички налични акции на по-ниска цена, докато не си възстановите всичко продадено.

— Брокерите няма ли да заподозрат нещо и да съобщят на борда какво сме замислили?

— Няма да кажат нито дума, защото получават комисиона както при продаването на една акция, така и при купуването й. За тях няма загуба.

— А за нас?

— Само ако цената на акциите скочи след годишния доклад на председателя, защото ще трябва да платите повече, за да си откупите дела. Но, честно казано, това е малко вероятно, след като компанията обяви, че влага три милиона паунда от резервите си в рисковано начинание.

— И след това какво трябва да правя?

— Ако ме упълномощите да действам от ваше име, ще пусна операцията през един мой познат брокер в Хонконг, така че нищо да не бъде проследено обратно до вас или мен.

— Джайлс ще се досети какво сме замислили. Той не е глупак.

— Не и ако три седмици по-късно се окаже, че собственикът на вашите седем и половина процента от компанията не се е променил. Освен това в момента той е зает с доста по-належащи проблеми.

— Например?

— Научих, че го очаква вот на доверие от страна на местния изпълнителен комитет на лейбъристите, след като са открили за връзката му с мис Гуинет Хюз. Има дори шанс да не се яви на следващите избори. Разбира се, ако вече не сте подписали документите за развода.

— Майор Фишър, можете ли да ме уверите, че това изследване няма връзка със сър Джайлс Барингтън или мисис Хари Клифтън? Представлявал съм и двамата в миналото и подобно нещо би създало неприемлив конфликт на интереси.

— Питането ми няма нищо общо с фамилия Барингтън — каза Фишър. — Просто местната Консервативна асоциация определи двама кандидати за представители от Бристолското пристанище. Като секретар на асоциацията искам да съм абсолютно сигурен, че в миналото им няма нищо, което би могло да изложи партията в бъдеще.

— Нещо конкретно ли търсите, майоре?

— Искам да използвате връзките си в полицията и да проверите дали имената им не фигурират в полицейските досиета.

— Това включва ли глоби за неправилно паркиране и други дребни нарушения?

— Включва всичко, което лейбъристите биха могли да използват по време на предизборната кампания.

— Схващам — каза Мичъл. — С колко време разполагам?

— Процесът на избиране ще отнеме два месеца, може би дори три, но ще трябва да получа резултатите много преди това — каза Фишър и му подаде лист с две имена на него.

Мичъл прочете имената, прибра листа в джоба си и си тръгна, без да каже нито дума повече.

В девет сутринта в деня на общото годишно събрание на акционерите на „Барингтън Шипинг“ Фишър набра частен номер в Хонконг.

— Бени, майорът съм — каза, когато чу познатия глас от другата страна.

— Как сте, майоре? Отдавна не сме се чували.

— Има причина и ще ти обясня всичко при следващото ти идване в Лондон, но точно сега искам да извършиш една продажба.

— Готов съм да пиша — каза Бени.

— Искам да продадеш двеста хиляди акции на „Барингтън Шипинг“ на текущата цена при отварянето на Лондонската борса.

Бени подсвирна, после каза сериозно:

— Смятайте го за свършено.

— И след като изпълниш продажбата, искам да изкупиш същото количество акции през следващите двайсет и един дни, но не и преди да си преценил, че цената им е достигнала дъното.

— Разбрано. Един въпрос, майоре. Може ли Бени да заложи точно на това конче?

— Ти решаваш, но не ставай алчен, защото ще има много повече оттам, откъдето идва това.

Майорът затвори, излезе от клуба си на Пал Мал и взе такси до „Савой“. Присъедини се към останалите директори в заседателната зала на хотела и само няколко минути след това председателят стана да изнесе годишната си реч пред акционерите на „Барингтън Шипинг“.