Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (37)

34.

— Добър ден, сър Алън — каза Джайлс, когато тримата влязоха в кабинета на секретаря. — Позволете да ви представя сестра си Ема и зет си Хари Клифтън.

Сър Алън Редмейн се ръкува с Хари и Ема и им представи мистър Хю Спенсър.

— Мистър Спенсър е помощник-секретар от Министерството на финансите — обясни той. — Ще разберете каква е причината да е тук.

Всички седнаха около кръглата маса в центъра на стаята.

— Знам, че целта на тази среща е обсъждането на изключително сериозен въпрос — каза сър Алън, — но преди да започна, бих искал да споделя, мистър Клифтън, че следя с огромен интерес поредицата за Уилям Уоруик. Последната ви книга е на нощното шкафче на жена ми, така че, за съжаление, няма да мога да я прочета, докато не е обърнала последната страница.

— Много мило от ваша страна, сър.

— А сега позволете да обясня защо поискахме да се видим с вас така спешно — рече сър Алън със съвсем друг тон. — Искам да ви уверя, мистър и мисис Клифтън, че ние сме загрижени за благополучието на сина ви не по-малко от вас, макар че причината за това е донякъде различна. Интересът на правителството — продължи той — е съсредоточен най-вече върху едно лице, дон Педро Мартинес. Мартинес има пръст в толкова много работи, че вече си имаме отделен шкаф с папки за него. Мистър Мартинес е аржентински гражданин, притежаващ къща на Итън Скуеър, имение в Шилингфорд, три пътнически лайнера, както и понита за поло в конюшните на Гвардейския клуб за поло в парка Уиндзор и в Аскот. Винаги идва в Лондон за състезателния сезон и има широк кръг приятели и познати, които го смятат за богат животновъд. И защо да не го мислят за такъв? Той притежава триста хиляди акра пампаси в Аржентина, на които пасат около петстотин хиляди говеда. Макар да му осигурява сериозен доход, животновъдството е всъщност само параван за престъпните му дейности.

— И какви са те? — попита Джайлс.

— Ако трябва да говоря направо, сър Джайлс, той е международен престъпник. В сравнение с него професор Мориарти на Конан Дойл е същинско ангелче. Позволете да ви разкажа още малко от онова, което знаем за мистър Мартинес, след което с удоволствие ще отговоря на всеки ваш въпрос. Пътищата ни се пресякоха за първи път през трийсет и пета, когато бях специален асистент към Военното министерство. Открих, че той върти бизнес с Германия. Беше успял да се сближи много с шефа на СС Хайнрих Химлер и знаем, че най-малко три пъти се е срещал с Хитлер. По време на войната натрупа огромно състояние, доставяйки на Германия какви ли не суровини, въпреки че продължаваше да си живее на Итън Скуеър.

— Защо не сте го арестували? — попита Джайлс.

— По-изгодно беше да не го правим — отвърна сър Алън. — Искахме да открием кои са партньорите му у нас и с какво се занимават те. След като войната приключи, Мартинес се върна в Аржентина и продължи да се занимава с животновъдство. Всъщност нито веднъж не е стъпвал в Берлин, след като Съюзниците влязоха в града. Продължаваше да посещава редовно страната. Дори прати тримата си синове в английски училища, а дъщеря му в момента е в „Роудийн“.

— Простете за прекъсването — каза Ема, — но какво общо има Себастиан с всичко това?

— Нищо до миналата седмица, мисис Клифтън, когато той се появи най-неочаквано на Итън Скуеър четирийсет и четири и приятелят му Бруно го покани да остане при него.

— Виждал съм Бруно два-три пъти — каза Хари. — Стори ми се очарователен младеж.

— Не се и съмнявам — рече сър Алън. — И това само утвърждава образа на Мартинес като почтен човек с добро семейство, който обича Англия. При втората си среща с дон Педро Мартинес обаче синът ви неволно се забърка в операция, върху която нашите служби работят от няколко години.

— Втора среща ли? — попита Джайлс.

Сър Алън направи справка с бележките си.

— На осемнайсети юни петдесет и четвърта Мартинес е поканил Себастиан в „Бийчкрофт Армс“ да отпразнуват петнайсетия рожден ден на Бруно.

— Доста сериозно следите Мартинес — отбеляза Джайлс.

— Определено. В петък вечерта мистър Мартинес е дал на сина ви десет лири. — Секретарят на кабинета извади кафяв плик от купчината книжа, извади от него две банкноти по пет паунда и ги сложи на масата.

— Но това са повече пари, отколкото Себастиан е виждал накуп през живота си — рече Ема. — Даваме му само по половин крона джобни на седмица.

— Предполагам, че Мартинес е разбирал, че подобна сума ще е повече от достатъчна да завърти главата на младежа. След това направил удара си, като поканил Себастиан да замине с него за Буенос Айрес. Направил е предложението точно когато момчето е било най-уязвимо.

— Как сте се сдобили с банкнотите, които Мартинес е дал на сина ми? — попита Хари.

— Не са точно същите — за първи път се обади човекът от Министерството на финансите. — През последните осем години събрахме над десет хиляди такива в резултат на информация, осигурена ни от надежден източник, както май се казва на полицейски жаргон.

— Какъв надежден източник? — попита Джайлс.

— Да сте чували за офицер от СС на име Бернхард Крюгер? — попита Спенсър.

Последвалото мълчание показа, че никой не е чувал за такъв човек.

— Майор Крюгер е съобразителен и интелигентен човек, работил като полицейски инспектор в Берлин, преди да влезе в СС. Там оглавил отдела за борба с фалшификатите. След като Великобритания обяви война на Германия, той убедил Химлер, че нацистите ще могат да дестабилизират британската икономика, като залеят Англия с перфектни копия на банкноти от пет паунда, но само ако получи достъп до най-добрите печатари, гравьори и ретушори от концлагера Заксенхаузен, където е бил комендант. Най-големият му удар обаче било привличането на майстора фалшификатор Соломон Смолянов, когото бил арестувал и затварял най-малко три пъти, докато работил в берлинската полиция. С помощта на Смолянов екипът на Крюгер успял да отпечата около двайсет и седем милиона банкноти с обща стойност сто трийсет и пет милиона паунда.

Хари ахна.

— Някъде през четирийсет и пета, когато съюзниците приближавали Берлин, Хитлер дал заповед печатарските преси да бъдат унищожени и имаме всички причини да смятаме, че е станало точно така. Няколко седмици преди капитулацията на Германия обаче Крюгер бил арестуван, докато се опитвал да пресече границата с Швейцария с куфар, пълен с фалшиви банкноти. Прекарал две години зад решетките в британския сектор на Берлин. Сигурно щяхме да изгубим интерес към него, ако Националната банка не вдигна тревога, като ни съобщи, че намерените у Крюгер банкноти били всъщност истински. Тогавашният управител на банката твърдеше, че никой на този свят не е в състояние да подправи британска банкнота от пет паунда, и нищо не бе в състояние да го убеди в обратното. Разпитахме Крюгер колко от тези банкноти са в обръщение, но преди да ни даде тази информация, той умело уреди освобождаването си, като използва за разменна монета дон Педро Мартинес.

Мистър Спенсър млъкна, за да отпие глътка вода.

— Споразумяхме се да освободим Крюгер, след като излежи три от седемте си години, но едва след като той ни съобщи, че към края на войната Мартинес се е разбрал с Химлер да изнесе тайно фалшиви банкноти на стойност двайсет милиона паунда и да ги достави в Аржентина, където трябвало да очаква нови заповеди. Това не била трудна задача за човек, занимавал се с контрабанда на всичко, от танк „Шърман“ до руска подводница в Германия. В замяна на още една година от присъдата си Крюгер ни съобщи, че Химлер и неколцина грижливо подбрани членове от нацистката върхушка, сред които вероятно е бил и самият Хитлер, се надявали да избягат от съдбата си в Буенос Айрес, където да живеят за сметка на нашата Централна банка.

— Когато обаче станало ясно, че Химлер и приятелчетата му няма да се появят в Аржентина — продължи Спенсър, — Мартинес изведнъж се оказал с двайсет милиона фалшиви паунда, от които трябвало да се отърве. Доста трудна задача. Отначало не обърнах внимание на историята на Крюгер и я помислих за чиста фантазия, с която се опитва да си спаси кожата, но през годините на пазара се появяваха все повече и повече фалшиви банкноти, при това точно когато Мартинес се намираше в Лондон или когато синът му Луис залагаше в казината на Монте Карло. Тогава осъзнах, че имаме проблем. Това се доказа отново, когато Себастиан похарчи едната банкнота на Савил Роу за костюм и консултантът изобщо не забеляза, че парите са фалшиви.

— Преди около две години — обади се сър Алън — споделих тревогите си около Централната банка с мистър Чърчил. Той взе гениално простото решение колкото се може по-скоро в обръщение да бъде пусната нова банкнота от пет паунда. Разбира се, подобно нещо не може да бъде направено за една нощ и когато Централната банка най-сетне обяви плановете си, това бе знак за Мартинес, че му остава съвсем малко време да се отърве от фалшивото си богатство.

— И тогава онези глупаци от банката — раздразнено продължи мистър Спенсър — обявиха, че всички стари банкноти, представени в банката до трийсет и първи декември петдесет и седма година, ще бъдат разменени за нови. Така на Мартинес му трябваше само да вкара фалшивите пари във Великобритания, за да му бъдат сменени с готовност с истински. Според преценките ни през последните десет години Мартинес е успял да се отърве от пет до десет милиона паунда, но това го оставя с още осем или може би девет милиона, скрити някъде в Аржентина. След като разбрахме, че няма как да променим позицията на Централната банка, включихме в бюджета за миналата година специална клауза, целяща единствено да затрудни Мартинес. От миналия април стана незаконно внасянето в Обединеното кралство на повече от хиляда паунда в брой. И Мартинес неотдавна откри от личен опит, че нито той, нито партньорите му могат да пресекат някоя европейска граница, без да бъдат претърсени най-подробно от митничарите.

— Но всичко това така и не обяснява какво прави Себастиан в Буенос Айрес — рече Хари.

— Имаме основания да смятаме, мистър Клифтън, че синът ви е попаднал в мрежата на Мартинес — каза Спенсър. — Предполагаме, че дон Педро ще го използва, за да вкара последните осем или девет милиона паунда в Англия. Но не знаем нито как, нито къде.

— Означава ли това, че Себастиан е в сериозна опасност? — попита Ема и погледна секретаря на кабинета право в очите.

— И да, и не — отвърна сър Алън. — Ако не знае каква е истинската причина Мартинес да го вземе със себе си в Аржентина, нито косъм няма да падне от главата му. Но ако случайно се натъкне на истината в Буенос Айрес, а това е напълно възможно, като имаме предвид колко интелигентен и съобразителен е той, няма да се поколебаем незабавно да го приберем на сигурно място в посолството ни.

— Защо просто не го направите веднага щом слезе от кораба? — попита Ема. — За нас синът ни струва много повече от десет милиона паунда. — И погледна Хари за подкрепа.

— Защото така Мартинес ще разбере, че знаем какво се кани да направи — отвърна Спенсър.

— Но съществува опасност Себ да бъде жертван като пешка на шахматна дъска, над която нямате контрол.

— Това няма да се случи, стига да остане в пълно неведение за ставащото. Уверени сме, че без помощта на сина ви Мартинес няма как да внесе подобна сума. Себастиан е единственият ни шанс да открием какви са намеренията му.

— Но той е само на седемнайсет — безпомощно рече Ема.

— Почти на толкова, на колкото е бил съпругът ви, когато са го арестували за убийство, или когато сър Джайлс е бил награден с Военния кръст.

— Но тогава обстоятелствата бяха съвсем различни — упорстваше Ема.

— Врагът е същият — отвърна сър Алън.

— Знаем, че Себ би искал да помогне по всякакъв начин, но не там е работата — рече Хари и хвана ръката на жена си. — Рисковете са твърде големи.

— Прав сте, разбира се — каза секретарят на кабинета. — И ако ни кажете, че искате да го задържим веднага щом слезе от кораба, ще дам незабавно това нареждане. Но — добави той, преди Ема да се е обадила, — ние разработихме план. Той обаче не може да успее без вашето сътрудничество.

Зачака още възражения, но тримата му гости запазиха мълчание.

— „Южна Америка“ ще пристигне в Буенос Айрес след пет дни — продължи сър Алън. — Ако искаме планът ни да успее, трябва да пратим съобщение на посланика ни, преди корабът да влезе в пристанището.

— Защо просто не му се обадите? — попита Джайлс.

— Де да беше така лесно. Международната централа в Буенос Айрес се обслужва от дванайсет жени, всяка от които е на заплата при Мартинес. Същото се отнася и за телеграфите. Работата им е да засичат всяка информация, която може да представлява интерес за него — за политици, банкери, бизнесмени и дори за полицейски операции, така че той да използва сведенията в своя полза и да спечели още повече пари. Само споменаването на името му по телефона ще вдигне тревога и синът му Диего ще научи моментално. Всъщност на три пъти успяхме да се възползваме от положението и да пробутаме на Мартинес фалшива информация, но в този случай подобно действие е твърде рисковано.

— Сър Алън — обади се човекът от Министерството на финансите, — може би е най-добре да разкажете на мистър и мисис Клифтън какво сме намислили, за да могат да решат.