Глен Купър
Ще дойде дяволът (34)

33.

Настроението в базиликата беше толкова печално, колкото на всяка погребална служба, провеждана някога под купола й. Няколко десетки ватикански служители се бяха събрали на прашните скамейки и се молеха безмълвно, също толкова шокирани като пострадалите от взрива предния ден.

Черният костюм, бялата риза и лъснатите черни обувки на Матиас Хакел бяха намерени на брега на Тибър близо до моста „Сейнт Анджело“. Може би се беше удавил, може би не, но вътрешното разследване беше в начален стадий и все още липсваха заключения за вероятни съучастници. По тази причина комендант Зоненберг неохотно отстъпи задълженията по основната безопасност на държавната полиция, а швейцарските гвардейци бяха върнати в казармата си. Жандармерията беше разгърната, за да отцепи Ватикана за всички, освен за най-важните служители и малка група международни репортери.

Елизабета, Микаела и баща им седяха на една пейка по-назад и тихо чакаха.

По обед монсиньор Акиле, личният секретар на кардинал Аспромонте, дойде при тях, наведе се, прошепна нещо в ухото на Елизабета и тя каза на Микаела и на баща си:

— Чакайте ме тук. Искат да говорят с мен.

Тръгна с Акиле по пътеката към олтара под паметника на папа Пий VIII към коридора на ризницата на свети Петър. Влязоха в подобно на музейна зала помещение, където имаше три плюшени стола, разположени с лице един към друг. Тя погледна ватиканския кръст, Крукс Ватиканс, обвит в кожа, сребро и скъпоценни камъни. Това беше най-голямото съкровище на Ватикана, в което, казваха, имало късчета от Честния кръст.

Акиле й каза да чака и скоро се появиха кардинали Аспромонте и Диас. Елизабета стана да ги поздрави, но Аспромонте се усмихна и й каза да седне. Те също седнаха. Столовете бяха толкова близко, че коленете им почти се докосваха.

Диас беше строг и внушителен, но пълното лице на Аспромонте беше мило и добродушно — и тя веднага изпита топли чувства към него.

— Елизабета Челестино — каза той и хвана тънката й студена ръка в топлите си длани. — Сестра Елизабета. Църквата ти дължи огромна благодарност.

— Аз само служех на Бог, ваше преосвещенство. Той беше моят водач през това изпитание.

— Е, служила си Му добре. Представи си как би изглеждал светът днес, ако не беше успяла. Кажи ми, как е брат ти?

— Видяхме го сутринта. Надяват се още днес да го изпишат от интензивното отделение. Добре е.

— Добре. Добре. Той беше толкова дързък, толкова смел — каза Аспромонте. — Спаси много хора.

— Да, той е удивителен младеж — каза Елизабета. — Но е тъжно, че добри хора като професор Де Стефано, отец Тремблей и кардинал Джаконе загинаха. Тъжно е, че великата Сикстинска капела вече я няма.

— Капелата ще бъде построена отново — каза Аспромонте и пусна ръката й. — Всички скърбим за Де Стефано и Тремблей. Кардинал Джаконе е друго нещо.

— Той е бил един от тях — рязко каза Диас. — Директорът на Папската комисия за свещена археология е бил един от тях!

— Господи! — възкликна Елизабета. — Ето как е разбрал. Още преди години, когато бях още студентка. Бил е лемур?

Кардиналите бяха смаяни от отговора й.

— Знаеш за тях? — прошепна Диас.

Елизабета кимна.

— Открих някои факти. Споделих ги с отец Тремблей и в замяна той ми каза някои строго поверителни неща.

— Тогава разбираш пред какво сме изправени. Само Бог знае каква вреда щеше да нанесе Джаконе на църквата, ако беше единственият останал жив кардинал-електор — гневно каза Диас.

— Щеше да стане папа — каза Аспромонте.

— Катастрофа — каза Диас през зъби и стисна юмрук, сякаш някогашният боксьор в него нямаше търпение да стане от ъгъла за следващия рунд.

Аспромонте разпери ръце.

— Сестро, трябва да ни кажеш какво мислиш, защото ти си ги видяла отблизо. Говорила си с един от водачите им.

— И, да ми прости Господ, и да прости на сестра ми, отнехме два живота — каза Елизабета.

— После ще те изповядаме и ще ти бъде простено — нетърпеливо каза Диас. — Какво е впечатлението ти от тях?

Елизабета си пое дъх.

— Искат да разрушат църквата. Мразят нея и всичко, което тя символизира. Искат да стъпчат всичко, което е добро, и ако междувременно всичко бъде разрушено, ще са доволни да видят целия свят в пламъци. Те са чисто зло.

Аспромонте я слушаше натъжен, главата му потреперваше, сякаш следваше ритъма на невидим метроном.

— Непрекъснато говорим за дявола — каза той, — но дори за мен самия, човек доста буквален във вярванията си и в интерпретацията на Библията, дяволът винаги е бил по-скоро метафора. Злото съществува, за това съмнения не може да има, но физическо въплъщение като това! Тази мисъл е страховита.

Елизабета чувстваше, че трябва само да слуша, а не да говори, но не можа да се сдържи:

— Това прави думите на Христос още по-важни, нали?

— Да! — съгласи се Аспромонте. — Напълно си права, сестро. Винаги сме имали работа. Днес имаме работа. Утре имаме работа. Няма да се свърши преди деня, когато Христос ще се завърне. Трябва да сме постоянно бдителни.

Елизабета почувства как я залива всепоглъщаща тъга.

— Може ли да ви задам един въпрос?

— Разбира се, сестро — каза Аспромонте.

— Майка ми почина, когато бях малка. Тя беше историчка. Намерила е в тайните архиви на Ватикана документ, писмо от шестнайсети век от Джон Дий, човек, който е възможно да е бил лемур. Привилегиите й за научно изследване били отнети и за броени дни тя се разболя и умря. Мисля, че е била отровена.

— Как е името й? — попита Аспромонте.

— Флавия Челестино. Почина през 1985.

Кардиналите си зашепнаха нещо.

— Не знаем за нея — каза Диас.

— Преди да ни отвлекат, отец Тремблей ми каза, че знаел името на човека, който наредил да се премести писмото от Джон Дий от архива. Рикардо Аниели. Бил личен секретар на човек, който в момента бил кардинал.

— Познавам Аниели! — възкликна Диас. — Почина преди няколко години. И ще ти кажа за кого работеше! За Джаконе!

— Значи наистина е била убита — каза Елизабета и очите й се напълниха със сълзи.

— Толкова съжалявам, мила моя — каза Аспромонте. — Животът ти е бил травматизиран отново и отново от тези демони. — Посегна към ръцете й и тя му ги даде спокойно. — Защо, трябва да попитаме, Господ те е подложил на такива изпитания?

Диас ги прекъсна нетърпеливо:

— Това несъмнено е важен въпрос, но първо трябва да свършим малко практическа работа. Тези въпроси не бива да станат публично достояние. Представи си реакцията на вярващите, ако разберат за лемурите. А ние дори не сме сигурни с какво си имаме работа. Къде се спотайват? И колко са? Имаш ли някаква представа?

Елизабета поклати глава и Аспромонте пусна ръцете й.

Диас се наведе напред.

— Може би тези словенци и Джаконе са били водачите. Може би не са толкова много. Ако Хакел не се е удавил, трябва да бъде заловен. И ще бъде обвинен за взрива. Изгубил си е ума, когато е разбрал, че няма да оглави швейцарците. Това го измислихме ние.

Елизабета слушаше невярващо.

— Съжалявам, ваше преосвещенство, може би не е моя работа да го казвам, но мислите ли, че е правилно да се потулва истината?

Аспромонте скочи преди Диас да успее да отговори.

— След като изслушахме предварителен доклад за преживяното от теб и след като разгледахме фактите такива, каквито ги познаваме, кардинал-епископите до късно през нощта обсъждаха въпроса. Не бива да говоря за тези разисквания, но може би някои членове, включая моя милост, бяха по-склонни от други към възгледите, които според мен имаш ти. Но ние обсъдихме проблемите с голяма сериозност, потърсихме напътствие в молитва и говорим като един. Смятаме, че е по-добре да спестим на света такова огромно безпокойство. Смятаме, че разкриването на истината ще донесе повече вреда, отколкото добро. — После добави: — Следобед ще започнем конклава отново тук, в тази стая, под великия символ Крукс Ватиканс. Ще имаме нов папа. Може би новият Свети отец ще има различно мнение. Ще видим.

— Междувременно — каза Диас — ни трябва твоето мълчание. Знаем, че майор Челестино ще изпълни дълга си. Искаме сестра ти и баща ти също да си мълчат. Можеш ли да гарантираш за тяхната дискретност?

Елизабета си помисли, че Микаела не знае що е това дискретност, но кимна.

— Ще говоря с тях. Сигурна съм, че ще се съгласят. Ами Крек? И другият мъж, когото Микаела уби? Крек беше много богат. Полицията беше там. Това със сигурност ще излезе наяве!

— Не мисля — каза Диас. — Словенският посланик във Ватикана имаше тежка нощ. Словенското правителство не желае фактите за Дамян Крек да се разчуват. Той беше от крайното дясно и определено не беше приятел на политическите лидери в страната. Те вече са започнали да разпространяват новината, че Крек и Мулей са умрели при убийство и самоубийство. И че вероятно са имали хомосексуална връзка. Телата им ще бъдат кремирани.

— А скелетите от „Свети Каликст“? Какво ще стане с тях?

— Вече са на път за Италия. Ще отидат на съхранение. Новият папа ще избере нов председател на Папската комисия по свещена археология. Скоро ще бъдат взети решения.

Елизабета имаше само още един въпрос:

— А какво ще стане с мен?

— Трябва да ти кажа, сестро, че би могла да си ни от голяма полза тук във Ватикана — отвърна Диас. — Аз поне бих искал да те видя да поемеш жезъла, който падна от ръката на отец Тремблей, и да продължиш важните му дела. Никой не е в по-добра позиция от теб да се бори срещу тези лемури.

Долната устна на Елизабета се разтрепери неудържимо.

— Моля ви, ваше преосвещенство. Ще направя всичко, което църквата поиска от мен, но ви умолявам, моля ви, позволете ми да се върна в училището си.

Аспромонте се усмихна.

— Разбира се, че може, мила моя, разбира се. Върви с Христа.

След като Елизабета излезе, двамата кардинали се спогледаха и Диас каза:

— Колко жалко. Тя е млада, с пъргав ум. А комай на старци като теб и мен се пада да продължим тази битка.

 

 

Беше пет следобед.

Срещата беше продължила само три часа, но кардинал-електорите изглеждаха уморени и дори изтощени.

Седяха в сакристията на „Св. Петър“ в стая, която не беше предназначена за тази цел. Маси и олтар, неизползвани от последния папски синод, бяха донесени от съседната зала за аудиенции на Павел VI.

Набързо бяха отпечатани нови бюлетини, всяка започваща с думите: Eligo in Summum Pontificem — Избирам за върховен понтифекс…

Когато кардиналите оставиха химикалките си, кардинал Франкони ги извика един по един, по старшинство, до олтара, където всеки подаде бюлетината на кардиналите наблюдатели и се закле на латински: „Христос да ми е свидетел и съдник, че гласът ми е даден за този, който смятам, че трябва да бъде избран пред Бога“.

Когато всички бюлетини бяха пуснати, един наблюдател разтърси урната, а друг извади една бюлетина и прочете името на глас.

Докато гласуването напредваше, се надигна шепот, но когато старшият наблюдател прочете резултатите, шепотът се смени с мълчание.

Кардинал Диас стана и се възправи в целия си ръст.

Отиде до редицата маси отдясно, застана пред един човек и погледна надолу.

— Acceptase electionem de te canonice factam in Summum Pontificem? — попита Диас. „Приемаш ли твоето канонично избиране за върховен понтифекс?“

Кардинал Аспромонте гледаше сплетените си пръсти.

Вдигна глава, срещна очите на стария си приятел и се поколеба много дълго, преди да кимне и да каже:

— Accepto, in nomine Domini.

— Quo nomine vis vocari? — попита Диас. „С какво име ще се наричаш?“

Аспромонте каза високо, за да го чуят всички:

— Целестин Шести.

Старата камина и комин на Сикстинската капела ги нямаше, така че вместо тях беше използвана камината в папската резиденция. Беше свръхестествена гледка. Площад „Св. Петър“ още бе ограден с кордон и празен, с изключение на неколцина ватикански служители. Но отвъд портите имаше тълпа и щом хората видяха кълбетата бял дим на фона на бледото вечерно небе, се надигна рев, който отекна в цял Рим.

 

 

Елизабета изрита обувките си и легна облечена на старото си легло, в старата си стая в старото си училище.

Стори й се невъобразимо хубаво да се върне при сестрите в манастира. След съвместната вечеря сестра Марилена каза кратка реч за двете радостни събития, за които ги подканяше да се замислят — избора на нов папа и завръщането на тяхната Елизабета, — а не за ужасяващите събития от предния ден.

Елизабета се страхуваше да затвори очи, за да не види яростното лице и мятащата се опашка на Крек, така че се моли с широко отворени очи. И когато събра смелост да опита мрака зад затворени клепачи, с облекчение видя не Крек, а младото мило лице на Марко, точно какъвто го помнеше.

На вратата тихо се почука.

Беше сестра Марилена.

— Извинявай, че те прекъсвам, Елизабета, но един човек иска да те види. Тук е, в параклиса.

Монсиньор Акиле, секретарят на Аспромонте, чакаше търпеливо. Държеше в ръце снежнобял плик.

— Светият отец ми нареди да предам това лично — каза той.

С треперещи ръце Елизабета отвори плика и извади написано на ръка писмо.

„Сестра Елизабета,

Две са причините да избера името Целестин VI.

Първата е, че също като Целестин V, който бил прословуто неохотен папа, и аз с нежелание приех папския престол.

Втората, скъпа Елизабета, си ти.

Целестин VI“

Елизабета бръкна в джоба на расото си и извади сребърния медальон хи-ро.

— Моля ви, дайте това на Светия отец — каза тя. — Кажете му, че е от колумбария на „Свети Каликст“. Кажете му, че това е тъничкият лъч доброта в място на безкрайна тъмнина и зло.