Ричард Леймън
Нощно шоу (7)

7

Дани се превъртя в леглото и отвори очи. Джак го нямаше. Усети аромата на кафето и се усмихна. Обърна се по корем, зарови лице във възглавницата и се сгуши в чаршафа.

Нямаше закъде да бърза. Днес в студиото щяха да се оправят без нея.

Протегна се и разкърши изтръпналите си крайници, спомняйки си изтеклата нощ. Беше прекрасна, независимо от ужаса, който преживяха.

Може би трябва да благодари на непознатия. Внесе малко разнообразие в живота им.

Разнообразие, как пък не!

Изкара й акъла. Този ненормален трябва да бъде тикнат зад решетките.

Спомни си как стоеше на терасата, как ги е наблюдавал. Полазиха я тръпки. Вече не се чувстваше уютно в леглото. Метна чаршафа настрани и скочи. Взе от гардероба копринения си халат и тръгна към отворената врата.

Джак беше на бара. До лакътя му имаше чаша с кафе. Опипваше с пръсти изкуствената глава. Обърна се и се усмихна.

— Аматьорска работа — каза той. — Евтина Перука. Очите са от стъклени топчета. Езикът — от парче черен дроб — добави той, измъквайки езика от зейналата уста.

— А-ха.

Джак хвърли главата на плота.

— Но не може да се отрече, че момчето си го бива да плаши хората.

Той търкулна главата към Дани. Тя разгледа восъчната кожа, очите и устата.

— Восъкът е от погребално бюро — добави Джак. — Нанесен е върху обикновена гумена маска, каквато може да се купи от всяка сергия.

Дани пъхна показалец в дупката на едното око. Вътре беше меко и лепкаво. Тя извади пръста си, погледна черното сърпче, образувало се под нокътя й, и го помириса.

— Пластилин.

— Сигурно го е сложил за тежест.

— Ал със сигурност не е замесен. Никой, който е поне малко запознат с работата ни, не би скалъпил такова нещо.

Джак вдигна пръст.

— А може би Шерлок го е направил, за да не падне върху него подозрението.

— Или пък за да се пошегува — добави Дани.

Остави главата на плота и целуна Джак.

— Добро утро.

— Добро утро — прошепна той. — Извини ме, но няма да закусвам с това.

— Аз също — каза Дани и вдигна парчето черен дроб. — И без това няма да ни стигне. Какво ще кажеш за малко пържен бекон?

— С удоволствие бих хапнал.

Тя отнесе черния дроб в кухнята, опитвайки се да не диша, и го хвърли в кофата за боклук. Сетне изми ръцете си.

Джак отиде до банята, а Дани извади бекона от фризера, сложи няколко парчета в тигана и включи котлона.

Джак се приближи зад гърба й. Повдигна косите й и я целуна по врата. Погали корема й. Едната му ръка се вмъкна под халата й. Плъзна се по ребрата и обхвана гърдите й. Другата му ръка отвърза колана. Халатът се разтвори. Джак хвана двете й гърди и нежно ги замачка. Сетне ръцете му се спуснаха надолу, докосвайки кожата й като лек бриз, галещ ребрата, корема й, слабините, бедрата. Дани потръпна, когато дланите му тръгнаха пак нагоре, скриха се между краката й и разрошиха мекото окосмяване. Тя изчака, но той не продължи.

— Хубав начин да кажеш „добро утро“ — прошепна тя.

— И то с чисти ръце.

— Яйцата две ли да са?

Джак кимна.

— Ще останеш ли при мен?

— Първо да видим дали можеш да готвиш.

— Не, сериозно. Аз… не просто защото ми е приятно да си тук… но и… май ме е страх. Онзи тип ме притеснява.

— Ще остана. Поне за известно време. После ще видим.

* * *

Джак обра остатъка от жълтъка с коричка хляб. Приключи закуската и изтри устата и брадата си със салфетка.

— Много беше вкусно. А сега по-добре да вървя. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не, ти тръгвай. Аз ще се опитам да свърша онова мачете, за да сме свободни следобед.

Даде му ключ от входната врата и го целуна. Когато Джак потегли, Дани разтреби кухнята. След това се върна в спалнята. Сърцето й се сви, когато посегна към завесите. След кратко колебание ги дръпна. Слънчевата светлина заля стаята и Дани бързо погледна през прозореца.

Навън нямаше никой.

Така и трябваше да бъде.

В градината цареше спокойствие, синята повърхност на водата в басейна не помръдваше, на трамплина нямаше нищо. Дани задиша по-спокойно и започна да си оправя леглото. Закачи халата на вратата на гардероба, изми се в банята и се облече с джинси и широка фланелка. Нахлузи чехлите си и обиколи смълчаната къща.

В кухнята все още се усещаше ароматът на пържения бекон. Дани погледна през прозореца, фолксвагенът й стоеше сам пред къщата, сякаш изоставен. Нагоре по улицата се виждаха коли.

Нито следа от катафалката.

Дани влезе в гаража и запали лампата. Затвори вратата и съжали, че не може да се заключи отвътре.

Ако непознатият проникне в къщата…

Установи, че нито една от вратите не се заключваше отвътре. Сигурно в строителството има някакъв тъп закон за това.

По дяволите, помисли си тя. Ще трябва да сложа райбери. Да, но първо трябва да ги купя.

Днес.

Но не сега. Първо да си свърша работата.

Дани отиде до масата и вдигна изкуственото лице на Бил Уошингтън. Той трябваше да е следващата жертва. Докато пие небрежно бирата си, маниакът скача от покрива и съсича с мачете челото му.

Джак трябва да нанесе удара с достатъчна сила, за да пробие маската. Металната решетка под нея щеше да предпази лицето на актьора.

Дани придърпа една табуретка. Стъклените очи се взираха в нея и сякаш с любопитство наблюдаваха движенията й, докато надяваше маската върху решетката. Трябваше да сложи подплънките. Тя изряза с нож няколко парчета гума, намаза ги с лепило и ги подпъхна под брадичката, бузите и зад очите. Запълни кухината на челото с торбички с кръв и също ги подлепи с гумени парчета. Нагласи маската плътно върху решетката и я залепи.

Дани измери с шублер под съответния ъгъл дебелината на челото на мястото, където трябваше да удари мачетето. Нанесе разстоянието на парче картон. Изряза получилата се дъгообразна лентичка и я наложи върху маската. Разрезът щеше да е твърде плитък. Изряза малко по-дълга лента и отново я наложи.

Чудесно!

Тя разкърши рамене и взе двете мачете. Изглеждаха съвършено еднакви. Страховити оръжия с протрити дървени дръжки. Но едното тежеше по-малко от килограм, докато другото щеше да й откъсне ръката. С изключение на дръжката, взета от истинско оръжие, второто мачете беше направено от съвсем леко дърво. Джак беше свършил добра работа. Боята блестеше като стомана, ръждата край дръжката с нищо не се отличаваше от онази на оригинала, дори острието бе еднакво нащърбено.

Направо произведение на изкуството.

Дори й беше жал да го докосне.

Но нямаше как. Иначе работата щеше да чака Джак, когато се върне. Той щеше да е доволен, ако всичко е готово.

Дани притисна картонения шаблон до острието и го очерта с молив. След това внимателно издялка дървото до чертата. Мачетето изглеждаше така, сякаш някой е отхапал парче от него.

Дани го притисна към челото на маската под съответния ъгъл.

Пасваше добре.

След истинския удар маската щеше да бъде свалена, дървеното мачете щеше да се залепи за челото на актьора и щеше да се нанесе нужният грим. Камерите отново щяха да започнат да снимат актьора в предсмъртна агония.

Край на сцената.

Снето от подходящ ъгъл, с нужното осветление и след монтажа всичко щеше да изглежда така, сякаш бедният Бил наистина лежи със забито мачете в челото.

Дани се усмихна и изтупа полепналите стърготини от фланелката си.

Вече лежеше изтегната на шезлонга до басейна и се припичаше на слънце, когато плъзгащата се врата на терасата се отвори с трясък. Сърцето й подскочи. Вдигна глава и видя Джак.

— Извинявай, че толкова се забавих.

— Няма нищо.

Той тръгна към нея. Беше по бански, преметнал кърпа през рамо.

— Трябваше да изпълня няколко поръчки.

— Аз току-що свърших. Бил и мачетето са готови.

— Как станаха?

— Чудесно.

— Значи сме готови за утре?

— Да. Остатъкът от деня е наш.

Той се усмихна и хвърли кърпата на стола до Дани.

— Как е водата?

— Хайде да проверим!