Ричард Леймън
Нощно шоу (19)

19

С по пакетче пуканки и картонена чаша кола ръце двамата тръгнаха към входа на салон три. Над вратата висеше надпис: „Зомби“.

Макар че бе събота вечер, салонът не беше претъпкан. Вмъкнаха се в един от предните редове, минавайки странично покрай коленете на двама влюбени.

— Тук ли? — попита Тони.

Дани поклати глава. Не й се искаше да пречат на разположилото се зад тях семейство, въпреки че се ядоса на родителите. Бебето в ръцете на жената едва ли щеше да разбере нещо от насилието и кървищата във филма, но другите две деца бяха по-големи.

Дани огледа публиката и забеляза още много деца. Не беше необичайно, но това всеки път я влудяваше.

Докато сядаха, светлините започнаха да гаснат. На екрана светна реклама на вестник „Лос Анджелис Таймс“, после се появи надпис: „Не използвайте тъмното за тъмни цели.“ Първите няколко пъти, когато го видя, надписът й се беше сторил забавен. Дани промуши сламката през картонената капачка на чашата.

Ръката на Тони се облегна до нейната. Дани леко се измести настрана и отпи от колата.

По време на кинопрегледа момче и момиче влязоха в предния ред. Момчето седна пред Дани. За миг главата му засенчи част от екрана. След това момчето се наклони на една страна и прегърна през раменете момичето, което седеше пред Тони. Казаха си нещо шепнешком и се целунаха. Дани се усети самотна. Ако беше с Джак…

„Нашествието на зомбите“ започна. Заглавието светна за миг на екрана, но останалите надписи бяха отрязани. Лош знак. Млада тъмнокоса жена вървеше през гробището. Беше нощ. Облечена бе дълга бяла нощница и носеше букет цветя. Сцената се стори позната на Дани. Жената се наведе да положи букетчето си върху някакъв гроб и в този миг от пръстта изникна ръка и я хвана за гърлото. Задърпа я надолу. Земята се разтвори и от нея се надигна полуразложил се труп, който зина с уста да я захапе.

— Тия зъбки да не си ги отмъкнал от трупа на Стенли? Уф! Не знам за вас, момчета и момичета, но аз по-скоро бих целунала крастава жаба! Този тук явно няма да се превърне в прекрасен принц.

Това беше страшният глас на Ливония — толкова ужасен, колкото и прозрението, осенило Дани в този миг. Ливония — съблазнителната вампирка, която водеше предаването „Матине на чудовищата“. Всяка неделя следобед. В четири часа. Шести канал.

— Ето тук има едно сладурче, в което с наслада бих впила зъби.

— По дяволите — промърмори Дани.

— Моля? — наведе се към нея Тони и лакътят му отново докосна нейния.

— Тая боза вървеше по телевизията миналия месец.

— По телевизията ли?

— Под името „Смъртоносно ухапване“. Водеше го Ливония.

— Наистина ли?

— Номер на разпространителите — каза тя.

Чувстваше се излъгана и бясна. Такова разочарование. И то тъкмо когато Джак така изненадващо я напусна и й се изтърси Тони… Тя въздъхна.

Поне следобедът мина добре.

Дани се отмести настрана от Тони, скръсти крака и зарови пръсти в пакетчето с пуканки. Опитваше се да следи филма. Озвучаването беше отвратително, мърдащите устни изпреварваха говора. И дори когато героят изчезнеше от екрана, думите му отекваха след него, — сякаш записът бе направен в пещера.

Сюжетът беше страшно скучен. Когато вървеше по телевизията, единственото поносимо нещо бяха прекъсващите филма реклами и саркастичните реплики на Ливония. Сега Дани се забавляваше, като се мъчеше да си спомни забележките на Ливония и да измисля свои собствени.

Ако бяха тук заедно с Джак, щяха да измислят забавни реплики и да си прекарат чудесно, независимо от тъпия филм.

Изведнъж Дани с изненада установи, че откакто бяха станали любовници, двамата с Джак нито веднъж не бяха ходили на кино. По-рано често посещаваха различни дневни прожекции, но това бе част от работата им. Но не бяха стояли хванати за ръце в тъмното, като младежите.

Може да отидат на кино още утре вечер, помисли си Дани.

В автокино. Би било прекрасно! Насред полето. Ще гледат някой филм, за който пет пари не дават. Защото когато ходиш на автокино, не можеш да следиш филма дори да не си от най-щурите. А на Дани й се щурееше. И то много.

Ще си вземат одеяло.

Тя ще облече пола.

Отдала се на полета на въображението си, Дани усети как се разгорещява, как сърцето й ускорява ритъма си, как зърната на гърдите й се втвърдяват под милувката на ризата й. Джинсите се притиснаха в чатала й като погалване от дланта на Джак.

Господи!

Тя бързо се надигна от стола и погледна към Тони, обезпокоена, че може да е почувствал възбудата й.

Той се извърна към нея и вдигна вежди.

Тя се насили да се усмихне.

— Харесва ли ти филма?

— Отвратителен е.

— Твърде щедра оценка.

— Няма значение. Приятно ми е, че съм тук.

— Добре. Радвам се.

Той впи поглед в очите й.

— Беше много мило от твоя страна, че ми разреши да дойда.

— Няма за какво да ми благодариш.

Погледът му я караше да се чувства неловко. Тя се обърна напред. Той не откъсваше очи от нея. Дани обра последните пуканки и ги налапа, забила поглед в екрана. Опитваше се да не му обръща внимание. Извади салфетка от джоба на ризата и изтри устните и ръцете си. После я смачка и пусна в пликчето от пуканките. Главата на Тони все още беше извърната към нея. Дани изпи последната глътка кола и най-сетне го погледна.

— Изпускаш филма.

— Толкова си красива.

Думите му я накараха да изтръпне.

— Благодаря — каза тя.

На устните му заигра усмивка и той най-сетне завъртя глава. Дани пое дълбоко дух, за да се успокои. Наведе се и остави чашата и пликчето на пода. Когато се изправи, раменете й се блъснаха в протегнатата ръка на Тони. Дани трепна при допира, но си наложи да запази самообладание.

— Моля те, Тони.

— Уплаших ли те? — попита той и погали рамото й. Копринената риза зашава върху кожата й.

— Не сме дошли тук за това. Моля те.

— Защо?

— Аз си имам приятел.

— За Джак ли говориш? — Дланта му продължаваше да я гали.

— Да.

— Но той не е тук.

— Няма значение. Махни си ръката.

Ръката не помръдна.

— Не ме ли харесваш?

— Тони!

Ръката се вдигна, премина над главата й и се настани на облегалката между седалките.

— Благодаря ти.

— Не исках да те обидя — жално измънка той.

— Знам.

Момчето пред Дани се извърна намръщено назад.

— Извинете — прошепна тя.

Момчето се обърна и прегърна приятелката си.

Тони скръсти ръце на гърдите си и се вторачи в екрана.

— Всичко е наред — прошепна Дани. — Не се засягай.

Той кимна едва-едва, но не я погледна. Премигна. От ъгълчетата на очите му бликнаха сълзи и оставиха блестящи дири по страните му. Той подсмръкна и ги изтри.

Дани протегна ръка и го потупа по коляното.

Той свали поглед към ръката й. Дани я обърна с дланта нагоре и ръката на Тони се притисна в нейната. Тя леко я стисна.

— Приятели ли сме? — попита тя.

— Да.

Тя задържа за миг дланта му, стисна я за последен път и скръсти ръце скута си. Направи голяма грешка, че го взе със себе си. Вярно, че той се натискаше, но тя можеше да му откаже. Искаше се само едно категорично „не“. А вместо това тя допусна да се подведе от съжалението си към него.

Ядоса се. На себе си. Използва смъртта на майка си, за да се вмъкне в живота й. Не беше честно.

Трябваше още отначало да се вслуша в съвета на Джак.

Храни куче да те лае.

А тя какво направи? Нахрани го. Много умно. Мислеше си, че ще постигне повече с добро. А сега това ненормално хлапе си въобразява, че може да й стане гадже.

А тя се чувства ужасно, че се налага да го отблъсне.

Просто прекрасно.

На екрана цяла орда страховити трупове опустошаваше някаква сграда с апартаменти — разбиваха врати, измъкваха обезумелите от страх жертви от скривалищата им в гардероби и бани, изпод леглата, изтръгваха ръцете и краката им и разкъсваха плътта им.

Различаваше се от телевизионното шоу на Ливония. Повечето от ужасиите бяха изрязани от телевизионния вариант.

На екрана се появи стаята на главната героиня Елизабет. Тя бързаше да затисне вратата с някакво бюро, без да знае, че един от зомбите вече е проникнал в банята й.

Филмът бе към края си. Дани потръпна от ужас. В почивката между двата филма ще трябва да погледне Тони в очите на светло. Какво ще му каже?

Кажи му, че трябва да отидеш до тоалетната и остани там до края на почивката.

Това би било проява на малодушие.

Зомбито блъсна вратата на банята. Заклатушка се към Елизабет. Тя натискаше бюрото, без да го забелязва.

Ужасен грим. Лицето на зомбито повече приличаше на панаирджийска маска. Независимо от това публиката примираше от страх.

До паузата оставаха само няколко минути. Дани изтри изпотените си длани в панталона.

Просто му обясни колкото се може най-любезно, че много цениш приятелството му и…

Зомбито протегна ръка. Полуразложените му пръсти почти докоснаха брата на Елизабет…

Очарована си, че те намира за привлекателна, но…

Тони се хвърли напред, изръмжа, оголи изкуствените си зъби и впи пръсти във врата на момичето от предния ред.