Ричард Леймън
Нощно шоу (17)

17

Дани седна и по кожата й се стекоха струйки пот и плажно масло. Тя се протегна, наслаждавайки се на лекия следобеден ветрец.

Джак лежеше на шезлонга до нея и сякаш спеше. Беше сключил ръце зад врата си. Гърдите му бавно се вдигаха и отпускаха и кожата му блестеше под къдравото му руно. В пъпа му се беше образувала малка локвичка, която се клатушкаше и проблясваше на слънцето в такт с дишането му.

Дани се изкушаваше да го погали. Но реши, че няма да е зле да поспи след толкова безсънни нощи. Тя овладя порива си, стъпи на хладния цимент и се изправи. Тръгна бавно, вдишвайки дълбоко свежия въздух. Опитваше се да не обръща внимание на гъделичкащите капчици, които пълзяха по нагорещеното й тяло.

Отиде до плиткия край на басейна, седна и провеси крака към водата. Когато водата обгърна глезените й, Дани изохка. Беше двадесет и пет градуса, а й се стори направо ледена. Когато посвикна, Дани внимателно се спусна на дъното. Водата стигаше до кръста й. Направи няколко крачки напред, скърцайки със зъби, докато водата бавно пълзеше към раменете й. Обикновено си спестяваше това терзание, като скачаше направо във водата. Сега обаче не искаше да смути съня на Джак.

Какво ли не съм готова да направя за него, помисли си с усмивка тя.

След малко водата вече й се струваше приятно прохладна. Откъсна крака от дъното и заплува безшумно. Стигна до другия край на басейна и се канеше да се обърне обратно, когато видя, че Джак се изправя.

— Ти си буден!

— Кой би могъл да спи при такова пляскане?

— Не съм издала звук.

Той се засмя.

— Изобщо не съм заспивал.

— Изобщо?

— Доколкото знам, не.

— Хм!

Дани протегна ръка и се хвана за трамплина. Надигна се, хвана се и с другата ръка и увисна така — наполовина навън, наполовина във водата.

— Хайде да се състезаваме!

— Ти винаги побеждаваш.

— Ти не би искал да губя, нали?

— Би било по-възпитано от твоя страна.

— Искаш ли да се хванеш с една ръка за гърба ми?

— Не може ли и с двете?

Той стана от шезлонга и тръгна към трамплина.

— Ще се удавя.

— Аз ще те спася.

— Сигурно ще ти е приятно.

— Вероятно.

Трамплинът затрепери под стъпките му. Дани залюля тяло и се премести на противоположната му страна.

Джак седна и провеси крака. Наведе се и се вгледа в Дани.

— Много си красива, когато си мокра.

— Благодаря. А когато съм суха.

— Грозна си като смъртта.

— Колко си любезен.

Той я погъделичка с пръстите на краката си под мишниците.

— Изверг! — изкрещя тя.

Джак се разсмя.

Данисе набра, подпря брадичка на трамплина и му се озъби. Той я погали по главата.

— Кротко, момиченце, кротко.

— Ти ще ми паднеш!

— О, с удоволствие.

— На никой, който е посмял да ме гъделичка, не му се е разминало!

— Аз нямам гъдел.

— Ще съжаля-я-ваш! — пропя тя.

Отблъсна се с колене от трамплина и цопна по гръб във водата. Издиша въздуха през носа си, изплува на повърхността и запляска с крака.

— Падна ли ми!

— Ти си ужасна! — прихна той и вдигна високо изпръсканите си крака. — Водата е ледена!

Той се обърна, подпря се на длани и колене и надникна надолу.

Дани се отблъсна от водата и се вкопчи в трамплина. Вдигна крака и обгърна с тях дъската.

— Сега наравно ли сме? — усмихна се тя на Джак.

— Наравно.

Той легна по корем и я целуна.

— Между нас май има нещо — каза той.

Дани кимна.

— За теб не знам, но на мен ми се струва, че е дъската на трамплина.

Той я целуна отново.

— Ще скочиш ли? — попита тя.

Той тъжно въздъхна.

— Съжалявам, но трябва да изляза.

— Ще излизаш?!

— Съжалявам. Исках да ти кажа по-рано, но… По дяволите, изобщо не ми се иска.

— Ами недей тогава.

— Налага се.

— Аз пък размразих две пържоли. Мислех да си направим скара и после…

— Канен съм на вечеря.

— О-о.

Дани пусна краката си, падна във водата и заплува към другия край на басейна. Излезе, мина по цимента, оставяйки мокри следи подире си, и седна на шезлонга. Взе кърпата си и започна да се бърше.

Джак седна с лице към нея.

— Много съжалявам.

— Няма нищо — каза тя. Мекият пешкир приятни галеше лицето й. — И кой е щастливият сътрапезник?

— Не я познаваш.

— Значи е „тя“?

— „Тя“ е.

— Надявам се, че е сестра ти.

— Мисля, че дамата ревнува.

— Да нямаш любовна среща?

Джак кимна, наведе се и обгърна с ръце коленете си.

— Имам една приятелка.

— О, Боже! — промърмори Дани.

— Казва се Марго. Работи като секретарка. Запознахме се преди година и оттогава се срещаме доста често.

— Това сериозна връзка ли е?

— Тя я приема дори прекалено сериозно.

— А ти?

Джак изтри капчица пот от носа си.

— Случи се нещо странно. Започнах работа при една много специална жена и загубих интерес към Марго. Без да се усетя, се влюбих в тази жена. Но тя ми беше началничка, затова не се издавах и продължих да се срещам с Марго.

Думите му смекчиха ужаса, обзел Дани. Тя отиде до неговия шезлонг и седна до него. Той разтри кожата на врата й.

— Както и да е, всичко стана много бързо. Марго все още си мисли, че ходя с нея.

— Тя не знае ли за мен?

— Не съм се чувал с нея от вторник. Тогава се уговорихме за днешната среща. — Ръката му се плъзна надолу по гърба й. — И изведнъж, на другия ден — бух! Всичко се промени.

— А аз дори не знаех, че си имаш приятелка.

— Сигурно се е побъркала да ме търси през последните няколко дни.

— Трябваше да й се обадиш.

— Знам. Но никак не ме бива да се справям с неприятни ситуации. Освен това смятам, че е честно да й го кажа в очите.

— И довечера ще й кажеш за мен?

— Такъв е планът.

— Това е ужасно.

— Предпочиташ да не й кажа ли?

— Напротив!

— Ще го направя. Но след вечерята. Не ми се иска да й развалям апетита.

— След това ще се върнеш ли?

— Може да е късно.

— Ще те чакам.

Дани го целуна за довиждане на вратата.

— Желая ти успех — каза тя.

Той направи отвратена физиономия.

— Защо не дойдеш с мен?

— Би било просто очарователно!

— Е, до скоро тогава.

— Нали няма да закъсняваш?

— Ще гледам да се върна най-късно до полунощ.

— Добре.

Той тръгна. Дани затвори вратата. Понечи да сложи веригата, но се отказа. Ако Джак закъснее, няма да може да влезе.

Аз ще му отворя, размисли тя и все пак сложи веригата.

А може и да не се наложи.

Полунощ. Вечерята не може да продължи повече от час-два. Джак спомена, че резервацията е за осем часа. Какво ли смята да прави от десет нататък? Кога все пак възнамерява да й каже новината? Веднага след вечеря ли? Или след… Само още веднъж, заради доброто старо време.

Отврати се от самата себе си. Как можеше да си помисли подобно нещо? Само пълен идиот би преспал с жена, преди да й бие дузпата. Не беше в стила на Джак. Но бе напълно възможно да я прегърне, за да я утеши, след като й е казал, прегръдката да доведе до още и още ласки, докато най-сетне, в ръцете на Марго, да реши, че все пак не иска да я изостави.

Тази мисъл я ужаси. Облегна се на вратата с разтуптяно сърце и пресъхнали устни.

Да изгуби Джак толкова скоро…

Какво, по дяволите, си мисли? Довечера другото момиче ще трябва да понесе загубата, не аз.

Горкото момиче. Божичко, горкото момиче.

Дани си пое дълбоко дъх и разтреперана се отдалечи от вратата. Когато влезе в кухнята, коленете й се подгъваха.

Всички тези терзания са напълно безполезни.

Деветдесет процента от човешките тревоги са излишно късане на нерви за неща, които никога не се случват.

Ами останалите десет процента?

Майната им.

Моля те. Само още веднъж. Заради доброто старо време.

Погледна към часовника. Сега е само пет. До полунощ остават цели седем часа.

Ще отида на кино, реши тя. На два поредни филма. Веднага след като вечерям.

Идеята й се стори добра и повдигна духа й. Взе чаша от шкафа, напълни я с лед и си наля водка с тоник.

Някои жени ядат, за да се успокоят. Други си купуват нови дрехи. А Дани бе открила от многогодишния си опит, че нищо не й помага толкова добре, колкото една разходка до най-близкото кино. Беше си приключение. Колкото и често да ходеше, колкото и тъпи да бяха понякога филмите, всеки път изпитваше облекчение.

Отпивайки от питието си, Дани заобиколи бара, седна на една от високите табуретки и отвори вестника на развлекателната страница. Погледът й се плъзгаше по обявите и рекламите и търсеше познатите й кина.

Вече беше изгледала повечето филми, които се въртяха в близките кина. Изведнъж забеляза две прожекции в „Кървър Сити“ — „Нашествието на зомбите“ и „Среднощен убиец“. За първия дори не беше чувала, но един приятел от старата й служба бе работил в „Среднощен убиец“.

Обади се в киното. „Нашествието на зомбите“ започваше в седем, така че имаше два часа е вечеря, да се преоблече и да стигне до киното.

Тя остави чашата си и погледна към кухнята, където беше оставила да се размразяват двете пържоли. Стомахът й се сви при мисълта за отсъствието на Джак и срещата му с Марго.

— Размразихте ли се, милички? — попита тя.

Слезе от табуретката и отиде до кухненската маса. Натисна с пръст едната пържола. Той потъна в студеното месо.

— Изглежда, че да.

Нищо нямаше да им стане до другия ден, но Дани беше гладна и й се ядеше месо.

Тя остави едната пържола в хладилника, мина покрай бара, взе си чашата и излезе на терасата. Оставаше й час и половина — достатъчно време, за да пусне скарата. Ще се изкъпе и облече, докато въглищата се разпалят.

Отдръпна скарата от стената. Наведе се и отвори вратичката. Посипаха се въглени и изцапаха ръцете й. Дани изтупа пепелта от дланите си, вдигна капака и извади почернялата решетка. По дъното на скарата беше останала пепел от миналия път. Тя взе машата и събра на купчинка остатъците от въглищата и пепелта. Може би щяха да са достатъчни за една пържола, но не й се искаше да рискува. Дани вдигна торбата с брикетите и сипа още малко. Те изтрополиха и се търкулнаха по ламарината. Дани отново събра всичко на купчинка с машата.

Кибритът беше до кутията с течност за разпалване на въглища. Кутията беше тежка, пълна почти догоре. Дани остави кибрита настрана и дръпна червения пластмасов капак на кутията. Започна да полива въглените. Новите брикети лъснаха, а старите почерняха.

— Дани?

Ръката й подскочи.

Тя остави кутията и рязко се обърна.

Той беше пред къщата. Стоеше облегнат на портата с усмивка на бледото си мъртвешко лице.

— Тони — отрони се от устните й.