Ричард Леймън
Нощно шоу (22)

22

Десет минути преди полунощ Джак се върна. Дани отвори вратата. Горното копче на спортната му риза беше разкопчано, вратовръзката му висеше накриво. Дани го хвана за връзката, дръпна го към себе си и го целуна. Стори й се напрегнат. Стомахът й се сви.

— Е — каза тя, — как мина…?

— Какво се е случило? — намръщи се той и докосна зачервената й буза.

— Ще ти разкажа по-късно. Ела, приготвила съм ти изненада.

Тя го хвана за ръка и го помъкна към спалнята.

— Как премина вечерята?

— Отвратително. Нямах никакъв апетит.

— Каза ли й?

— Да.

— Тя как реагира?

— Не особено добре.

— Съжалявам.

— Плачеше през цялото време.

— Къде й го каза? В ресторанта ли?

— В дома й. След вечеря. — Той поклати глава. — Господи, беше ужасно. Почувствах се такъв мръсник!

— Това ще ти помогне да се почувстваш по-добре — каза Дани и го поведе през спалнята.

Дръпна плъзгащата се врата и излезе на терасата. Лампите в градината светеха. Басейнът излъчваше бледосиньо сияние. На шезлонгите бяха преметнати хавлиени кърпи. До тях Дани беше поставила кофичка с лед и две чаши за вино. От леда стърчеше гърлото на бутилка.

— Да вярвам ли на очите си! — възкликна Джак.

Дани се обърна към него и свали халата си. Задърпа вратовръзката му.

Той се усмихна и поклати глава.

— Невероятна си, знаеш ли?

— Предположих, че не ти е било леко.

Тя хвърли вратовръзката на пода и започна да разкопчава ризата му. Той галеше гърдите й и затова треперещите й пръсти изпускаха копчетата. Най-сетне разкопча ризата, колана и дръпна ципа на панталона. Свали слиповете, усмихна се и стисна възбудения му член.

— Остана ли нещо и за мен?

Въпросът се изплъзна от устните й. Сама не очакваше, че ще се осмели да го зададе.

Джак се разсмя.

— Не беше лесно, скъпа. Трябваше да се боря, за да я отблъсна.

— Наистина ли?

— Да. Искаше да е с мен още веднъж, за спомен.

— Така ли ти каза?

— Не точно. Не знам. Може би си е мислила, че ще променя решението си.

— Можеше и да си го промениш.

— Реших, че е по-добре да не опитвам.

— Радвам се. Щях да се чувствам самотна тук, край басейна.

Тя се притисна в него и го целуна. Ръката й галеше гърба му, гръдта й се опираше в меките косми на гърдите му.

— И все пак ми е мъчно за нея — каза тя.

— Виновна ли се чувстваш?

— Да, малко.

— Недей. И без това щях да скъсам с нея. Знаех, че не я обичам. Дори преди да те срещна. — Той я целуна по връхчето на носа. — Обичам те.

Тя го прегърна здраво и изведнъж очите й плувнаха в сълзи.

— Аз… аз също те обичам.

Дълго време останаха притиснати един в друг, без да промълвят нито дума повече. Дани изпитваше смесени чувства — на сигурност, отпуснатост, възбуда и замайваща радост. Макар да бе сигурна, че Джак я обича, това, че най-сетне го каза, рязко промени нещата. Породи нова, още по-голяма близост между двамата.

— Това трябва да се отпразнува — каза тя.

— Виждам, че си приготвила всичко необходимо за тържеството.

Спуснаха се по стъпалата басейна. Застанала до кръста във водата, Дани наля чашите с вино. Подаде едната на Джак и седна до него на стъпалото.

— Да пием за нас — каза тя.

— За теб и мен, скъпа.

Чукнаха се и отпиха. Дани се спусна на по-долното стъпало. Водата обгърна раменете й. Усети ръката на Джак върху бедрото си.

— А сега — каза той — ми разкажи какво е станало с лицето ти.

Тя се вгледа в червената светлина под краката си и пое дълбоко дъх.

— Едно момче, в киното… удари ме.

— Била си на кино? Сама?

— Не, не сама.

— Така ли?

— Тони дойде с мен.

Пръстите му се впиха в крака й.

— Не знаех какво да направя, Джак. Беше направо разбит. Точно беше разбрал, че е починала майка му.

— И е дошъл да поплаче на рамото ти?

— Явно няма други приятели.

— Не е учудващо.

— Съжалих го. И ти щеше да постъпиш така, ако го беше видял.

— Знаел е, че съм излязъл. По кое време се появи?

— Малко след пет часа.

— Веднага след като съм тръгнал. Мръсник! Държал е под око къщата. Защо го пусна да влезе?

— Ами той сам нахълта. Аз бях тук. Той влезе през портата.

— Господи, какво нагло хлапе!

— Всичко е наред, Джак.

— Не направи ли някоя глупост?

— Не, държа се много прилично. Докато не отидохме в киното…

Тя разказа на Джак как Тони сграбчи момичето, за приятеля му, който блъсна Дани и наби Тони, за това как ги изхвърлиха от салона.

— Поне си е получил заслуженото — заключи Джак.

— Доста си изпати.

— Така му се пада. Крайно време беше. И аз не бих имал нищо против да му размажа физиономията. Господи, само чака да изляза, за да се вмъкне при теб…

— Имаше нужда да поговори с някого, Джак.

— Имал е нужда от теб.

— Все пак е изгубил майка си.

— Старицата май е уцелила много подходящ момент.

Дани се обърна към Джак. Той отпи от чашата си и я погледна. Ръката му отново загали бедрото й под водата.

— Мислиш, че съм коравосърдечен, нали?

— Напротив, знам, че не си. Но не можеш да понасяш Тони.

— Да, не го понасям. Страх ме е от него. Той е подлец, който отгоре на всичко е психопат и те желае. Какво ли ще измисли следващия път, когато изляза? Чакай, не ми казвай. Нека сам се сетя. Ще умре и баща му и той ще е толкова покрусен, че…

— Джак!

— Извинявай, но вече познавам нашето приятелче Тони. Мога да заложа месечната си заплата, че майка му не е умряла днес. Съчинил е цялата история, за да спечели съчувствието ти.

— Никой не е способен на такова нещо.

— Никой, освен Тони.

Тя се вгледа в Джак и прехвърли през ума си всичко, което се бе случило тази вечер. Прозрението отначало я замая, сетне направо я вбеси. Разбра, че Джак е прав. Тони я беше излъгал. Използва съжалението й, за да се вмъкне в живота й.

— Как е могъл да постъпи така с мен?

— Защото, скъпа моя, Тони е един голям мръсник.

— Това е краят на отношенията ни.

Джак я потупа по крака. Ръката му се измъкна от водата и обгърна раменете й. Притисна я силно към себе си.

— Време е да променим стратегията си спрямо Тони.

— Не искам да го видя повече.

— Следващия път, когато се появи, ще му го кажа.

— Мръсно малко лайно.

— Може пък майка му наистина да е умряла днес.

— Да-да, ще го повярвам, когато видя смъртния акт.