Ричард Леймън
Нощно шоу (24)

24

— Добре, добре — каза Роджър. — Подгответе се за сцената с убийството. Имахме тежък ден. Хайде да я направим и да привършваме.

Джак бе клекнал на ниския покрив на бараката. Кимна и дръпна маската върху лицето си. Хвана брадвата с две ръце.

— Внимавай! — извика Дани.

— И не се оливай — добави Роджър, явно още кисел от гафа с пушката миналата седмица.

Джак се бе поколебал да гръмне Ингрид в главата. Споменът за това накара Дани да се усмихне. Трябваше да благодари на Бога за този гаф. Но доброто й настроение тутакси се изпари, когато си спомни за изчезналата Ингрид.

Ингрид, нейното копие.

Тони, който гали манекена по гърдите, бедрата, между краката и го нарича с нейното име.

Толкова е откачен, че може и…

— Снимаме!

Джак скочи от покрива. Приземи се пред стола, на който седеше манекенът на Бил с бутилка бира, допряна до устните му. Той завъртя брадвата и я стовари в лявото слепоочие на, Бил. Скалпът отлетя, последван от алена струя кръв, и тупна пред прага на бараката.

— Стоп! — извика Роджър. — Прекрасно. Много добре.

 

— Да вляза ли с теб? — попита Джак.

Дани поклати глава.

— Сигурна съм, че всичко е наред. Вероятно още си е у дома и ближе раните си.

— По-добре да вляза.

— Щом настояваш.

Слязоха от мустанга на Джак и тръгнаха към входната врата.

— Вчера не се е появявал — каза Дани.

— Не е смеел. Бях с теб през целия ден.

Тя отключи вратата. Двамата влязоха. В къщата цареше тишина. Обиколиха я тихо като престъпници. Провериха всички врати и прозорци.

— Май всичко е наред — прошепна Джак, когато стигнаха до кухнята.

— Тогава защо шепнем? — прошепна тя.

Той прихна.

— Ама и мен са ме прихванали — каза той с нормалния си глас.

Дани погледна към работилницата. Бутонът за заключване стърчеше в бравата.

— Сутринта отключена ли я оставихме?

— Може би.

Тя сви рамене, заобиколи кухненската маса и отвори вратата. Запали лампата.

— Има ли някой тук? — извика Дани.

— Да видим.

Влязоха в работилницата. Вътре беше горещо и задушно.

— Аз ще проверя задната врата — каза Дани.

Джак кимна и заобиколи струга, за да отиде до прозореца.

Минавайки покрай тезгяха, Дани вдигна ръждясалото мачете.

— Може би трябва да го нося със себе си — усмихна се тя и го размаха над главата си.

— Дали ще издържи четиридесет удара?

— Бух!

Тя го остави на мястото му и продължи към вратата.

— Прозорецът е наре…

— Джак!

Тя се олюля и отстъпи крачка назад, вперила поглед в празното пространство на стената.

Той се спусна към нея.

Тя посочи празната стена.

— Маската ми. Няма я.

В първия миг той не проговори. После каза:

— Да огледаме наоколо. Може да сме я сложили на друго място.

Тя поклати глава. Коленете й се подгъваха, зави й се свят. Ръката на Джак нежно я потупа по раменете.

— Беше тук в събота сутринта — каза той.

— Ние показахме на Тони как се отлива, калъпът. Той… иска да сложи главата ми на Ингрид.

Джак разроши косите й.

— Е, нали не притежава истинската.

Тя се опита да се усмихне.

— Скъпа, та това е само парче гипс.

— Това е моето лице. А Ингрид е моето тяло. Господи, направо усещам как я докосва.

— Не, аз те докосвам — каза Джак и я притегли към себе си.

Погали гърба й. Устните му се впиха в нейните. Тя се вкопчи в него.

— Ще си върнем Ингрид — увери я той.

— Как?

— Тони все ще се появи.

Джак провери задната врата. След това двамата излязоха от задушната работилница.

— Няма да ме има само един час — каза той.

— Сигурен ли си, че не мога да ти помогна?

— Ще се уплашиш.

— Не може апартаментът ти да е чак толкова разхвърлян.

— Ако те е страх да останеш сама…

— Не.

— Просто ще натъпча всичко в един куфар и веднага си идвам.

Той тръгна и Дани спусна веригата. Отиде в спалнята. Погледна през стъклената врата. Огреният от слънцето басейн сякаш я канеше в обятията си. Почти усещаше хладния допир на водата. Ала я беше страх.

Страх я беше да влезе в собствения си басейн, защото беше сама и Тони можеше да влезе през градинската порта.

— Мамка му — промърмори тя.

По-добре да не рискува. Стой си заключена в клетката, за да не те спипа мръсникът…

То пък една клетка! Стъклен аквариум. Ако Тони поиска, може да влезе за две секунди.

Тази мисъл я убеди, че в къщата е точно толкова несигурно, колкото и в градината.

— Каква съм умница — каза си тя.

Тя тихо се засмя и свали лепнещите от потта дрехи. Отиде в банята и взе банския костюм, който беше метнат на вратата на душа. Същият изрязан оранжев бански, който носеше в събота. Когато дойде неканеният Тони.

— Няма да стане — каза тя.

Отиде до шкафчето и извади цял зелен бански. Макар и той да бе доста изрязан, не можеше да става сравнение с оранжевия. Тя го нахлузи, изтегли го нагоре по краката си и промуши ръцете си през презрамките. Изведнъж осъзна защо облича тази бански.

За да не я види Тони в другия.

Тя очакваше ли го?

Да. Защо иначе би избрала по-скромния бански?

— Да заповяда — каза тя, взе си кърпата, отвори стъклената врата и излезе в градината.

Слънцето грееше. Подухваше лек ветрец.

— Къде отиде Джак? — попита Тони.

Дани рязко обърна глава надясно.

Тони се беше излегнал гол до кръста на близкия шезлонг, скръстил ръце под лъскавото си теме. Беше свалил превръзките. Лицето му беше цялото натъртено, на петна и осеяно с драскотини. Лявото му око почти не се виждаше под отока.

Дани се втренчи в него по-скоро объркана, отколкото уплашена. Имаше чувството, че някак си сама го е призовала.

— Откога си тук? — попита тя.

Звукът на гласа й я върна в реалността.

— Само от няколко минути. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Видя ли, че Джак тръгна?

— Не, само забелязах, че колата му я няма.

— Значи си решил да дойдеш, без да знаеш, че го няма?

Той кимна.

— Случайно съвпадение.

— Всеки път става така, че идваш тъкмо когато го няма.

— Да. Вече започва да ми липсва.

— Ти дебнеш около къщата.

Това вече не беше въпрос.

Той я погледна така, сякаш бе изгубила разсъдъка си.

— И майка ти не е починала в събота.

Той свали ръцете от темето си, надигна се и се намръщи.

— Почина. Казах ти самата истина. Защо да те лъжа?

— Добре го беше замислил, нали? Пуснах те да влезеш, нахраних те, заведох те на кино. Опита се да ме сваляш…

— Ти си луда!

— Луда съм, задето ти повярвах. Хванах се на въдицата ти! Сигурно ме мислиш за много лесна плячка. Достатъчно е да ми пуснеш една сълзлива историйка и аз ще съм като памук в ръцете ти. Какво ще ми сервираш днес, Тони? Да не е умрял баща ти? Или кучето ти е прегазено от автомобил? Хайде, да чуем! Не вярвам да не си приготвил нещо за старата глупачка.

Той се изправи.

Бавно се приближи към нея. Тя отстъпи назад.

— Не мога да не те виждам.

— Справяш се добре със самотата, когато Джак е тук.

— Той ме мрази.

Дани протегна ръка назад и напипа дръжката на вратата на терасата.

— Искам да си тръгнеш. Веднага.

Той поклати глава.

— Не мога. Обичам те. Толкова много те обичам.

— Тогава направи, каквото ти казвам. Върви си. Моля те.

— Никога не съм обичал друга жена. Никога досега не съм се любил.

— Аз не те искам, Тони — прошепна тя с разтреперан глас.

— О, искаш ме.

Тя рязко дръпна вратата и се втурна в стаята. Опита се да я затвори, но тялото на Тони я спря. Той бутна вратата и влезе.

Дани се олюля назад.

— Махни се — промълви тя.

— Обичам те. Няма да ти причиня болка.

— Тони!

— Ще се любим. На теб това ти харесва. Правиш го с Джак през цялото време.

— Но ти не си Джак!

— Аз ще те направя много по-щастлива. Ще видиш.

Той тръгна към нея.

Дани хвърли поглед назад. Можеше да побегне към банята, но ключалката нямаше да издържи и пет секунди. Щеше да е като в капан. Единственият й шанс бе да се втурне към коридора.

— Недей! — каза Тони. — Не се опитвай да избягаш. Обичам те.

— А аз те мразя! — изкрещя тя, отстъпвайки назад.

— О, не говори така. Знаеш, че не е вярно.

— Остави ме на мира!

Свали си банския. Искам да те видя гола. Искам да те докосвам. Искам да те целувам навсякъде и…

Изведнъж той се вкамени и бързо отскочи назад.

Дани се завъртя на пети и ахна.

На вратата на спалнята стоеше огромен мъж. Беше по джинси, с маскировъчен халат и маска на лицето. Ръката му, скрита в ръкавица, стискаше мачете.

Той размаха мачетето над главата си и нададе зловещ крясък.

Тони хукна през вратата на терасата.

Мъжът мина покрай Дани и се втурна след Тони покрай басейна. Тони достигна оградата, подскочи, набра се на ръце и се прехвърли от другата страна.

Мъжът се върна. Хвърли мачетето на един шезлонг и дръпна маската от лицето си.

Дани се хвърли в обятията му.