Ричард Леймън
Нощно шоу (10)

10

— Тук харесва ли ти? — попита Хедър.

— Да минем още един ред напред — предложи Стив.

Киносалонът не беше пълен и щеше да е признак на лошо възпитание да се изтъпанят пред вече седналата отзад двойка.

— Тук добре ли е? — попита той.

— Напълно.

— Искаш ли да си до пътеката?

— Няма значение.

Стив предпочиташе седалката до пътеката, за да може да протегне крака. Но ако той седнеше там, някой непознат можеше да се залепи от другата страна на Хедър. Това нямаше да му бъде приятно. Нито пък на Хедър. И двете места пред тях бяха празни, така че щеше да се вижда достатъчно добре.

Той влезе в реда, отстъпвайки на Хедър мястото до пътеката. Тя изопна полата си и седна. Коленете й останаха непокрити. Беше без чорапогащник.

— Кой е първият филм? — попита тя.

— Мисля, че „Очите на маниака“.

Тя сви рамене и направи уплашена физиономия.

— Надявам се да не е прекалено ужасен за теб.

— Колкото по-ужасен, толкова по-добре — отвърна тя.

Той подаде на Хедър картонена чаша с пепси и сламка.

— Гледа ли оня, в който скалпираха едно момиче? — попита тя.

— А-ха.

— Направо страхотно беше!

Хедър откъсна крайчето на хартиената обвивка на сламката, леко смъкна надолу тънката хартия и огъна другия й край.

— Навремето я изстрелвах като фунийка, а ти?

— И аз.

— Детинщини!

Стив сви рамене.

Тя се разсмя и изстреля хартийката в лицето му. Тя прелетя покрай бузата му и кацна на съседната седалка.

Той й подаде своята сламка.

— Искаш ли да опиташ пак?

— Защо не? Човек само веднъж е на шестнайсет години, както обича да казва баща ми.

Тя се прицели в Стив и духна. Той затвори очи. Обвивката удари клепача му и падна на земята.

— Ох! Добре ли си?

— Естествено.

Тя наклони глава и се вгледа в него изпод дългия си кестеняв бретон. Бе леко засрамена, но очевидно доволна.

— Извиня-я-вай!

— Ще го преживея.

Тя му върна сламката. Той я промуши през картоненото капаче на чашата си. На върха й бе останала червена следа от червилото на Хедър. Той захапа сламката.

Мястото, до което са се докосвали нейните устни.

Чувството беше приятно. Почти като целувка. Никога не беше целувал Хедър, но довечера, докато я изпращаше, щеше да опита.

Отпи от пепсито. Когато извади сламката от устата си, усети вкуса на червилото й.

Дали ще му позволи да я целуне? Това е първата им среща, но… да, ще му позволи. Сигурно доста го харесва, щом е с него тук.

Тя посегна за шепа пуканки и натисна плика в скута му. Идеше му да се загърчи от удоволствие.

Той също си взе пуканки. Задъвка, без да откъсва очи от нея. Тя леко беше наклонила глава и лапаше пуканки направо от шепата си.

Блузата над гърдите й зееше като раззината уста. В сянката й се виждаше малко от изпъкналата плът и бялото дантелено крайче от сутиена й. Устните му пресъхнаха, сърцето го заблъска в гърдите, в слабините му се разля гореща вълна.

И тогава светлините започнаха да гаснат.

Той извърна поглед — с облекчение и разочарование, сигурен, че каквото и да се случи на екрана, едва ли ще е по-вълнуващо от това, което току-що бе успял да зърне под блузата на Хедър.

Тя отново посегна към пликчето с пуканки. Лекият натиск го побърка. Стив скръсти крака, за да се успокои.

Глътката от чашата освежи устата му. Облиза устни, но вкусът на червилото й беше изчезнал.

На екрана светна рекламата на „Мъртвешка усмивка“.

— У-у-х! — прошепна Хедър. — Това не изглежда лошо.

— А-ха.

Може би щеше да я покани да го гледат заедно, когато започнеше прожекцията му тук.

Някакъв мъж се тръшна на седалката пред Хедър. Ама че тъпак! В полупразния киносалон!

— Виждаш ли? — попита я Стив.

— Няма значение.

— Искаш ли да си сменим местата?

— Ами… хайде просто да се преместим с един стол нататък.

Така и направиха.

Тъпакът потъна в седалката и опря свитите си колене в предната облегалка. На главата му имаше тъмна шапка. Под нея не се виждаше коса. Дали не беше плешив? Не, изглеждаше твърде млад, за да е плешив. Сигурно си бръснеше косата. Само един пълен тъпак би си обръснал главата.

Стив погледна към екрана, филмът започна.

Някаква жена се къпеше. Сапунисваше тялото си и си тананикаше. По гърба и краката й се стичаше вода. Обърна се с лице. Стив се вгледа в малките й стегнати гърди, в зърната им, в тъмния триъгълник в слабините й. Усети лека възбуда, която обаче не можеше да се сравни с желанието, обляло го при вида на деколтето на Хедър.

Жената се обърна с гръб. Завъртя крановете. Дръпна найлоновата завеса. Хедър подскочи, когато страшната музика гръмна в салона и нечии ръце в кожени ръкавици забиха островръх ръжен в корема на жената. Той разцепи кожата й и потъна в плътта й чак до дръжката. Музиката пронизваше ушите им, а жената се гърчеше, прикована с гръб към плочките. Ръцете в ръкавици завъртяха, ръжена. От устата й бликна кръв. После убиецът бавно измъкна ръжена, който доразкъса кожата около раната и повлече със себе си кървави, лепкави черва.

Хедър извърна лице. Очите й бяха плътно стиснати. Отвори едно око и попита Стив:

— Свърши ли?

— Още малко.

— Божичко!

— Всичко е наред, свърши.

Тя се обърна напред, потъна дълбоко седалката и въздъхна.

Мъжът от предния ред се обърна и се ухили. Беше със слабо бледо лице, с дълбоко хлътнали очи, които едва се виждаха.

— Страхотни ефекти, а?

— А-ха — промърмори Стив.

Хедър кимна. Изправи гръб в седалката и се отдръпна от непознатия.

— Знаете ли кой ги прави? Даниъл Ларсон.

— Жена? — попита Стив.

— Кралицата на ужаса. Аз работя с нея.

— Наистина ли.

— Прекрасна жена. А и много красива.

— Страшно интересно.

— Ако това тук ви харесва, трябва да видите следващия ни филм. Ще се напикаете от страх.

Стив кимна. Пое дълбоко дъх, когато младежът най-после се обърна напред. Хедър също се отпусна. Погледна Стив, направи смешна гримаса и склони глава на рамото му. Остана в тази поза и докато пиеше пепси, хапваше пуканки и гледаше филма. От време на време косата й гъделичкаше бузата на Стив.

На екрана пет млади жени бяха на погребение на някаква своя приятелка.

— Ще ви се случи случка — каза Хедър.

— На всички без една.

Говоренето й отпускаше нервите му.

— Да. На бас, че е блондинката с луничките.

— А-ха — каза той и избърса мазната си ръка в салфетката. Стомахът му се сви.

— Имаш ли нещо против, ако…? — смотолеви той и я прегърна през раменете.

Хедър гледаше екрана, сякаш нищо не се е случило. Той леко стисна рамото й. След това дълго не посмя да помръдне. Беше направил сериозна крачка напред и трябваше да мине време, за да я осмисли.

— О-хо! — възкликна Хедър.

Едната от петте жени, слаба брюнетка, беше в спряла кола с приятеля си.

— Ей сега ще си изпатят — каза Хедър.

Стив отново стисна рамото й, сякаш за да я успокои.

Влюбените се прегръщаха на предната седалка. Стенеха и се целуваха. Мъжът разкопча блузата й. Жената беше без сутиен.

Стив напипа с пръст презрамката на сутиена на Хедър през блузата.

Нейните гърди бяха сиво-синкави в сянката на колата, зърната — почти черни. Мъжът бързо ги покри с ръце.

Тя се заизвива в обятията му.

— Всеки момент — каза Хедър.

Подскочи, когато нещо чукна на стъклото.

Стив погали ръката й.

Жената вдигна очи към стъклото и изкрещя.

Хедър се вкопчи в коленете му.

Нечия ръка в ръкавица разби предното стъкло, сграбчи жената за косата, изтръгна я от обятията на слисания й любовник и измъкна главата й през дупката. Нащърбеният прозорец остави кървави следи по лицето й. Маниакът, облечен в черно и с маска на лицето, заподскача върху капака на колата като пощуряла маймуна, дърпайки главата за косите наляво-надясно, докато най-сетне тя се отдели от тялото. Садистът взе главата и хукна към гората, докато мъжът в колата гледаше бликащите кървища от отрязаната шия на приятелката си и крещеше неистово.

Стив отпусна рамото на Хедър. Тя се отдръпна от бедрата му, но ръката й остана да лежи върху тях. Той усещаше топлината й.

Мъжът от предния ред се обърна към тях.

— Откъсна й главата, без да му мигне окото.

— А-ха — отвърна Стив.

Хедър посегна към пуканките.

— А-ха, без да му мигне окото. Може ли да си взема?

— Пуканки ли? — попита Стив.

— Дайте малко. За какво са ви толкова много.

Непознатият се пресегна. Ръката му увисна над коленете на Хедър. Тя замръзна. Стив пъхна пликчето под ръката му и той заграби пълна шепа. Изсипа пуканките в устата си и пак зарови пръсти в плика.

— Хайде де — каза Стив. — Опитваме се да видим филма.

Младежът се ухили подигравателно, продължавайки да дъвче. Посегна, взе трета шепа и чак тогава се обърна напред.

Хедър въздъхна разтреперана. Притисна се до Стив и прошепна в ухото му:

— Хайде да се преместим.

Той кимна. И той трепереше — от яд, неудобство и някакъв страх. Човек изпитва подобно чувство, когато се сблъска с просяк на улицата.

Хедър взе пликчето с пуканки.

— Ще ядеш ли още? — попита тя.

— Не и след като той ги е пипал.

Тя остави пуканките на вдигнатата седалка от другата си страна.

Станаха. Макар столовете да изскърцаха, непознатият не се обърна. Измъкнаха се на пътеката и минаха пет реда по-назад.

— Тук добре ли е? — прошепна Стив.

— Идеално.

Влязоха в реда, извиниха се на някаква двойка и се настаниха по средата на реда. Пред тях две момичета се бяха свлекли ниско в седалките, така че нямаше да им пречат.

Хедър облекчено въздъхна.

— Така по-добре ли е? — попита Стив.

— Много.

— И аз съм на същото мнение.

— Ама че досадник — каза тя.

Допи пепсито си и остави чашата на земята. Хвана Стив за ръката.

— Искаш ли да купя още пуканки?

— Благодаря, стига ми толкова.

На екрана една от петте жени тичаше през тъмна гора и поглеждаше през рамо. Единият й ръкав беше откъснат. Спъна се, падна, отново се изправи на крака и побягна. Най-сетне се скри зад едно дърво. Взря се в тъмнината, за да се убеди, че се е отървала от преследвача си.

В гората цареше тишина. Нито едно клонче не помръдваше. На жената явно й олекна. Отдръпна се заднишком от дървото. Зад рамото й се мярна смътна сянка — маскираното лице на маниака.

Хедър стисна юмрук.

Жената продължи да отстъпва назад, приближавайки се все повече към стаилия се убиец.

Някой от публиката й викна да се пази. Други се разпищяха.

Жената направи още крачка назад. Зад нея се вдигна брадва.

Хедър изкрещя и скочи от седалката, опитвайки се да се отскубне от пръстите, които я стискаха за гърлото. Мъжът зад нея се изкикоти като умопобъркан. Беше без шапката си и голото му теме бледо отразяваше светлината от екрана. Приличаше на череп.

Стив стовари юмрука си в челюстта му. Главата на нападателя отхвърча настрана и от устата му се посипаха изкуствени зъби. Стив замахна отново. Този път не уцели. Мъжът сграбчи ръката му и го ухапа.

Между редовете с викове се втурна разпоредителят.

Непознатият отскочи назад. Прекрачи облегалките и се затича през задния ред. Хората се разпищяха и се отдръпваха от пътя му. Той стигна до пътеката, обърна се към гонещия го разпоредител и нададе пронизителен вик.

Разпоредителят замръзна на мястото си.

Мъжът се ухили като луд и с трясък отвори вратата на салона.

Хедър разплакана се хвърли в обятията на Стив.

— Заведи ме у дома. Моля те, искам да си ида у дома!