Ричард Леймън
Нощно шоу (5)

5

Дани караше по „Ашър“ и хвърляше по едно око в страничното огледало, фаровете на колите пробиваха мрака по „Лоръл Каниън“, но нито една кола не зави по тесния път.

За всеки случай тя изгаси светлините. Тук уличните лампи бяха нарядко и все пак бе достатъчно светло, за да следват вярната посока.

— Мисля, че успяхме — каза Джак. — Дори да има резервна… гума, спечелихме достатъчно преднина.

— Дано — измърмори Дани.

Спря пред входа на дома си зад мустанга на Джак. Изключи мотора. Облегна чело на волана и въздъхна разтреперана. Джак я потупа по гърба.

— Вече всичко е наред — рече той.

— Ще влезеш ли с мен?

— Разбира се.

— Просто… малко съм разстроена.

— Знам. Аз също. Но съм сигурен, че… момчето е безобидно, свършило е работа, за която са му платили. Ал или Майкъл, който и да стои зад това. Най-вероятно са го изкопали от някой филм.

— Или от гробището.

Джак се засмя. Голямата му топла длан продължаваше да глади раменете й.

— Мисля…

Дани почака.

— Кажи?

— Ами… — въздъхна той. — Мисля си, че сме се отървали от момчето, но все пак не бива да рискуваме.

Дани вдигна глава и го погледна в очите. Очертанията на лицето му, което й бе тъй близко, се губеха в мрака. Единствено допирът на ръката му увери Дани, че това все пак Джак, а не някой непознат.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

— Той би могъл… Смятам, че не бива да оставяме колата ти тук.

— О, Джак — простена тя.

— Страховете ми може да са преувеличени, но не бих искал психопатът да разбере къде живееш. Да оставиш колата си тук е все едно да провесиш плакат с името си пред къщата.

Разумът й се противеше на предложението му. Нима не може да паркира колата пред собствената си къща? Ами утре, вдругиден?

— Не беше нужно да ми го казваш.

— Съжалявам.

— Как ще намери улицата?

— Той е само на една пресечка оттук.

— Ал знае адреса ми. Ако той го е наел…

— Ами ако не е той?

— По дяволите! Кой тогава?

Джак поклати глава.

— Да вкараме колата в гаража.

Но гаражът й служеше за работилница и бе претъпкан с лавици, плотове, лампи и табуретки, с всичките й инструменти и различните маски и гримове, които бе изработила за над десет филма. Замисли се дали не би могла да го разчисти.

— Това би отнело… не, по-добре да се откажем от тази идея.

— Тогава да паркираме на улицата.

— Пред къщата на някой друг?

— Нямаш ли зъб на някои съседи?

Собственият й смях я изненада.

— Отвратителен си!

Смехът разсейваше страха. Почувства се почти напълно успокоена.

— Слушай, хайде да влизаме. Ще оставим колата тук. Ако проклетото хлапе е решило да открие къщата ми, все ще намери някакъв начин. Рано или късно. Но аз нямам намерение да прекарам остатъка от живота си, като се крия от него.

Джак стисна рамото й.

— Да влизаме тогава.

Слязоха от фолксвагена. Докато вървяха по плочите към входа на къщата, чуха мотора на кола. Коленете на Дани се подкосиха. Погледна назад и видя автомобил, който бавно пълзеше по улицата.

Белезникав мерцедес.

Въздъхна облекчено и почти се затича към потъналата в мрак ниша на входа. Докато отключваше вратата, Джак стоеше зад гърба й.

Влязоха и запалиха лампата. Дани затвори вратата и сложи веригата.

Ръцете на Джак обгърнаха раменете й. Той я завъртя и нежно я притисна към гърдите си. Тя потъна в прегръдката му и намери сигурност в допира на силното му тяло.

— Слава Богу, че тази нощ си до мен — каза тя.

Вдигна глава и устните им се сляха. Докосването на устните му я успокои. Отпусна се. Имаше чувството, че би могла да заспи в обятията му.

Устните му се откъснаха от нейните.

— Мисля, че е време да повикаме полицията.

— О, не!

— Ако хлапакът се мотае наоколо, все още биха могли да го приберат.

— Да. Добре.

Дани с нежелание се освободи от прегръдката му. Той я хвана за ръка и я поведе към хола. Там светеше само една лампа. Дани потръпна при вида на мрака, който нахлуваше през широките прозорци. Тя пусна Джак и почти тичешком се втурна по килима, за да дръпне завесите. Сведе очи, сякаш се боеше да не види нещо непознато в тъмнината отвън. Джак вече набираше телефона на полицията.

— Да — каза той. — Някой се опитва да проникне в къщата… „Ашър Лейн“, номер 822… до булевард „Лоръл Каниън“… Добре, благодаря.

Той затвори слушалката.

— Да проникне в къщата ли? — попита Дани.

— Не е далеч от истината.

— Да пийнем ли по нещо? — предложи тя и запали лампиона до дивана.

— Няма да е зле.

Тя запали още една лампа, а Джак се запъти към г-образния плот на бара. Заобиколи го и влезе в кухнята.

— Сега е десет и двадесет и пет — каза той.

* * *

Входният звънец издрънча в единадесет без пет. Ръката на Дани подскочи. Тя остави чашата с водка и тоник на масата.

— Много са бързи, няма що — обади се Дани. — Половин час. Слава Богу, че нямаме нужда от тях.

Тя последва Джак в коридора. Той откачи веригата и отвори вратата. На прага стояха двама униформени полицаи.

— Вие ли сте се обадили за влизане с взлом? — попита по-високият от двамата.

Другият, с вид на ориенталец, потупваше бедрото си с палката и не откъсваше очи от брадичката на Дани.

— Точно така — заяви Джак. — Току-що си тръгна. Преди минута-две. С черна катафалка.

— Записахте ли номера?

— Боя се, че не успяхме.

— Можете ли да опишете нападателя? — попита полицаят и отвори тефтера си.

— Бял мъж, около осемнадесет-двадесет годишен, много слаб, плешив. С черно поло и джинси.

Другият полицай безмълвно се обърна и тръгна.

— Направи ли опит да влезе в къщата?

Джак поклати глава.

— Беше в градината и надничаше през прозореца. Ужасно ни изплаши. Изкрещях му, но той не си тръгна. Не посмях да изляза. Нали разбирате, можеше да е опасен. Затова звъннах на вашите хора. Най-сетне избяга и го видяхме да се качва на катафалката.

Полицаят кимна и вдигна очи от тефтера.

— Бихте ли ми казали имената си?

— Аз съм Джак Съмърс. Това е Даниъл Ларсон.

— Чия е къщата?

— Моя — обади се Дани.

— Добре. — Той мушна химикалката в джобчето на ризата си. — Ще видим какво можем да направим.

— Ще ви бъдем много благодарни.

— Да. Благодаря.

Полицаят насочи показалеца си към тях, цъкна с език, имитирайки пистолетен изстрел, и намигна. След това им обърна гръб.

Джак затвори вратата.

— Мили Боже! — възкликна Дани. — Какво направи?!

— Поразкрасих нещата.

— Изрече цял куп лъжи. На полицията!

— Знам. Ама че лошо момче!

— Джак!

— Никога няма да разберат, освен ако не го хванат.

— Защо просто не им каза истината?

— Защото е прекалено сложна. Един опит за влизане с взлом е къде по-ясен и симпатичен… и злокобен. Помислих си, че би заинтригувал полицията. Че ще ги задейства.

— По-скоро те ще ни задействат, ако пипнат момчето.

— Ще ни разберат.

— Ти си луд.

— Това значи ли, че вече не ме харесваш? — попита я с блеснал поглед.

Дани се взря в очите му и изведнъж се почувства слаба и разнежена.

— Не, не означава — прошепна най-сетне тя.

Събу обувките си, приближи се и започна да разкопчава карираната му риза.

— Мисля, че не — каза Джак.

Пръстите й трепереха. Устните й пресъхнаха. Не бе типично за нея да поема така инициативата. Сама не можеше да се разбере, ала не можеше да се спре. Разтвори ризата, с рязко движение я издърпа от колана на панталона и плъзна пръсти по гладката топла кожа на корема му, по мекия мъх на гърдите му. Поглади твърдите му мускули. Доближи устни и леко захапа зърното на едната му гръд.

Джак простена. Измъкна блузата от полата й и тя усети дланите му върху голата кожа на гърба си. Плъзнаха се нагоре, заедно с блузата. Копринените й гънки погъделичкаха корема й, за миг се оплетоха в гърдите й, но скоро се освободиха и те изскочиха на воля.

Дани откъсна лице от гърдите на Джак и вдигна ръце. Очите им се срещнаха. Той приличаше на момче — изпълнен с надежда и страх от провал. Изведнъж лицето му се скри зад прозрачната зелена материя. След миг се показа под блузата, която прошумоля нагоре през ръцете й. Тя гледаше корема на Джак, гърдите му, брадата му, искрящите му очи.

Джак захвърли блузата й на пода и плъзна поглед върху снагата й.

— Красива си — прошепна той.

Докосна раменете й. Пръстите му зашариха по ключиците й, заслизаха надолу, очертаха гърдите.

Дъхът й секна и гърбът й се изви, когато палците му потъркаха зърната й.

Тя разкопча полата си, която се свлече в глезените й. Изправи се пред Джак само по бикини. Той се наведе и целуна едното й зърно. Близна го и го захапа с устни. Дани зарови пръсти в дългите му коси и изохка, когато той засмука зърното й, свали бикините й и ръката му се плъзна нагоре между бедрата й. Това я разтърси. Цялото й тяло се напрегна. От устните й се откърти дрезгав вопъл.

Тя изви главата му нагоре, наведе се и го целуна. Езикът й потъна в топлината на устата му. Потръпна, когато пръстите му влязоха в нея.

Краката й се подкосиха. Тя коленичи, без да изпуска Джак от прегръдката си. Трескаво откопча колана му, копчето на панталона и дръпна ципа. Стегнатият му корем се сви, когато пръстите й хванаха ластика на слиповете му. Дръпна го и освободи възбудения му член. Дани смъкна слиповете до коленете му. Дланта й обгърна члена му и се плъзна надолу, опиянена от топлината и твърдостта му.

Ръката на Джак се измъкна от бедрата й. Дани усети влажната длан на гърба си, когато той нежно я повали на мекия килим. Джак легна върху нея, разкопчаната му риза увисна от двете й страни и погали кожата й. Дани поглади гърба му. Пръстите й се впиха в плътта му при допира на члена му. Усети нежния натиск, когато той проникна в нея, все по-дълбоко и по-дълбоко.

Пръстите й се отпуснаха и тя въздъхна от наслада. Чувстваше се изцяло негова, сякаш членът му бе открил най-съкровеното й кътче и някак я бе превърнал в частичка от Джак, Тя вдигна високо колене и го усети още по-надълбоко. Дани стягаше мускули, сякаш й се искаше да остане завинаги в нея.

Той се отдръпна, но само за да нахлуе отново. Последваха нови тласъци, при които той почти напускаше тялото й и се втурваше настойчиво, търсейки все по-дълбока близост, докато плътта й тръпнеше от възбуда.

Джак се притисна и смачка гърдите й. Впи устни в нейните. Езикът му затанцува, твърд и влажен.

Изведнъж Дани усети, че не може повече. Изви гръб, простена и докато оргазмът разтърсваше тялото й, усети бликналата топлина на спермата му.

Той се отпусна тежко върху й. Бяха останали без дъх. Когато Джак се опита да се изправи, Дани го прегърна силно и го притисна с краката си.

— Остани в мен — прошепна тя.

— Не искам да те смачкам.

— Така ми е добре.

Тя лежеше неподвижно, без да усеща тежестта му, и все още го чувстваше в себе си, сякаш бе част от собственото й тяло.

Когато той все пак я напусна, усети някаква празнина, ала чувството на близост не я изостави. Топлата влага бе все още в нея, сякаш й бе оставил безценен дар.

Тя внимателно седна. Течността се размърда и се стече между бедрата й, когато тръгна към банята.

Огледа се на излизане. Къщата тънеше в мрак. Дани застана на прага и се взря в коридора. Страхът полази по гърба й.

— Джак?

Във фоайето изплува тъмен силует.

— Ти ли си?

— Надявам се.

— Ти ли изгаси лампите?

— Искаш ли да ги запаля?

— Не. Просто… малко се уплаших.

Той се приближи по мрачния коридор и Дани с удоволствие видя, че все още е гол. Тя вдигна ръце. Той се вмъкна между тях и нежно я притисна до тялото си. Дланите му се плъзнаха по гърба и се спряха на хълбоците й.

— Ще останеш ли тук тази нощ?

— Ако искаш.

— Искам.

— Добре.

Дани изгаси лампата в банята. Хвана Джак за ръка и го поведе към спалнята си. Пердетата не бяха спуснати и лунната светлина нахлуваше през плъзгащата се врата на терасата.

— Ще ги дръпна — каза Дани.

Прекосиха стаята. Тя се опита да освободи ръката си, но Джак не я пусна.

— Нека те погледам на лунната светлина — прошепна той.

Дани кимна. Приближиха се до прозореца и се вгледаха един в друг. На светлината очите му искряха, погледът му бе като милувка. Дани потръпна. Зърната на гърдите й настръхнаха. През тялото й се разля гореща вълна.

Тя разглеждаше Джак. Гол, огрян от луната, й приличаше на някакъв брадат гигант. Раменете му бяха широки, по ръцете и гърдите му играеха мускули, коремът му бе като от камък. Силните му нозе бяха леко разкрачени. Отново започваше да се възбужда.

— Ама и теб си те бива — каза тя.

Смехът му отекна в стаята. Джак се хвърли върху Дани, сграбчи я за ръцете и я дръпна към леглото. Прасците й се удариха в дюшека и тя със смях се катурна по гръб в постелята. Изпищя, усетила зъбите му в бедрото си. Затъркаляха се един връз друг. Накрая тя го възседна и притисна ръцете му към леглото. Той вдигна глава и близна едната й гърда. Смехът й секна. Дани пусна китките му и се притисна към гърдите му. Тялото й потрепери от желание, когато възбуденият му член докосна ануса й. Тя изви гръб и простена от мощния тласък.

Дани притисна лице към гърдите на Джак и потри буза в мекия им мъх. Заслуша се в биенето на сърцето му и изведнъж стомахът й се преобърна.

На стъклената врата на балкона се бе облегнала тъмна фигура и надничаше в стаята.

Върнал се е!

Пръстите му се впиваха в стъклото като нокти на граблива птица.

— Джак! — прошепна Дани.

Тя се отскубна и се претърколи по леглото, а Джак се хвърли към вратата. Дани седна и видя, че натрапникът е изчезнал. Джак дръпна вратата. Тихо изруга и вдигна райбера. Отново я дръпна. Този път вратата се отвори. Той излезе на терасата и се огледа.

Дани се втурна на помощ, но на вратата се спря.

— Отиде си — каза Джак.

— Върни се. Няма смисъл да го гониш.

— Скапан маниак!

Тя излезе на терасата и потрепери от нощния хлад, който прониза тялото й.

— Ела, да влезем вътре.

Изведнъж Джак трепна.

— Какво…?

Той вдигна ръка и посочи към плувния басейн. По тъмната повърхност на водата играеха лунни отблясъци.

— Не мога да… — стомахът й се сви. — Какво е това?

— Не знам. Но може би е по-добре да се прибереш.

Дани поклати глава и прикри с ръка настръхналата си гръд.

Двамата заедно тръгнаха покрай басейна към дълбокия му край, където върху трамплина стърчеше неголям предмет.

— Амбалажен плик ли е? — прошепна Джак.

— Да, но какво има в него?

— Чакай ме тук.

Дани се спря разтреперана. Притисна длани към настръхналите си гърди и стисна бедра. Имаше чувството, че мехурът й ще се пръсне.

Джак стигна до трамплина. Обърна се и обходи с очи тъмната градина. Чак след това се покатери и тръгна по трамплина над водата. Той леко вибрираше под стъпките му. Наведе се. Вдигна плика. Тежеше. Хартията се опъна и запука.

Държейки го настрана от тялото си, Джак разви горния край и надникна.

— Какво има вътре? — прошепна Дани.

— Не се вижда.

Джак бръкна с ръка.

— Недей!

Джак извика и ръката му изскочи от плика. За миг изгуби равновесие. Размаха ръка, отново стъпи здраво и бръкна повторно.

Когато ръката му се показа, стискаше в шепа кичур коса. Под него се поклащаше човешка глава. Лицето й, сякаш нарочно, бе обърнато към Дани. С ококорени очи, със зейнала уста и провиснал език.

Дани беше спряла да диша. Рязко изпусна въздуха от гърдите си и когато отново отвори уста, дробовете й се напълниха със свежия дъх на нощта.

— Ако ми кажеш, че е истинска, ще закрещя!