Ричард Леймън
Нощно шоу (21)

21

Той паркира под навеса за коли. Излезе, наведе се и бръкна под седалката. Измъкна неголям предмет, увит в хавлиена кърпа. Притисна го с две ръце към корема и внимателно тръгна към апартамента си.

Ако се спъне, ако го изпусне… Хавлията може и да го предпази от удара, но не напълно.

Той бутна с рамо стъклената врата и влезе в осветеното фоайе на блока. Качи се по стълбището на втория етаж. Коридорът тънеше в мрак. Самотна бледа лампа светеше в дъното. Той не се боеше от тъмнината. Но тази вечер изпита безпокойство. Ами ако се препъне в нещо… Внимавай, много внимавай.

Най-сетне стигна пред вратата си. Обгърна предмета с ръка и мушна ключа в ключалката. Вратата се отвори. Вътре цареше пълен мрак. Съжали, че не е оставил отворен поне един прозорец. В стаята беше задушно и горещо като в сауна.

Намери пипнешком ключа на лампата. Запали я. Бледата крушка освети дивана и киноафишите, залепени на стената. Диванът изскърца, когато той седна под плаката на филма „Очите на маниака“.

Остави предмета в скута си. С треперещи пръсти разгърна кърпата. Вгледа се в бялата маска. Чертите му изглеждаха познати. За миг се запита дали в бързината не е отмъкнал друга маска от работилницата. Повдигна я към лампата, огледа я внимателно. Не, нямаше грешка. Това беше Дани.

Пръстите му погалиха хладните твърди контури на лицето.

Занесе гипсовата отливка в кухненския бокс. Сложи я на масата. После отвори прозореца. Лекият ветрец охлади потното му чело. Наслаждавайки се на свежия въздух, той смъкна ризата си и тръгна към спалнята.

Седна на ръба на матрака. Вглеждайки се в отворения гардероб, свали обувките и чорапите си. Изпод висящите на закачалката дрехи се подаваха само краката й.

Останал по слипове, той отиде до гардероба и отмести закачалките.

— Ку-ку! — каза той.

Хвана манекена под мишниците и го измъкна от гардероба.

— Липсвах ли ти?

Той целуна гладката изкуствена кожа на корема.

— Донесъл съм ти подарък, скъпа.

Целуна щръкналото зърно на едната гръд, усети надигащата се у него възбуда и остави манекена на пода.

— Не мога да ти кажа, изненада е.

— Поне намекни за какво става дума.

— Чакай да си помисля. Нещо, което ще ти трябва много, ако искаш да играеш главни роли.