Ричард Леймън
Нощно шоу (28)

28

Внезапният звън на вратата накара Дани да подскочи. Главата й се удари във вратичката на шкафа. Дани се надигна на колене.

Беше озадачена. Очакваше Тони да проникне в къщата откъм градината, а не просто да позвъни на вратата като обикновен гостенин.

Дали не е Джак?

Но къде може да е бил през цялото време?

Отново се позвъни.

Ако беше Джак, щеше да й извика.

Тони е, никой друг.

Тя се изправи и заобиколи бара. Дръжката на ножа се хлъзгаше в потната й длан. Тя я изтри в халата си и отново я стисна здраво.

Пред вратата се спря. Опря рамо в рамката и пое дълбоко дъх. Това не й помогна особено. Сърцето й сякаш щеше да изскочи от гърдите й.

— Кой е? — попита тя.

— Аз съм.

Силите я напуснаха. Краката й се подкосиха и Дани се сви на кълбо на земята.

— Какво искаш?

— Просто минавам да ви видя.

— Къде е Джак?

— А, няма ли го? Колата му е отпред.

— Моля те, кажи какво си му сторил!

Не й хареса умоляващата нотка в гласа й.

— Щом не е тук, не знам къде може да се е запилял.

— Тони!

— Може да е отишъл на разходка. Защо не ме пуснеш да ти правя компания, докато се върне?

— Стига си си играл с мен! — извика тя. — Знам, че си го наранил.

Последва дълга пауза.

— Не се сърди, Дани. Не съм му сторил нищо лошо. Просто се погрижих да не ни се пречка. Постоянно се навира и застава между нас. Не иска да ни остави на мира. Трябваше да се отърва от него.

— Какво си му направил? — прошепна тя.

— Моля?

— Къде е той? — попита тя, повишавайки с усилие глас.

— Няма да ни пречи. Пусни ме.

— Не.

— Недей така, Дани. Аз те обичам. Дори няма да се опитам да те плаша, обещавам. Не ми е до това, когато съм с теб. Просто искам да те държа в прегръдките си.

— Ако те пусна да влезеш, ще ми кажеш ли къде е Джак?

— Добре.

Дани се изправи. Скри ножа зад гърба си и свали веригата. Направи крачка назад. Посегна с лявата си ръка и завъртя топката на бравата. Дръпна вратата и я отвори широко.

Тони стоеше на стъпалата и гледаше право в нея. Имаше странен вид — памучните панталони и ризата с къс ръкав му придаваха почти човешки облик.

Как се е издокарал.

Сякаш идва на среща.

— Влез — промълви Дани.

Той едва кимна и пристъпи напред. Влезе. Когато затвори вратата след себе си, на Дани й се стори, че гръдният й кош се е свил. Чувстваше се като в капан и се задушаваше. Опита се да поеме дълбоко дъх.

— Не се страхувай — каза Тони.

— Къде е Джак?

— Та ние още дори не сме се целунали.

— Кажи ми.

Тони поклати глава и направи крачка към Дани. Тя извади скрития нож и го размаха пред лицето му.

— Кажи ми къде е Джак! — повтори тя.

Тони въздъхна.

— Защо просто не го забравиш? Сега имаш мен. Забрави за Джак. Той е нищожество.

Тя опря ножа в корема му. Той залитна назад, удари се във вратата и разпери ръце, за да се предпази. Дани замахна. Острието се плъзна по лявата му длан.

— Ох! Дани! Господи, та ти ме поряза!

— Кажи ми къде е Джак?

— Добре, добре! Господи!

Той гледаше ужасено дланта си — кръвта пълнеше шепата му и преливаше от двете страни.

— Господи, ти наистина ме поряза!

— И ще продължа. Говори!

Ръката му подскочи и локвата кръв излетя в лицето на Дани. Шибна я като дрипав червен парцал. Влезе в очите й, стече се по страните й. Заслепена за миг, Дани бясно размаха ножа. В лявата й буза се заби юмрукът му. От удара главата й отхвърча, повлече тялото и Дани падна на пода. Ножът все още бе в ръката й. Подпря се на него и се изправи на колене.

Тони изби с ритник ръката, на която се подпираше. Дани падна и ножът излетя от безчувствените й пръсти.

Той я сграбчи за глезените. Вдигна краката й и ги кръстоса. Дани се опита да се вкопчи в килима. Напразно. Само за миг той я обърна по гръб. Опита се да рита, но Тони я държеше здраво. Тя започна да се мята и гърчи на пода, но и това не й помогна. Най-сетне, напълно изтощена, Дани се отказа и се отпусна, за да си поеме дъх.

Тони не помръдваше. Пронизваше я с поглед.

По време на борбата коланът на халата й се беше развързал. Гърдите й се виждаха. Дани понечи да ги прикрие.

— Недей — каза Тони с дрезгав глас.

Тя се загърна плътно с халата, изгледа го с пълни с ярост и предизвикателство очи и притисна длан между краката си.

— Не се държиш достатъчно мило.

— Майната ти! — изръмжа тя.

— Това не е начинът, по който трябваше да се държиш. Трябваше да си мила и нежна. Не трябваше да ме нападаш.

— Защото не ми каза.

— Моля? — сви объркано вежди той.

— Щях да бъда мила и нежна… но ти не ми каза къде е Джак.

— Наистина ли?

— Наистина. Кажи ми сега. Това е всичко, което искам. И тогава… няма да съм лоша.

— И ще бъдеш мила с мен?

— Ще бъда прекрасна.

Тя плъзна ръка и разтвори халата.

— Кажи ми!

— Той е ковчегът ми. Заровен е на едно място.

— О, Боже! — възкликна Дани.

Тони се ухили и от сцепените му устни прокапа кръв.

— Къде?

Той поклати глава.

— Ще ти кажа по-късно.

— Добре.

— Искам ти да ме съблечеш, както съблече Джак при басейна в събота вечерта.

— Ти си ни наблюдавал?

— О, да! Беше толкова красива! Но бяхте много далече. Не успях да видя всичко така, както ми се искаше. Но ти го събличаше толкова бавно и така го докосваше…

Тони пусна краката й на земята.

— А после така се любихте във водата…

— Това възбуди ли те?

— О, да! Но направо побеснях. Трябваше аз да съм на неговото място.

— Тази вечер ще бъдеш ти.

Дани пристъпи към него и смъкна халата от раменете си. Стоеше неподвижно, докато очите му шареха по тялото й. Той облиза кръвта от разранените си устни. И тогава вдигна ръцете си. Сториха й се като буци лед, когато се допряха до раменете й. Порязаната му длан лепнеше. Докато я галеше, пръстите му трепереха. Дишаше тежко.

Дани бавно разкопча копчетата на ризата му. Разтвори я. Гърдите му бяха бледи и голи, кожата му сякаш беше опъната върху скелет. Дани вдигна ръце и свали ризата от раменете му. Той отпусна ръце и тя падна на пода.

Когато дръпна колана на панталона му, ръцете му се плъзнаха към гърдите й. Тя се вкамени и затвори очи.

Не се бой, каза си тя. Не се опитвай да го спреш.

Пръстите му запълзяха като змии по гърдите й.

Тя разкопча токата на колана и тутакси я изпусна, защото Тони се наведе, плъзна ръце по ханша й и целуна лявата й гръд. Тя погледна надолу. Той близна зърното й и го засмука така, сякаш искаше да погълне цялата й гръд. Тя усети болезненото теглене, остротата на зъбите му, напористия му език.

— Причиняваш ми болка — каза тя.

Той послушно пусна гърдата й.

— Извинявай.

Погледна я с пълни със съжаление очи и прехвърли лице върху другата й гърда. Тя беше изцапана с кръвта от ръката му. Той я облиза, впи пръсти в ханша й и потри буза в гърдата. Наболата му брада и бакенбарди стържеха неприятно. Тони приближи око до зърното и Дани усети трепкащите му мигли. Той завъртя глава и я погъделичка и с другото си око. След това захапа зърното й.

Дани го погали по главата.

— Сега — прошепна тя. — Искам те сега.

Той се изправи. Не пускаше гърдите й, докато разкопчаваше панталона му.

— Това е… — той преглътна. — По-хубаво е, отколкото си мечтаех.

— Така е.

Дани смъкна ципа. Членът му изскочи. Дани клекна и издърпа панталона в коленете му. Плъзна ръка по бедрото му.

Тони простена.

Измуча, когато юмрукът й се вряза в тестисите му. Политна назад. Спъна се в панталона, рухна на пода и се сви на кълбо.

Дани се хвърли към ножа. Беше под масичката за кафе. Тя коленичи, протегна ръка и го сграбчи. Върна се тичешком при Тони.

Той все още се превиваше, стенеше и мучеше.

Знаеше, че може да се измъкне, докато Тони е това безпомощно състояние. Защото само след няколко минути…

Дани се втурна към кухнята, дръпна вратата на работилницата и запали лампата. На кука край прозореца висеше въжето, което бяха използвали, за да вържат манекена на Сандра Блейн от филма „Леш“. Хвърли се към него. Ръбът на масата се заби в бедрото й. Лицето й се сви в болезнена гримаса. Дани стисна зъби, дръпна въжето и го свали от куката.

Изтича обратно в кухнята. Потните й нозе шляпаха по линолеума. Залитна, но намери опора в килима на трапезарията и хукна към всекидневната.

Тони не беше там.