Ричард Леймън
Нощно шоу (29)

29

Дани стоеше на килима, където само преди минута се валяше гърчещото се от болка тяло на младежа. Сега за присъствието му напомняха само захвърлените му панталони и няколкото кървави петна на пода.

Дани нахлузи въжето през главата си, за да са й свободни ръцете, и бавно обходи с поглед всекидневната. Единствената светлина идваше от фоайето. Достигаше мястото, на което беше застанала Дани и хвърляше сянката й на бледия килим, след което се разсейваше и останалата част от помещението тънеше в мрак.

Тони трябва да е някъде тук. Може да се е скрил зад пердето, което закрива плъзгащата се врата и панорамния прозорец. Или се е свил зад дивана или зад някой от фотьойлите. Или пък е клекнал зад масичката с видеото и телевизора. Дебне я. Всеки миг ще се хвърли върху нея.

Тя отстъпи заднишком. Спря се в осветеното фоайе и огледа дългия коридор.

Може да е и тук някъде. Да се спотайва в банята или в спалнята й.

Хладната дръжка на бравата се опря в бедрото й. Само за броени секунди можеше да избяга навън и да се втурне към къщата на съседите. Ала това нямаше да помогне на Джак. Погребан жив.

Господи, погребан жив!

Колко ли време ще успее да издържи?

Дани се отблъсна от вратата и тръгна смело напред. Сянката й подскачаше пред нея и все повече изтъняваше, отдалечавайки се от източника на светлина. Дани обиколи стаята, като постоянно се обръщаше назад и надничаше във всички кътчета, където би могъл да се скрие Тони. В единия от ъглите ритна фотьойла и той се удари в стената. Клекна и надникна под малката масичка с нощната лампа. Покатери се на дивана и мина по цялата му дължина. Краката й затъваха в меките възглавници, докато опипваше с ръка празното пространство зад завесите. Щом достигна края му, Дани стъпи върху масичката за кафе и оттам се прехвърли върху един тежък стол. Надникна зад облегалката. И тук нямаше никой. Тя скочи на пода. Притисна гръб в стената и дръпна шнура на завесата. Тя се плъзна бавно, разкривайки прозореца и блестящата синя повърхност на осветения басейн.

Дани огледа стаята.

— Тони!

Никакъв отговор.

Тя тръгна обратно, като продължаваше да се върти, навежда и наднича в сенките зад мебелите. Клекна и погледна под масата в трапезарията, но видя само тъмнина и гора от дървени крака. Изправи се и се обърна. Пристъпи към дългия плот на бара, остави ножа на възглавничката на една от табуретките и се покатери върху плота. Протегна шия, за да надникне от другата му страна, и тогава го видя.

Навитото около врата й въже спря да се люлее.

Тони силно го дръпна.

Дани изкрещя и вкопчи ръце в плота. Сякаш я бяха шибнали с камшик зад врата. Главата й увисна надолу. Въжето одра ушите й, опърли като огън тила й и се изхлузи през главата й. Преди да успее да се опомни, Тони я шибна през лицето. Дани политна назад, стиснала очи от болка. Изплющя втори удар. Лявото й коляно се свлече от плота. Твърдият му ръб се вряза в бедрото й, смаза ребрата й, после гърдите, впи се под мишницата й. Коляното й се удари в табуретката и я преобърна. Гръдният й кош блъсна втора табуретка и я катурна на пода. Дани се стовари върху нея и се търкулна на пода, замаяна от болка.

Надигна се на четири крака. Ножът го нямаше. Дани запълзя по килима, като отчаяно риташе и драскаше с ръце пода, за да се изправи. Въжето отново изплющя и я шибна през хълбоците. В този миг тя скочи на крака и побягна.

Бързите му крачки и тежкото му дишане бяха точно зад гърба й. Пляс! Въжето се стовари върху раменете й.

Дани профуча край входната врата и се втурна по коридора. Ръката му силно я блъсна в гърба. Тя политна напред и направи отчаян опит да се задържи на крака. Напразно. Гърдите й се удариха в пода, тя се плъзна по корем напред и спря.

— Сега си моя — изрева Тони. — Трябваше да бъдеш мила с мен.

Стъпи върху нея.

Изправи се на два крака върху хълбоците й.

— Обичах те, Дани. — Той подскочи и тежестта му смаза таза й. — Никога не съм обичал друга. Мисля, че ще ти одера кожата. Ще я режа парче по парче. Не, не. Ще я разкъсам със зъби. Ще ти бъде ли приятно?

Той подскочи отново.

Дани се надигна. Краката на Тони се подкосиха. Жената се хвърли пълзешком напред по килима. Погледна назад и видя как Тони се блъсна с рамо в стената и падна по гръб с разперени ръце.

Тя се втурна презглава по коридора, вкопчи се в рамката на вратата и се шмугна в спалнята си. Тръшна вратата и натисна ръчката за заключване.

 

— Не можеш да ми избягаш! — крещеше Тони и риташе по вратата. — Ще ми паднеш! Ще те одера жива!

Той отстъпи назад, затича се към вратата и я блъсна с рамо. От удара политна назад.

— Ще ми паднеш! — дереше се той.

Той се втурна към банята. Запали лампата и дръпна чекмеджето под мивката. Намери пила за нокти. Беше метална и остра. Върна се тичешком пред спалнята. Ръката му силно трепереше. Върхът на пилата най-сетне уцели ключалката. Тони я завъртя и бравата изщрака с тих звън.

Той блъсна вратата, влезе и затвори след себе си.

Единствената светлина в спалнята идваше от двете догарящи свещи на тоалетката.

— Къде си? — пропя той. — Падна ли ми в ръчичките?

Погледна към леглото — покривката беше изритана в долния му край, горният чаршаф беше отгърнат, възглавниците бяха смачкани. Неотдавна е била тук с Джак. Любили са се. На светлината на свещите.

Тони се спусна към леглото, клекна и се взря в тъмнината под леглото.

Нямаше я.

Изправи се и се обърна. Вратата на банята беше затворена.

— Ехо! Дани!

Пристъпи към вратата и в този миг чу силен плясък.

Завъртя се на пети, изтича покрай леглото и дръпна завесите. Стъклената врата беше отворена. Водата в осветения басейн все още се пенеше.

Той се втурна към басейна.

Погледна във водата.

Тялото се поклащаше с лицето нагоре в дълбокия край на басейна, близо до трамплина. Беше вкочанено като труп и бавно потъваше към дъното.

— Дани!

Очите й се взираха в една точка на водната повърхност, сякаш очаровани от гледката. Устата й зееше.

Тони запристъпва около басейна.

Господи, колко е красива? Светлината играе по голото й тяло, косите й се веят като понесени от призрачен вятър.

Тони я пожела като никога досега.

Но не смееше да влезе във водата. Не би го направил дори заради Дани. Ами ако е номер, ако го сграбчи за краката и го повлече надолу…

Номер е, ей сега ще изплува, за да си поеме въздух.

Но Дани не изплува.

Потъна на дъното.

Бликналите сълзи в очите му размиха образа й.

— О, Дани! — прошепна той.

Болката разцепи мозъка му на две.

 

Тони трепна от болка. Главата му пулсираше. Опита се да я хване с ръце, но те отказаха да се помръднат. Отвори очи.

Беше в градината на Дани, с лице към къщата, вързан с въже за алуминиевата рамка на един шезлонг.

Завъртя глава и болката отново го прониза. Отначало не видя нищо в тъмнината. След това съзря бледа сянка зад грила.

Тя бавно тръгна към него.

Беше гола жена. Кожата й матово отразяваше бледата лунна светлина.

В едната й ръка имаше мачете, в другата — някаква кутия.

— Коя си ти? — изумено отвори уста Тони.

— Познаваш ме.

Вече беше достатъчно близо и светлината от басейна озари лицето й.

— Махай се!

Тя поклати глава. Захвърли мачетето на пода и острието му звънна на цимента.

— Бих го използвала — каза тя. — С най-голямо удоволствие, но първо искам да те питам нещо.

Тя разклати кутията. Чу се бълбукане на някаква течност.

Течността за разпалване на въглищата!

Тя дръпна пластмасовото капаче. Безмълвно започна да го полива с течността. Тя се стичаше на тънка струйка по обръснатото му теме и се разливаше по лицето му. Беше студена, но при досега с раните му пареше като огън.

— Не можеш да направиш такова нещо!

Тя мълчеше. За миг струята секна. После отново се чу бълбукане и струята започна да рисува кръстове по гърдите и корема му.

— Какво искаш?

Кутията отново избълбука. Течността се разля между краката му. Намокри окосмението му, плисна по отпуснатия му член и се стече по тестисите му.

Тя се отдалечи.

— Къде отиваш?

— Да взема кибрита.

— Не! Моля те! О, Божичко, недей! Съжалявам! Само се пошегувах, че ще те одера жива! Честна дума! Прости ми! Ще те оставя на мира, обещавам! Ще направя каквото поискаш! МОЛЯ ТЕ!

Тя спря и се обърна.

— Кажи ми къде да намеря Джак.