Ричард Леймън
Нощно шоу (16)

16

— Не, в момента не е вкъщи — каза женски глас.

Линда открехна вратата и надникна в къщата. През панорамния прозорец на всекидневната обилно нахлуваше слънчева светлина. Жената не беше там. Сигурно бе в кухнята.

— Ще се позабави, Хелън. Отиде да играе бейзбол.

Линда се вмъкна в къщата и безшумно притвори вратата.

— Разбира се. Щом си дойде, ще му кажа веднага да ти се обади. Макар че той вече ни каза всичко, което му е известно. Не е виждал Джоуел от сряда.

Линда тихо тръгна към стълбището.

— И той се тревожи… Знам, и аз бих полудяла. На твое място първо бих се обадила на полицията.

Линда се хвана за парапета и запристъпва нагоре по стълбата.

— Не, не искам да кажа нищо подобно, Хелън. Ти си убедена, че не е избягал… Знам, че не е такова момче. Точно затова ти казвам, че трябва да извикаш полицията. Ако това се беше случило с Арнолд, аз нямаше да чакам толкова дълго.

Когато Линда изкачи стълбището, гласът на жената вече почти не се чуваше. Отляво имаше някаква отворена врата и още една отдясно. От едната страна на коридора имаше лавици с книги и в дъното се виждаха още две врати.

Тя надникна през вратата отдясно. Висока до кръста й платформа заемаше почти половината от стаята. Върху нея беше построена железница в пълен комплект със зелени хълмчета, тунели и мостове, езерце от синьо стъкло, малко селце с гара. По релсите стояха неподвижно множество локомотиви и вагончета.

Отсрещната врата водеше към голяма баня.

Линда продължи нататък.

Отдолу се чуха стъпки. Линда хвърли поглед пред перилата и се увери, че никой не се качва по стълбата. Втурна се по коридора и се вмъкна във вратата отдясно.

Единично легло. Претрупано бюро и гардероб. Модели на кораби по лавиците. Плакат на Реджи Джаксън, когато още е бил янки.

Това трябваше да е стаята на Арнолд.

Тя тихо затвори вратата след себе си. Тръгна право към бюрото. Отгоре се търкаляха няколко учебника, синя папка, разхвърляни писалки и химикалки, лампа, джобен калкулатор, няколко щипки за листа, но не се виждаха никакви писма.

Тя внимателно премести стола с висока облегалка и отвори горното чекмедже. Вътре имаше гума, компас, нож в кания, гумена мишка и половин долар. Отстрани имаше купчина листове, пликове и няколко картички.

С треперещи пръсти тя вдигна една от тях. От картичката й се опули зеленикава намръщена мутра на Франкенщайн. Обърна я. На гърба беше надраскано с молив:

Здрасти!

Днес бях в студиото „Юнивърсъл“. Видях декорите на къщата от „Психо“. Замъкът на Дракула е много готин и изобщо не е страшен. Трябва да дойдеш.

До скоро.

В.У.

В.У.?

Линда можеше да се закълне, че картичката е от Тони. Кой, по дяволите, е този В.У.?

Отгоре на всичко нямаше обратен адрес.

Тя остави картичката и взе някакъв плик. На гърба му имаше адрес, изписан с разкривени букви:

В.У.

8136 ул. „Ла Map“ № 210 Холивуд

Калифорния 90038

Тя отвори плика и извади сгънат лист хартия. Беше откъснат от тетрадка. Разгъна го и прочете:

Здрасти,

Как е животът в Скукоград? Намерих си жилище и работа в един и същи ден. На половин ден в един лунапарк. Това ми е работата, а не жилището. Ха-ха!

Изгледах маса филми. Тук е фрашкано с кина и в някои постоянно въртят стари филми. Снощи пак хванах „Челюсти“. Тук е страхотно. Един ден ще разправяш наляво-надясно, че си ме познавал. Ще направиш още по-добре, ако дойдеш тук. Ще ти помогна да пробиеш киното.

До скоро от Холивуд.

Това вече е Тони.

В.У. Властелинът на ужаса. Ама че глупак.

Линда сгъна писмото, мушна го в плика и го прибра в джоба на шортите си.

Чу гласове. Чу стъпки. В стаята влезе Арнолд. Беше с маратонки. Седна на леглото и ги свали. Хвърли мръсните си бели чорапи на земята. Стана и събу джинсите и слиповете си. Остави ги на пода и отиде до гардероба. После излезе от стаята.

Линда се измъкна изпод леглото, бутайки настрана маратонките и чорапите му. Вратата на стаята зееше отворена. Без да я изпуска от очи, тя се втурна към гардероба. Свали от закачалката карирано спортно яке и го облече наопаки — така, че то покри шортите и тениската й като престилка. След това се вмъкна зад плъзгащите се врати на гардероба. Зачака. Сърцето й биеше толкова лудо, че й призля. Езикът й се струваше огромен и грапав в пресъхналата й уста. По страните й се стичаха капчици пот. Тя премести ножа на Арнолд в другата си ръка и изтри мократа си длан в якето. Най-сетне той се върна. Вратата на стаята изскърца и се затвори.

Линда надникна от скривалището си.

Косата му беше мокра и рошава. Той съблече бледосинята си хавлия и я хвърли на леглото. Беше със силни мускули и много почернял, с рязка разлика на мястото на банския. Той клекна и вдигна джинсите си. Бръкна в един от джобовете. Извади гребен. Отново пусна панталоните на пода.

Линда се измести малко по-напред и го видя да отива до тоалетката. Спря се пред нея. Започна да се реши. Моментът беше подходящ да го нападне, ако не беше огледалото. Тя се отдръпна назад.

Минаха няколко секунди, след което се чу гласът му:

— Едно… две… три…

Тя отново надникна. Арнолд беше на пода, сключил ръце под темето си. Наведе се напред, мускулите на гърба му се издуха и той докосна с лакти коленете си.

— Четири… — каза той и се отпусна по гръб на килима.

Пенисът му, с големината на палец, сочеше тавана. Вдигащият се гръб го скри от погледа й.

— Пет… — каза той и отново легна.

Тя внимателно пристъпи встрани. Още една стъпка. Измъкна се иззад плъзгащата се врата и клекна.

— Осем… — каза Арнолд и се отпусна назад.

Гърбът му се притисна в килима. Пое дълбоко въздух и го задържа в гърдите си. Мускулите на стомаха му се свиха. Пенисът му се разклати. Отново седна. Линда безшумно се приближи. Лактите му докоснаха коленете.

— Девет…

Тялото му тръгна назад и мократа му коса докосна бедрата на Линда, която с усмивка се надвеси над него. Очите му се ококориха, устата му зейна учудено.

Линда запуши устата му с лявата ръка и натисна с все сила главата му в пода, като по този начин блокираше и сключените зад тила му ръце. С дясната си ръка заби ножа в корема му, точно над пъпа. Коленете му хвръкнаха нагоре. Той успя да измъкне ръцете си и посегна да хване китката на Линда, но тя изтръгна ножа и го вдигна високо във въздуха. Той се опита да сграбчи ножа, но острието му се вряза в китката на дясната му ръка, разпра кожата и отново се заби в корема му. Бликна струя кръв и изпръска лицето на Линда. Арнолд се вкопчи в китките й. Ръката му беше хлъзгава и трепереше, но хватката беше достатъчно силна, за да попречи на Линда да измъкне ножа. Тогава тя с все сила го завъртя. Ръката, с която притискаше устата му, заглуши крясъка му и пръстите му се разтвориха. Линда издърпа ножа.

Тялото му се гърчеше на пода и той размахваше ръце неспособен да я спре. Тя забиваше ножа и броеше: осем, девет, десет, единадесет. Когато преброи до двадесет, ножът се вряза във врата му и остана там. Линда изтри следите пръстите си в якето.

Беше напълно изтощена. Изправи се и свали якето, което беше напоено с кръв. Беше свършило добра работа — по дрехите й нямаше капчица кръв. Тя взе хавлията на Арнолд и избърса кръвта от бедрата, коленете и ръцете си. По кожата й останаха ръждиви петна. Погледна се в огледалото. Цялото й лице беше изпръскано. Перуката й също. Изчисти ги колкото можа.

Ослуша се на вратата и не чу нищо. Открехна я и огледа коридора. Нямаше никой. От долния етаж се дочуваше разговор на мъж и жена.

Линда изтича в банята. Вътре беше топло и влажно. Горният край на огледалото все още бе изпотен от къпането на Арнолд. Тя затвори вратата. Изми с вода и сапун кървавите следи. Избърса се с мек бял пешкир.

Когато свърши, се спусна безшумно по стълбището. Гласовете явно идваха от кухнята. Във всекидневната нямаше: никой. Линда отвори плъзгащата се врата и излезе в градината.

Прекоси моравата с наведена глава и триейки чело, за да скрие лицето си от съседите или от някой случаен минувач. Отпусна ръка чак когато стигна до улицата.

На отсрещния тротоар някакво хлапе въртеше бясно педалите на трициклета си и отмина, без да се обърне.

Изникна кола. Линда извъртя глава, докато отмине. След това се почеса по слепоочието, за да не може шофьорът да зърне лицето й в огледалото за задно виждане.

Сви в следващата пресечка, където беше паркирала колата на родителите си. Вътре беше горещо като в пещ. Нажежената седалка опари краката й, но Линда се усмихна напук на болката, защото в този миг в джоба й прошумоля хартия.

Писмото на Тони.

С новия адрес на Тони.