Ричард Леймън
Нощно шоу (31)

31

— Сигурно изобщо не е имал намерение да ме убива — каза Джак. — Иначе не би пробил дупка за въздух в капака. Явно я е оставил непокрита, когато е хвърлял пръстта отгоре.

— Постъпил е мъдро — промърмори Дани, намали и зави по „Ашър Лейн“. — Какво ще правим с него?

— За това ще се погрижат ченгетата. Опит за физическо насилие и изнасилване — това би трябвало да е достатъчно, за да го бутнат зад ре…

— О, Боже!

Тя гледаше изумено пустия тротоар пред къщата си.

Катафалката беше изчезнала.

Джак стисна ръката й.

— Не се бой. Ще го хванат.

— Аз… просто… надявах се това да е краят.

— Няма страшно.

Тя паркира в алеята до мустанга на Джак. Слезе от колата и настъпи червилото и пудриерата си. Клекна и започна да пълни чантата си. Джак коленичи до нея, за да й помогне. После я прегърна и двамата тръгнаха заедно към входната врата.

Къщата тънеше в мрак и тишина. Светеше само лампата в коридора.

Дани смръщи вежди и посочи нещо с пръст.

Сините памучни панталони на Тони бяха метнати на облегалката на един стол. Измъкнатите джобове висяха като бледи езици.

— Очевидно доста е бързал — отбеляза Джак.

Отправиха се към бара. Докато Джак звънеше на полицията, Дани вдигна двете преобърнати на пода табуретки. Приготви нещо за пиене.

Джак приключи разговора.

Дани сложи в ръката му чаша с водка и тоник.

— Искам да вдигна тост — тържествено произнесе той. — За Ингрид!

— За Ингрид! Най-хубавият подарък, който съм получавала. И определено най-полезният.

Чукнаха чаши и отпиха.

— Ти така и не успя да ми се отблагодариш — каза Джак.

— Ще трябва да благодаря и на Брус. Чувствам се ужасно, задето така му се накарах. Излезе, че не си разбира от работата.

— Той е мъжко момче. Държа се хладнокръвно и не ме издаде.

Дани кимна.

— Хайде да я измъкнем от водата.

Излязоха в градината. Тръгнаха към басейна и изведнъж Дани впи пръсти в ръката му.

Никой от двамата не проговори.

Взираха се безмълвно във водата.

От дъното на басейна в очите им се взираше Тони. Ръцете му все още бяха завързани за шезлонга. До него лежеше Ингрид, захлупила лице към дъното. Едната й ръка беше протегната встрани, макар Дани да бе сигурна, че я беше хвърлила във водата с прибрани ръце.

Дланта на протегнатата ръка, явно отнесена от струята на филтриращата тръба, лежеше върху гърлото на Тони.

— Да влезем в къщата — прошепна Джак.

Обърнаха се и тръгнаха към къщата, здраво хванати ръка за ръка.