Ричард Леймън
Нощно шоу (2)

2

Дани Ларсон се наведе, облегна се на рамката на прозореца и подпря чело на стъклото.

— Толкова ме е страх — промълви тя. — Марго, Джули, Алис… Всички са мъртва.

Трепна, когато Майкъл погали голите й рамене.

— Всичко е наред, скъпа — прошепна той. — Тук си на сигурно място.

Устните му докоснаха рамото й.

— Недей, Майкъл.

— Ще ти помогна да забравиш.

— Нищо не искам да забравям. Той все още е на свобода и ме търси.

— Страхът с нищо няма да ти помогне.

Ръцете му се плъзнаха напред и обгърнаха гърдите й, настръхнали под тънката нощница. Зъбите му нежно захапаха ухото й.

Тя изви гръб и простена от удоволствие. Изведнъж дъхът й секна. Очите й се ококориха. Отвори уста, за да изкрещи.

— Стоп! Стоп! Прекрасно! Чудесен кадър!

— По дяволите! — нацупи се Майкъл. — Тъкмо започна да става интересно.

— По-добре да си беше научил репликите — каза Дани, отблъсквайки ръцете му от гърдите си.

Прозорецът се отвори. Роджър Уестън подаде глава.

— Прекрасно, деца. Страхотни сте. Готова ли си за финалната сцена, Дани?

— Сега ще я нагласим.

— Добро дете.

Тя се обърна, срещна ироничния поглед на Джак и сви рамене.

— Да се захващаме за работа, детенце — каза Джак.

Дани се озъби.

— Защо не се озъби на Родж? — попита той.

— Не обичам да се заяждам с ниските мъже. Те и без това си имат достатъчно проблеми.

Дани взе синьото си яке с надпис „Среднощни писъци“ на гърба, намъкна го, за да покрие горната половина на прозрачната си нощница, и дръпна ципа.

Тя последва Джак към единия ъгъл на студиото, където бяха оставили Ингрид — с широко отворена уста и ужасени очи. Манекенът беше точно копие на Дани: висок около метър и седемдесет, слаб, с кестеняви коси до раменете, с желатинови смарагдовозелени очи и кожа с лек загар. Не бяха пропуснали дори едва забележимия белег на брадичката и леко изкривения преден горен зъб.

Докато се приближаваше, Дани забеляза прекалено явно изпъкналите зърна на гърдите на манекена, които прозираха през тънката нощница.

Надяваше се нейните да не са били чак толкова забележими.

Едва ли. Нощниците са еднакви. Гърдите — също. Беше отляла гипсовите калъпи, както и цялата Ингрид, по формите на собственото си тяло. Изработила ги бе старателно, седнала полугола в ателието си. Дълго сравняваше, търсеше най-подходящия тон за кожата, макар да не знаеше, че нощницата ще е толкова прозрачна.

Ако не се бе справила толкова добре, сега и двете с Ингрид нямаше да изпитват такова неудобство…

— Някакви проблеми? — попита Джак.

— Моля?

— Изглеждаш разстроена.

— Не, всичко е наред. Просто се надявах нощниците да не са толкова прозрачни.

— Ингрид изглежда чудесно. Ти също.

— Не би трябвало да го забелязваш.

— Все пак съм мъж.

— Да, но си ми подчинен.

Джак се засмя и зарови пръсти в кафявата си брада.

— Колко жалко, че трябва да я застрелям.

— Тъкмо ще ме отървеш от съперничката ми.

Джак подхвана манекена под кръста и главата, Дани пое краката. Занесоха Ингрид до прозореца. Дани нагласи стъпалата му върху тебеширената маркировка. Джак отиде да донесе другия манекен, а помощник — монтажистката подаде на Дани снимката от последния кадър с Майкъл. Сравнявайки със снимката, тя изви гърба на Ингрид и постави ръцете й на рамката на прозореца.

Джак изправи манекена на Майкъл зад Ингрид.

Той си нямаше собствено име. Нямаше нужда. Когато го правеше, Дани изпитваше зловещото чувство, обзело я при изработването на Ингрид. Ала дори глупавото име „Ингрид“ не успя да я развесели. Веднъж стигна дори дотам, че покри ужасеното лице на Ингрид с амбалажен плик.

Тази сутрин остави Джак да довърши мръсната работа по Ингрид, а тя самата се захвана с Майкъл. Трябваше да натъпчат кухите им глави с торбички скръб и телешки мозък, които набавяха от месарниците. Джак не беше въодушевен. Но той бе добро момче и винаги изпълняваше нарежданията й.

Притиснаха Майкъл зад гърба на Ингрид. Устните му докоснаха врата й. Вдигнаха ръцете му и ги нагласиха върху гърдите й.

Добре, че поне Ингрид не е от срамежливите.

Дани сравни резултата със снимката.

— Всичко е наред — провикна се през прозореца.

Роджър се приближи. Дани му подаде снимката. Той я погледна през големите си очила, сетне огледа декора.

— Чудесно, чудесно. Добре, затворете скапания прозорец.

Джак го затвори и направи крачка назад. Погледна към Ингрид. На Дани й се стори, че в очите му блесна жал. Но това трая само миг, след което той намигна на Дани.

— Ще стане — каза той.

— Надявам се.

Заобиколиха стената. От другата страна декорът беше фасада на малка дървена къщичка. Младата двойка изглеждаше като замръзнала на рамката на прозореца.

Студиото беше пълно с хора. Някои държаха чаши с кафе, други се суетяха край прожекторите, звукооператорите с наушници на ушите напомняха радиолюбители, които се мъчат да открият някоя екзотична станция. Роджър надничаше през камерата и даваше наставления на уморения оператор.

— Тръгвам — каза Джак.

— Хайде, успех!

Той се усмихна и се отдалечи.

Докато чакаше, Дани отиде за чаша кафе. Алуминиевият контейнер на кафемашината беше полупразен. От кранчето изтече черна, гъста течност. Бялата пластмасова чашка изглеждаше пълна с кал. Дани отпи и потръпна от горчивия вкус. Докато оставяше чашката, някой се пресегна зад гърба й и я хвана за гърдите.

— Хей! — Тя отблъсна ръцете и се обърна.

Майкъл й намигна.

— Да не си посмял да ме докоснеш отново! — каза тя, едва сдържайки яростта си.

— Стой! — вдигна ръце той, сякаш искаше да се предпази. — Много съжалявам. Просто не можах да устоя. Дланите ми горят, откакто…

— Не се прави на идиот.

— Хайде, хайде. Знам, че ти хареса.

— А на теб ще ти хареса крошето ми, ако опиташ отново.

— Милейди твърде много протестира, мисля аз.

— Продължавай да си го мислиш.

— Тишина в студиото — обяви нечий глас. — Четиридесет и четвърти кадър, първи дубъл.

Студиото утихна, под купола се завъртя червен прожектор. Дани тихо се отмести настрана, за да вижда по-добре. Майкъл я последва.

Забеляза Джак край една от камерите. Сега беше облечен с джинси, бял маскировъчен халат и маска с отвор само за очите. Държеше пушка в ръце.

— Започваме! Старт!

Джак се втурна напред, приведе се под прозореца и вдигна пушката. Ала не стреля. Извърна се назад и се огледа. После се изправи и спусна цевта към земята.

— Стоп! Стоп! Стоп! — изкрещя Роджър. — Какво, по дяволите, става тук?

Джак поклати глава.

— Господи! Дани? — обърна се Роджър към нея. — Дани, не си ли казала на момчето си какво трябва да направи? Ние тук снимаме филм, а не си играем на „иди ми-дойди ми“. Ако не може да се справи…

— Ще се справи — каза Дани.

— Майка му стара! Нали каза, че го бива. Няма кой друг да дръпне скапания спусък. Да има добър мерник и всичко останало. Добре де, добре! Господи! Хайде да го направим, а? Да не би да искам Бог знае какво?

— Добре ли си, Джак? — попита Дани, изчервена от срам заради себе си и Джак и от яд заради тирадата на Роджър.

Джак кимна.

— Добре — каза Роджър със спокоен, почти ведър глас. — Да опитаме пак.

Дани пое дълбоко дъх. Чувстваше се изтощена. Избухването на Роджър сякаш изцеди последните й сили.

— Поопърлиха ли ти перушината? — прошепна Майкъл.

Тя го изгледа свирепо и съсредоточи вниманието си върху Джак.

— Пушката заредена ли е? — попита я Майкъл.

Тя не му обърна внимание.

— Тишина в студиото. Кадър четиридесет и четири, втори дубъл.

Джак стоеше свит зад камерата и чакаше.

— Започваме!

Той изтича напред, приведе се под прозореца, вдигна пушката и стреля. Изстрелът оглуши Дани. Видя как стъклото се пръсна. Сачмите пробиха дясната буза на Ингрид и челото на Майкъл, който в този миг я целуваше по врата. Кожата на лицата им стана на каша, едното око на Ингрид излетя. От главите им рукна яркочервена съсирена кръв. Двете фигури отхвръкнаха назад и изчезнаха зад перваза.

— Стоп! Стоп! Прекрасно!

— Не беше лошо — каза Майкъл.

Дани дойде на себе си и осъзна, че е вдигнала ръка пред очите си. Побърза да я спусне и видя, че трепери.

Втурна се към Джак. Той се беше навел, за да вдигне празната гилза.

— Страхотен изстрел — похвали го тя. — Точно в целта.

Той се изправи и се обърна към нея. Пъхна гилзата в джоба си.

— И все пак ми е жал.

Подаде пушката на реквизитора Брус.

— Справи се чудесно — каза Дани, хвана Джак за ръка и го поведе настрана.

— Съжалявам, че сгафих.

— Роджър е мръсник.

— Не, прав беше. Аз сгафих.

— Това не е причина да излиза от кожата си. Като разглезено дете е.

Джак смъкна маската и разтри лицето си. Поглади разрешената си брада и поклати глава.

— Съжалявам, че те изложих.

— Само се трепем за този пуяк. Нашето участие е единственото свястно нещо в глупавия му филм. Редно е да го проумее.

За миг изглеждаше, че Джак ще се разсмее. Но лицето му отново посърна. Той прехапа устни и погледна Дани в очите.

— Първия път, когато се прицелих… По дяволите, можеш да си мислиш, че съм луд, но ми се стори, че ти стоиш на прозореца. Самата ти. Нещо ми стана. Просто не можах да стрелям. Трябваше да се уверя… И когато те видях отстрани с Майкъл, дойдох на себе си.

Дани се взираше в Джак. Спомни си деня, само преди два месеца, когато той влезе в дома й за събеседване във връзка с обявата й за работа. В първия миг огромният му ръст и рошавата му брада я уплашиха. Приличаше на див горски звяр. Ала кротките умни очи и тихият му глас бързо спечелиха симпатията й. Хареса го и го избра от тридесет и двамата кандидати, откликнали на обявата й в „Рипортър“. Много скоро той доказа възможностите си — бе енергичен и пълен с ентусиазъм и идеи, изучи бързо занаята и освен това почти винаги беше във ведро настроение. Беше й само подчинен, нищо повече. Поддържаха дистанция в личните си отношения.

Досега.

Взирайки се в очите му, Дани усети топлия прилив на възбудата.

— Май изплюх камъчето — каза притеснено Джак, но изглеждаше доволен.

— Май е така — отвърна Дани. — Ами сега?

— Какво ще кажеш за една целувка?

Тя се доближи до Джак, усети как ръцете му я обгръщат и я притискат до маскировъчния му халат. Тя го прегърна и вдигна глава. Той й се усмихна. Устните им се сляха.

Знаеше, че всички ги виждат, но й бе все едно. Интересуваше я само това, че мъжът, с когото бе работила, с когото се беше шегувала, я е желал от толкова време, без да го показва. Ако не се беше поколебал да застреля Ингрид, маскарадът щеше да продължи до безкрай.

Дани се отдръпна.

— Как така… не си ми казал?

— Не исках да изгубя работата си. Като Ал.

Тя се смръщи, като чу името на предишния си помощник.

— Той беше пуяк.

— Пуяк, който се е домогвал до теб.

— Откъде знаеш?

— Просто предполагам. Работи добре. След теб веднага го наеха в студио „Стайнмън“. Значи причината е била лична.

— Той се опита… — Дани се изчерви. — Когато му казах да се разкара, реши, че се правя на светица. И тогава опита със сила…

— Мръсник.

— Е, всичко това е минало. Той е уволнен, ти дойде на негово място, така че всичко е наред.

— Наистина ли? — каза Джак.

— Наистина, наистина! — засмя се Дани.