Майкъл Скот
Чародейката (77)

Глава 75

Изида и Озирис се промениха.

Преображението им бе внезапно, те се превърнаха от хора в зверове само за секунда. Керамичните им брони се пръснаха и бледата им кожа се разцепи, за да разкрие нещо тъмно и противно отдолу. Извисиха се и човешката им плът се свлече като разкъсана хартия, за да оголи твърди люспи и здрави триъгълни плочки. Лицата им се удължиха до змийски муцуни, а ъгловатите им усти се изпълниха със зъби. Очите им станаха плоски, изместиха се отстрани на главите им и пожълтяха, а от челата им пораснаха зловещи вити рога. От пръстите им се подадоха остри нокти. Поникнаха им опашки с шипове, а от гърбовете им се разгънаха огромни черни прилепови крила.

И Софи внезапно разбра онова, което Вещицата от Ендор само бе подозирала, но така и не бе успяла да повярва напълно в него.

— Земни господари — прошепна тя. Извади мечовете си. Те заблестяха, треперейки в ръцете й. — Ето защо Вещицата е унищожила толкова много древно знание. За да не попадне във вашите ръце.

Джош стоеше вцепенен. Изида и Озирис се бяха превърнали в гигантски гущероподобни твари, а той изпитваше ужас от змии. Те представляваха въплъщение на всеки негов кошмар.

— Преди сто хиляди години вашите предци почти унищожиха нашата раса — каза едно от създанията с гласа на Озирис.

— Но ние оцеляхме и се заклехме да си отмъстим — продължи другото с гласа на Изида.

Двете същества тръгнаха към близнаците и Софи мигновено застана пред Джош, за да го защити.

— Ако разполагахме с вашите сили — вашите огромни, необятни сили — каза Изида и тропна с крак, — тук, в самото средоточие на това Сенкоцарство, щяхме да отворим портал към миналото и да доведем народа си в сегашното време. Как щяха да пируват те с този свят и всички други светове!

Докато говореха, Земните господари се приближиха бавно.

От тях се носеше отвратително зловоние, а в люспите им се гърчеха дребни насекоми и тлъсти бълхи. Слюнката, капеща от челюстите им, прогаряше камъните като киселина. Черните им крила се надигнаха и разпериха, затъмнявайки последната слънчева светлина.

— Ще ви убием и ще се върнем в Сенкоцарствата — каза Изида. — Ще намерим други Злато и Сребро. Няма да допуснем пак същите грешки.

— Не, няма — промълви Софи. Хвърли се напред, замахвайки широко с двата меча. Този ход изненада Земните господари и остриетата се плъзнаха със стържене по дебело бронираната им кожа, оставяйки тънки резки, върху които изби зелена кръв. Но краят на една размахана опашка улучи Софи в гърба, пръсна златната й броня, счупи няколко от ребрата й и едната й ръка и я запрати с трясък на земята. Мечовете излетяха от пръстите й.

Едно от създанията се извиси над нея и сложи ноктестия си крак върху корема й, притискайки я към земята. Софи изпъшка. Лявата й ръка бе напълно безчувствена, а ребрата я боляха тъй ужасно, че не можеше да си поеме дъх. Тя се опита да призове аурата си, но болката в гърба и корема й бе прекалено силна.

Изида вдигна едната си ноктеста лапа и се приведе напред, за да погали с нея лицето на момичето.

— Само да бяхте направили каквото ви се казва.

— Как изобщо сте си въобразявали, че можете да ни победите? — намеси се вторият Земен господар. Нададе гъргорещ смях. — Вие сте просто едни човеци.

— Ние сме Злато и Сребро! — извика Джош. Лумна ярка червена и синьо–бяла светлина и той заби Кларент и Ескалибур в Земните господари. — Ние сме легендарните близнаци!

Огромен кръг от бял огън избухна от върха на Пирамидата на слънцето и в нощното небе се откроиха ясно две гигантски колони от ослепителни пламъци, които можеха да бъдат видени от цял Дану Талис.