Майкъл Скот
Чародейката (65)

Глава 63

Скатах се движеше с лекота през скандиращото множество пред затвора, без да докосва никого. Плъзна опитно око по тълпата, преценявайки числеността й: около десет хиляди, а може и повече. При това не всички бяха млади. Пред стените на затвора имаше събрани мъже и жени на всякаква възраст.

Тя ги слушаше как говорят нервно, развълнувано.

Те знаеха какви са опасностите, но разбираха, че това е единственият шанс за свобода, който ще получат някога. Ако Атон умреше, всички надежди за по-добро бъдеще щяха да умрат с него.

Освен това имаха застъпник.

Из бедняшките квартали и задните улички се носеха истории за жена с гарвановочерна коса, която се бе надсмяла над десетима стражи — а може би сто, или дори хиляда, — и ги бе прогонила. Тя бе превърнала в камък някакъв мъж или звяр, или пък го бе смалила и го бе стъпкала с пета. Хората на Дану Талис се бяха стълпили да видят жената, която имаше сили на Древен.

Скатах се промуши до предните редици на тълпата и се закова, все едно бе налетяла на тухлена стена. Досега не знаеше кой или какво предвожда хората. Но никога през всичките си десет хиляди години не би предположила, че ще се озове срещу Вирджиния Деър… и доктор Джон Дий.

Двамата стояха на малко разстояние пред тълпата, склонили глави един към друг и потънали в разговор, и Скатах видя как жената мушна с пръст в гърдите английския Магьосник, сякаш за да наблегне на нещо.

Зад двамата безсмъртни, от другата страна на площада, пред стените на затвора стояха неподвижни и безмълвни редици от воини анпу и Астериони, всичките бронирани и тежковъоръжени, сякаш имаха срещу себе си армия, а не невъоръжени хора. Острите зъби на Скатах се оголиха във вампирска усмивка. Това щеше да е битка, в която си заслужава да участваш.

По горния край на дебелите стени на затвора горяха светлини, които озаряваха дългите редици от стрелци, заемащи позиция. Тя преброи сто, после двеста. Скатах от опит знаеше, че един добър стрелец може да пусне до петнайсет стрели в минута. В мига, когато първата стрела напуснеше лъка, следващата щеше да е готова за полет.

През тълпата премина въздишка. Никой не помръдна, но скандирането се усили.

Запламтяха още светлини и върху предната стена на затвора се появи една фигура. Беше мъж, нисък и блед, с леко удължено лице и дълъг червен мустак на горната устна. Носеше черна роба, която блестеше като намазнена. Вдигна двете си бледи ръце и зачака огромната тълпа да притихне. После гласът му прогърмя.

— Човеци на Дану Талис.

През тълпата плъзна шепот. Никой не харесваше названието човеци, то беше обида.

— Човеци на Дану Талис — повтори мъжът. — Вие ме познавате. Аз съм Ард-Греймна и моята дума е закон. Днес вие се поставихте в смъртна опасност. Но все още има шанс да се спасите. Тръгнете си сега, върнете се по домовете си и може да доживеете до сутринта. Но ако останете тук, бъдещето ви не е толкова сигурно. Не притежавам силата да правя предсказания, но останете ли пред тези стени, мога да ви обещая болка и смърт. Това ли искате?

Някой в тълпата извика, но хората около него бързо го накараха да млъкне.

— Може да мислите, че сте много, но срещу себе си имате най-добрите воини в познатия ни свят. Тук има анпу и Астериони, берсерки и всякакви нови хибриди, които един ден ще ви заместят, вършейки неща, на които вие не сте способни.

Ард-Греймна замълча, чакайки тълпата да се разпръсне.

— Ако не искате да послушате мен, може би ще послушате онзи, чието име скандирате.

Той отстъпи встрани и на негово място се появи висока слаба фигура в опърлена бяла роба. Чертите й можеха да се различат дори от това разстояние.

Тълпата закрещя името й.

— Атон! Атон! Атон!

Гласовете им пулсираха като мощно сърце, тътнеха безкрай, без никакви признаци, че някога ще спрат.

Доктор Джон Дий се обърна да погледне към човешкото множество и откри, че се взира право в тревистозелените очи на Скатах Сянката. В един ден, пълен с изненади, това бе още една, която да добави към растящия списък.

Тя видя, че я е забелязал, и излезе от тълпата. Захвърли шапката си настрана и смъкна бялата роба, разкривайки черна риза, черни войнишки панталони и ботуши със стоманени върхове. Носеше на гърба си два къси меча, на кръста й висяха два еднакви дълги ножа, а в колана й бяха затъкнати чифт нунчаку.

Хората около нея видяха това преображение и зареваха. Вестта за появата й плъзна през тълпата.

— Дошла си да ме убиеш ли, Сянко? — попита Дий.

— Друг път, може би — отвърна хладнокръвно Скатах.

Магьосника направи жест към Деър.

— Вирджиния Деър, позволи ми да ти представя легендарната Скатах Сянката.

Двете жени се изгледаха и кимнаха. После Вирджиния се усмихна.

— Очаквах, че ще си по-висока.

— Често ми го казват.

— Дошла си да спасиш Атон ли? — попита Дий.

Скатах поклати глава.

— Дошла съм да видя Древния Ард-Греймна.

— Защо? — попита Дий.

— Исках лично да проверя дали наистина е бил толкова лош, колкото разправят хората.

Вирджиния погледна към Скатах, а после примижа към фигурата, застанала на стената.

— Забелязвам прилика в скулите и брадичката — каза тя. — Да не ти е роднина?

Скатах кимна.

— Брат ли ти е?

— Баща ми е — прошепна тя.

А после земетресението разлюля целия остров.