Майкъл Скот
Чародейката (60)

Глава 58

— Това не би трябвало да гори, нали? — попита Уилям Шекспир, като се отдръпна от струйката дим, издигаща се от контролното табло.

— Не, не би трябвало — изсумтя Прометей. — Така че защо не вземеш да свършиш нещо полезно, като го угасиш?

— Как? — попита Шекспир. Започна да опипва тялото си. — Да ти изглежда, че нося у себе си пожарогасител?

Паламед се наведе между Древния и безсмъртния, за да изтръгне един горящ панел, и оттам блъвна огнен език, който му опърли веждите.

— Радвам се, че нямам коса — каза той весело.

Пламъците се смалиха и той надзърна вътре, доколкото можеше.

— Голяма бъркотия е — обяви. Въздухът се изпълни с мирис на карамфил и от ръката му излетя маслиненозелен облак, който покри огъня и го потуши.

Бученето на двигателя на виманата се забави до вой.

Шекспир се озърна тревожно и дори Сен Жермен вдигна глава от бележника си.

— Всичко е наред — каза Прометей, докато двигателят подновяваше силното си бръмчене. — Някои от тези ранни вимани могат да се поправят сами.

Жана надзърна през илюминатора без стъкло. Градът вече беше много по-близо — кафяво петно от бедняшки квартали и тесни улички, които отстъпваха място на широки булеварди и златни тераси, блестящите кръгове на каналите и зрелищното изобилие от разнородни сгради. Точно пред тях, издигаща се като планина от чисто злато в самия център на огромния град, бе Пирамидата на слънцето.

— Къде ще кацнем? — попита тя.

— Ще ни сваля на площада, колкото се може по-близо до пирамидата — отвърна Прометей. — Трябва да заемем позиции върху нея, за да браним стъпалата.

Паламед отиде при Жана до прозореца.

— Голямо оживление има там долу — промърмори той. — Сума ти брони и оръжия. Май ще се спуснем право във военна зона.

Жана кимна.

— Прометей, какво ще кажеш да кацнеш на върха на пирамидата? — предложи тя. — Плосък е.

Зъбите на Паламед се белнаха в усмивка.

— Това е много подмолно. Харесва ми.

— Можеш ли да го направиш? — попита Жана.

— Ще се опитам.

— Ами защитите им? — зачуди се Уил.

— Ще има само шепа вимани. Каквото е оцеляло от атаката срещу „Тор Ри“ — каза Паламед. — Някои от по-заможните или стари Древни сигурно имат лични вимани, но те не са въоръжени. Повечето планери на Уицилопочтли ще се опитат да кацнат на площада пред пирамидата. Ако успеят да надвият пазачите анпу, мостовете ще бъдат отворени и останалите хора ще могат да нахлуят през каналите. Няколко от виманите и планерите ни ще се приземят от другата страна на каналите, за да подкрепят усилията на населението и да се справят с намиращите се там анпу.

— Ами Атон? — попита Паламед. — Защо не нападнем затвора, за да го освободим?

Прометей поклати глава.

— Маретю беше пределно ясен по този въпрос. Каза, че затворът може да бъде атакуван само от хората на Дану Талис. Това трябва да е тяхна победа или тяхна загуба.

— Знам какво има предвид — каза Жана. — Ако те успеят да превземат затвора, това ще покаже на останалото население на какво са способни. Победа като тази може да възпламени целия град.

Няколко редки искрици затанцуваха по контролното табло. Шекспир ги угаси с ръкава си.

— Кога ще кацнем?

— Скоро — каза Паламед. Нещо изпращя и изведнъж един квадратен панел от пода се откъсна и полетя надолу, разкривайки гледка към покрайнините на града. В кабината нахлу хапещ въздух.

— Но не достатъчно скоро — рече Шекспир точно толкова високо, че да могат да го чуят всички.