Майкъл Скот
Чародейката (12)

Глава 10

Вечерта се спусна и над Сан Франциско плъзна мъгла.

Няколко виещи се пипалца от нея се протегнаха откъм залива. Носеха се по водната повърхност като струйки пара, а после изчезнаха. Няколко минути по-късно мъглата отново се появи, този път бе по-гъста — полупрозрачни сиво-бели ленти се къдреха над водата.

Мъглата се сгъсти.

Заехтя корабна сирена.

Над Тихия океан се събираше плътна грамада от облаци — тъмна, почти черна в долната си част, — а после се понесе бързо към сушата като стена от мъгла. Гъстата пелена покри земята, потече под моста „Голдън Гейт“, после се изду, за да го погълне, издигайки се все по-високо и по-високо, докато кехлибарените светлини по кулите не избледняха до дребни петънца. Червените сигнални лампи по върховете им — на почти двеста и трийсет метра над водата — мятаха кратки кървавочервени проблясъци, но те също избледняха до мътни петна. Мъглата се сгъсти още повече и светлините изчезнаха напълно.

После дойде редът на светлините от улиците и къщите. За кратко червено–белите фарове на колите озаряваха мъглата, а сградите сякаш пулсираха и сияеха. Мъглата продължи да се разраства и сгъстява, затъмнявайки светлините, скривайки ги, лишавайки ги от всякакъв блясък. Бяха нужни по-малко от трийсет минути — от момента, в който първите рехави струйки плъзнаха по залива, до пристигането на непроницаемата мъглива завеса, — за да спадне видимостта от десетки метри до метър — два.

Звуците станаха приглушени и постепенно целият град притихна. Чуваше се само отчаяният, самотен вой на сирената.

Мъглата не миришеше на море и сол — бе напоена със смрадта на нещо отдавна мъртво и гниещо.