Майкъл Скот
Чародейката (61)

Глава 59

Джош завъртя китки и остриетата на Ескалибур и Кларент разсякоха със свистене въздуха.

— Има и по-лесен начин. — Софи отвори и затвори ръка и върху дланта й се появи топка от сребрист огън. — Вие наистина нямате представа кои сме — каза тя на мечкоглавите хора.

Сребърната топка зацвърча, засъска и се сви, преди да се пукне като балон.

— А вие нямате представа къде сте — каза огромният берсерк, изричайки думите с усилие. Посочи към тавана с лезвието на бойната си брадва. То сияеше малко по-ярко отпреди. — В пирамидата не може да се използва силата на аурите. Стените я изсмукват.

— Бива ли те с тези? — попита Софи Джош, като кимна към мечовете.

— Не особено — призна той. — Обикновено Кларент върши всичката работа вместо мен. — Разтръска меча в лявата си ръка, но не се случи нищо.

— Каквото и да изсмуква ауралната ни сила, явно влияе и на мечовете — рече Софи. Измъкна своите два меча — Дюрандал, Меча на въздуха, и Жуайоз, Меча на земята. Усещаше ги просто като тежки парчета камък в ръцете си.

— Хубави играчки — каза берсеркът. — Четири меча. Ние сме трима. Аз ще взема два. Братята ми ще получат по един. — Той посочи към Джош с обсидиановия нож. — Ще взема твоите.

Едрият берсерк, стоящ вляво от него, изведнъж го тупна по рамото.

— Аз искам този. — Посочи към Кларент.

През главата на Джош прелетяха дузина стратегии и той разбра, че черпи от знанието, което Марс Ултор бе влял в него. Рискува да хвърли кос поглед към сестра си.

— Трябва да печелим време — прошепна той. — Изида и Озирис ще се върнат скоро. — После каза на висок глас: — Кларент е меч, достоен само за предводител. Така че би трябвало водачът измежду вас да го получи.

— Това съм аз — казаха и тримата едновременно.

Джош отстъпи назад и тримата берсерки механично пристъпиха напред.

— Ако успея да ги подмамя по-надалеч, мислиш ли, че ще можеш да стигнеш до вратата и да я отвориш? — попита той тихо.

— Няма начин — отвърна Софи.

— Въпреки това опитай.

— Дай ми меча — каза най-едрият от тримата берсерки.

Джош погледна към другите двама.

— Да му го дам ли?

— Не — издуднаха те едновременно.

Той погледна пак към най-едрия воин и сви рамена.

— Съжалявам. Те казаха не.

Тримата воини-мечки започнаха да спорят помежду си със свирепи ръмжащи гласове.

— Ако ни нападнат, да се разделим ли, или да се държим заедно? — попита Софи.

— Да се разделим — отвърна веднага Джош. — Ще изтичаме до средата на стаята, а после аз ще се обърна и ще ги нападна. Ти ще заобиколиш и по най-бързия начин ще стигнеш до вратата. Ако успееш да излезеш в коридора и да вдигнеш тревога, всичко ще е наред.

— Решихме — обяви най-едрият берсерк. — Ще ви убием и ще вземем мечовете. По-късно ще теглим жребий за тях.

— Бас държа, че се надяваш да спечелиш този — каза Джош, вдигайки небрежно Кларент. Погледна към другите двама. — Да знаете, че ако той го спечели, значи мами.

Най-едрият мечок изръмжа и звукът отекна в празната стая.

— Никога през живота си не съм мамил. Това е обида за доброто ми име.

— Берсерките имат ли добро име? — попита Софи.

Челюстите на създанието се разтвориха, показвайки огромните му зъби.

— Лошото име е за предпочитане.

— Преди да ни убиете — каза Джош, — кой ви прати тук? Мисля, че имаме право да знаем кой е заповядал смъртта ни.

Тримата берсерки се спогледаха и кимнаха.

— Анубис — изгрухтя единият. — Един Древен с глава на чакал. Грозен — добави той. — Много грозен.

— Макар и не толкова грозен като майка си — рече друг.

Берсерките закимаха в знак на съгласие.

— Много е грозна. Сигурно тя го е подучила — каза най-едрият воин. Втренчи се в близнаците и очите му се присвиха. — Стига толкова приказки! — А после се хвърли напред, въртейки ножа и брадвата си в смъртоносна вихрушка.

Джош извика тревожно и кръстоса двата меча пред лицето си. По-скоро случайно, отколкото умишлено, успя да блокира спускащата се брадва. Тя се плъзна с писък по мечовете, сипейки искри. Но берсеркът се наведе и мушна с ножа в лявата си ръка право към гърдите на Джош.

Софи изпищя.

Обсидиановият нож се разпадна на прах, щом докосна керамичната броня.

Джош замахна с Кларент, одрасквайки леко берсерка. Мечът моментално запулсира. Джош го почувства с цялото си тяло — едно-единствено тупване, като на сърце — и в този миг разбра, че ако го нахрани с кръв, оръжието ще знае какво да прави.

Другите двама берсерки закръжиха около Софи.

Тя си пое дълбоко дъх и изпищя.

Звукът се отрази в стените и заехтя из залата. Двамата берсерки политнаха назад, стреснати от шума. Тя се втурна между тях и замахна наляво и надясно с мечовете си. Пропусна единия от нападателите, но улучи другия по месестия задник и той изрева със смесица от изненада и болка.

Джош нападна създанието пред себе си, сечейки слепешката с двата меча. По гърба му вече шуртеше пот, а рамената започваха да го болят. Изненадан, берсеркът отстъпи, позволявайки на Джош да се присъедини към сестра си.

— Вече не си толкова печен — каза задъхано Джош.

— Имаше късмет — изсумтя мечокът.

— О, не знам. Гърдите ти са доста накълцани, а приятелят ти там няма да може да седне цяла седмица. А ние сме невредими.

— Не-вре-дими? — попита мечокът, хвърляйки объркан поглед към другарите си. — Какво общо има димът с цялата работа? — Двамата берсерки поклатиха глави.

— Не сме ранени — обясни Джош.

Тримата берсерки се раздалечиха.

— Ще ви убием бързо — каза единият. — Но не сега. Сега вие трябва да… — Той млъкна.

Софи и Джош се спогледаха.

— Трябва да…? — подкани го Софи.

— Какво трябва да направим? — попита Джош, а после осъзна, че тримата берсерки вече не гледат към тях, а към нещо зад гърба им.

Софи и Джош се обърнаха едновременно.

По средата на стаята, върху кръга от златни и сребърни плочки, стоеше жена. Беше слабичка, в бяла керамична броня, и държеше обкования в метал Сборник в лявата си ръка и един златен копеш в дясната. Тя вдигна глава и погледна децата с гранитно сивите си очи. Те се сепнаха — изглеждаше им някак позната.

Жената излезе от кръга и подаде Сборника на Джош.

— Дар от Авраам Мага — каза тя. — Струва ми се, че имаш нужните страници, за да го допълниш. — После измъкна втори копеш от ножницата му и се обърна срещу тримата берсерки. Хората-зверове изведнъж придобиха неуверен вид.

— Кой от вас иска да умре пръв? — попита тя. — Ти ли? — Посочи към най-едрия берсерк. — Или пък ти?… Или ти?

— Нямаме вражда с теб. Пратиха ни да убием човеците.

— Значи имате вражда с мен — отвърна тя. — Те са под моя закрила. Аз бдя над тях.

— Коя си ти? — попитаха едновременно Джош и берсеркът.

— Аз съм Тази, която наблюдава. Аз съм Цагаглалал…

Още преди да го изрече, Софи осъзна коя е.

— Лельо Агнес — ахна тя.