Ларш Кеплер
Хипнотизаторът (7)

5.

Вторник преди обяд, осми декември

Отделението по съдебна медицина се намира на улица Рециус 5, в червена тухлена сграда в центъра на университетското градче на Каролинския институт, отвсякъде обградена от по-големи постройки. Юна Лина завива покрай отделената къща, спира и оставя колата на паркинга за посетители. Приближавайки се към главния вход, той преминава една заскрежена тревна алея и метална товарна рампа.

Странно е, мисли си Юна, че думата аутопсия произлиза от латинската дума за покриване, скриване и потулване, когато всъщност се извършва точно обратното. Може би чисто и просто подсъзнателно целта е била да се подчертае финализирането на действията, когато след аутопсията тялото се затваря и вътрешността отново се скрива.

След като се е регистрирал при момичето на рецепцията, той влиза при Нилс Олен, професора по съдебна медицина, наричан Нолен заради това, че винаги подписва докладите си с Н. Олен^[1]. Стаята на Нолен е модерно обзаведена, с изчистени плоскости в искрящо бяло и матово светлосиво. Изглежда луксозно и дизайнерски. Малкото мебели за сядане са изработени от полирана стомана и имат опънати бели кожени седалки. Светлината над бюрото идва от голяма висяща стъклена плоча.

Нолен се здрависва с Юна, без да се изправя. Облечен е в бяло поло под лекарската престилка и носи пилотски очила с бели рамки. Лицето му е гладко избръснато и слабо, сивата коса е късо подстригана, устните бледи, а носът дълъг и гърбав.

— Добро утро — вяло процежда той.

На стената виси поизбледняла цветна снимка на Нолен заедно с колеги: съдебни лекари, химици, генетици и одонтолози, работещи в съдебномедицинската лаборатория. Всички са облечени в бели престилки и изглеждат весели. Събрали са се около една пейка, на която има няколко потъмнели парченца кости. Текстът под снимката съобщава, че става въпрос за находка от разкопки на гробовете от осми век близо до търговския център Бирка, намиращ се на остров Бьоркьо.

— Нова снимка — отбелязва Юна.

— Налага се да слагам снимки на стената — недоволно казва Нолен. — В старото отделение по патология имаше картина с големина осемнайсет квадратни метра.

— Сериозно? — отговаря Юна.

— Рисувана от Петер Вайс.

— Писателят?

Нолен кима утвърдително и отблясъкът от настолната лампа се отразява в пилотските му очила:

— Да, през четирийсетте години е направил портрет на целия институт. Половин година работа, за която съм чувал, че получил 600 крони. И баща ми присъства сред патолозите на картината, застанал е на долния ред до Бертил Фалконер.

Нолен накланя глава и се връща към компютъра.

— Разглеждам протоколите от аутопсията на убийствата в Тумба — казва той провлачено.

— И какво?

Нолен хвърля поглед на Юна с присвити очи.

— Карлос се обади и ме подгони сутринта.

Юна се усмихва:

— Знам — казва той.

Нолен нагласява очилата на носа си.

— Защото очевидно е от значение да се установи точният час на смъртта.

— Да, трябваше да знаем в какъв ред…

С присвити устни, Нолен търси в компютъра:

— Това беше само предварителна преценка, но…

— Че мъжът е починал пръв?

— Точно така… изхождах единствено от телесната температура — обяснява той и посочва екрана на компютъра. — Ериксон каза, че и двете помещения — съблекалнята и къщата, са имали еднаква температура, затова преценката ми беше, че мъжът е починал малко повече от час преди другите две жертви.

— Сега на друго мнение ли си?

Нолен поклаща отрицателно глава и се надига, пъшкайки.

— Дископатия — осведомява той, после напуска кабинета и тръгва по коридора.

Юна Лина следва бавно накуцващия Нолен към отделението за аутопсии. Минават покрай тъмна зала, в която има единична маса за аутопсии от неръждаема стомана. Прилича на кухненска мивка, но с квадратни отделения и издигнати ръбове от всички страни. Влизат в едно по-хладно помещение, в което вече изследваните тела се съхраняват в специални, охладени до четири градуса секции. Нолен спира, проверява номера, отваря една голяма секция и вижда, че е празна.

— Няма го — усмихва се той и тръгва през коридора, по който са се отпечатали хиляди малки следи от колелца, отваря друга врата и я задържа, за да мине Юна.

Спират в една осветена зала с бели плочки и голяма мивка до стената. От един яркожълт маркуч се стича вода в канала. На дългата, покрита с найлон маса за аутопсии, лежи голо сивкаво тяло, покрито с безброй тъмни рани.

— Катя Ек — отбелязва Юна.

Лицето на мъртвата жена е застинало в странно спокойствие, устата е полуотворена и очите гледат смирено. Изглежда, сякаш заслушана в красива музика. Изражението на лицето някак не съответства на дългите прорезни рани по челото и бузите. Погледът на Юна се плъзга по тялото на Катя Ек, по което разклонена венозна мрежа вече е започнала да се очертава около врата.

— Надяваме се да приключим с вътрешния оглед следобед.

— Да, за бога — въздиша Юна.

Другата врата се отваря и един млад мъж влиза с несигурна усмивка. На веждите си има няколко обеци, а черната му боядисана коса виси вързана на опашка на гърба му върху лекарската престилка. Усмихвайки се леко, Нолен вдига юмрук в рокерски поздрав, на който младият мъж веднага отвръща.

— Това е Юна Лина от Държавната криминална полиция — посочва Нолен. — Тези, които ни навестяват понякога.

— Фрипе — казва младият мъж и стиска ръката на Юна.

— Специализант по съдебна медицина — добавя Нолен.

Фрипе си слага чифт гумени ръкавици и Юна го следва до масата за аутопсия, където усеща, че тялото на жената е обгърнато от студен и зловонен въздух.

— Тя в най-малка степен е била подложена на прекомерно насилие — отбелязва Нолен. — Независимо от многобройните прорезни и прободни рани.

Наблюдават мъртвата жена. Тялото е покрито с различни по големина рани.

— Освен това, за разлика от другите две жертви, тя не е нито осакатена, нито разчленена — продължава той. — Пряката причина за смъртта не са раните по врата, а ето това тук, което директно пробожда сърцето според компютърната томография.

— Малко е трудно да се видят кръвоизливите на снимките — обяснява Фрипе.

— Естествено, всичко ще проверим, когато я отворим — обръща се Нолен към Юна.

— Оказала е съпротива — казва Юна.

— Смятам, че отначало се е защитавала активно — отговаря Нолен. — Съдейки от раните по дланите, но след това се е опитала да избяга и единствено да се защити.

Младият лекар поглежда Нолен.

— Забележи нараняванията по дължината на ръката — казва Нолен.

— Защитни рани — мърмори Юна.

— Точно така.

Юна се навежда напред и наблюдава жълто-кафявите петна, които се виждат в отворените очи на жената.

— Гледаш петната на Ларше?

— Да…

— Виждат се едва няколко часа след настъпването на смъртта, понякога минават няколко денонощия — казва Нолен. — Накрая стават напълно черни. Всичко се дължи на спадането на налягането в окото.

Нолен взима рефлексно чукче от един рафт и кара Фрипе да провери дали още съществува каталептично вкочанясване. Младият лекар почуква в средата на бицепса на жената и опипва с пръсти мускула след свиването му.

— Вече минимално — казва той на Юна.

— Обикновено изчезва след тринайсет часа — обяснява Нолен.

— Мъртвите не са напълно мъртви — казва Юна и потръпва, долавяйки призрачно движение на отпуснатата ръка на Катя Ек.

— Mortui vivos docent — мъртвите учат живите — отговаря Нолен и се усмихва сам на себе си, докато заедно с Фрипе я обръщат по корем.

Посочва размазаните червено-кафяви петна по задните й части и лумбалната област, по плешките и ръцете:

— Трупните петна са бледи, когато жертвата е изгубила много кръв.

— Естествено — казва Юна.

— Кръвта е тежка и когато човек умре, вече няма вътрешна система за налягане — обяснява той на Фрипе. — Може би е очевидно, но кръвта се стича надолу и се събира в най-ниските части и най-често се наблюдава в допирните точки с повърхността под тялото.

Той натиска с палец едно петно на десния й прасец, докато почти изчезне.

— Ето, виждаш… можеш да ги отстраниш чрез натиск дори до денонощие след смъртта.

— На мен ми се стори, че видях петна върху хълбоците и по гърдите — казва Юна колебливо.

— Браво — казва Нолен и го поглежда с леко учудена усмивка. — Не смятах, че ще ги забележиш.

— Значи, тя е лежала мъртва по корем, преди да бъде обърната — казва Юна с финландска сдържаност в гласа.

— Бих казал, около два часа.

— Значи нападателят е останал два часа — разсъждава Юна. — Или пък се е върнал на мястото на убийството и той или някой друг я е обърнал.

Нолен вдига рамене.

— Далеч не съм готов с цялостната си преценка.

— Мога ли да попитам нещо? Забелязах, че една от раните на корема прилича на правено по спешност цезарово сечение…

— Цезарово сечение — усмихва се Нолен. — Защо не? Да погледнем.

Двамата лекари отново обръщат тялото.

— Ето това ли?

Нолен сочи голяма петнайсет сантиметра прорезна рана от пъпа надолу.

— Да — отговаря Юна.

— Още не съм успял да прегледам всички наранявания.

— Vulnera incise scissa — казва Фрипе.

— Да, прилича на прорезна рана, както се нарича на шведски — казва Нолен.

— А не прободна рана — казва Юна.

— Имайки предвид правилната форма на разреза и това, че околната кожна тъкан не е засегната…

Нолен бърка с пръст в раната и Фрипе се навежда напред, за да види.

— Да…

— Стените — продължава Нолен. — Не са особено наситени с кръв, но…

Той млъква изведнъж.

— Какво има? — пита Юна.

Нолен го гледа със странен поглед.

— Този разрез е направен след смъртта й — казва той.

Сваля си ръкавиците.

— Трябва да погледна компютърната томография — казва той забързано и отваря компютъра на масата до вратата.

Преглежда триизмерните изображения, спира, после продължава и сменя ъгъла.

— Раната като че ли стига до матката — прошепва той. — Изглежда, проследява старите белези.

— Стари ли? Какво имаш предвид? — пита Юна.

— Не го ли видя? — усмихва се Нолен и се връща при тялото. — Цезарово сечение, правено по спешност.

Той сочи вертикалния разрез. Юна поглежда отблизо и вижда как покрай целия ръб от едната страна на раната се различава тънък като конец стар бледорозов белег от отдавна зараснало цезарово сечение.

— Но нали не е била бременна сега? — пита Юна.

— Не — засмива се Нолен и намества пилотските очила на носа си.

— Дали нямаме работа с убиец с хирургически познания? — пита Юна.

Нолен поклаща глава и Юна си мисли, че някой е убил Катя Ек с брутално насилие и силна ярост. Два часа по-късно се е върнал, обърнал я е по гръб и е разрязал старото й цезарово сечение.

— Виж дали няма нещо подобно по останалите тела.

— Да обърнем специално внимание на това? — пита Нолен.

— Да, така мисля — отговаря Юна.

— Колебаеш се?

— Не.

— Но искаш да обърнем специално внимание на всичко — казва Нолен.

— Май че да — усмихва се Юна и напуска стаята.

Когато се качва в колата на паркинга, му става студено. Пали мотора, излиза на улица Рециус, увеличава парното в колата и набира номера на главен прокурор Йенс Сванейелм.

— Сванейелм — отговаря той.

— Юна Лина се обажда.

— Добро утро… току-що говорих с Карлос — предупреди ме, че ще се обадиш.

— Малко е трудно да се прецени с какво си имаме работа — казва Юна.

— Караш ли в момента?

— Точно приключих в съдебната медицина и смятах да се отбия в болницата, наистина се налага да говоря с оцелялата жертва.

— Карлос ми обясни ситуацията — казва Йенс. — Трябва да ускорим нещата. Включи ли вече групата, специализирана в изготвяне на профили?

— Няма да е достатъчно да се направи профил на извършителя — отговаря Юна.

— Да, знам, и аз съм на същото мнение. Ако искаме да имаме някакъв шанс да защитим голямата сестра, трябва да говорим с момчето, това е положението.

Изведнъж Юна вижда как един фойерверк избухва съвсем беззвучно — светлосиня звезда в далечината над покривите на Стокхолм.

— Свързах се със… — продължава Юна и се прокашля. — Свързах се със Сузан Гранат от социалната служба и мисля на разпита да присъства и психиатърът Ерик Мария Барк, който е експерт по лечение на шокови и травматични състояния.

— Всичко е наред — успокояващо казва Йенс.

— Тогава веднага тръгвам към неврохирургията.

— Тръгвай.